Обичате ли стихове? - 5

много приятно съм изненадана от чичко Вазов 
и за да не е само спам-нещо от мен)))

Неочаквана сълза

Георги Начев

Не останаха думи неказани,
непосрещнати погледи няма.
Между нас няма тайни запазени,
аз и ти сме едно, а не двама.

С теб сме вятър горещ лудо истински!
С теб сме две капки дъжд върху цвете
и от наште слова, като в приказка
то отваря очи, за де свети.

Колко малко ни трябва понякога
с теб да можем да се обичаме -
кратка сълза неочаквано
от очите без глас да наднича.
Твоето близко дихание
в най-студения сън да ме стопли
и да слушаме свойто мълчание,
пълно с нашите думи за обич.

Невъзможно е, не, невъзможно е
да сме чужди взаимност познали
и съмнение щом ни тревожи
този край ще превърнем в начало

Бе сгладне и честлинните комбурси търляха се и сверцваха в плите,
съвсем окласни бяха тук щурпите и отма равапсваха прасурси.

  Из "Алиса в страната на чудесата"

Стихотворението не е мое ,на Румяна Симова е.

Могила за спомен

Елица Стоянова

Тишината дойде като смърт подранила.
Като лоша поличба
                                  обърна камбаните
и издигна над мен островърха могила -
да напомня за теб,
                           като празното в дланите.
И ръцете ми свършиха тук.
                                     За нататък
имам само очи, мога с тях да прегръщам.
Твърдостта си откраднах
                                 от ядрото на камък
и я сложих най-долу - за основа на къща.
Но защо ли, за Бога,
                          най-труден е прагът?
Аз без теб от коя ли страна да застана?
Че от двете е пусто,
                       а небето ме стяга.
И земята боли... Там, където те няма!

НОЕМВРИ /Недялко Йорданов/

Аз съм стар. Страшно стар. Тъжно стар. Аз съм стар безнадеждно.

Като лист от ноември съм стар, но стоя на дървото прилежно.

Аз съм стар като вятъра, който ще духне и ще го открадне.
Като вечната пръст аз съм стар - на която той бавно ще падне.

Аз съм стар като стар тротоар, със зелена трева между старите плочи.
Като счупен пристанищен фар, който още мъждука, но посоката сочи.

Аз съм стар. Странно стар… Но със чар… Superstar!.. пред финала.
Аз съм стар като нова любов… И съм стар като стара раздяла.

Аз съм стар, уморен, отекчен, победен от безкрайните битки.
Запъхтеният пулс на живота още блъска по моите китки.

Моя малка… Ах, колко съм стар… В тази твоя прекрасна поява.
Все по-стар, страшно стар, тъжно стар, непрекъснато стар от тогава.

Ти не знаеш колко съм стар… Затова ме наричай по име.
Забрави ме - когато ме няма… Но когато ме има - помни ме!

Много са хубави!

***
съдоразширявам се

по стените на ръцете ти

в неточен час

липсване

съм онзи път

в който пропускаш да слезеш

всички казани да

с  диагноза

и вестибуларно дишане

прегръдка за една секунда

под найлонов навес

съм онзи сън

в който вратите са отворени

и свитъците мен

опънати на стената горят

хипотонично разложени

дванайсет луни разказват

на части утро

съм средната част

в която пулсират очи

и лягат завъртени наобратно

симетрични графики

готови за отпиване

по стените на ръцете ти

съдоразширявам се

почти е розово

и почти не вали

Dressy

Неделята е блус
без слънце.
Дъждовно улиците
се протягат -
под паузата
на дъждобрана ми.

А. Попова

За Одисей /до поискване/

Елица Мавродинова

Не ме обичай. Вече няма нужда.
И мразена се чувствам пенелопно.
Итака не прощава за събуждане.
Итака е постеля за самотни.

Надеждите ми станаха на станове.
Тъка се денем. Нощем се разплитам.
От взиране прерових океана...
Вмълчах се като болест. От непитане.

Аз зная, че Троянските войни
(и Нимфите) оставят много белези.
И зная, че (понякога) дори
страхът не е обратното на смелост.

Аз зная (до прокоба), че моряците
най-много се страхуват от удавяне.
И всяка котва струва ампутация.
Не е безплатно никое оставане.

Не вярвам в чудеса. И ти недей.
Животът е жесток като циклопите.
Не можеш да се влюбваш в Одисей
без риск да се превърнеш в Пенелопа.

Много, много красиво! Разчувства ме сутрешно и петъчно 

Ето още от Елица Мавродинова:

Заслужих

"39. Исус каза: Отвалете камъка.
43. Като изрече това, извика със силен глас: Лазаре, излез навън!"

Аз умрях. Преди няколко вечности.
В самоделна лаишка трагедия.
(Атентатите срещу човечности
неизменно завършват с победи.)

Аз умрях. И смъртта ми изнасяше.
Саркофагът ми беше удобен.
Сто Спасителя (в смели украси)
се смалиха позорно пред гроба ми.

Аз умрях. И ми беше забавно
да захранвам с очите си гарвани.
И се чувствах почти богоравна.
(Само Бог няма идол за вярване)

Затова не повярвах, когато
се отмести от входа ми камъка.
Прокънтя като глас светлината.
Беше ти. И се сепнах. И станах.

Беше ти. Беше тук. И разбрах.
За безсмъртие трябва Голгота.
Няма смисъл от святост без грях.
Аз умрях. И заслужих Живота.


Недей да ме използваш

Недей да ме използваш за прераждане.
Знам. Лесно е. Аз никога не питам.
Аз никога не съм пределно важна.
Гладувам тихо. За да те заситя.

Недей да ме превръщаш в изкупление.
Приятно е. Аз никога не искам.
Аз никога не прося извинения.
Съвсем неангажиращо съм близка.

Аз никога не мъркам удивителни.
(Дори не си уших костюм от слабост)
Но, моля те, не ме прави спасител.
Ръжта е паразитна като младост.

Недей да ме привиждаш в животворие.
Смъртта ме прокълнА (като приятел).
Разпервам си ръцете срещу хората.
За полет. За прегръдка. За разпятие.

Недей да ме използваш за прераждане.
Достатъчно съм сляпа от всевишни.
Достатъчно съм костна от изяждане.
Във моя култ любовите са хищни.

Реквием за едно величие

Поисках да те мога. Не успях.
И гола не приличах на катарзис.
Посях си свобода. Обрулих страх.
И девна не насмогнах да съм вярна.

Поисках да си Ра. И бях Изида.
Съшивах те, докато се разпадна.
Не ми достигна връх за пирамида.
Задгробно се научих да съм хладна.

Поисках да си Бог. И се покръстих.
(Йордан не е утроба за страхливи)
Орах Голгота с топлите си пръсти.
Не ми достигна вино за допиване.

Поисках Хектор. Случи ми се Парис.
Но тайно си останах Андромаха.
Светът ми догоря като цигара.
Но Принцът (и стените) оцеляха.

Египет ерозира. Падна Троя.
(Героите не просят за награди)
Загина Рим. Единственият. Моят.
Поисках да си рай. И стигнах ада.

Сезонна прогноза

Ще те обичам приглушено като есен.
Безкатаклизмено, равнинно като блус.
Пастелни скърби ще ме плъзват като плесен.
Като настинка ще съм блудкава на вкус.

А после с намека за смърт ще дойде зима.
Ще завалиш във мен, парцален до бездомие.
Ще се претоплям нощем с бившето ти имане.
И ще белееш в празността ми. Като спомен.

Напролет няма да съм годна за разцъфване.
Ще спра (повтаряйки те) полета на птиците.
И боговете ще откажа от възкръсване.
Ще бъда бременна с отсъствие в зениците.

Ще ме оглозга после с липсата ти лятото.
И всеки плаж ще ми прилича на пустиня.
С любов за тебе ще обичам непознати.
С тъга за тебе ще тъгувам за безименни.

Ще те обичам като чужда. Без условия.
И ще разбирам. До разядък ще разбирам.
Ще свършва старият сезон. Ще идва новият...
Докато влача любовта. Като умиране.

ester,pak mi otvori o4ite

УТРЕ

web

Утре ще докосна пролетта.
Утре ще съм нова и разлистена.
В топлата утроба на нощта
утре ще съм приказна и чиста.
Утре ще съм цялата живот.
Ще ме вдишват, ще ме вкусват хората.
Утре ще съм слънчев небосвод,
бликнал над лъщящите тополи.
Утре ще съм пламнала ръка,
рукнала в нощта да те докосне,
блеснала във тебе светлина,
лъч живот във вените ти, в костите...
Утре ще огрея вечерта ти,
дишаща, измита от пороя,
лумнала като пожар в дланта ти...
Усмихни се! Утре ще съм твоя.


БАНАЛНО ПО ЖЕНСКИ

web

Днес няма да грачат врани в стиха ми.
И няма да стрелям по приказки.
Няма да има въпросно цунами,
риторика, Библии... Никакви.

Днес плюя на всичката ударна образност,
на цялото буквено тичане.
Днес ще съм Аз. Нагло и показно.
Защото те обичам.

Обичам те простичко. В няколко срички
и чаша студено кафе.
Обичам те с овча любов. Както всички
обичат. До степен на пре-.

Обичам те древно. Със всички жени,
обичали някога мъж.
Със скални рисунки и пещери.
Със клади. С молитви за дъжд.

Обичам те жертвено. Нежно. Пронизващо.
Безбожно и Свято. Безименно.
Знаеш, аз имам няколко ризи.
И всички са твои. Завинаги.

p.s w Paris???

Математическо II

Всичките ти несъвършенства
са по модул в очите ми.
Вероятно и затова
във тях четеш,
така нареченото,
дяволско благоговение.
А истината всъщност е
във следващото
просто уравнение:
При дадено: Февруари,
дори 14-ти,
последното, по възможност,
3 пъти,
и момиче в средата на
своите двайсет,
любовта й става точно равна
на много по три цяло
и четиринайсет.