Обичате ли стихове? - 6

  • 64 638
  • 831
# 480
автор: whitetomcat


Нещо за да почне -
друго ще е свършило.
(Като частен случай
спомняш си любовите).
Старите борики
стават тор за новите.
Върховете нямат
спомен за основите.
Виж целия пост
# 481
И тиха, и лека ще чуят малцина
          как влиза в дома им тъгата...
                     Уйлям Бътлър Йейтс

И тиха, и лека в дома ми влезе тъгата
ах, как лека влезе тъгата.
Хубаво и било при мене, тя тихо ми каза
ах, как тихо го каза.
Дар донесе - нова роба, да облека душата
ах, с тъга облякох си душата.
После кротко ми разказа приказка за мрака
ах, за мрака... пак за мрака.
Там няма слънчев изгрев, нито залез има
ах, ни изгрев... ни залез има.
Без звезди, без месечина, само вечна зима
ах, без звезди... без месечина.
Небето синьо и облаците нежни бели, бели
ах, колко нежни са и колко бели.
Красиви спомени са само в дните отлетели,
ах, само в дните отлетели.
Много тъжна приказка разказа ми тъгата
ах, тъгата... тя, тъгата.
Защо ли като нежна фея, пуснах я в душата
ах, защо ли пуснах я в душата.
Вървях сама по пътя, който слива се със мрака
ах, как слива се със мрака.
И забравих в здрача, как обичам светлината
ах, как обичам светлината.
Как нежни истински любови нося във сърцето
ах, как ги нося във сърцето.
Че скрила съм сълзи и обич, дори в небитието
ах, там, дори в небитието.
И вървя по ангелска пътека в дреха от звезди
ах, в нова дреха от звезди.
И все още пълна е луната с копнежи и мечти
ах, с какви копнежи, със какви мечти...
Виж целия пост
# 482
Уж ми е рано за равносметки,

Уж съм в разцвета си, уж още съм млада,

а тегля чертата и плаши ме сметката.

Защо ли ми трябваше, кой дявол ме кара

да се обръщам зад тъмния ъгъл

и след просъскващи сенки да тръгвам

Няма по-жалко от личния пъкъл

(справка- живота ми.) …Ще се залъгвам,

че съм от тая порода, смелата,

дето не пада по гръб и не плаче.

Само че пътят ми е без мантинела.

Черен, разбит и еднопосочен.

А пък посоката… дяволи взели я,

вече дори не следя хоризонта.

Пусти живот, подарявам го целия.

Стига да ви устройва сконтото.
Виж целия пост
# 483
ellyst  smile3525 Най-сетне се появи!Обичам ти стиховете!
Виж целия пост
# 484
elica., много си мила. Това е страхотно признание, много ти благодаря. Истината е, че аз ги мразя. Пиша само като съм зле, а днес съм особено зле. .
Виж целия пост
# 485
Йелей, все си мисля какво ли ще е да те превеждам....
Виж целия пост
# 486
elica., много си мила. Това е страхотно признание, много ти благодаря. Истината е, че аз ги мразя. Пиша само като съм зле, а днес съм особено зле. .
И аз съм писала само в такива моменти ,макар последните години да пиша изключително рядко(което значи сигурно ,че съм щастлива:)))).Не ги мрази- те са облекчението за душата ти- изливай ги и им се възхищавай!)

Ето едно мое тази година в началото..Аз пиша само по веднъж- без да поправям и каквото излезе - просто го изливам

На него

Плът от плътта ти
кръв от кръвта ти,
няма да чуеш ти
думата "тати"!
На 5 годинки
с мен я остави
и не осъзнаваш
какво си направил!
Сълзичките детски
самичка събрах.
Къде беше тогава?
Не си чул за тях!
Облечен сватбарски
и с булка с букет
за всичко забрави
и вдигна банкет.
И всичко отмина..
Какво си видял?
Първото зъбче???
Не си и разбрал...
Първите дружки,
първа любов,
бели непослушни ,
безпомощен зов...
На друг вече казва
тя думата "тати" -
плът от плътта ти,
кръв от кръвта ти!
Виж целия пост
# 487
Анджи, ти току-що така ми погъделичка егото, че следващата чаша е за твое здраве. Наздраве. И благодаря, идея нямаш как добре ми се отрази тая ти реплика.

Elica. ,  Hug
Виж целия пост
# 488
Още едничко мое:

Отвъд огледалото
(И в ъглите му умрях)


Живот назаем аз живея.
По принуда.
(Покрих с одеало огледалото.)
И няма ме. Изгубих се.
Отдавна луда.
(Покри се с паяжини и одеалото.)
Търси ме. Или не? Реши.
Сега съм чужда?
Своя? Припозната.
(Огледалото в антрето се разби.
Разби се с него и душата.)
Сънувам се. В нюанси черно-бели.
Изтръгнат вопъл. Стон...
и писък!
И хиляда мисли отлетели.
Продрах се. До дъно. До очите.
Изчерпах се. От толкова вървене
и питане. И на вечен кръстопът.
Безкръвна съм.
(От толкова кървене
дори и раните не могат да кървят.)
Изхвърлих се. Защото не обичам.
Ужасно глупаво. Обичам те.
До смърт дори!
Промених се. Друга съм, различна.
Рисувам сенки, но чужди,
с нечии отколешни очи.
Не си ли спомняш? А, не ти разказах...
За огледалото.
(Отвъд него – празна суета.)
Като хищник на парчета ме разряза...
В огледалните ъгли живеех.
(И пак в ъглите му умрях.)

02.11.08г.
Виж целия пост
# 489
Според мен точно Йелето не може се преведе. Или поне не и без един тон загуби в превода, дори за най-добрия преводач  bowuu
Виж целия пост
# 490
Това е мое.Не съм му измислила име.И аз пиша само когато ми е много тежко.



Питам се понякога в нощта
ти сън ли беше или несбъдната мечта.
Не искам отговори!Знам,че ще боли
нека спомен ти останеш
заседнал някъде в сърцето ми.
Боли ме!Всичко е било измама
и ако искаш да не те търся
с мъка във душата ще престана.
Но знай,че аз съм тук и чакам
в сърцето ти любов да разцъфти
и моето в краката ти полагам
ако искаш с ярост го стъпчи.


Stela7 аз също обичам поезията на Дебелянов и това е едно от любимите ми стихотворения.
Виж целия пост
# 491
Според мен точно Йелето не може се преведе. Или поне не и без един тон загуби в превода, дори за най-добрия преводач  bowuu
Абсолютмон! Ама си струва да се замисли човек....
Виж целия пост
# 492
Така е, само мога да завиждам на владеещите езика до такова ниво. Аз затуй и не се бях замисляла  Embarassed
Виж целия пост
# 493

Пишеш красиво...
Виж целия пост
# 494
НМНП, благодаря  Hug
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия