Обичате ли стихове? - 5

  • 101 483
  • 813
# 480
Часове и дни наред

Ако можех да те пренасям
над дълбоките канали
на твоята беда и страх,
аз бих те носила тогава
часове и дни наред.

Ако знаех думите, с които
да дам отговор на хиляди твои въпроси-
за живота, за теб самия,
за това да си обичан и щастлив,
тогава бих говорила с теб
часове и дни наред.

Ако можех в сърцето ти да посея покой
с кротко чакане и надежда,
докато семето покълне,
тогава бих чакала
часове и дни наред.

Ако можех да изцеля в сърцето ти
безсилие и недоволство
и неизживяна мъка,
бих стояла до теб
часове и дни наред.

Но аз не съм по-голяма
не съм по-силна от теб –
не всичко аз зная,
не мога толкова много да правя,
аз съм само един приятел по пътя
часове и дни наред.

Надявам се само да знаеш,
че не трябва сам да се бориш
или да плачеш
щом имаш приятел –
часове и дни наред.


s
Виж целия пост
# 481
Студентски химн

Нека да се веселим,
Докато сме млади !
След радостта на
младостта,
след мъката на старостта,
чака всички ни пръстта !

Къде са онези , които
живяха сред нас ?
Отишли на небето,
Отишли във земята,
Къде ? - все пак те бяха.

Кратък е животът ни,
бързо отминава,
бързо идва тук смъртта -
жестока разправа
не ни отминава.

Да живее академията !
Да живеят учителите !
Да е всеки жив и здрав
на всички ви - слава -
вечна незабрава !


Виж целия пост
# 482
                                                УСЕЩАНЕ

Усещане за нещо съвършено,
    което ще се случи всеки миг,
           обзема ме и чувството вълшебно,
      като икона ми явява твоя лик.

           Грешни сме... Но кой не е кажи?
И ако трябва пак да избера,
            аз грешно ще живея всички дни,
  стига ти, до мен да си сега.

     Свeтлината в твоите зеници,
        ще ме опива като вино руйно,
абаносовите ти къдрици,
безмълвно ще роят ензими буйни.

 Любовта ти ме опиянява...
  Потъвам в океан от страст.
  В нощите, в съня ми се явяваш
   с щастие във вечната и власт.

 Косите ти - ухаещи цветя,
 разцъфнали по голото ти тяло
 предвестник са на пролетта,
която дълго с тебе сме желали.

Постой така... Не сe превръщай в сън...
Без теб отново ще осиротея,
и със звездите светещи навън,
останал сам, за тебе ще копнея.
Виж целия пост
# 483
ПРИКАЗКА

Под дъжда, който чука невидим в листата,
двама крачим без път и сами,
няма вик на дървар, ни пътека позната,
само тъмният вятър шуми.

Вземам тихо ръката ти хладна и бяла
като гълъб спасен от дъжда,
отстрани на косата ти свети изгряла
една малка дъждовна звезда.

Стой така, стой така, нека тя да ни свети,
нека тя да ни води в леса,
може-би ще намерим вълшебното цвете
дето прави добри чудеса.

Ще му кажем тогава: „Недей ни разделя,
равнодушни недей ни прави,
ако искаш вземи ни и хляб и постеля,
топлинка само в нас остави!”

Но в косата ти вече звездата не свети,
мълчаливи вървим из леса,
ах, къде да намерим вълшебното цвете,
дето прави добри чудеса!

...песен на Маргрет Николова
Виж целия пост
# 484
             МАМО
Аз зная защо е е тъй бяла                                                   
косата ти майко добра
там грижата зла е навяла
вихрушки  от снежни пера!

Аз зная защо са тъй сиви
очите ти майко добра,
защото и денем и нощем
в тях огън  от болка гори!

Но ти усмихни се, когато
поднасям ти аз от сърце
на моята обич цветята
пред твоето майчино мило лице!


                                                                                              Цветя за мама

                                                                                              За мама са цветята,
                                                                                              набрани в този ден.
                                                                                              От всички на земята
                                                                                             най-скъпа е за мен.

                                                                                               Послушай песента ми,
                                                                                                за мама е и тя,
                                                                                                за мамините длани,
                                                                                               най-нежни на света!
МАЙКА
Младен Исаев

Мамо!
Като тебе няма свято
Нищо друго на света.
Ти даряваш на земята
Най-красивите цветя –
На света деца даряваш,
Нежни песни им редиш,
В люти студове ги сгряваш,
Над креватчетата бдиш.

Мамо!
Благославям твойто име,
Твоя образ мил и скъп:
По лицето ти любимо
Никога да няма скръб;
Никога сълзи да няма
В твоите добри очи,
Само радостта голяма
Като песен да звучи.



ТИ, МАЙКО
Елисавета Багряна

Ти живота си ни дала
и от първия ни час
в люлката си ни люляла
и си бдяла върху нас.

В твоята прегръдка топла
раснахме из ден във ден,
всеки детски плач и вопъл
спираше там усмирен.

Ти като орлица мощна
с майчиното си крило
без почивка, денонощно,
пазиш ни и днес от зло.

За да бъдем ние здрави,
силни, пъргави, добри,
ти умората забрави,
ти се с грижите бори.

Да сме предани другари,
синове и дъщери,
да обичаме България –
туй в сърцата ни дари.

Затова със обич вечна,
майко, ний ще те дарим.
И горещо, и сърдечно
днеска ти благодарим.



ПРИКАЗКА ЗА МАЙКАТА

Святата майчина обич-
покрила с позлата земята,
в приказки, песни , легенди
с много любов е възпята.

Песен такава разказва,
как нежната майчина гръд,
разсякъл сина и с брадва
и бликнала топлата кръв.

Насила изтръгнал сърцето,
че имал имал заръка една-
за лек и за цяр да гони
на злата си ,млада жена.

Побягнал след туй през гората-
а буря ехтяла в нощта.
На пън се в тъмното спънал
и паднал с лице в калта.

Изохкало тихо сърцето,
прошепнало с майчински глас.
-Заболя ли те сине? Полека!
Не бързай така в този час!
Виж целия пост
# 485
За Недко!
 
Мисълта си, с която заспивам,
песента, от която се раждам,
радостта си, която откривам,
лудостта, във която се вграждам.
Ти си слънчево зайче в косата
и пейзаж,покоряващ очите!
Ти си лунният път в тъмнината.
Ти си истина-в нея се вричам.
Ти си шепота тих във листата
и уханна трева във полето.
Ти си бурният пролетен вятър.
Светла обич, пленила сърцето.
Аз без твоята нежност не мога.
И от теб не успях да избягам.
Милиони звезди в небосвода.
Но със мисъл за теб пак си лягам.

Виж целия пост
# 486
АКО ТИ ДАМ

Ако ти дам парченце от дъгата
поръсено със капчици роса,
ще ми дадеш ли ти лекарство за душата
което да лекува самота?

Ако ти дам парченце от небето
поръсено със сребърни цветя
ще ми дадеш ли билка за сърцето
която да помага в любовта?

Ако ти дам парченце от луната
поръсено с блещукащи звезди,
ще ми дадеш ли светлината
която да спасява от беди?

Ако ти дам вълните морски
изплетени от синьо кадифе,
ще ми дадеш ли ти бедите хорски
и да ги скрия някъде далеч?

Ако ти дам на огъня искрата
обвита в златна топлина,
тогава ще ми сбъднеш ли мечтата
в света да властва доброта?

А ако ти дам и свойта вяра
и я поръся с чисти намерения,
ще ми дадеш ли чудна дарба
с която да лекувам огорчения?

Накрая ще ти кажа свойто име.
ще го прошепна тихо във нощта.
а ти ако желаеш запомни го,
а ако не - аз няма да тъжа......



Ако можех...

Ако можех с обич да изтрия
всички болки по света,
в любов щях да се превърна
и да върна радостта.

Ако можех със ръце да стопля
всички мръзнещи по таз земя,
в огън щях да се превърна,
та дори да изгоря.

Ако можех с вярата си аз да върна
всички неизпълнени мечти,
в надежда аз ще се превърна,
и от себе си ще давам,
дори и да боли.


Хиляда и една години
песен на Милица и Асен
Искам тази нощ  да те целуна теб моя любов
пред очите на морето будно, пред света стар и нов,
на брега във къщицата стара дълго да седим
и бутилка узо на кръчмаря с песните си да платим.

Нека да потъвам в твоите очи
устните ти в моите да спрат,
старите рибари до зори
тъжно ще мълчат.

Искам тази нощ брегът да пее с теб моя любов
и светът край нас да онемее а зад мътното стъкло
в чашите ни нека да се давят минали беди
да подритват старите рибари спомени от младини.

Между две прегръдки
покрай тях ще минем двама за ръце
от хиляда и една години търсили сме все.

Нека да потъвам в твоите очи
устните ти в моите да спрат,
старите рибари до зори
тъжно ще мълчат.

Между две прегръдки
покрай тях ще минем двама за ръце
от хиляда и една години се намерихме.

.............................................................

Няма нищо по-смело
от малко дете,
признаващо само лъжа!
Няма нищо по-ценно
от сетния лев,
подаден в просешка ръка!

Няма нищо по-нежно от
мъжки ръце,
попиващи дъжд
от женски сълзи.
Няма нищо по-силно от
женско сърце,
обичащо разплакан мъж!

Няма нищо по-трудно от
прошка и милост
към вдигнала нож ръка.
Няма нищо по-лесно от
обич без корист,
творяща по-добър света!

Мадлен Алгафари

........................................


Виж целия пост
# 487
  МАМО
Аз зная защо е е тъй бяла                                                   
косата ти майко добра
там грижата зла е навяла
вихрушки  от снежни пера!

Аз зная защо са тъй сиви
очите ти майко добра,
защото и денем и нощем
в тях огън  от болка гори!

Но ти усмихни се, когато
поднасям ти аз от сърце
на моята обич цветята
пред твоето майчино мило лице
     



 newsm45 newsm45 newsm45 newsm45 newsm45 newsm45

това  красиво стихотворение разплака всички когато бях 6 клас толкова дълго го търсех  да си го припомняvily благодаря  bouquet  bouquet  bouquetТо всъжност е ПЕСЕН   bouquet
Виж целия пост
# 488

Хубавото на лириката е, че докосва душата. Още по - хубаво е когато приятел пише неща, докосващи не само твойта душа. Благодаря на Димо (P.I.F) за това , че до ден днешен не спира да докосва душата ми и не изневерява на себе си.
Това е текста на най- новата песен на P.I.F и най- новите чувства, които вилнеят в душата ми.

Сън в съня
Димо Стоянов


Ще може ли някой да сподели...
Първият залез и после вълни..
Ще седна, ще пуша и ще помълча...
Широко отворил очи ще поспя
Тихо ще скрия Луната с ръка
После ще търся шумът на река
Ще седна, ще пуша и ще помълча...
Широко отворил очи ще поспя....

Това е сън във сънят..
Това е шепот в дъжда....
Това е нежният допир....
На твойта ръка...

Ще намирам смисъл във всичко това
Свил се на пода с писалка в ръка...
Всички стени съм изписал с молба сила да имам да продължа
Аз ще намирам смисъл във всичко това
Свил се на пода с писалка в ръка
Всички сетени съм изписал с молба...
Сила да имам да продължа!

Това е сън във сънят..
Това е шепот в дъжда....
Това е нежният допир....
На твойта ръка..


Виж целия пост
# 489
Да се бориш на глас е храбро,
но по- голяма е храбростта,
когато се биеш- вътре в сърцето си-
с кавалерите на скръбта-
когато побеждаваш без зрители-
падаш, без никой да те съзре,
когато не гледат патриотите
как героят им ще умре.
Такива храбреци дирят ангелите-
шествие от разперени крила-
ред подир ред със равна стапка
и със билоснежни крила.

Ем. Дикинсън
Виж целия пост
# 490
Прости
Не наказвай с омраза духа си!
Тя единствено теб ще разяжда.
Всяка твоя частица ще къса
и пожарища в теб ще подклажда.
Ще те хвърля в най- черните бездни,
близо нейде до ада човешки,
дето всичко възвишено чезне
в плетеница от хули и грешки.
Ще се лута душата ти в мрака-
жалка грешница, търсеща  милост.
Светлината напразно ще чака,
а край нея ще бъде мъртвило.
Мила моя, жестокост това е,
не към друг, а към тебе самата.
Мразиш някого, той си нехае,
а пък ти си почерняш съдбата.
Доближи се до Бога.Прости!
Всичко може да бъде простено.
Само слабия духом мъсти,
но да страда до гроб , е осъден!
Виж целия пост
# 491
         ВЕЗНИ
 
    Стефан Цанев       

Тази вечер ще си легнеш рано,   
но до късно няма да заспиш.
Дълго ще разчиташ по тавана
туй,което трябва да решиш.
Ще се ровиш в спомени и дати,
ще възкръсваш трепети и дни
и ще трупаш мълком в блюдата
на сърдечните везни:
радоста и първото страдание,
верноста и нейните въжа,
ласките и първата досада,
клетвите и първата лъжа.
Ще претегляш,ще сравняваш скритом,
устните ми с нечия уста,
нечии очи-с очите ми,
силата -с нежноста.
После ще объркаш всичко и наслуки
ще запълваш слепите блюда
ще поставиш любовта при скуката,
навика-при любовта.
Страшно ще ти е да се събудиш
по-добре е да не спиш
да си идеш- ще ти бъде трудно,
да се върнш-ще се унижиш.



                                                       
Виж целия пост
# 492
адриана страхотно е
Виж целия пост
# 493
Уплъквателну
Мили4ка Нежна

Чувъм - зъд гърбъ говорът,
чи била съм ирутичка...
И къквоту дъ им сторъ -
виждъ съ пурнуграфичну.
Но и яз дъ съ уплачъ -
сал` с идин съм във лиглоту...
Не чи многу-многу рачъ,
просту... нямъ мъжуви в силоту.
Ужким многу мъ зъглеждът,
уж нишани се ми давът,
пупуглеждът из пуд вежди,
ма и другити задяват...
Имъ някакви иргени -
пу нущите съ спутайвът,
ма упасни съ зъ мени -
нещу многу мъ умайват.
Бързу им съ съглъсявъм -
дъ ни съ ръзкъндърдисът,
ма ги многу умурявъм,
койту земъ - съ чалдисва.
ДокЪт` уплъх съ съвземът,
земът, чи и те избягът...
Их, чи мъка ми й гулемъ,
и сърцету `се мъ стягъ...
Тъкму веки пристръших съ,
Хухавеля да пристанъ,
той па нещу зъчудИ съ...
никуй вечи ни устана...
Иширет на `сички дадъх -
нищу никуй ни пудйемъ...
йех... къде й таз нъсладъ
де сърцету ми обземъ?
То и кметя нъ приглеждъ,
нъли й мъж и гащи връзва,
чат-пат строгу нъ пуглеждъ,
друг път хептен на изтърва.
Пусту женску селу, упустелу,
кой мъ Госпуд прати тукъ?...
Пустъ моя младуст изгурела...
Шъ пудвия май куйрука...
Виж целия пост
# 494
Александр Пушкин 
   
 Я вас любил: любовь еще, быть может,
В душе моей угасла не совсем;
Но пусть она вас больше не тревожит;
Я не хочу печалить вас ничем.
Я вас любил безмолвно, безнадежно,
То робостью, то ревностью томим;
Я вас любил так искренно, так нежно,
Как дай вам бог любимой быть другим.

 
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия