Обичате ли стихове? - 6

  • 64 636
  • 831
# 495
Привет!
Нова съм в тази темичка, но чак сега я открих.
Поздрави на всички автори, сега ще ви чета с удоволствие. Grinning
Аз също пиша стихове и се надявам да се харесат и на вас.

Ето първото стихо:

Мъжът на бара

Мъжът на бара не пие алкохол.
Той се опиянява от музиката.
Кръстосва ръцете си над главата
и слуша между акордите.
Слуша тишината. И не диша.
Между тоновете сътворява картини.
Той е художник по рождение.
Така и не разбра коя е майка му.
Но винаги я рисува с прецизност.
Много красива. С водопадни коси.
Бе наследил тревистите ù очи.
И онази обич. Към думите.
Той ги подрежда в главите на хората.
И понякога ги полива с тъга.
Не че му харесва да плаче.
Но е толкова вдъхновяващо, когато вали.
В дланите му тогава порастват цветя.
Тях подарява на хората с обич.
Когато го докоснат.  
Понякога прилича на коминочистач.
Друг път е облечен с дрехи на Маг.
Често е в погледа на малко дете.
В очите на всеки е различен.
Но всеки път вдъхновяващ.
Никога не разбра коя е майка му.
Никога не я беше виждал.
Но винаги я вплита в музиката.
В тишината между акордите.
Има я нарисувана и в картините му.
Тя оживява в стиховете. Поезията.

 
А той... Той е навсякъде.
Мъжът на бара. Синът на Музата.


 Hug

 
Виж целия пост
# 496

Нереалност


Срещнахме се в пясъчна мъгла
и в пясъчна мъгла ще се разминем.
Докосваме се сякаш зад стъкла,
премрежени във непрозрачност синя.
Но след такава  нощ се преродих
в жадувана от теб в тъма любима.
И толкова е истинско,че  бих
те сътворявала без образ и без име.
Нали си тук,нали си във мъглата
където всичко е,но някакси го няма.
И търсим се с върха на сетивата,
но в шепите остава само пяна.
Мъгла върху море като завивка.
Море в мъглата от желания.
И нежността на женските извивки
е сянка или сън като сияние.
А силуетът твой почти като магия
прелиства вейките на самотата.
Пристига  утринта да ме убие.
каква ирония и страх от светлината.
Защото ти си там сред прах от пясък
или в роса от нощи недокоснати.
Отричам се от всеки дневен блясък
заради теб.Виж,нощна обич нося ти.
Но ще останем само спомен в другия.
Не сме съзрели истинските си лица.
Възможно е дори да се погубим,
срещайки се  във реалността.
А тази нереалност на мъглата
с любов и двама ни  опиянява.
Затворени и неми зад стъклата
ще чакаме денят да се стъмнява.
И,ледена, мъглата ще е наша
създателка и покровителка без име
на свят като бездънна чаша,
граал на любовта ни с теб,любими.

Михаела Алексиева (мея)
Виж целия пост
# 497

Несъстоял се разговор

Не си ти по-добра от мен.
Не си и по-красива.
По-млада си,но в един измамен ден
ще ме последваш в безвремието сиво.
Кажи ми как е той сега?
По-милван ли от всички други?
Русалката го чака на брега
като удавена съпруга.
Сменена срещу нови сластни думи,
нешепнати довчера ли от мен?
Те бяха вече много  помежду ни.
Леглото ти е свят изпепелен.
Защо си мислиш,че не те познавам
или,че го обичаш повече от мен?
Познавам него,даже теб познавам.
Познавам целия ви ден
от съмването до нощта дълбока.
И знам какво е страст във плен.
Ти-млада,страстна,тъмноока
и с мъж от тебе победен.
Аз-все още млада,страстна,синеока
и с мъж от мен освободен.
Ще видим при коя ще се завърне
на края си на пътя от мечти.
Коя последно ще прегърне.
Няма,няма да си ти.

Михаела Алексиева (мея)

Виж целия пост
# 498
 

Мълчание за теб

  Ще трябва да четеш в очите ми!
Не мога да ти кажа днес "обичам те"
А утре ще е твърде,твърде  късно.
И времето навън ще е навъсено.
Като разцъфнало насън кокиче е...
като подгонено от теб момиче е...
стремежът ми,летящ към теб.
А съм до теб,без теб,без теб...
А те обичам.Как! И те обичам....
И тайно и безумно нощем ти се вричам.
А не мога нищо  да ти кажа.
Опитвам се единствено да го покажа
с паузите,с тягостното си мълчание,
с жажда, недоприкрита, за твоето внимание.
Не ме разбра или не искаш да разбираш.
И ме провокираш,и ме провокираш...
От любовта си невъзможна съм наказана.
Вземи я,моля те,неречена и недоказана!
Аз цялата съм в нея.Сякаш взимаш мен.
В мълчанието не бягам.Там съм в плен.
Защото е за теб единствена вселена.
Със цялата ми страст да бъде споделена
в една безлунна нощ  поне,
без да ме питаш искам ли те или пък не.
Защото знаеш всичко,всичко...
Но си отиваш и съм в тъмното самичка.
А можеш нищо,нищо да не питаш
и бавно пръсти във косите ми да вплиташ.
И аз,ако случайно някакси заплача,
ще значи "да" и "искам те" ще значи.
Дано ме чуеш днес,с душата си говорих.
Не тръгвай,остани,какво ти сторих ?
Не,не,не си мисли,че те предавам.
С усилие  мълча.Та аз те обожавам!
И искам да го изкрещя.Не знам защо не мога.
Мълчанието шепти "Обичам те безумно много"
А твоята любов ми казва тихо "сбогом"
И моята любов отвръща също"сбогом,сбогом"
........................................

А нашата любов дали я е имало или я няма?
Отиде си.Ще ни боли.Да можех да съм пряма!
 

Михаела Алексиева (мея)
Виж целия пост
# 499
Ето нещо наистина прекрасно от поемата "Корсарят" на Байрон. За съжаление не разполагам с превод на български, за което най-учтиво моля неговорещите английски да ме извинят!  Embarassed


Yet was not Conrad thus by Nature sent
To lead the guilty - guilt's worse instrument -
His soul was changed, before his deeds had driven
Him forth to war with man and forfeit heaven.
Warp'd by the world in Dissappointment's school,
In words too wise, in conduct there a fool;
Too firm to yield, and far too proud to stoop,
Doom'd by his very virtues for a dupe
He cursed those virtues as the cause of ill,
And not the traitors who betray'd him still;
Nor deem'd that gifts bestow'd on better men
Had left him joy, and means to give again.
Fear'd, shunn'd, belied, ere youth had lost her force,
He hated man too much to feel remorse,
And thought the voice of wrath a sacred call,
To pay the injuries of some on all.
He knew himselfa villain - but he deem'd
The rest no better than the thing he seem'd;
And scorn'd the best as hypocrites who hid
Those deeds the bolder spirit plainly did.
He knew himself detested, but he knew
The hearts that loath'd him, crouch'd and dreaded too.
Lone, wild, and strange, he stood alike exempt
From all affection and from all contempt :
His name could sadden, and his acts surprise;
But they that fear'd him dared not to despise :
Man spurns the worm, but pauses ere he wake
The slumbering venom of the folded snake :
The first may turn, but not avenge the blow ;
The last expires, but leaves no living foe ;
Fast to the doom'd offender's form it clings,
And he may crush - not conquer - still it stings!


КРАСОТА И СЪВЪРШЕНСТВО, НАЛИ???
Close Rolling Eyes
Виж целия пост
# 500
Сън ли беше онуй време златно,
погледът ти с нежност напоен.
Дните ми изчезват безвъзвратно,
безвъзвратно отлетя от мен

Колко малко трябвало да бъдем
радостни под този небосвод.
Вместо други себе си да съдим
себе си да търсим цял живот.
Виж целия пост
# 501

Мълчание за теб

  Ще трябва да четеш в очите ми!
Не мога да ти кажа днес "обичам те"

Мълчанието шепти "Обичам те безумно много"
А твоята любов ми казва тихо "сбогом"
И моята любов отвръща също"сбогом,сбогом"
........................................

А нашата любов дали я е имало или я няма?
Отиде си.Ще ни боли.Да можех да съм пряма!
 
Михаела Алексиева (мея)

Kолко истинско и думите сякаш са "заковани" по местата си..по смисъл..
Виж целия пост
# 502
Лудият вятър

Луд вятър клони развява.
Песнички закачливи запява.
Предмети преобръща,
хората назад връща.
Изкоренява цветя,
на километър духа листа.
Вятърко игрив, крилат!
Спри да свириш вече!
Успокой се и утихвай!
Поиграй с децата!
Весело им се усмихвай
да са радостни лицата.

Стефка Николаева
Виж целия пост
# 503
НЕДЯЛКО ЙОРДАНОВ:

СНЯГ

Снегът от снощи е покрил
до вчера голите дървета.
Три гларуса треперят вън…
И зъзнат уличните псета.
Не се надявах… Боже мой!
На детство някак ми мирише.
И белота… И самота…
И чистота… И ми се пише.

За първи път, за първи път от много,
много дълго време…
Къш на дребнави суети,
къш на безсмислени проблеми!
Я виж онази струйка дим …
Как с облачето се закача…
От къщичката… Диша още…
Помежду два небостъргача.

И пише ми се за любов…
И даже да изглежда смешно.
Не остарявай… Остаря ли…
Ах, остарява безутешно…
С окапали листа…
Снегът така прекрасно я покрива.
Но, знам , ще дойде пролетта…
и ще докаже, че е жива.

А телевизора ръмжи…
От политически дебати…
Земетресения… Войни…
Насилия… И атентати…
И всеки ден… И всяка нощ…
Натрапчиво… Демисезонно.
И от кошмара ме дели
едва едно дистанционно…

А вън снегът… И боже мой!
И детство… Толкова е странно.
И знам , ще се стопи…
И пак към битието постоянно.
И любовта… ще плаче пак…
И кучето ще й приглася.
А тази тънка струйка дим…
Към небесата се възнася…

Много е хубаво
а и скоро ще дойде зимата Simple Smile
Виж целия пост
# 504
Зима

Дърветата приличат на принцеси,
отиващи на празничния бал.
По пътя им - дантелени завеси
и блясъци от зимния кристал...

Блоковете - окичени палати
с наметка балдахинена искрят.
По улиците - хора непознати
се радват на белеещия свят.

Сякаш приказка сега се съживява.
Дали това не е вълшебен сън?
Черна мъка бързо побелява,
завита трайно от снега навън...

Колите са превърнати в карети,
а вятърът в комините шепти:
"В душите нека доброта просветне.
За коледния празник се готви!..."

Валентин Йорданов
Виж целия пост
# 505
И последно за тази вечер

Старостта ни отива на Недялко Йорданов
макар че съм още на 17 нещо съм се запретеснила края на земния ми път  newsm78 Rolling Eyes

Остаряхме наистина.
Ах, каква перспектива!
Но макар и абсурдно,
старостта ни отива.

Старостта ни отива.
С двете дини под мишка.
С очила... И със дънки.
И със ретро подстрижка.

Старостта ни отива.
С петдесет грама водка.
С осем шипа в гръбнака
и със спортна походка.

Вечер - сън пред екрана.
Сутрин - вечни болежки.
И заглъхнали страсти.
И поправени грешки.

Като слънце ръждиво,
над пожъната нива,
най-красиво на залез -
старостта ни отива.

Старостта ни отива,
по-красива от вчера.
Патинирана брошка
със игла на ревера....

Старостта ни отива...
Сняг на покрива зиме.
Глас отгоре ... Прекрасен!
И ни вика по име.

Бели-бели да тръгнем
в свойте черни костюми.
Старостта ни отива....
Кинолента без думи...

Бална рокля. Цилиндър.
Диригентът заспива...
Тихо свършва кадрилът...
Старостта си отива....

И стои кочияшът....
И файтонът ни чака ....
Там по дългата улица
на последната пряка.
Виж целия пост
# 506

Последна

Аз знам,аз знам,че съм поредната.
Но как го правиш?! Чувствам се единствена.
Или поне,че аз ще съм последната
във твоя свят жадувано убийствена.
Че съм сама в сатена  на  покоите ти,
че съм в очите ти,в дъха ти и стремежите ти.
И няма друго силно във устоите ти,
което да смрачи към мен копнежите ти.
Приканваш ме зад двери от илюзии
и казваш ми,че там ще съм щастлива.
Забравяш старите си дивни  музи и
ме омагьосваш,за да се чувстам жива.
А аз съм се превърнала на пленница.
и питам се защо ли съм любяща?!
Как искам да съм първата изменница
но нямам сили,сякаш съм незряща
и още повече желая да ме водиш
нанякъде,във теб,но,всъщност,никъде.
Не мога да ти кажа"искам да си ходиш",
а на себе си "достатъчно е,стига ми"!
Какво ли значат думите на пленница,
макар любяща и докрай отдадена?!
Не,стига!Ще съм първата изменница,
която ще те предаде,преди да е предадена!
И няма да съм повече поредната.
И няма да съм повече единствена.
Поне в едно ще съм последната
за твоите лъжи нечакано убийствена.
Но само съм сънувала в прегръдките ти.
А как го правиш!Чувствам се щастлива.
И ме е страх да не заглъхнат стъпките ти.
Така си в мен,че,ако тръгнеш,няма да съм жива.
Михаела Алексиева (мея)
Виж целия пост
# 507

Безбожно твой


Живея в разграден от теб  палат
без щастие,без бъдеще,без минало.
Все още съм безбожно млад
и времето ми тук не е отминало.
А искам да изчезвам подир теб
да се забравя,да не мисля друго,
освен дали ще съм приет
от теб. Сърцето бие лудо.
Не искам дом,не искам уверения,
не искам снизходителна пощада.
Остави ме да умирам от съмнения
като осъден на площада.
Не ме търси,не ме обичай,
накарай ме света да преобърна,
забравяйки изгода и приличие,
при тебе бос ще се завърна.
И ако от мен неверно се отвърнеш,
ще съм бездомникс оцелял палат.
А ако нежно,тихо ме прегърнеш,
ще съм завинаги безбожно твой и млад.
Живея в разграден от теб палат
със щастие,със бъдеще и с минало.
Все още съм тревожно млад.
Ти покрай мен случайно не премина ли?


Михаела Алексиева (мея)

Виж целия пост
# 508


Отнета топлина



Завиждам и,че тази нощ те има.
Завиждам и съвсем по женски.
В прозореца ми вее зима.
Душата ми е колело виенско.

Какво пък,колелото се завърта.
Не спре ли,нека тя те има.
Душата ми все още се озърта
за теб,за да прогони зимата.

И от високо нека ви погледам.
Красиви сте,отдали се в съня си.
Дори така си просто ненагледен,
любими мой,обичам те в страха си.

Че никога не мога да те имам,
с теб сякаш сме от две планети.
В душата ми се настанява зимата
и топлите ми дни са ми отнети.


Михаела Алексиева (мея)
Виж целия пост
# 509
Никола Вапцаров

Борбата е безмилостно жестока...


Борбата е безмилостно жестока.

Борбата както казват, е епична.

Аз паднах. Друг ще ме смени и...

                                                      толкоз.

Какво тук значи някаква си личност?!

 

Разстрел, и след разстрела – червеи.

Това е толкоз просто и логично.

Но в бурята ще бъдем пак със тебе,

народе мой, защото те обичахме!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия