Обичате ли стихове? - 5

  • 101 469
  • 813
# 195
И пак на дъщеря ми
Станка Пенчева



От всяко свое пътуване

Все ти носех по нещо — да те зарадвам,

да усетиш дъха на далечините.

Как обичах завръщането,

прегръдката ни по летища и гари,

разговорите до среднощ...

 

Този път,

от най-далечното свое пътуване

няма нищичко да ти донеса.

Само — болка и сиротство,

само — заглъхващ спомен за лицето ми,

за гласа, за облака от любов,

с който те обгръщах...

Никога

няма да узнаеш

за най-странното мое пътуване.

Но ти си мисли,

че някъде все пак ме има,

че те виждам,

че в страшен за тебе час

ще се сгъстя в плазма,

в силово поле,

в светлина —

и ти ще се усетиш несломима.

И не сама.

Виж целия пост
# 196
Вой за помощ

Природата го създаде такъв.Гаден и опасен.Лапите му се забиваха в снега.
Оставаше следи след себе си,но само следи.Самеца се разкарваше из гората.
Времето прекарано сред другите вълци бе ужасен спомен.
Като малък вълка беше се прогонен от другите  , победен отново.
,,Искам да заплача!’’-зави той в гората.Листата трепереха от неговия вой за помощ.

Вой за помощ ,който никой не чу!
Вой за помощ който оставаше объркани следи.
Вой за помощ който беше отговор на самотата.
Вой за помощ , който не знаеше  на къде да поеме в мрака.

,,Здравей самотнико!Къде отиваш?’’-попита сив вълк който изскочи от ноща.
,,Там!’’-отговори той и погледна към звездите.После обърна поглед към другия нощен страж на гората.
,,Хм . . . . . . при боговете ,а?Няма да те пуснат там.’’-каза със насмешка вълка.
,,Може би!’’- отговори хаотично той и  избяга във гората.
Вълка бяга като обезомял в гората.Вятъра и снежинките се удряха в очите му.

Но той не спря , нали е самец . Нали се бори със живота сам.
Вървя замислен , и се страхуваше от други вълци.Те мислеха как да убият друг вълк.
Нали така беше в природата-По-силния убива по-слабия.
Спря се до една скала легна и зави за последен път.
Умря , а неговия вой ,още ехтеше в гората.

Вой за помощ ,който никой не чу!
Вой за помощ който оставаше объркани следи.
Вой за помощ който беше отговор на самотата.
Вой за помощ , който не знаеше  на къде да поеме в мрака.


(отново лично творчество)
Виж целия пост
# 197
ДЕНОНОЩИЕ

НА РАЗСЪМВАНЕ, ЩОМ РАЗПОЗНАЯ
ПОТОПЕНИЯ В ИЗГРЕВА ХРЕБЕТ,
ОЩЕ ПЪРВАТА МИСЪЛ Е ТАЯ,
ЧЕ НЕ ТРЯБВА ДА МИСЛЯ ЗА ТЕБЕ!

И ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ДЕН, ВЕРОЛОМНА,
ТЯ КЪДЕТО ДА ИДА МЕ ДЕБНЕ
И КАКВОТО ДА ПРАВЯ НАПОМНЯ,
ЧЕ НЕ ТРЯБВА ДА МИСЛЯ ЗА ТЕБЕ!

А КОГАТО НОЩТА Е НАДВИСНАЛА
ВСЯКА БОЛКА ВЪВ СЪН ДА ОБЕСИ,
АЗ НЕ МОГА ДА СПЯ И ВСЕ МИСЛЯ,
ЧЕ НЕ ТРЯБВА ДА МИСЛЯ ЗА ТЕБЕ!

                                  Б. ДИМИТРОВА


СЪНУВАЛ-НЕСЪНУВАЛ...

Евтим Евтимов

Сънувал-несънувал първа среща
разделял-неразделял своя сън,
една любов на прага те посреща,
но истинската пак зове отвън

Умирал - неумирал с тайно слово,
измамван-неизмамван от жена,
ти може да се влюбиш пак отново,
но истинската само е една.

Загубил-незагубил чувство нежно,
намерил-ненамерил свой обет,
ти може да сънуваш нещо прежно,
но истинското да е там, напред.

Заричал-незаричал огън вечен,
издигал-неиздигал длан за мъст,
ти може на една да си обречен,
но друга да е истинския кръст.

Откривал-неоткривал радост жива,
очаквал-неочаквал, пял-непял...
И тъй - живота бавно си отива,
и взема туй, което ти е дал.

Виж целия пост
# 198
За пореден път се убеждавам , че просто обожавам Блага Димитрова...
Жаве, страхотен стих!
Виж целия пост
# 199
***
Има мигове,
когато сърцето ми,
ще се пръсне,
както се казва,
по шевовете
от щастие.

Шевовете
не са само
метафора.
Имам си ги.
Спомен от онези,
другите мигове
с обратен знак.
Виж целия пост
# 200
Ester  bouquet,пак ме изненада приятно  bouquet

ето малко Алгафари-дано не е пускано

СБОГУВАНЕ

Аз вече ще си тръгвам ....от живота ти.
Тук вече няма да съм нужна.
Добрите феи са самотници.
И съм щастлива, и съм тъжна.

Спасих те! (Или бях спасена?)
На този бряг ще те оставя.
Тук старата любов поема те,
а аз се връщам ... да се давя.

Поуки ли? - Да вярваш, че ме има.
А аз да любя, без да съм любима.
Не, не, не си сънувал! Тука бях!
Аз с теб умирах, с теб летях!

Обърнах като сън живота ти,
за да повярваш и в доброто ти.
Добрите феи правят чудеса.
За тях са хапче против самота.

Така че ... тръгвам. Връщам се в мечтите ти.
Дали завинаги? Не знам.
При нужда затвори очите си
и аз ще бъда вечно там!
Мадлен Алгафари

Виж целия пост
# 201
За пореден път се убеждавам , че просто обожавам Блага Димитрова...
Жаве, страхотен стих!

Ето още от прекрасната поетеса

Разказвай

Разказвай, за всичко разказвай…

Аз искам да мина по всяка
пътечка в леса дълбок,
където си бродил от малък.
Да глътна от всеки поток,
във който си устни потапял.
Да вдъхна от всеки цвят,
опивал гърдите ти жадни.
Да вляза във твоя свят.

Разказвай…Аз искам да мина
през всеки твой прежен ден.
Да бъда със теб и тогава,
когато си бил без мен.

И още:

След залеза на всяка обич,
настъпва болка и тъга.
След залеза на всяка вечер
остава мрак и тишина.
Когато някои си отива,
ти нямаш сили да го спреш.
Когато виждаш, че една любов умира,
ти не можеш с нея да умреш.
Разбираш, че мечтите са измама,
че си обичала, а обич няма,
че споменът е болка отлетяла,
че си била щастлива, а не си разбрала.


Копнеж

Не закриляна да съм, а окрилена.
Не загърната, а с дух разгърнат цял.
Не зад нечий гръб на завет приютена,
а до рамо срещу вятър завилнял.


 newsm51
Виж целия пост
# 202
Ester  bouquet,пак ме изненада приятно  bouquet

ето малко Алгафари-дано не е пускано

СБОГУВАНЕ

......................



Страхотно  Hug
Виж целия пост
# 203
Цената на доверието

Така съм създадена,
Че предпочитам
Да се усмихна, вместо да се намръщя,
Да погаля — вместо да ударя,
Да повярвам — щом ме погледнат в очите.

Много пъти са ме лъгали.
Дори най-скъпите, най-близките.
Обичта ми са тъпкали
С думи са ме оплитали —
И пак ме гледаха в очите.

Може още сто пъти да ме излъжат.
Нека.
Едно не искам: заради стоте измами
Веднъж да не повярвам само
На очите, които наистина
Са били искрени.

**********************************

Хубаво е всичко да свършва навреме -
Да напуснеш рано огнището,
Преди огънят да е станал на пепел;
От трапезата да станеш рано -
За да не събираш после трохите;
И да отвърнеш очи,
Преди другите очи да изстинат.
Не обичам да гледам сухи цветя
И празни чаши...
Не ме докосвай никога без обич.

 

Станка Пенчева
Виж целия пост
# 204
От една красива песен....

Ще паднеш дълбоко..
Бях лъжкиня във всеки спор
Владея силите, които са гориво на твоята омраза
Когато студенината в сърцето ми, си отиде
То идва към край
И отказвайки се, отивам да спя

Последвай ме до светлината
Напусни ме тази вечер
Стигнах твърде далеч, за да почна всичко отново
С някоя като теб
Като лед на езеро от сълзи
Ще взема твоите мисли
Животът избледнява отново
С някоя като теб...

Виж целия пост
# 205
преди няколко дни се навършиха 6 год. от смъртта на скъп на сърцето ми поет(заради любовта към морето, Бургас,заради "Колко си хубава" и 'Позволи ми да мисля за тебе")-Христо Фотев.ето нещо негово-неизвестно,но хубаво...Поклон пред паметта му!

Кълна ви се...


Кълна ви се - аз всичко бих повторил.

Аз всичко бих отново изживял,

излюбил, изпътувал, изговорил,

измолил и изплакал,

и изсмял.

Аз бих повторил целия си дивен

и кратък, кратък свой живот до днес

със същия безмилостно наивен

и въпреки това измерен жест.

Не съжалявам - както съм заставал,

пак бих застанал, малък и велик

и с яростен замах бих защитавал

най-пустия си ден и час, и миг...

Над всеки свой изгубен ден със вопъл

бих паднал аз по гръцки ритуал

и както върху мъртвия Патрокъл -

Ахил, сина Пелеев -

бих ридал.

 

И съм ридал... Самотен и незнаен.

И пак. И пак във същия Бургас

до ужас съм се чувствал осезаем

и изумен съм викал - жив съм аз.

Но аз съм жив - на гарата съм в девет.

Под златния луминесцентен диск...

Локомотивът е пробуден лебед...

Приемам възхитителния риск

да бъда жив, не някакъв излишен

и мъртъв Христо Фотев да съм аз:

Но българин. И жител

на Бургас...

Виж целия пост
# 206
Есмералда

Светлината озари моята болна душа ...
Не, твоя покой с моята страст няма да наруша ...
Среднощно бълнуване терзае отново моето сърце ...
О, Есмералда, аз дръзнах да те пожелая ...
Моят тежък кръст е вечният печат на грозотата ...
Готов съм да приема състрадание вместо любов ...
Не, отхвърления гърбушко с проклятие на челото
никога няма да бъде щастлив на Земята.
И след смъртта си няма да намеря покой.
Ще продам душата си на дявола за една нощ с теб ...
Рай, твоите обятия обещават Рай ...
Дай ми надежда, о, мое проклятие ...
най, че съм в сладката, сляпа власт на греховни мисли ...
Какъв безумец, не съм знаел какво е истинска страст ...
Разпътна девойка, обладана от бесове
Дръзка циганка погуби моя живот.
Жалко, Съдбата ме е облякла в расо
На мъки адски съм обречен навеки.
И след смъртта си няма да намеря покой.
Ще продам душата си на дявола за една нощ с теб ...
Сън, светъл, щастлив сън мой, Есмералда.
Стон, грешен, страстен стон мой, Есмералда.
Но той се сгромоляса и спомените от него
разбиха сърцето на бялата лилия.
Света Дево, и ти нямаш сили да ми помогнеш
Забранената любов не мога да превъзмогна.
Спри, не ме напускай, моя безумна мечта ...
Мъжете се превръщат в роби пред красотата ...
И след смъртта си няма да намеря покой.
Ще продам душата си на дявола за една нощ с теб ...
И ден, и нощ само тя е пред мен,
И не на Мадоната, а на нея единствено се моля аз
Спри, не ме напускай, моя безумна мечта ...
Мъжете се превръщат в роби пред красотата ...
И след смъртта си няма да намеря покой.
Ще продам душата си на дявола за една нощ с теб ...
За една нощ с теб.

...
Регистрацията ми тук беше продиктувана от желанието ми да споделя с Вас ето тази песен : http://www.vbox7.com/play:4353c578
Надявам се да Ви хареса.

Виж целия пост
# 207
Вълчо, благодаря за превода на една от любимите ми песни  bouquet

А от мен:

Щастие


Толкова рано, че е почти тъмно навън още.
Близо до прозореца съм с кафе,
и обикновените ранно сутрешни работи
които минават за мисли.
Когато виждам момчето и приятеля му
идвайки по пътя
да разнасят вестника.
Носят шапки и пуловери,
и едното момче има чанта през рамото си.
Толкова са щастливи
че не казват нищо, тези момчета.
Мисля, че ако можеха, щяха да се хванат
под ръка.
Рано сутрин е,
и те правят това заедно.
Приближават се, бавно.
Небето просветва,
макар луната още да виси бледа над водата.
Такава красота че за минута
смъртта и амбицията, дори любовта,
не се побират.
Щастие. То приближава
неочаквано. И се отдалечава, наистина,
с някакъв ранно сутрешен разговор за него.

                                                 -- Реймънд Карвър
Виж целия пост
# 208
ето още нещо мое

сбогуване


Безпощадна е любовната мъка ,
превъплъщение в дяволският лик.
Настъпват вечни сълзи и разлъка
последно сбогом в забравен миг.

Сълза отронва се от погледа ти мил.
Сърцето плаче ,къса се душата.
Когато той си тръгва щом те е наранил
не ще го спре дори сълзата

Споделящи твоята мъка,шумят листата
защото ти си сам сама в поща
Ето чуй само как стене тревата
възпяваща "Нека е вечна любовта"

Нима забрави как пламтяха сърцата
ръцете ни горяха от любов.
Мелодия нежна дочуваше душата.
Една любов,един изгубен зов........
Виж целия пост
# 209
Както преди двайдесет лета

Чета и се смея и плача ,ах тези стари писма.
Спомени във времето оставени и забравени каква нелепа съдба.
Ако ги нямаше писмата ,щях да ли да се сетя
,за спомените луди ,шарени и красиви?
Едва ли!Не ,признавам не  бих се сетил за тях
,писма-спомени забравени преди двайдесет  лета.

На другия ден ставам рано ,решавам да напиша писмо
,но въпроса ми е  : ,,Какво?’’
Не те знам как изглеждаш ,не те знам омъжена ли си или не?
Но знам със сигурност едно ,още в теб живее онова палаво дете.
Написах в писмото каквото ми дойде ей така ,базирах се на спомени
и на твойте писма.Отидох до кутията и пуснах писмото ,както преди двайдесет лета.

Бях щастлив ,че ще ми отговориш ,както онези времена.
Хиляди пъти предпочитах твойте писма ,мойте се бяха разпилели
,някъде между двата свята на дете и на това което съм сега.
И така докато не пораснахме големи деца си писахме всеки ден писма,
за нас това беше невинна детска игра.
Очаквах отговор на моето писмо ,но не го получих както преди двайдесет лета.

(отново лично творчесто  Embarassed)
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия