Обичате ли стихове? - 5

  • 101 476
  • 813
# 255
Посвещение

...
Балчо Балчев
Отново си пуснала прекрасен стих...

Нали  Hug
Чакам включване и от теб  Simple Smile


...
Безвремието ни учи веки ден
в минути, мигове и откровения
с незнаен стих, с дочут рефрен
слухът ни гали без съмнение
Обърква ни, а после ни догонва
и плясва ни безизразно шамар,
след туй прекрасна реч отронва
и всичко скъпо наше взима в дар ...
Виж целия пост
# 256
Изтърках и последните обувки
да търся в пустотата своя смисъл.
Еони обикалях празни улици
до онзи дом за стари звездни скитници.

Излъсках и последните си мисли,
с кристалчета лъчисти ги полирах.
Да бляскат през безкрайното ми скитане
в тунелите на прашни лабиринти.

Изрязах всички ъгли на сърцето си
да мога през вратите да премина,
претърсих всяко кътче непревзето
сред древните назъбени руини.

Запалих и последните си чувства,
издигнах ги, да светят там, във мрака,
с миро полях безумните си устни
и сричах древни думи скрити в пясъка.

А там, зад най-последната завеса,
видях зазидан пътя към дома си.
Изплаках си последните надежди.
И чакам скоро въздухът да свърши.
Виж целия пост
# 257
Зелено

Зоват ме с тежката си сладост сливите
крещят в душата ми като камбана...
Зелено е...зелено е...и диво...
най-еротично истинско
това пропадане
в очите ти,
под кротките ти пръсти
които ветровете са приспали
и ето ме -
невярна,
непокръстена
сега съм аз,
а някога не бях ли?
По дланите - желание стаено
въздишки за докосване узрели
заключено в зениците ни времето
сънува свойте тайни гроздобери
и виното тръпчиво да препусне
в нестроен такт по здравите ни вени
и сладостта на сливите
да е по устните
и да е диво...диво...и зелено.

марси


ДА!

От твоите
нежно-тъкани очи –
паяжинна нишка
оплита в кълбо
протестния вятър
в Душата ми.
От твоите
категорични
от заоблена страст устни –
залезът спира в ръцете ми.
От твоите
земни клетки на мъж,
прочетени
от женския ритъм
в недрата ми –
пониква
в дълго желание
нетърпеливо съгласие –
Да!
Разчети ме!

kanela#
Виж целия пост
# 258

ДА!

От твоите
нежно-тъкани очи –
паяжинна нишка
оплита в кълбо
протестния вятър
в Душата ми.
От твоите
категорични
от заоблена страст устни –
залезът спира в ръцете ми.
От твоите
земни клетки на мъж,
прочетени
от женския ритъм
в недрата ми –
пониква
в дълго желание
нетърпеливо съгласие –
Да!
Разчети ме!

kanela#

Ох, десет пъти се връщам да го чета ... много хубаво
Виж целия пост
# 259
Момичета здравейте, чета ви редовно... макар и да не умея да пиша, но смятам умея да чета поезия. Бих искала, ако не е нахално от моя страна да помоля за помощ. Свекърва ми има юбилей тези дни - 60 години. А аз искам да и подаря картичка с някакъв красив стих - тя ще го оцени. Това вече съм го използвала. Невероятно е!


Голямото е в малките ни дни,
понякога съвсем обикновени.
Една тревичка, спряла отстрани,
улавя думите като антена.

Една калинка с шарени крила,
застанала на белия прозорец,
донася от далечните поля
забравения дъх на прясна оран.

Едно покрито кладенче със лист,
намерено сред камъните тежки,
подсказва, че живота пак е чист,
макар понякога да правим грешки.

Една светулка, влязла у дома,
от мислите за мрака ни спасява.
Една пътека, слязла под земя,
усещането за смъртта създава.

И всичко пак е вечно. Под звезди,
застанал прав, един човек се смее :
едно дърво на хълма посади
и векове в листата му живее.

                                 Евтим Евтимов



 
Поздравявам ви за умението да откривате и цените красотата на поезията Peace
Виж целия пост
# 260
Нитка, в момента не мога да ти помогна, но НЕ МОГА ДА ИЗРАЗЯ БЛАГОДАРНОСТТА СИ за заряда, след като прочетох невероятното произведение на Евтим Евтимов Hug  bouquet
Виж целия пост
# 261
захар върху виолетова орхидея

Мис Добра душа
бе приятна блондинка.
В търсене на истините,
подозираше
колко е вълнуващо
да бъде
виолетовата орхидея
в скута на греха.
В шкафа с пластмасови фигурки
криеше
списъците
на мъжете,
на  които би
желала да разкопчае ризите.
Отпивайки бавно от кафето,
езикът й
си играеше с въображаеми
думички...
Мис Добра душа
знаеше, че
няма нищо по-секси
от временните развлечения
на веселите разговори...
Притисна бедрата си,
точно когато се разсипа
захарницата
от голата ръка на желанията.
Задоволимо
облиза
пяната по лъжичката
и тръгна лениво
към шкафа с пластмасовите фигурки.


Силва Грийн[/color
]


див(н)а

застана
пред огледалото
със сенки в ръка
и започна
да коригира


отражението
си


Кирил Кирилов
Виж целия пост
# 262
Тези съм си ги записала в едно вече пооръфано тефтерче, стихове от студентските ми години. Уви автора кой е не зная...

Вопъл

Душата ми умира
бавно -
не с дни и часове.
Отивам си от своите
безсловна.
Желая да е бързо.
По- добре!
В какво да търся смисъл?
Да живея,
ненужна никому на този свят?
За добрина и нежност
да копнея,
а нож в гърба да получавам пак.
А колко малко искам от живота-
трохичка нежност, обич, топлина.
Да съм обичана, разбирана, желана,
да съм съпруга,
майка
и жена.


А това е едно от любимите ми - според мен олицетворяващо същноста на Жената.


Мога

Мога да съм грешна,
мога да съм чиста,
дом да вдигна мога -
и да го разнищя.

Мога да заплача
за едно огнище.
С мъж да бъда мога,
без да искам нищо.

Вдън земята семе
мога да посея
и на твойта сватба
с всички да запея.

Даже знам, че мога
и да те намразя,
но от твойте устни
спомен да запазя.

Мога райски огън
в ада да запаля,
с теб да остарея,
за да бъда млада.

Мога да живея
ден за ден, но вечно

Само ти кажи ми:

"Искам да те срещна"!
Виж целия пост
# 263
С истински бодли

Не съм добра –
само понякога така се чувствам.
Лоши мисли
заплитат се вечно в дългата коса .
И наясно съм колко
много харесвам това.
Егоистична съм.
Не давам спомените си
за нищо на света.
А топлината си
за студове дълбоки винаги пестя.
И много трудно е
в мен да бъде прекрачено.
Знам, че съм лоша.
Друго не твърдя.
Само понякога плача на сън.
Добрите ми намерения
редовно се хлъзгат по мен
и падат на пода разкрачени.
Не съм красива –
само понякога така се чувствам.
Вече дори не търся смисъл.
И често заравям главата си ...
като щраус в пясъка.
Не съм благородна.
Не съм и душица.
Чувам, обаче,
всеки ден
на птиците крясъка
и спокойна заспивам ...
качена на жица.
Не съм послушна –
не обичам така да се чувствам.
Дали съм истинска?
Първична?
С истински бодли?
Надявам се ...
Искам ...
А добрите ...
до гушата са ми дошли.
Виж целия пост
# 264

ДА!

От твоите
нежно-тъкани очи –
паяжинна нишка
оплита в кълбо
протестния вятър
в Душата ми.
От твоите
категорични
от заоблена страст устни –
залезът спира в ръцете ми.
От твоите
земни клетки на мъж,
прочетени
от женския ритъм
в недрата ми –
пониква
в дълго желание
нетърпеливо съгласие –
Да!
Разчети ме!

kanela#

Ох, десет пъти се връщам да го чета ... много хубаво


И на мен много ми харесва! Heart Eyes
Виж целия пост
# 265
Здравейте на всички,
от много време пиша по нещо и сега ще се осмеля да публикувам някои неща.Дано ви харесат Blush

Добре си дошъл единствени мой,
ела тук до мен,приседни!Почини си!
След тежкия ден сред проблеми безброй,
глава положи върху мен-отпусни се!
Нека с моята силна любов
да премахна умората
като с магическа пръчка,
да влея енергия в твоя живот,
да премахна неусетно появила се бръчка.
Добре си дошъл единствени мой,
ела тук до мен,поседни!Почини си!
Глава положи върху твоята любов,
която ще бъде до тебе завинаги.

АКО НЯКОГА решиш да ме потърсиш
ще ме откриеш в купчината спомени,
покрити с прахта на времето.
АКО НЯКОГА решиш да ме погледнеш
потърси очите ми в сълзите,
стичали се нявга върху пясъка.
АКО НЯКОГА решиш да ме почувстваш
ще ме усетиш в порива на вятъра.
АКО НЯКОГА решиш да се завърнеш-
потърси вратата на желанието,
може пък и аз да ти отворя,
АКО НЯКОГА реша да ти простя.
Виж целия пост
# 266
Ето нещо мое:

ОТКАЗВАШ МИ


Отказваш ми всичко любимо!
Отказваш ми обич, мечти...
Отказваш ми спомени мили
и няма какво в мен да гори!
Отказваш ми полет прекрасен...
Отказваш ми, но с отказ неясен!
Отказваш ми вятър в косите...
Отказваш се от самия себе си ти!?
Отказваш се?! Но защо?
Защо решаваш всичко с отказ?
Отказваш ми всичко любимо!
Отказваш ми обич, искри...
Отказваш ми мигове нежни...
И няма какво вече да ме изпепели!
Горях! Безумно щастлива!
Горях! Превърнах се в пепел!
Горях! Горях с душа и сърце!
Горях! Но вече не!
Превърнах се в пепел!
Пепел с душа и сърце!
Превърнах се..., но бях щастлива!!!
Сега ми отказваш и това!?
Отказваш ми всичко любимо!
Отказваш, но как?...
Отказваш ми трепети първи,
отказваш ми полети смели!
Отказваш да плуваш в безкрайната шир!?
Безкрайната шир на мечтите,
където горяхме, изгоряхме и
аз се превърнах в пепел...
В пепел с душа и сърце!
Превърнах се в пепел и прах!
Пресвърнах се, но бях щастлива!
Сега съм пепел без душа!
Сега съм пепел без сърце!
Отказах се от всичко
в името на любовта!!!
Отказах се...
(Не съжалявам!)
Ти не ме разбра!
Отказваш ми всичко любимо!
Отказа ми пепел и огън!
Отказа ми, но аз не умирам!
Не умирам,
защото аз вече нямам душа
и нямам сърце!
Отказа ми всичко любимо!
Отказа, но аз пак те приех!
Пак те приех, но къде???...
Аз вече нямам душа и нямам сърце!!!...
Виж целия пост
# 267
привет,много ми хареса   bouquetще ми е приятно да се запознаем Laughing
Виж целия пост
# 268
Прощално

Понякога ще идвам във съня ти,
като нечакан и неискан гост.
Не ме оставяй ти на вън на пътя-
вратите не залоствай!

Ще вляза тихо.Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам -
ще те целуна и ще си отида...

/за съжаление немога да се сетя кой е автора newsm12/ не съм аз
Виж целия пост
# 269
Прощално
/за съжаление немога да се сетя кой е автора newsm12/ не съм аз

Никола Вапцаров
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия