Обичате ли стихове? - 5

Елист, благодаря. 

Момичета, страхотни неща пускате. Ели не искам да я виждам в толкова минорни краски, но пък пише истински...както винаги. Поздравления, Ели и за последното, въпреки, че знам какво трябва да ти е минало през душата, за да напишеш нещо толкова красиво...

По същина на темата знам, че липсвам, но ще се поправя обещавам. При първата пробудила се муза. Да напиша или намеря нещо подходящо.

Some lie about who they love
Some lie about the truth
Some lie to save their lives
Some lie about their youth

Some lie about age and beauty
The conquest of sex
Most lie about the night before
A woman lies for a party dress

I've lied for a stolen moment
I've lied for one more clue
I've lied about most everything
But I never lied to you

And we lie, lie, lie on a streetcar named desire
Oh we lie, lie, lie for that sweet bird of youth
I could be great like Tennessee Williams
If I could only hear something that sounds like the truth

Some lie in the face of death
Some lie about their fame
Some kneel and lie to God
Some lie about their name

Some lie in words and speeches
With every living breath
The young lie with their guitars
The old lie for a little respect

I've lied to lie with danger
I've lied for a drug or two
I've lied about most everything
But I never lied to you

I've lied for a stolen moment
I've lied for one more clue
I've lied about most everything
But I never lied to you.

Това е всъщност текстът на една много сладка песничка:
Music by Elton John
Lyrics by Bernie Taupin

Сълза
Отронва се една сълза по бистра от река,
тя е моята и плача за това ,че ти единствен на света си моята мечта.

Момичето

Облякло бе най-новата си рокля.
И с токчета под кротичкия дъжд
прескачаше усърдно всяка локва,
за да е чисто то пред онзи мъж,
когото чакаше така отдавна.
Но той не идваше. И там, навън,
отекваха все тези крачки равни
като напевния дъждовен звън.
Прошумоля измокрена коприна,
прецапаха обувки през калта.
И аз разбрах, че покрай мен премина
най-тъжното момиче на света.

Също и мое много любимо стихотворение   

Това ме разсмя   

Ода за мъжете

Какво е да си мъж на този свят -
да бъдеш млад и умен, и богат!
За жалост, днес мъжете са мъже,
когато им изнася най-добре...
Единствената цел на всеки батко
е да излъже някое момиче сладко,
по-бързо да го вкара във леглото
и после да се смее: ''Ах, горкото!''.
Не мислите ли само че, жени,
и ние можеме да бъдем зли -
всеки мъж, разглезен или не,
превръщаме във глупаво хлапе.
Само да им щракнем тихо с пръсти,
за нас даряват всички пачки тлъсти,
намигнем ли на някой със очи -
небето със звездите ще свали.
Покажем ли пък малко гола плът,
започва да им се върти светът!
Мъжете са момчета жалки,
които търсят детски залъгалки.
Смешни са до болка тез мъже,
завързани за стегнато въже,
подскачат като кученца след нас -
това е то - голямата им страст.
Глупав ли е българският мъж,
та иска всичко, всичко наведнъж.
О, не, жени, наивни не бъдете -
и глупави, и умни са мъжете.
Макар че те не могат даже миг
да дишат, без да зърнат женски лик,
понякога си знаят май цената,
но пак прахосват всичко за душата.
Тръгнали с навирени носленца,
изглеждат тъпо нашите момченца,
чувстваме как плачат пак за бой,
но прощаваме на малкия герой.
Дори един да има по-нормален,
не можем да го кръстим идеален,
измъкват ни го бързо под носа
и то не друг, а майка му добра.
Да, вярно е - не можем без мъжете,
но чак пък да си стиснем с тях ръцете -
сметките отново ще са криви
и нито ние, нито те ще са щастливи.
Наивни са добрите ни момчета,
тръгнали с накичени вратлета,
мислят, че ще могат да ни купят,
без дори веднъж и да се влюбят.
Искам да ви кажа, скъпи дами,
преди един от тях да ни засрами,
че ние сме великата половинка
на тая четирилистна детелинка.
В нашите ръце е колелото,
което ще въртим в посока - ''злото'',
само мъж за малко да посмее
на някоя жена да се надсмее.
Така ще ги научим да обичат,
че не в любов, а в мама ще се вричат,
животът им добре ще подредим.
Дами, още днес ще победим!
На вас какво послание да дам,
мъже, които ставате за срам,
помнете, че жените са солта,
а вие сте единствено прахта.
Добре да уважавате жената,
защото не познавате страната,
която ще покажем, щом решим
и всички до един ще изгорим.

fraulia

Адска Машина

Не се влюбвай в мен!
Моля те и ти заповядвам!
Вземи всичко, което поискаш,
и бягай далече!
Не се влюбвай! И бягай!
Защото след малко
лудостта ще се върне у мене и тогава
други думи ще чуеш,
друга заповед,
друга молба...
Ще ти кажа тогава, което сега премълчавам...
Не се влюбвай!
Остави тази болка на мене!
Не минавай през мен!
Аз съм мост, зареден с експлозиви.
И часовникът цъка.
И неясният час ме застига.
Всеки мост между истината и красотата
е миниран,
осъден да бъде завинаги
ничий.
Ти не вярваш? Добре!
Само още веднъж
притисни се
до мойте гърди
и ще чуеш
тази адска машина.

Целуни ме за сбогом.
По-дълго!
И бягай далече!

Гущерчето рече,
че юнак е вече.
Тръгна по една пътечка
да се бори с горска мечка.
Тръгна то с хвалба юнашка,
но се върна без опашка.



Горска бригада

Ден по чистотата, рано през гората,
в горската прохлада, тръгнала бригада
Командир е Ежко, който стъпва тежко,
Вълчо бригадира, клонки ще събира
Зайчето с метлата, ще мете листата,
Славеят чудесни, ще им пее песни
А Мецана наша, ще им готви каша,
само за Лисана нищо не остана

  Наистина е забавно. И вярно.

Ето няколко и от мен,не съм ги писала аз,но мисля че са прекрасни.Възможно е някоя от вас да ги е качила тук,извинявам се,ако ги повтарям

Когато...

Когато съм крещяла да си идеш,
когато съм шептяла да мълчиш,
и казвала съм,че не искам да те видя,
превръщала съм думите в лъжи.
Когато съм поискала да плачеш,
и радвала съм се че те боли,
когато ти натрапвах самотата,
и смеех се на твоите сълзи.
Не съм съзнавала,че вече те обичам,
че бих пълзяла,бих молела дори.
Да се завърнеш,да ме мразиш и отричаш.
Но нещо да е живо.Да боли.


И не защото ти...

От теб не ща да чувам истини.Млъкни!
Не ща да чувам повече за нищо.
Ще си живея вярвай с моите лъжи,
защото точно аз съм те измислила.
Не ща да чувам повече"Обичам те".
Млъкни!
Ще си остана с не престорената ти омраза-
е не защото ти си го решил,
а е защото аз съм ти го казала.
Мълчи си моля те,а ако искаш си върви,
със всичките лъжи или пък истини...
И не защото ти желаеш.
Остани!
Защото аз така съм си поискала.


Обичам ли те...
Очите ми в очите ти се вляха,
ръцете ми в ръцете ти са вплетени,
гърдите ти са топлата ми стряха,
в тебе е дори сърцето ми.
Очите ми не връщай,ще прогледна
ръцете ми не пускай,ще политна
не ме изпускай в ледената бездна
присъствието твое е магнитно.
Обичам ли те думите са слаби,
за погледа ти нежен аз жадувам.
Без тебе съм самотна и ограбена.
Бъди до мене,за да съществувам.


Лека нощ за сбогом...

Тежеше от мъка небето
със своята облачна плът,
вървяхме из парка,където
ни даваха храстите път.
Беззвездна,задушна и няма
подтискаща беше ноща.
За сълзи създадена само
тъй както у нас любовта.
И "лека нощ" дълго,безкрайно
повтарях в прощалния час.
А исках в себе си тайно
смъртта и на двама ни аз.


Аз съм...

Аз съм изкушение в ноща,
в сън блажен от порива се рея,
с мисли потопени във страстта,
като във адски огън още тлея.
Аз съм кехлибарена сълза,
светла краска,
огнено сияние,
с буен устрем в дива красота,
завладявам с прелест и желание.
Аз съм звън от най-прекрасен миг,
бясно чувство,
утринно забвение,
цяр стаен в един единствен вик,
благодат и чудно изцеление.
Аз съм омагьосана съдба,
безразлична,горда,откровенна,
с тежка,незаслужена цена,
плащам свойта орис неотменна...

Сънувах...
Сънувах,че танцувам с дявола в ноща...
В прегръдките му чувствах се красива,
и някак сигурна,че с него ще съм истински щастлива!
Ден след ден танцувах неговия танц..
опиянена от дяволска любов...
научих се на зло и грях!
И тъй обикнах го...
легло,постеля и цветя!
жадувах идването на ноща,
неговата плът и кръв,
плътта на дяволска душа!
А днес самата аз съм дявол...
превъплъщение на злото от съня...
Обикнала живот на сянка...
Жена на дявола в ноща!


Търсих те...

Търсих те...
И в призрачните води на реката,
поспряла за миг да почине.
Търсих те...
И в зеления цвят на тревата,
тихо шепнеща твоето име.
Питах...
Разпитвах за тебе навсякъде,
и вятъра гонех с усмивка.
Питах...
И страдах понякога от самотата,
която притиска.
Виждах те...
И в синия цвят на небето,
което твоите очи рисува.
Виждах те..
И в златните лъчи на слънцето,
което в косите ти танцува.
Търсих те...
А ти си бил до мен,
безгласен.
Живели сме на една земя.
Търсих те...
А когато те намерих,
друга беше взела любовта!

Очите ти...

Очите ти-горящи въглени,
изгарят ме
със пламъци зелени!
Душата ми-от чувства уморена,
от погледа ти как да се спаси?
Не искам и немога да избягам
от ласките на твоите ръце!
и знам-чрез тебе се погубвам,
ранявам с обич своето сърце.
Сремя се към звезда недостижима,
и знам,че няма смисъл във това,
ала жаравата в душата ми ранима,
ме кара да повярвам в чудеса!
На разума не съм подвластна,
зная,щом чувствата събудят се у мен.
Вървя унесена към бездна,към безкрая,
по малко се убивам всеки ден!
А порива на млада кръв гореща,
събужда в мен забравени неща.
Нали ми вярваш:Няма младост вечна!
Побързай!
Ти си мъж,
а аз жена!

Първите две много ми харесват 

Не  е стих, но аз настръхвам когато го чета !!!
 Имало едно време един остров, на който живеели всички чувства. Щастието, Тъгата, Познанието и всички други, включително и Любовта.
Един ден на чувствата било съобщено, че островът ще потъне, затова всички приготвили лодките си и отплували. Единствено Любовта упорствала да остане до последния възможен момент. Когато островът бил почти потънал, Любовта решила да помоли за помощ.
Богатството преминало покрай Любовта... Любовта казала:
- Богатство, вземи ме със себе си.
- Не мога – отговорило Богатството... – Имам много злато на кораба си и няма място за теб.
Любовта решила да помоли Суетата, която също преминала в красив кораб:
- Суета, моля те помогни ми.
- Не мога да ти помогна, Любов, цялата си мокра и може да повредиш кораба ми. – отговорила Суетата.
Тъгата била наблизо, затова Любовта я помолила:
- Тъга, позволи ми да избягам с теб.
- Не мога, Любов. Толкова ми е тъжно, че имам нужда да остана сама.
Щастието също преминало покрай Любовта, но било толкова щастливо, че дори не чуло, когато Любовта го повикала.
Внезапно се чул глас:
- Ела, Любов, аз ще те взема със себе си.
Гласът бил на непознат възрастен.
Любовта била толкова развълнувана и щастлива, че забравила да попита за името му. Когато пристигнали на сушата, той продължил по пътя си. Любовта, осъзнавайки колко много му дължи, попитала Познанието:
- Кой ми помогна?
- Помогна ти Времето – отговорило Познанието.
- Времето? – почудила се Любовта, - Но защо Времето ми е помогнало?
Познанието се усмихнало и с дълбока мъдрост отговорило:
- Защото само Времето е способно да разбере колко велика е Любовта!

Към нея

Блага Димитрова

Преди той още да се срещне с тебе,
аз вече те долавях като гръм -
далечен, приближаващ, неизбежен -
ти, всичко туй, което аз не съм.
Дали самата аз не те повиках
със моето предчувствие и страх?
И ти дойде до рамото, в което
аз най-безумните си тръпки влях.
И твойте топли нощи са пропити
с дъха дълбок, от който дишах аз.
И всяко твое утро се разпуква
от моя сън за неговия глас.
И твойта дневна светлина извира
от погледа, във който аз горях.
И ти живота мой ще изживееш,
и ще се смееш ти със моя смях.
Но както аз тогава те предчувствах,
така сега ще ме долавяш ти -
един далечен глъхнещ гръм след буря -
той няма никога да отехти.
И все така ще те предупреждава:
бъди нащрек под тихия покров,
и ако твоята любов не стига,
обичай го и с моята любов.