Обичате ли стихове? - 5

Обичам да поезия, особено любовна, самата аз не пиша, но с удоволствие доста често чета публикуваните стихове в тези страници. Страхотни са.  Наскоро попаднах на тези думи, написани от Майка Тереза, който определено ми останаха в съзнанието.

МАЙКА ТЕРЕЗА:

Най-хубавият ден - днешния.
Най-голямата спънка - страхът.
Най-лесното нещо - да се заблудиш.
Най-голямата заблуда - че друг е виновен за неуспеха ти.
Най-трудното - да постигнеш мечтите си.
Най-непостижимото - да угодиш на всички.
Най-глупавото нещо - оправданието.
Най-голямата грешка - да паднеш духом.
Най-голямото поражение - да се предадеш без бой.
Коренът на всички злини - егоизмът.
Най-хубавото развлечение - работата.
Най-полезното нещо - опитът.
Най-безполезното нещо - мързелът.
Най-лошото поражение - отчаянието.
Най-необходимото - домашното огнище.
Най-верните приятели - родителите.
Най-големите дарители - учителите.
Най-добрите учители – децата.
Най-големият ти враг - ти самият.
Най-опасният човек - лицемерът.
Най-лошият съветник - гневът.
Най-коварните чувства - омразата и завистта.
Най-голямото щастие – да си полезен на другите.
Най-големият успех - да изкорениш недостатъците си.
Най-неприятния недостатък – лошото настроение.
От какво не можеш да избягаш - от проблемите.
Най-първата необходимост - общуването.
Най-краткият път - правилният.
Най-дългият път - да се водиш по чужд акъл.
Най-красивият подарък – прошката .
Най-добрата защита – усмивката.
Най-приятното усещане - вътрешният мир.
Най-голямото удоволствие - изпълненият дълг.
Най-голямото разочарование - предателството.
Най-обезличаващото - подражанието.
Никой не може да ти отнеме: образованието, опита и спомените.
Най-важното нещо, което носиш със себе си - умът.
Най-доброто лекарство – оптимизмът.
Най-мощната сила на света – вярата.
Най-стимулуращият дар – надеждата.
Единствената реалност – любовта.

Когато си на дъното на пъкала,
когато си най-тъжен и злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.

Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.

Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнее в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.

Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си -
единствено така ще го решиш!

Светоусещането на Елица Мавродинова е досущ като моето - намирам стиховете за прекрасни.
Коя е тя?
Поздрави!

Аз съвсем наскоро я открих. 
Това е всичко, което знам за нея. И това. 

УТРЕ

Утре ще докосна пролетта.
Утре ще съм нова и разлистена.
В топлата утроба на нощта
утре ще съм приказна и чиста.
Утре ще съм цялата живот.
Ще ме вдишват, ще ме вкусват хората.
Утре ще съм слънчев небосвод,
бликнал над лъщящите тополи.
Утре ще съм пламнала ръка,
рукнала в нощта да те докосне,
блеснала във тебе светлина,
лъч живот във вените ти, в костите...
Утре ще огрея вечерта ти,
дишаща, измита от пороя,
лумнала като пожар в дланта ти...
Усмихни се! Утре ще съм твоя.