Обичате ли стихове? - 5

  • 101 482
  • 813
# 465
                    А.
Удари бичът на лъжата и
лъжата уж тъй малка, оказа се истина голяма.
В Ангелът земен, всели се дявол далечен.

Протегна Той ръка за сбогом,
и изтръгна влюбеното сърце.
Със себе си ли ще го вземе?
О, не! Оставя го, самотно, кървящо!

Нека изстине поне!

Огънят в него, гори и сега.
Тупти то с надежда и с молитва една!
Върни го Ти, в таз изгубена душа.
Вдъхни любов, спаси я от пещта и
Човек бъди, не ангел с дяволска душа!
Виж целия пост
# 466
Из “Спомени от бъдещето”

Ще се връщам при теб.
Отражение само във някоя късна витрина.
Остри токчета, дето отмерват нощта с твоя пулс.
Танц на къса искра над жарта на среднощна камина.

Ще се връщаш при мен.
Топлинката на свещ от дъха ми за миг преиграла.
Капка дъжд, просълзила случайно стъклото отвън.
Силует, изтънял в светлината на бързащи фарове.

Ще се мислим в съня.
Позвъняване в никакъв час ще ни стряска до бяло.
От натрапчиво чувство за поглед в гръба ще погледнем назад
да се търсим.
От утре.
Но днес
ни е ден
за раздяла.


valka
Виж целия пост
# 467


Национална награда за поезия "Иван Николов"

ИК "Жанет 45" ще връчи за 14-ти път Националната награда за поезия


 



◊ СЪБИТИЕТО
За 14-ти път Издателска къща „Жанет 45” – Пловдив ще връчи годишната Национална награда за поезия „Иван Николов”. Пръв носител на наградата е поетът Христо Фотев.

◊ PEГЛАМЕНТ
● В конкурса участват книги с поезия (първо издание, не антологични), издадени в периода октомври 2007 – октомври 2008 г.
● Книгите се изпращат в 2 (два) екземпляра, с кратка био-библиографска справка за автора и телефон за контакти на адрес:
4004 Пловдив
бул. „Александър Стамболийски” 9
Издателска къща „Жанет 45”
За конкурса
● Краен срок: 30 ноември 2008 г. (важи датата на пощенското клеймо)
● Жури: Малина Томова, Йордан Ефтимов, Виктор Самуилов и Ангел Игов
● Награда: плакет от художника Христо Гочев, придружен от парична премия в размер на 10 000 (десет хиляди) лв.
Ще бъдат номинирани 6 участника, от които ще бъде избран новият носител на Националната награда „Иван Николов” за 2008 г.
Официалното награждаване ще се проведе на 18 декември 2008 г., 18:30 ч.
в Народна Библиотека „Св. Св. Kирил и Методий” (София) 

Виж целия пост
# 468
За първи път показвам нещо свое.Нямам претенций да съм добра в писането но така ми е идвало отвътре както се казва.

На сина ми!
                                                         

Аз никога не бях мечтала,
не бях сънувала дори,
за обич толкова голяма,
за най-прекрасните очи.

Водата ти си в моята пустиня
и слънцето във моя зимен ден!
благодаря на бога,че те има
дори и да не си сега до мен!

Расти с любов,с усмивка,с песен
от стъпките ти да растат цветя
които някога,във твоита късна есен
ще подариш с любов на своите деца!



самота


Пристига самотата непоканена,
да рови в раните на болната душа
да гаси светлина в мен останала
надеждите да хвърля в празнота.

С отровна чаша любовта ми да почерпи,
усмивките да дави във сълзи,
а после с удоволствие зловещо
страха да търси в моите очи.

Във пеплта на своите спомени ще ровя
за да намеря въгленче,искрица светлина,
от нея буен огън ще приготви
една приятелски протегната ръка.

Ще се събудят страсти и купнежи,
ще ме прегърне пламнала зора!
На кладата от болки ще захвърля
проклетата нахална самота!



Много ми харесаха  bouquet
Виж целия пост
# 469
На кон ще се метна...
С лудешка езда
небето ще стигна,
ще стана звезда!
И вечер,когато
погледнеш на вън,
във миг ще ти пратя
магически сън.
Когато заспиваш,
по приказен план,
ще взема сърцето ти в моята длан.
И щом се събудиш
от болка и страх,
ще хвърля в очите ти сребърен прах.
Ти пак ще ме лъжеш,
на всичко готов,
че аз съм единствена
твоя любов.
Лъжата е просто игра
за мъжа.
Защо ли тогава
за теб да тъжа?
Далече,високо,
с лудешка езда,
предела ще стигна,
ще стана звезда.
Ще спра да те търся,
ще спра да мъстя
и само в небето за теб
ще блестя!
Виж целия пост
# 470
Той я срещна

Предаността ми
не е основателна причина
да останеш.

Тръгвай.
Щом си я намерил ...
Изборът е твой
И-смятам-правилен.
Разбирам.
Не добре, но те разбирам.

Мен дали ще ме намери
някога си някой
с много предана жена,
и ще реши, че точно аз съм,
ще избяга от спокойното,

ще ме приеме ли като
десерта вкусен,
дето липсва
в неговата къща

или ще ме затвори във буркан
да има зимнина за черни дни ...

***

Любовта ми е болна от хрема.
И ето я-
Легнала в бели чаршафи.
Отделиха я днес от харема
Да не носи на други любовни заплахи ...


Ваня Щерева
Виж целия пост
# 471
Там някъде

Там клоните се кланят до земята,
а локвичките плачат до обяд,
заронили сълзи от течно злато.
В тревата змиевидно се топят,

засъхват по лъжичките и чашите
на слънцето вечерните огньове.
Небето, като гъста синя каша,
прелива и се стича по столовете.

А нежните ресници на завесите
пропускат във дланта ми топъл здрач.
Бълбука кадифена неизвестност
зад тънките прегради на клепачите ми.

Там, някъде, притиснат между пръстите ти,
светът ми тихо спи. И аз не плача.

elsion
Виж целия пост
# 472
АБОРТ


БЕЗ ГЛЪТКА ВЪЗДУХ ДА ПОЕМЕ,
В УТРОБА МАЙЧИНА – КОВЧЕГ…
ОТИВАШ СИ ОТ НАС НАВРЕМЕ,
 ТИ МЪНИЧЪК ПОЧТИ ЧОВЕК.


ПОСРЕЩНАХМЕ ТЕ С ХИМИКАЛИ,
А ТРЯБВАШЕ ТИ ВИТАМИН,
ПРЕЖАЛИХМЕ ТЕ НЕРАЗБРАЛИ
ДАЛИ СИ ЩЕРКА ИЛИ СИН.


НЕ МОГА ДА ТИ КУПЯ ДРЕШКИ,
ЩОМ АКУШЕРКА Е СМЪРТТА,
 ПО ЧУДО АКО СТАНЕ ГРЕШКА,
ДЕТЕНЦЕ БЪРЗАЙ КЪМ СВЕТА.


СЪБИРАЙ ОЦЕЛЕЛИ КЛЕТКИ
И РИТАЙ МАЙЧИНАТА ПЛЪТ,
НАПУК НА ВСИЧКИТЕ НИ СМЕШКИ
САМИЧКО СИ ПРОБИВАЙ ПЪТ.
Виж целия пост
# 473
Под сянката на някакво дърво
и точно под едно гнездо
се зароди мълчание.
Излишно вятърът се разбунтува.
Летяха мълнии
и свиреше тръба.
Нощта бездушието на деня превърна
в рожба на греховната луна.
Пръстта юмруци сви и се пропука.
Пропадна в ада неразбираща пчела.
Лятото очи закри и тръгна.
Опадаха листата. Спря дъжда.
Гнездото без стопаните посърна.
Проби сърцето си с лъча на утринта.
Мълчанието побеля - ненужно - като шепата вода,
изтичаща из пръстите.
Виж целия пост
# 474
Ето няколко на Камелия Кондова

* * *
Аз съм нощната птица, която
вече няма да идва нощем.
Тук ужасно мирише на лято.
Не ми казвай, че трябва още
някой късно при теб да ляга
и да топли твойте недели.
Умори се от стъпки прага.
Аз си тръгвам оттук - къде ли?
Както винаги - не попита...
Всъщност нямаше да ти кажа.
Гледай: лудият вънка се скита
и сънува жената от плажа.
Като тръгна, и ти ще сънуваш.
Само няма да си признаеш.
Все едно. Нали нищо не струват
трите точки, довели до края?
Аз отново съвсем се разбъбрих.
С други думи - старата песен.
Ако сбъркам и пак се върна -
помогни ми. Смени си адреса!



* * *
           на Самуил
Мъничък, дето утре за всичко ще питаш -
аз ли да ти разказвам света?
Аз ли - дето така си оплитам дните.
Правя крачка, на втората вече греша.
Още ме лъжат. Лъжат ме право в лицето.
И още вярвам. Глупаво е, нали?
Забравям си шапката. Губя си ключовете.
Влюбвам се - обичам да ме боли.
Вечно нямам обувки. Така е, защото
ги изтърквам, докато тичам насън.
Събирам подкови. Пускам понякога тото.
Редовно стъпвам върху всеки случаен трън.
Мъничък, малко е въздуха. Диша се тежко.
Но аз ли да ти разказвам света?...
Аз зная само, че ти, ти не си грешка!
За другото... Питай своя баща.


Въпрос
Ех, вие, хора недоверчиви,
уморено понесли мрежите.
Има и друг цвят освен сивия
и освен злоба - има и нежност.
Като се връщате у дома гневни
и дърпате децата си за ушите,
не ви ли е хрумвало, че за последно
една нощ ще изгреят звездите...
Ще помръкнат от безразличието ви.
Ще засветят на друга планета.
Ще се раждат страхливи момичета,
за да раждат страхливи момчета.
Зная, плода се бере наесен,
но земята без любовта ви е слаба.
Нося ви един хляб и една песен.
Защо поискахте само хляба...
Виж целия пост
# 475
ЛЕГЕНДА ЗА ЕДЕЛВАЙСА

В хижа планинска край печката топла
ний пеехме. Бавно се спускаше здрач.
гората шумеше и нейните вопли
напомняха песен, и радост, и плач.

Ний пеехме тихо и нейната песен
проникна в душите, разтвори сърца,
един ли тогава в копнежи унесен
не бършеше скрито сълзи по лица?...

Ний пеехме тихо за млад гурбетчия,
за родното село и стар гъдулар,
за момини устни и кон шарколия,
за тъжна камина и спомени жар. 

Ний пеехме с обич за Пирин, за Рила,
любимата песен за волен орел,
за Вихрен, за нашата Мальовица мила,
за дивната хубост и чар без предел.

Ний пеехме тъжната,  вярната песен,
че младост докле е, е всичко шега...
и тихо над нашата песен унесен
легенда зашепна планинец с тъга:

 В планина далечна, снежна
 те живели – две деца,
 слънчева милувка нежна,
 гряла обич в две сърца.

 Във планинска малка хижа
 расли братец и сестра –
 грижа в радост, радост в грижа
 там за майка и баща.

 Вайс наричали момчето
 Едел казвала се тя –
 светулчица във китно лято,
 незабравка сред цветя.

С рокличката на планинка,
винаги до своя брат,
като пъстричка калинка
тичала от цвят на цвят.

С шапчицата си тиролска,
в нея с орлово перце,
скитал по пътеки горски
Вайс с обветрено лице.

Там по китните поляни
къпани в роса – сълзи,
слънце и цветя зелени,
пасли техните кози.

След козите в ден прекрасен
пак подтичвал Вайс красив,
мамел небосвода ясен,
викал ги върхът красив.

А до него тя вървяла
лекичко като ветрец,
песен тихичко запяла,
трепкал нежния гласец.

Ниско веч били горите,
близо – каменни чела,
за отмора те козите
спрели под една скала.

Под скалата извор леден
песен тихо ромонил,
той – свидетелят последен
после тайната разкрил.

Седнали тук Вайс и Едел,
хапнали, запяла тя,
с обич Вайс сестра си гледал,
с поглед галела го тя. 

Тъй до него тя седяла
с чудни езерни очи
и прегърнала го тя –
спри поточе замълчи.

Спрете птички във гората
спри се ветре в този час
и ти орльо в небесата
спри, послушай песен - глас.

Спри горице своя шепот
и послушай песента –
Едел пее с тъжен трепет,
сякаш пее есента.

Едел пяла, глас печален
носел се над върхове,
пяла Едел –глас прощален
все нагоре я зовял.

И замислен и унесен
слушал Вайс в сърце с тъга
никога той тази песен
не бил чувал до сега.

Спряла малката тиролка
със зачервено личице
и въздъхвайки от болка,
гребнала вода с ръце.

Вайс полегнал на тревата
и тъй както си лежал
там високо над скалата
цвят видял сребристо бял.

Едел, Едел, гледай мила,
виждаш ли там онзи цвят?
Тя очи в скалата впила:
-   Мене той е непознат...

Вайс, послушай, чуй ме братко,
да откъснем този цвят,
дар за мама и за татко –
щом не искаш не си брат!

Тръгвай Вайс, ще бъдем двама,
ще те крепя с ръце,
ще зарадваме ний мама
с цвят откъснат от сърце.

Закатерили скалата,
в пот облели се лица,
ще пожали ли съдбата,
две душици, две деца.

Изворът останал ниско,
пропаст зинала е там,
а цветецът вече близко
ги примамвал с чуден плам.

Стъпка, две, Вайс още сторил,
невъзможно е така,
на сестра си проговорил: -
Едел, мила, дай ръка.

И ръка в ръката впила,
тя го гледала и в миг:
-   Едел, падам, сестро мила! –
-   Се разнесъл страшен вик.

Вайс! Изпискала сестрата,
ужас вкаменил лице,
полетели от скалата,
здраво вплели се ръце.

Еде - ел...  Ва - а -  йс...- зовът последен
повтаряли скалите в плач,
спрял свойта песен извор леден,
безшумно паднал нощен здрач...

А долу в бедничката хижа,
баща и майка – две сърца,
напразно викали със грижа,
напразно чакали деца.

В зори до извора кристален
пристъпили. О, страшен миг.
Изплакал там баща печален,
разцепил въздух майчин вик:

Дечица мои...рожби мили...
Какво направихте деца?
Защо лежите мълчаливи,
защо са кървави лица?

Говорете, що мълчите?...
Кажи Едел, кажи Вайс?
Отворете си очите –
Татко, майка са при вас.

А там на меката тревица,
лежали те тъй сякаш спят,
но кървави били главици
сърца в гърдички не туптят.

И там сестричка вледенена
с ръка в ръка притискал брат,
а с другата ръка студена,
на майка си поднасял цвят.

В хладен гроб сложили там
две деца. Плачи ... плачи...
че как ще хвърлим мила майко,
пръст над детските очи?

В планина далечна, снежна,
кръст самотен зачернял,
а до кръста песен нежна,
тъжно изворът запял...

Минала златиста есен,
мраз дошъл и отлетял,
в лято там над гроба пресен,
цвят до цвята разцъфтял.

От кръвта попила в този
гроб планински и студен,
две алпийски чудни рози
разцъфтели в този ден.

От сълзите и цветеца
там откъснат в онзи час,
леко галел веч ветреца
китка дивен ЕДЕЛВАЙС!

В хижа планинска край печката топла
ний пеехме. Бавно се спускаше здрач.
Гората шумеше и нейните вопли
напомняха песен, ридание, плач...




Виж целия пост
# 476
ЛЕГЕНДА  ЗА  КАЛИАКРА

Старинна легенда живее                                                                                 
 отколе по тия скали
 вълните потайно я пеят,
 ветрецът я тихо мълви
.
Било то отдавна, отдавна
нахлул поробител от юг,
 зачернил той Добруджа равна
дошъл посред жетва и тук.

Горели кръстници в полето,
звънтели отровни стрели,
но гордата крепост стояла,
 високо по тия скали
.
Врагът обещавал награда
но искал жесток армаган,
четиридесет лични девойки
с коси като житни ръкойки,
с очи като извор дълбок.

Най-лична мома Калиакра
повела другарки в нощта...
четиридесет лични девойки,
оставили майка, баща.

Нощта била тъмна и глуха
осеяна с ясни звезди,
ветрецът от изток подухвал
и тихо вълните браздил.

Девойките тук на скалата решили:
„Да дойде смъртта”!
Но страшна била тъмнината
 и веела мрак пропастта,
излязла напред Калиакра,
притворила тихо очи.

Прошепнали дружките в мрака:
- Сестрице, не смея...
- Не смея, не смея...
- Мълчи!

И вплели се дългите плитки,
една по една на венец,
та дружно без страх да политнат.

И в миг подир туй Калиакра,
чайка с пробити крила
се хвърлила с дружките в мрака
от тъмната глуха скала...

Виж целия пост
# 477
Любов е да помогнеш.
Любов е да дадеш:
на гладния - надежда,
на сития - копнеж,

на силния - неволя,
на слабия - кураж ,
на веселия - милост,
на тъжния - мираж,

на скромния - посока,
на алчния - сърце,
на имащия - радост,
на можещия - цел,

на гордия - утеха,
на плахия - мечта,
на властника - боязън,
на роба - доброта…

ЛЮБОВ е да раздаваш
душата си без жал
и мигом да забравяш
кому, какво си дал.

Надежда Захариева
Виж целия пост
# 478
НЕЖНО

Така ми се прииска да съм нежна...
Копринена, докосваща едва...
Да съм кокиче в снежните ти шепи...
През пръстите поникваща трева...
По тялото ти кадифена сянка...
Да се приплъзвам леко, по ръба...
Да разпознаеш в мен крило на ангел...
Да те рисувам с устни през нощта...
Най-ласкава сред облак пеперуди...
Над сънните ти устни да кръжа...
Да те затрупам нежно, много нежно...
Посипана на хиляди пера...
Така ми се прииска да съм нежна!
 Heart Eyes

............................

За Недко!
 
Мисълта си, с която заспивам,
песента, от която се раждам,
радостта си, която откривам,
лудостта, във която се вграждам.
Ти си слънчево зайче в косата
и пейзаж,покоряващ очите!
Ти си лунният път в тъмнината.
Ти си истина-в нея се вричам.
Ти си шепота тих във листата
и уханна трева във полето.
Ти си бурният пролетен вятър.
Светла обич, пленила сърцето.
Аз без твоята нежност не мога.
И от теб не успях да избягам.
Милиони звезди в небосвода.
Но със мисъл за теб пак си лягам.
Виж целия пост
# 479
                                             РИСУНКИ БЕЗ БАЩИ



                                                                                   РИСУВАТ ДЕЦАТА КАРТИНИ РАЗЛИЧНИ
                                                                                  ЦВЕТЯТА, ЖИВОТНИТЕ, ВЕСЕЛИ ПТИЧКИ
                                                                                  РИСУВАТ УЧИЛИЩЕ, РИСУВАТ ДЪРВЕТА,
                                                                                  НА СТАРТА ЗА ПОЛЕТ ГОТОВА РАКЕТА.



                                                                                   РИСУВАТ И БАБА, РИСУВАТ И ДЯДО,
                                                                                   ПРИСЕДНАЛИ КРОТКО, ЩАСТЛИВИ И БЛАГИ
                                                                                   РИСУВАТ ТЕ МАСКИ СЪС ЦВЕТНИ БОИ
                                                                                   РИСУВАТ СМЕШНИЦИ ОТ ЦИРКА ДОШЛИ.



                                                                                   РИСУВАТ И МАЙКИ КРАСИВИ И МИЛИ
                                                                                   ИЗВЕЛИ НА ДВОРА ДЕЧИЦА ИГРИВИ,
                                                                                   НО НЕЩО ЛИПСВА ВЪВ РИСУНКИТЕ ДОБРИ,
                                                                                   НЯМА НИКЪДЕ РИСУВАНИ БАЩИ.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия