Обичате ли стихове? - 5

  • 101 576
  • 813
# 525
Аз

Заспивам разпиляна.
Ветровете на чувствата ми гонят
валма тъги.
Фучат!
Покой нямам.
Тревожна ги съзерцавам...
Вече дори не боли.

Будя се.
С махмурлук от въпроси.
Отлагам отговорите,
/ще избледнеят от отлагане почти/.
Гримирам се
/за да не се издавам/
с фин слой лицемерен тебешир…

После събарям стени
и преброждам
живота
/докато тебеширът се праши/
и любимо ми е бялото защото
там разпиляното не си личи.
Виж целия пост
# 526
Аз

Заспивам разпиляна.
Ветровете на чувствата ми гонят
валма тъги.
Фучат!
Покой нямам.
Тревожна ги съзерцавам...
Вече дори не боли.

Будя се.
С махмурлук от въпроси.
Отлагам отговорите,
/ще избледнеят от отлагане почти/.
Гримирам се
/за да не се издавам/
с фин слой лицемерен тебешир…

После събарям стени
и преброждам
живота
/докато тебеширът се праши/
и любимо ми е бялото защото
там разпиляното не си личи.


Страхотно  Peace
Виж целия пост
# 527
На майка ми

Мамо.
И аз ще се завърна както винаги.
И както винаги, най-неочаквано
прозореца ти ще изпълня в тъмното.
Не ставай изненадано от стола си.
Не падай във ръцете ми-погледай ме...
и позволи ми да сваля палтото си.
Да насека дърва и във нозете ти
да коленича-да запаля печката...
Над куфара ми се склони усмихнато
над дрехите ми, книгите ми, мислите
и докосни ги-моля те-накарай ме
отново да обикна тежината им.
Не се страхувай-пристъпи в душата ми,
прозорците й избърши пред някого
гостоприемно разтвори вратата й-
върни на огледалото й блясъка.И изпълни й счупените съдове
със сребърната влага на очите си,
за да живея-за да нося винаги
във мислите си твоето присъствие
Мамо,
не остарявай, моля те- и никога
не вярвай през деня на огледалото.
В очите ми се гледай непрекъснато.
Съпротивлявай се срещу тъгата си.
За здравето си се бори отчаяно.
И защитавай - моля те- душата си
от бръчките, от пясъка на времето.
Не казвай, че е суета - понякога
си освежавай със червило устните.
И не умирай- заповядвам ти-до края!
До края съществувай във живота ми.
Явявай се в най-страшните ми сънища
със бялата си рокля-съзерцавай ме
от погледите на жените-тихите...
Да се обърна стреснато след някоя
и да те видя във дъжда- в прозорците
в балконите, в дърветата и в себе си.
Мамо. Не ме изоставяй...мамо.


Христо Фотев


Много обичам поезия.  Heart Eyes Дано това ви хареса, може би някога ще напиша и нещо свое.... Embarassed
Виж целия пост
# 528
                   След Тежък Ден
                  ***************

От работа се връщаш уморен
и във ръцете ми притихваш -
приятно ти е да си с мен
и толкоз нежно се усмихваш!

Умора се чете в очите,
но те с любов се вглеждат в мен -
за теб жена съм от мечтите
и обаяние, след тежък ден.

Ръцете ти, към мене устремени,
така копринено ме галят
и нищо,че от труд са захабени -
не спират те във мен страстта да палят

***********************
Даниела Ангелова


Виж целия пост
# 529
Тези пари

Мариета Ангелова




Приятел те наричам. Такъв ли си? Едва ли!

Не стана точно както си бяхме обещали.

Богати...Безлични...Смехът ни се загуби.

Човек, като печели, не знае колко губи!




Бутилката е празна. Поръчвам – и готово!

Сърцето ми е празно. Къде продават ново?

Сърцето ми е болно – ни мрази, нито люби.

Човек, като печели, не знае колко губи!




За какво са ни всичките тези пари,

Щом приятели нямаме вече?

За какво са ни всичките тези пари,

Щом сънят подминава ни вечер?




Купуваме вярност, любови дори,

А самотни през сълзи се смеем.

За какво са ни всичките тези пари!

От бедняци по-тъжно живеем!



Една много смислена песен на певицата Ивана
Виж целия пост
# 530
Наситих думите,
за да не ходят
гладни
между хората.

Нахраних разговорите,
за да не бунтуват
с дребнотемие
мислите.

Утолих жаждата
на мълчанието,
за да не се поти
от неудобство
пред тишината.

Сега мога да остана
с усмивката на
Мона Лиза.


Ивайло Дагнев
Виж целия пост
# 531
Delirium

Повикай ме веднага щом презреят
малините в градината от крясъци,
когато във сумрака край алеите
цветя се вдигнат от подвижни пясъци.

Надеждата когато с бяс поникне
звънни ми, викай силно да те чуя,
пред вятърните мелници не спирай -
въртят се бързо, хищно мачкат думите.

Когато проговорят нежно камъни,
писмо прати ми в някоя бутилка.
Но моля те, спести онез баналности...-
целувки, валс и люлка под звездите.

А случи ли се да сънуваш буден
как стълбите ми плувнали са в бурени
и как танцуват луди пеперуди
по фините дантели на заблудите,

над мен смили се, жертвай някой делник,
вземи назаем онзи хилав спомен,
увий във вестник нещо непотребно,
и смело влез - стените са съборени.

Налей ми нещо против тая треска -
очите ми са прашни Атаками,
нощта спусни или поне завесите,
а после - ме спаси от лудостта ми...
Виж целия пост
# 532
                           А.

Удавих се в тихите води,
на твоите нежни сини очи.
Потънах дълбоко в тях
и ти не ме спаси.

Колко измамно спокойни бяха те,
Сини, чисти като на малко дете.
Оглеждах се в тях,
 с усмивка на лице,
И дадох ти аз душата си
 и глупавото си сърце.

Вълната, кога удари не разбрах
 и заля малкото объркано хлапе.
Пуст е брега сега без теб и мен,
Самотно вятърът шепти
и носи капки вода от моите сълзи.
Със сол залива раните от миналите дни.
И пита, щастливи ли сме днес аз и ти?.
                           В.
Виж целия пост
# 533
Сега

Не мога да мечтая
и не искам!
За никого!
Душата ми шепти,
прегракнала
да търси истини
и да ги губи
намерила ги.

Уморих се
да издирвам оправдания!
Претръпнах
от обичане и от копнеж.
Спи ми се-
дълго и без сънища.
Спи ми се!
А пия кафе...
Виж целия пост
# 534
Не искам да ме виждаш,

да ме срещаш не искам дори -

стой си там,

не ме поглеждай,

отговорът е ясен и разбран.

Не се приближавай! Боли...

Не отстъпвай назад - непосилно е

и няма да го понеса.

Коя истина търсиш в очите ми?

Няма я... всъщност е там,

зад зениците.

Не питай!

Не искам да ти казвам нищо.

Всъщност неизреченото знаеш и сам -

започнах да те обичам...

 








Бях забравила

какво е да се смея без теб,

но се случи.

Ограби ми толкова много неща,

когато си тръгна,

че липсата им бе заместена с болка.

Светът е толкова различен

но е изчезнал всеки цвят

и май вече ненавиждам сивото.

 










Сутрин.

Събуждам се някак.

Тъмно е още навън.

Но минутите няма да чакат -

умира споменът за сън.

Тръгвам.

Пътят е известен.

Вървя по него всеки ден.

Прибирам се по него вечер

и често няма никой с мен.

Виждам.

Денят пред мен се ражда.

Времето не стига пак.

Бързам, а луната е залязла -

ходя в светъл полумрак.

Заспивам.

Сънища без име

редят се пред бленуващи очи.

Миговете отброяващ неумолимо,

часовник до главата ми звъни.




                                                            Елена Минева
 
Виж целия пост
# 535
Любовта ни е хубава приказка,
неизмислена искрено нежна.
Трябва винаги да се обичаме
за да има и светли надежди.

От безсмъртните валсове дивни
си откраднахме тактове чудни,
а от замъка приказна фея
подари ни минутите лунни.

От писмата ний си взехме обич,
от морето вълни и омайност
от горите прекрасната свежест,
а живота дари ни,
дари ни с безкрайност.

Любовта се превърна в приказка
отразена в изгрева нов
с твойте думи родиха се стихове
нашата приказна първа любов.

/ не знам кой е автора/

Виж целия пост
# 536
ЛЕКА НОЩ

Ти "Лека нощ" ми каза мила,
но лека ли ще е нощта?
Щом двама ни е разделила,
тогава тежка ще е тя!

Макар душата ти любяща
да чака края на нощта,
ти с "лека нощ" не ме отпращай,
защото ще е тежка тя!

Блазе на тез, които знаят,
че двама ще са през нощта.
Те "Лека нощ" не си желаят,
но винаги е лека тя!

Пърси Шели

Много красиво стихотворение!
Виж целия пост
# 537
ЛЕКА НОЩ

Ти "Лека нощ" ми каза мила,
но лека ли ще е нощта?
Щом двама ни е разделила,
тогава тежка ще е тя!

Макар душата ти любяща
да чака края на нощта,
ти с "лека нощ" не ме отпращай,
защото ще е тежка тя!

Блазе на тез, които знаят,
че двама ще са през нощта.
Те "Лека нощ" не си желаят,
но винаги е лека тя!

Пърси Шели

Много красиво стихотворение!

 Cry Така е!!! Благодаря, че ми го припомни!
Виж целия пост
# 538
Намерихме си пътя за обратно по целувките
оставени в телата,
сега не сме така самотни и изгубени
в гората.

Людмил Станев
Виж целия пост
# 539
Любовта ни е хубава приказка,
неизмислена искрено нежна.
Трябва винаги да се обичаме
за да има и светли надежди.

От безсмъртните валсове дивни
си откраднахме тактове чудни,
а от замъка приказна фея
подари ни минутите лунни.

От писмата ний си взехме обич,
от морето вълни и омайност
от горите прекрасната свежест,
а живота дари ни,
дари ни с безкрайност.

Любовта се превърна в приказка
отразена в изгрева нов
с твойте думи родиха се стихове
нашата приказна първа любов.

/ не знам кой е автора/


И песента на "Сигнал" е страхотна с този текст.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия