Обичате ли стихове? - 5

  • 101 482
  • 813
# 675
ester, чудесна математика Hug!
Виж целия пост
# 676
Благодаря, Катюша, това по-скоро е стихче-закачка, но ...  Blush

Едно стихче, което исках да напиша, но форматирането е по-специфично и след борба с различни текстови редактори, накрая реших да го пусна като снимка, но мисля, че си струваше усилията  Grinning

Авторката е Мария Гюзелева.






Виж целия пост
# 677
***
"Аз все до края се раздавам,
а ме упрекват в егоизъм.
аз не наказвам, аз прощавам,
а ме посрещат със цинизъм!"

Така звучи изповедта
на хиляди жени самотни
омъжили се за скръбта
и за вината доживотно.

А истината, мили мои,
е, че ви липсва егоизъм,
самодостатъчност, покой
и нужна доза непукизъм.

Проклетата еманципация
и войстващият феминизъм!
От тази крайна ситуация
без тях не се излиза!

Мадлен Алгафари
Виж целия пост
# 678
***
Аз съм твоята съвест, здравей!
И те викам в тревога.
Май пак си запуши ушите. Недей!
Прекалено висок е залогът.

Заклевам те: не я забравяй
поуката-щит срещу бедствия-
"обещавам", "обичам те", "извинявай"
не са думи, а действия!

Мадлен Алгафари
Виж целия пост
# 679
И последно от мен засега   bouquet

ОБИЧ НИКОГА НЕ СТИГА

Ти, който почваш да четеш сега това стихотворение,
изпитвал ли си някога за миг съмнение,
че поговорките наистина са прави,
че Господ бави, но не може да забрави?
Че който зло желае, страда.
А не остава без награда
доброто, сторено без корист,
и че човешката ни орис
е да се борим за доброто
и за човечността, защото
обиди, завист, интригантство,
лъжи, кавги, пиянство
тъй заразили са всемира,
че днес и вярата умира.
Без нея / тъжна констатация!/-
и цялата "цивилизация",
уви, поставена в кавички.
/Но не от всички! Не от всички!/
Убиваме цивилизовано
и лъжем все по-образовано,
и с хитрости най-съвършени
прескачаме норми свещени.
Копаем на другия гроба,
а там ни очаква прокоба.
Защото Бог е заместен от Власт.
Или още по-страшно - от Аз.
И тъй си живеем умиращи,
с тук-там мъдреци протестиращи-
идеалисти наивни наричани,
осмивани или отричани,
проводници на Любовта-
спастелката на света.

Ти, ако все още четеш това стихотворение,
си от последните и без съмнение
ще разтопиш на ближния сърцето,
макар метално като монета!
Ще продължиш любов да сееш!
С омразата не се живее
и само гибел се постига!
А обич никога не стига!


Мадлен Алгафари
Виж целия пост
# 680
Напоследък не бях чел. А и може би от 15 години не се опитвам и да пиша Simple Smile. Но на 14.02.09г. вместо да празнувам Трифон зарязан   Simple Smile  купих на съпругата си книга с любовна лирика от Евтим Евтимов. Зачетох се и видях че е много много добър досега само бях чувал името му но не знаех че популярни песни са с негов текст.
Виж целия пост
# 681
Между другото Мадлен Алгафари е родена и израстнала в родният ми град Враца./от 7 години живея в Плевен/
Виж целия пост
# 682
Аз съм много тежък фен на нейната поезия Heart Eyes
Браво за 14-ти февруари, а за писането- то си идва само, аз например пиша само когато се чувствам кофти. Да се надяваме, че не пишеш просто защото всичко е наред при теб Hug
Виж целия пост
# 683
И аз съм голяма почитателка на Мадлен Алгафари,не само на творчеството и,а и на нея самата.Невероятна жена-чаровна,красива,умна,забележителна....магнетична!

Ето още едно любимо от нея

 На тебе нивга няма да ти стигат багрите-
 ти виждаш повече от другите.
 На тебе няма да ти стигат звуците-
 ти чуваш даже пеперудите.

 Дарена си със свръхсетивност
 и няма да ти стигат чувствата.
 Да те боли ти е необходимо
 за да превръщаш в пълно пустото.

 Не всичките ще се разбират.
 Ще те отричат,ще те мразят.
 Съмнения ще те раздират,
 а ти не знаеш да се пазиш.
 
 Да бъдеш странница родена,
 не страдай,не е толкоз тъжно!
 Обречена,благословена,
 на глухите и слепите си нужна.     
Виж целия пост
# 684
Ето и аз да се включа !

Със пръсти погалваш ме нежно
и тихо ми шепнеш слова,
косите ми рошиш небрежно ,
обичам да правиш това.
Със устни рисуваш ме бавно,
оставяш горещи следи,
не мога да скрия и явно,
изпивам те с поглед дори.
Целуваш ме бавно и страстно,
потъваш във моите очи.
Със себе си аз съм наясно-
"Жадувам те!"-само кажи.
От толкова обич боли ме,
от толкова страст ще умра,
но ти не преставай-люби ме,
влуди ме отново сега .
Ти моя любов и надежда ,
ти моя едничка съдба,
към тебе сърцето отвежда
пленената моя душа.
Виж целия пост
# 685
На изток от рая

Измръзналите очилати къщи,
протегнали за милостиня дворове,
с напукана надежда се обръщат
след стържещите ауспуси на хората,

чиито зимни гуми и вериги,
и всичките им бързи ламарини,
и даже магистралите не стигат,
та някой да докара дим в комините.

Не стигат да им върнат аромата
на втасал смях и песента на крачките.
Проскърцващият гъдел на вратата
сега е пусто ехо от спирачки,

които профучават и замират
и пръскат с кал беззъбите огради...
А зъзнещите къщи не умират.
Те помнят разораната си младост.

Те помнят разцъфтелите си покриви
и жадните трапези под асмите си,
и раклите си с грейналите рокли,
и нивите си, рошави от жито...

И клюмат къщите като врабчета,
накацали проскубано в безкрая.
А вместо ангелите, самолети
ни носят на крилете си към рая.

Елица Мавродинова
Виж целия пост
# 686
Прошепнато на раздяла
автор: kiart  (Хулите)

И спри да ме желаеш, чуваш ли?
Душата ми обичай само.
Очите ми ако рисуваш,
мисли за тях като за рамо.

За устните ми ако пееш,
нека челото ти целуват.
Ако ме виждаш да се смея,
смехът ми нека е лекуващ.

Ако в стиха ти те прегръщам,
това е братската прегръдка
и с нея аз при теб се връщам,
потръпващ от горчиви глътки.

Сърцата ни са двата ключа
към пленницата - любовта ни.
Залостихме я като куче
да ни крепи и да ни брани.

Но дойде време да я пуснем
и спомените да заровим.
Беше мъчително и вкусно,
но сме на път да я отровим.

Върни ключа ми, ето твоя.
И се преструвай, че ликуваш.
Цигулката - в дует с обоя...

Не спирай да ме искаш, чуваш ли?
Не спирай!
Твой съм.
Ти си моя.


Признанието на Рапунцел
от Amphibia  (Хулите)

Заплитах си косите на въжета,
с надежда някой да ги изкатери.
А принцовете станали са нежни.
Високото ги прави неуверени.

Отдавна не воюват за принцеси.
Прибират се след работа в дома си.
Денят им е като прочетен вестник.
Живеят го и псуват го навъсени.
И нямат спомен от добри обноски.
(Галантността приом е на конете.)
А принцовете станали са просто
мъже. Между ракията и сантасето.
Захапали цигара. Буйни. Грешни.
С мечти за зла жена, добра заплата.

В такава приказка е крайно спешно
фризьорката да ми скъси косата.
Виж целия пост
# 687
Пътят към ада
Маргарита Петкова

Някой ден ще науча английски.
Ще изкарам шофьорска книжка.
Ще започна да ходя на фитнес.
Ще изхвърля всичко излишно.
Ще си купя маркови рокли
и костюми в дискретни тонове.
Ще премина на сок от моркови.
Настрани ще си реша бретона.
Ще съм хладна и дистанцирана,
със премерени маниери.
Стриктно всеки свой ден ще планирам
с нова брошка върху ревера.
Ще си спретна по фън-шуй къщата.
Ще си сложа джакузи в банята.
И ще свърша всичко несвършено.
Някой ден... Ако ми е останал.
Виж целия пост
# 688
Страхотно включване, maxi68, липсваше тук, къде се загуби последните сто години  Grinning
Виж целия пост
# 689
Ester, явно съм чакала новата стихосбирка на Маргарита Петкова  Laughing
Напоследък в темичката ни се пускат страхотни стихове...
 
Пепел и диамант

Маргарита Петкова

Няма емоции, няма нищо.
Аз сред дома ми - мъртво огнище.
Хлябът - на камък. Ножът - ръждясал.
И във солницата, вместо сол - пясък.
Виното даже взе да нагарча.
Думите - свърших. Сълзите - похарчих.
Нищо ми няма. Няма ми нищо.
А сред душата ми - пепелище.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия