Обичате ли стихове? - 5

Публикувана: 19 май 2008, 08:12 ч.
Последно мнение: 27 апр. 2009, 13:52 ч.

101 469
813

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са основните теми, обсъждани във форума?
Какви са някои характеристики на пост във форум?
Какви са постовете с поезия и стихотворения?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са основните теми, обсъждани във форума?
  
  Форумът обсъжда поезия, стихове, изразяване на емоции, лични творби, тъга, любов, мъгла и силни емоции и връзката им с природата. Темите включват произведения от различни автори като Мадлен Алгафари, Елвис Пресли, Богдан Дичев, Маргарито Петков и Габриел Мисраел. Темите обхващат любов, мълчание, самота , младост , сбогуване с морето , живот , страст , болка и тъга.
- Какви са някои характеристики на пост във форум?
  
  Постовете във форума обикновено са емоционални, изразяващи силни чувства и се фокусират върху лични преживявания като тъга, любов, страст и силни връзки с природата. Те обхващат теми като любов, тъга, сблъсъци с реалността и вътрешни борби. Често използват поетичен език, метафори и ярки образи за изразяване на дълбоки емоции и вътрешни мисли.
- Какви са постовете с поезия и стихотворения?
  
  Постовете с поезия и стихотворения са израз на емоции, мисли и вътрешни преживявания, които авторите споделят във формата на поетичен текст. Те обхващат теми като любов, болка, раздяла, самоанализ и вътрешни борби, които се изразяват чрез метафори, символика и изразителен език.
- Кои са основните теми в публикациите?
- Какви са основните стилове и изразни средства, използвани в публикациите?

# 180 25 юли 2008, 20:07 ч.

Стена

До теб съм, а всъщност ме няма...
Не чувам какво ми говориш...
Навярно в конфликт между двамата,
със себе си трябва да спориш...
Далече съм, много далече...
Дели ни причина една,
от някой 'навик' наречена,
от други - 'прозрачна стена'...
Издигах стената с години.
Обидите твои редих.
През нея не можеш да минеш.
Не бих разрешила, не бих!
По навик - не мога да чувствам,
по навик - те слушам сега,
по навик - се смея изкуствено,
по навик - изпитвам вина.

***
Триптих за начало
1.
Среща в края на лятото.
Така ни било писано.
Достолепните факти обявяват,
че няма смисъл.
И доказват, че нищо свестно
няма да се получи.
Като в оная песен
за безнадеждния случай.
В края на лятото - среща.
Най-банално внезапна.
Свършили са горещините.
И есенни са капките
на този дъжд - неизбежен
спътник на всяко чувство.
Но глупост ще бъде небрежно
срещата да пропуснем.
И въпреки всички факти,
напук на всички сезони,
в самия край на лятото -
си разменяме телефоните.

2.
Ти си внезапен, ти си случаен
няма какво да те мисля.
А втори ден кръстосвам стаята,
претеглям думи и рискове.
Ти си ми никакъв - просто чудовищно.
Даже не помня очите ти.
А вече три дни и три нощи
в мислите ми неканен скиташ.
Какво пък толкоз - съвсем случаен е,
повтарям от тъмно до тъмно.
Четвърта сутрин - просто отчайващо! -
до телефона осъмвам.
Факт е - забравих те. И съм свободна
от мимолетните спомени.
Пети ден, пет часа следобед
Факт е - звъни телефонът!

3.
Нещо е започнало.
И се вмъква тайно,
вмъква се нарочно
в синята ми стая.
Нещо неповикано
и необяснимо.
Вмъква се във стиховете ми
и си търси римата.
Радост ли е, мъка ли -
сипва ни невинно.
Даже в нас се вмъква
без билет за киното.
Хем ни става смешно,
хем ни натъжава.
Почнало е нещо.
И си продължава...