Обичате ли стихове? - 5

  • 101 476
  • 813
# 270
Обичам да чета поезия, когато съм тъжна. А когато съм много тъжна - пиша:
   

    Защо тъгата все ме занимава?
    Защо не мога да изпитам радост?
    И радост без тъга аз не познавам,
    какво остава да изпитам щастие!

    Тъгата ми прелива в безразличие,
    а то бележи края на живота.
    Поне на този, смисленият, който
    мечтаех да живея на шестнайсет.

    Да търся смисълът поисках
    и тази вечер, сгушена в завивките.
    Погледнах през прозореца, видях звездите.
    И казах: утре ще помисля.
                                                                     
                                                                           # # #



    Пусто ми е. Страшно и самотно.
    Сякаш съм сама в среднощен влак.
    Търся си мечти и викам спомени,
    да разсеят вътрешния мрак.


                                                                           



     
   
Виж целия пост
# 271
***
и беше кал.
определено беше същото
като да се завръщаш
пък нямаше къде
и беше абсолютно същото
хартиените рамене
дантелени завески
гоблен
бродирано каре
три мръсни чаши
вестник
стол
обувки прашни
спомен
гол
пирон в стената
очила
прозрачни пръсти
пипала
и мозък вече изветрял
безкрайно плосък.
рус
и вял
и беше същото
да.абсолютно същото
пак нямаше къде да се завръщаш,
когато и светът ти
отеснява.
взриви го.
нека ти да го влудяваш.

Ем
Виж целия пост
# 272
С истински бодли

...
Дали съм истинска?
Първична?
С истински бодли?
Надявам се ...
Искам ...
А добрите ...
до гушата са ми дошли.


Хареса ми стиха и най-много финала...
Виж целия пост
# 273
Да,много .Страхотна тема!
Любимо-"Прощално"-Н.Вапцаров  bouquet

 

Понякога ще идвам във съня ти

като нечакан и неискан гостенин.

Не ме оставяй ти отвън на пътя –

вратите не залоствай.

 

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,

ще вперя поглед в мрака да те видя.

Когато се наситя да те гледам –

ще те целуна и ще си отида
 
Виж целия пост
# 274
Дjuliv, не че нещо, но ми се струва, че не четеш.
Стихът на Вапцаров е публикуван многократно, вчера за последно.
...........................................


Усещане

Повече няма да звъннеш,
телефонът мълчи.
Толкова силно,
че почти оглушах.

В пощата няма нищо,
само служебни писма,
толкова често отварям,
че почти ослепях.

Свикнах, че вече те няма.
Забравих, че всъщност си бил.
И свободата - такава измама
залива ме на вълни, на вълни.


***

Денят е лава.
Разтопеното слънце
съска в морето.

Мислите пърхат
като хриле на риба,
дишаща пясък.

Писък на чайка,
Загубена в сушата.
Денят ми без теб.


***

на три крачки съм
от влизането в другото ниво
покачването на показателите
само усложнява нещата
до безкрая
а не искам нищо
само дъжд,френски прозорец
и вятър
под завесите на леглото
все се крият неизписани букви
с ясно звучене
глаголи или съществителни
мога да изтупам завивките на света
на съмване
да отрежа косите на времето
и да храня минутите със залци
недоспиване
трохи от цялата същност
все тая
глада за събитие в синьо
не се задоволява в приказки
колкото и да си вълшебен
по-добре спри в куфара
и заключи добре след себе си
че ще развършея остатъците сърце
до изчезване
на три крачки
влизай

dressy
Виж целия пост
# 275

Хареса ми стиха и най-много финала...
Благодаря, чакаме включване и от теб 
Виж целия пост
# 276

Хареса ми стиха и най-много финала...
Благодаря, чакаме включване и от теб 


Като напиша нещо ще го пусна... че аз неща на други автори до сега не съм публикувал тук... но защо пък и това да не стане...  Peace
Виж целия пост
# 277
Никога не съм писала стихове, не мога, дори не съм чела много, рядко разбирам поезията, но са ми харесвали определени неща. Тази дни може би настроението ми е малко такова и случайно попаднах на две, които много ми харесаха и реших да ги споделя тук.

„И нека е грях”

Дарявам те с обич, но малко съм тъжна.
Понякога всичко ни плаши, нали?
Стаявам се в себе си, всичко ме мъчи,
но няма да кажа:  "безкрайно боли".
Поставям в сърцето си ново начало,
което е грешно, но искам го - знам.
Изплаквам със думи душата до бяло
и всичко във мене е огън и плам.
Събирам във шепи парченца от чувства,
усмивка дарявам ти, шепна слова.
Но там, надълбоко, със нежните пръсти,
оставяш невидима твоя следа.
Обичаш ме много, събличаш със думи,
животът превръща се в приказен сън.
И всеки миг с теб сътворявам във рими,
и вятърът  в тях се прелива със звън.
Прозрение търся и днес - за отплата,
в безсънните нощи аз  дълго мечтах.
Със теб пак ще бъда, любов непонятна.
Поемам те жадно... и нека  е грях!

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------

"Позволи ми"

Позволи ми без свян да  обичам,
уморих се да бъда сама.
Днес се връщам от дългото скитане,
имам нужда от теб у дома.
Позволи ми за миг да почувствам,
твоeто тяло, за страст да копнея.
Всички ласки от тебе, пропуснати,
да си взема... от тях да немея.
Позволи ми след дългото чакане,
да политна от страст в небесата.
Да разпръсна в очите ти мрака и
да разпалвам пожара в душата.
Позволи ми да бъда жената,
без която ти миг да не можеш.
Да трептят от любов сетивата,
да те стопля в  любовното ложе.
Позволи ми да бъда начало
и от него във огън да тлея.
Теб отново да имам изцяло.
Да усетя, че още... живея.

Виж целия пост
# 278
и аз да се присъединя  Hug
ето няколко от една стара тетрадка имат сантиментална стойност за мен, но не знам кой е автора


Светът
Прекалено зловещ
за да ни харесва.
Твърде безпощаден, за да бъде наречен красив.
Студен полъх
забива игли в лицата ни.
Тънки жилави клони
ни жигосват фино и нежно
като милувка от падащо перо на ранен гълъб.
Всички търсим любов и щастие
Виждаме ги в невидимото.
Откриваме ги в неоткриваемото.
Сътворяваме ги от несътворимото.
Идеализираме нереалното
парадоксално и смешно.
Критични и безпощадни
ние нищо не ценим.
Всичко отричаме
Радост. Красота. Свобода. Любов.
Абстрактни понятия
Точно като нас напълно безполезни.
Нали неоценимото няма стойност?
А щастието има ли облик
или само гръб?
Думите нямат облик нямат и гръб.
Те не са красиви или поне не истински.
Заблудата. Лъжата. Фалшът.
Прозрачно мъгляви,
болезнено - реални
без лица,  дори без маски . . .
В какъв свят живеем?!
Търсим истината там където я няма.
Откриваме лъжата с изненада.
въпреки, че сме изградени от нея.
Играем си със сълзите на хората
и само тогава се радваме
смеем се надменно
ставаме плячка
мислейки се за господари.
Презираме красивото когато ни превъзхожда.
И вярваме въпреки всичко,
че познаваме стойността на нещата
[/b][/glow]

* * *

. . . Цял живот си ме познавал,
даже още от преди да се срещнем.
Винаги си знаел, че съм суетна,
че живея в мрака,
но ме е страх от него.
Мечтая да съм вятър зад решетки.
Цял живот си знаел,
че обичам да бягам по млечния път,
да броя звездите,
защото един ден ще скачам по тях.
Сънувам че съм птица,
минавам под дъгата,
потъвам в облаците,
разговарям с вятъра,
рея се свободно из пространството,
разтварям се във въздуха.
Цял живот си знаел, че съм морско момиче,
че съм непостоянна и дива,
преходна и свободна.
Трудно се впечатлявам
и не обичам изненадите.
Пиша стихове, но рядко ги завършвам.
Чувствам се самотна сред море от хора.
Затварям се като мида в пясъка.
Не мога да се променя,
но и не искам.
Цял живот си знаел,
колко съм припряна
искам да контролирам събитията
и се опитвам да спра времето.
Понякога се чувствам като ранено животно.
Мразя тесните пространства и границите.
Обичам да влизам в сънищата на хората.
Да бродя в мислите им
Превръщам се в морска пяна
в пеперуда и какавида,
в сапунени мехури,
в слънчев лъч . . .

А те обичам така,
защото друг начин не познавам!
Цял живот си го знаел.

Тогава защо ме упрекваш
и се опитваш да ме промениш?

* * *

Понякога е тъжно!

Трудно е да проумееш нещата,
които не са добре за теб.
Насилваш се с безсмислени надежди,
само и само да не приемеш лошото.
Как беше . . . химери?!
В случаите казваш на черното бяло.
Така ти отърва и така ти се иска.
Всичко трябва да е най-хубаво!
И когато чукът на реалността те забие,
се разпада магията сътворена
чисто и просто от едно
развълнувано и изпълнено с горещи емоции въображение!
С грохот се срутва и последната надежда.
Тогава е най-трудно и най-много боли
при мисълта . . .
как сам си лъгал себе си!!!

  bouquet
Виж целия пост
# 279

Хареса ми стиха и най-много финала...
Благодаря, чакаме включване и от теб 


Като напиша нещо ще го пусна... че аз неща на други автори до сега не съм публикувал тук... но защо пък и това да не стане...  Peace
Имах предвид точно твоите неща.



***

В ъгълчетата на моята душа
се блъскат
големи тромави въпроси
и жадни са ... 
сами
се пръскат
и дълго търсят оазиси
във сто посоки.
По ръбовете на съзнанието ми
есенно
засилват се безброй нечувани
усещания
и стъклените им очи се реят
пак отнесено,
препъвайки ме в трудното ми
равновесие.
А в бялото на моята
безпаметност
въргалят се до пагубност две шепи
истини,
и мисля ли си аз, че са
реалност
или това са само писти по-зимни
и недоизчистени.
По непознатост тебе доближава
кръжащата околовръст любов
омразна,
а после ме затрива
и над мен запява
най-нежна и прекрасна песен,
но измамна.
Виж целия пост
# 280
Не бях

Не бях писал от години на теб ,красивата жена.
Не бях виждал от години ,олицетворението на радостта.
Не бях искал от години ,да гледам очите ти ден след ден.
Не бях мечтал от години , отново да  чуствам Любовта.
Не бях желал от години ,да те имам пак до мен.
Не бях мислил от години ,че ще съберем със теб отново някой ден.




Ловеца на щастие


Ловеца живееше в гората.В къща малка и прогнила  ,но уютна и мила.
Той ловеше щастие ,далеко от него бяха дивеч като вълк ,заек и лисица.
Човека гонеше  щастие най-трудно уловимото на света
трудно го получаваш ,а лесно го губиш ,колко по-тъжно от това.

Ловеца щастие търси ,каква по-нелепа съдба.
Търси ,губи следи , и уж намира ,накрая на всичко това
оказа се излъган ,изигран от  собствените си следи ,значи щастието е далеко
Господи , миг ,моля те при него поспри.

Какъв бях аз ,че да моля Бог?Нямах сила и воля да се моля за това
нямах надежди ,нямах вяра ,че ловеца ще намери най-накрая правилната следа.
Нямах нищо да дам на ловеца ,дори и трошичка хляб сега
а той вървеше уморен по онази грешната следа.

Ловеца с години вървя ,търсеше Щастието ,а и с него Радостта.
Търсеше нещо толкова далеко ,вече бе забравил как изглеждат
децата ,жената и дома.
Не знам дали Щастие е намерил или умрял  е в снега
дали се е завърнал в къщи с усмивка на лице.
Казват ,че това е легенда стара колкото света
Щастие винаги имало ,даже го има сред нас и сега.


П.П. Лично творчество! Може ли да слагаме и разкази тук? Simple Smile
Виж целия пост
# 281
Обожавам Яворов и Дебелянов...
Творчеството на Недялко Йорданов и Христо Фотев е дълбоко в сърцето ми!

Яворов - Стон (На Лора)

Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Защото аз съм птица устрелена:
на смърт е моята душа ранена,
на смърт ранена от любов...
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Кажете ми що значат среща и разлъка?
И ето аз ви думам: има ад и мъка -
и в мъката любов!

Миражите са близо, - пътя е далек.
Учудено засмяна жизнерадост
на неведение и алчна младост,
на знойна плът и призрак лек...
Миражите са близо, - пътя е далек:
защото тя стои в сияние пред мене,
стои, ала не чуе, кой зове и стене, -
тя - плът и призрак лек!


Яворов - Две души

Аз не живея: аз горя. Непримирими
в гърдите ми се борят две души:
душата на ангел и демон. В гърди ми
те пламъци дишат и плам ме суши.

И пламва двоен пламък, дето се докосна
и в каменът аз чуя две сърца...
Навсякъде сявга раздвоя несносна
и чезнещи в пепел враждебни лица.

И подир мене с пепел вятъра навсъде
следите ми засипва: кой ги знай?
Аз сам не живея - горя! - и ще бъде
следата ми пепел из тъмен безкрай.


Яворов - Две хубави очи
незабравимо... и вече цитирано Simple Smile


Димчо Дебелянов - ***

ТИ смътно се мяркаш
из морната памет
кат бродница сънна
в бездънна гора -
аз тръпна след тебе
и тръпно ме мамят
в мъглите вечерни
две черни пера.

След сетната среща,
да срещна забрава,
подемах се, падах
и страдах навред.
Нощта ме разлюби,
денят отминава,
ни радост донесъл,
ни весел привет.

И ето, погребал
в тъга непобедна
надежди и младост
в безрадостен склеп -
аз гасна, аз гасна
с утеха последна -
на спомена в здрача
и плача за теб.

Недялко Йорданов

Да вървим все така дълги нощи и дни
покрай много слънца, покрай много луни,
за да можем да кажем в най - последния ден:
аз бях винаги с теб и Ти винаги с мен.

Недялко Йорданов - Клетва

Когато нищо друго няма
във този свят, разполовен
на истина и на измама,
невярваща, ти вярвай в мен.

Дори когато те излъжа
невъзмутим или смутен,
заклевам те! и ти си длъжна,
презирай ме, но вярвай в мен.

Когато вече ни разделя
безсънна нощ и нервен ден,
във понеделник и неделя
ти непременно вярвай в мен.

Не в здравите ни златни обръчи,
в хербария ни изсушен
с реликвите на прашна обич,
не в спомена, а вярвай в мен.

Защото в битката неравна,
която водим сякаш век,
със теб сме станали отдавна
един живот, един човек.


Христо Фотев - Колко си хубава

Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!
Обичай ме!

По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене - а за себе си,
за дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме.
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги -
завинаги.
И колко ми е невъзможно... Колко си
ти пясъчна... И, моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
за да ме обичаш винаги,
завинаги.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Колко си хубава!
Господи,
Колко си истинска.
Виж целия пост
# 282
И нещо авторско накрая... мъничко, ама от сърце Simple Smile

К.М.

Тъжни сенки се крият в мрака
Поглеждам безкрайния път напред,
няма никой
Бродя сама по брега на реката
и пея за болката и красотата...
Дали още съм жива?
Дали сенките чакат тъкмо това?
Не, вече съм мъртва
за ТЕБ и ЛЮБОВТА...


К.М.

Беше нощ. Валеше. Всичко беше в студ.
Едно самотно, ранено сърце се бореше.
Само! Изоставено от тези, които го закриляха.
Разкъсано, кървящо от болка!
Мечтаеше да бъде сляпо, за всички тези беди.
Но беше твърде опасно да следва чужди следи.
Забравено, обвито в мрак, желаеше с вас да е пак!


К.М.

Когато сутрин отворя очите си виждам неща,
които са предназначени за някой друг.
Виждам мечти на безплътни хора.
Толкова прости и толкова истински.
Искам когато отворя очите си да виждам...
да запомня миговете на красота.
Искам да мога да видя любовта!
но виждам само празния ден и  не намирам нищо...
Времето тече и продължава да минава покрай мен, без да оставя следи...
Без да оставя спомени...
Остава ми само надеждата да си спомня, че все пак има време за всичко:
И за малки признания, и за малко любов, и за малко умиране...
Виж целия пост
# 283
Благодаря ти , juliette1320, че ни припомни толкова хубави стихове
Виж целия пост
# 284
Аз дълго и мълчаливо чаках
   пред заключените ти врати,
   докато те се разтвориха пред мен...
   Пистъпих...
   И се заковах от изумление!

   Една добре подредена бакалница
   ме посрещна приветливо
   и лъхна ме на безупречен ред:
   - щанд "чувства"
   - щанд "задължения"
   - щанд "разочарования"
   и кошче за отпадъци:
   - на прегорелите вълнения,
   - на ненужните спомени,
   - на изживените мигове!

   Аз мълчаливо подадох
   златната монета на сърцето си
   Като опитен познавач
   ти опита тежината и в ръката си.
   Усмихна се доволен - тя не беше фалшива
   И твоите блестящи бакалски везни
   отмериха добросъвестно и точно
   обич за една монета
   Ни повече, ни по-малко
   Обич за една монета...!

* * *

   Любовта е тъжна!
   Тъжна е най-вече, когато повторно обичаш!
   Да повтаряме без вяра същите думи,
   които преди сме произнасяли с усмивка!
   Да молим с очи, с които вече сме плакали!
   Да се кълнем в това,
   в което вече не вярваме!

* * *

Това са стихове на Елия, намерих ги в интернет
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия