Обичате ли стихове? - 5

  • 101 466
  • 813
# 120
Тръпки ме побиха. Стихът и пропит от нещо, което ми е трудно да определя с дума...Крещи се в този стих, мисля че е това...
Виж целия пост
# 121
На този ден са се чували викове,

викове на жени поемащи болката да са майки.

 

Много грахови зрънца в този ден са разцъфнали

в прекрасни беззъби усмивки.

 

И сълзи е имало, но покапали с усмивка от

носещи вече титлата - майки.

 

Тогава е била и твоята първа усмивка.

Бил си дар като още хиляди много, разпръснати

по шареното кълбо.

 

А днес за майка ти, за мен и за още толкова хора

си гордост, усмивка, приятелско рамо, любов!



neshto moe
Виж целия пост
# 122
стиха е писан за рождения ден на един мн мн добър приятел Heart Eyes но се оказа 4е майките пове4е го харесват  Thinking затова го ка4их и тук
Виж целия пост
# 123
***
И всичките твои сънища,
в които присъствам,
не биха могли да изкупят
всичките мои безсъници,
в които (не) присъстваш.
Виж целия пост
# 124
Пак ще съм с теб ...


Когато спреш да усещаш вкуса
на изтръпнало от годините вино
и спреш да ме викаш на сън,
бълнувайки нашите сладки години ...
Когато нямаш за мене искра,
която запалил в нощта да ме сгрява
и все по-рядко извръщаш глава,
а глас да ме викнеш не ти е останал ...
Когато страстта ти започне да гине,
с избодени чувства, с напукани вени
и без да съзнаваш си ме подминал,
а всички мостове рухват взривени ...
Когато бездомен се чувстваш до мен -
без покрив, без огън, безпаметен
и притваряш две клепки сломен,
а духът ти е сив и студен и е каменен ...
Тогава ще стана невидимо мъничка,
размита, неясна, безплътна жена
и чуваш ли стъпки по паважи и улички
аз пак ще съм с тебе, макар и сама ...
Виж целия пост
# 125
БУКВА И ЦУНКА



    "Мамите миришат на цунки и букви..."
                      Данаил - по време на приказка за лека нощ

    "Кога ще ми посветиш стихотворение?"
                      Данаил - на 17 г.


Свърших приказките, почнах притчите -
синът ми расте.
Учим се един друг на обичане -
дете до дете.
Написал в профила си: "Обичам мама." -
кратко представяне...
Чета го, плача и ставам голяма,
дъхава, сламена!
Бях му родилката, днес съм родина -
от кръв до праг
пътят е жилав...
Ние го минахме в тръс и зиг-заг.
..Учим се един друг на прощаване -
той мене повече -
крие сълза, от прах корава
в горното джобче.
Горното, лявото, пълното с тупкане
и трудно дишане -
мамите вече на цунки и букви
не миришат...
Мамите бъркат като децата,
губят се в тъмното -
добре, че има ръчичка свята -
да ги завърне.
...Свършиха притчите,
почвам с прането да ти говоря -
ако не се изпират лекетата -
ще го повторя...
Важно е ризата да е чиста,
с вятър в ръкавите!
Другото са секретни истини
за лесни брави.
...Мога сто тома стихотворение
да ти напиша -
ще го направя с кръв,
вдъхновение
и трудно дишане.
Туй е бонбонът за лявото джобче,
малка бабунка -
стига ми в буря да ти е копчето...
Буква.
И цунка.


Мая Дългъчева 

 
Виж целия пост
# 126
аууу, страхотно е  Heart Eyes
Виж целия пост
# 127
и ми е любимо-това също-пак от нея
ДЪЩЕРЯ МИ СЪНУВА

web

"Това е хубаво!..."
          от най-честите думи на Габи

Дъщеря ми сънува - тази малка жена
сред съня си е бебе,
поточе и облак...
И е пълна с такава добра тъмнина,
че отвътре, долавям,
е светло и обло.
Аз не мога да вляза там, където е тя.
И не искам - дъхът й ми стига.
Ако вдъхна докрая,
ще полетя - от лъчи, чучулиги и риган!
...Ако аз съм родила този атом лазур,
ще си ходя спокойна оттука -
както мен проветрява с:
"Мамо, ти си сладур!",
по света със "Сладур!" ще почука...
Ще засели тъгата с чучулиги, с лъчи,
на мърморко трапчинки ще сложи...
Мое златно ключенце,
от дете ти личи
как отключването ти е в кожата!
С малко страх те изпращам -
страшничко е навън...
Но те знам - ще му вържеш пискюли
и най-страшното страшно
ще подскочи - лош сън,
изненадан със смях и опулен...
...Дъщеря ми сънува. Нека спи, нека спи...
Нека сили събира за после -
по тавана на мрака звезди ще лепи
и ще ражда деца и апостоли...
Аз се моля на пръсти: дано някой ден,
щом съвсем от очи я изгубя,
някой друг да й каже - за света подреден:
"Браво, малката! Това е хубаво!"
Виж целия пост
# 128
Като сме я подкарали Мая...още две Flutter


РИСУВАЧЪТ НА СПОМЕНИ


Той вижда - всичко има отпечатък:
додето тя отмята шурнал кичур,
не знае кой ще отнесе нататък
картината "Разплакано момиче"...

Изящен жест, излъчване, гримаса -
на спомена ескизите незрими...
Той помни - и да дишаш е опасно,
ако диханието вае зима.

Навярно затова изпипва тънко
детайла и нюанса, послевкуса...
Той е разбрал: плътта е само плънка -
за плътността ти трябват други устни.

За плътността ти трябват други пръсти -
прозрачното е силует нетраен...
Опипом рови в снопа щрихи гъсти -
контура му с един да очертае.

Той може. И в движение рисува -
с размах и недомлъвка, артистично!
Момичето, прехласнат малък Лувър,
ръмеж лъчист - в палитрата се стича.


***

ОСАНКА



Облакътена на перваза, отново подир нея гледа -
не помни откога я мрази - дима под кожата й бледа,
тайфуна в плавната походка и жестовете пестеливи,
гласа й плътен с тъмна нотка... Дори тъгата й отива!

Не помни откога се мъчи досущ на нея да прилича -
грима й имитира сръчно и в думите й се облича.
Но нещо все не й достига, убягва й, не пасва, драска -
онази е старинна книга, пък с орнаменти на каляска...

В онази има нещо скрито - дихание, извивка, тайна -
опустошено и убито, пък сластно, пищно и сияйно...
С какъв аршин да я премери и силуета да открадне?
Да й порови във килера - слой сажди от пустини жадни.

Да й раздруса тишината - звънтеж от стъклени миражи.
А тя - като църковна дата - число с послание... Да каже!
Да каже как! И колко струва да бъдеш и стрела, и котва!?
Чу: "Скиптър, дъще, се купува - осанката се заработва."

 
Преди време Вердад ми "подари" две нейни стихотворения и оттогава съм заклет фен!
Виж целия пост
# 129
аз я открих благодарение на тази тема неотдавна(както милион прекрасни неща)
и това...

Като мислиш за мен, си представяй пустиня, в която
под последната дюна набъбват сълзите на ручей,
куха суха пчела, прелетяла възможното лято,
с вледенено хоботче прашец от снежинките смуче,
ураган, метнал прашни чаршафи и духнал в небето,
мокро коте, което сънува, че вече е птиче
и гнездо със светулка на дъното - нощем да свети...
Или тъмната струйка кафе, очертала момиче...
Направи този жест - измисли ме с плитки катранени
с доверчиви зеници, които се учат да питат,
дай ми циганска баница, намажи ми със слюнка раните,
запали като празнични свещи край пътя липите...
Онзи живот, в който съмвам с кафе и компютър
или мръквам с два пръста водка без флирт, не е моят.
Той е сънят, в който само за кратко се лутам.
Само за кратко - додето ме сепне прибоят.
Затова, като мислиш за мен, си представяй чайка -
спи в камънака солен, в синевата живее
и сама си е път, и гнездо, и яйце, и майка,
а когато пищи, се заслушай - всъщност пее.
Като мислиш за мен... По-добре не мисли горчиво.
Слез на някоя схлупена гара и поръчай кафе със сметана,
почерпи цигането - така безпричинно щастливо...
Аз не зная кой влак да изпусна и кой да хвана.

 

Виж целия пост
# 130
Ле-ле, страхотна е... Благодаря ви , че ми я показахте  Heart Eyes
Виж целия пост
# 131
Ле-ле, страхотна е... Благодаря ви , че ми я показахте  Heart Eyes

Моята благодарност е ето този стих:

Жената поет

И я видях – в сияние обвита,
кръжеше като лебед,
цопнал в блато.
От глезените тънки до гърдите
тя бе жена.
Нататък беше лято.
Сред миризми на вино, завист, клюка,
се носеше
усмихната и бяла.
Говореше с щурците и капчука.
Тя бе душа,
едва покрита с тяло.
Какъв ли вихър странен я довея
в света на грях, велможи, не-поети,
не знам.
Но щом луната взе да тлее,
остана тя.
И продължи да свети.
Навярно ни е пратена отгоре
за да разкрие
тайната небесна –
когато блатото обятия разтвори,
да се превърнеш в патица
е лесно.
Но истинският лебед
бяло пее
и гали тинята, и плаче скрито,
додето блатната коричка изтънее
и бликне
езерна вода.
След туй отлита.
Виж целия пост
# 132
Коментарът е излишен ...

Любов

Аз искам изгрева да видя ...
... искам изгрева да видя ...
... изгрева да видя ...
... да видя ...
... виждам теб ...
... тебе виждам само ...
... само тебе виждам във вселената ...
... вселената си виждам в тебе ...
... в тебе, мое слънце изгряващо ...
... изгряващо слънце мое ...
... моето слънце си ти.

Тильо Тилев
Виж целия пост
# 133
Румяна Веселинова Фалк (Фанагория)

Шшшшшш....

Не викай! Аз съм! Стресна се, нали?
Не си ме виждал тук така отдавна
и с изненада мислиш си дали
съм била по-действителна и явна.

Не питай за какво и докога...
Прииска ми се пак да съм щастлива,
та затова дойдох при теб сега,
макар да казват всички, че не бива.

Ела! Да идем някъде сами
и само Бог да ни следи отгоре.
Да се стопим в един прекрасен миг,
непритеснявани от други хора.

Ще има път, дървета и трева,
вода, небе и вечност - друго нищо.
И също като в нашата мечта
ще бъде позволено да се диша...

Побързай! Всяко чудо има край!
И болка има подир всяко чудо.
Ела - ще ти покажа тоя рай,
но само тихо! - да не се събудиш!
     
Виж целия пост
# 134
give into me

в обратната страна на очите ми

виж

точно къде ти е мястото

дали имаш няколко запазени сълзи

минутка да поспиш

спрял времето в дъх

нали знаеш че не сме тук

за много дълго време

само някакви си глътки вечност

овкусена с портокалов сок

значимостта

е само понятие от психоанализата

нищото е пълно с нищо

а ти си сянка ноазет

потекла в гърлото ми

влез в обратната страна

и ми дай ключовете от колата

че имам да ти покажа едно място

където водата свети


dressy
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия