Обичате ли стихове? - 6

[/coloПРИВЕЧЕР...


На хоризонта

денят и нощта

се целуват безмълвно,

унесено...

Небето порозовя

засрамено.

Привечер...

Вървя между

светлината и мрака.

Тъжен вятър

кротко ръцете ми

целува.

Отиде си още един ден...

отиде си...

Тъгувам за всеки

отминал ден,

тъгувам за всеки

отминал час...

Защото с миговете

умираме

постепенно и ние.

На хоризонта

вече е тъмно.

Денят и нощта

се разделиха

с мълчаливо страдание.

Вечерта тъжно прегърна

дърветата и

лунните птици.

Вятърът тихо запя

приспивна песен.


 


r]


Лили Михайлова Lilims

НЕСПОДЕЛЕНА ЛЮБОВ


Ти идеш...

Вятъра закичи

пеперуди в косите ми!

Залеза отвори вълшебна

врата към безкрая!

Птиците весело

махат с крила;

щуреца орфеева

песен запя!

Душата ми завибрира

в неописуемо ликуване!

Исках

мига

да е

вечен!!!


Ти отмина...

Вятъра онемя от

болката ми.

Залеза се превърна

в кървава рана.

Птиците прегърнаха

стенещата ми душа;

земя и небе се сляха

в сълзите ми...

Завъртя се

вселената...

С колко

мъка

ридае

щуреца...


 


Лили Михайлова Lilims

ПОРИВ
Аз ида, ида!

В теб ще търся себе си.

В мен ще търся теб.

Ще потърся двама ни

в очите на птиците,

в залеза,

в прегръдките на дърветата.

Аз ида, ида!

В теб ще открия себе си.

В мен ще открия теб.

Нежно ще се докоснат

ръцете ни,

жадно ще се слеят

устните ни

и ще се обичаме

всеотдайно,

безкрайно...

вечно!


Лили Михайлова Lilims

Пясъчна илюзия
Небето прегърна морето,
чайките весело махат с крила,
вълните палуват
и със слънчеви лъчи лудуват.

На брега на морето
с бяла роза в коси
рее се една мечта
в очакване на любовта...

Сърцето изпълва
внезапен неистов копнеж
и до безпаметност очаква...
любовта.
ЛЮБОВТА...
Сияйна като звезден дъжд,
с коси разпилени от вятъра,
с очи окъпани от утринна роса...

... тъжна птица с уморени крила
е мечтата моя - мечта,
наречена любов...

Любовта...
пясъчна илюзия е тя...


 
Лили Михайлова Lilims

[Пътеката моя...


Стъпвах леко
по стръмни пътеки;
с луди ветрове
се надбягвах.
Много дни
извървях,
много нощи
изплаках.
Когато падах -
мразех,
когато ставах -
обичах.
Своя устрем
не спирах -
напред
и напред...


Накъде отвежда
пътеката моя
никой не
може да каже,
може би любовта
нова посока
ще ми покаже
и ще ме отведе
там където
се ражда
денят,
там -
където
се ражда
ново начало...



/size]

Лили Михайлова Lilims

Стихове писани под влияние на магията от приказката ,филма "1001 нощ"


ЧЕРНА НОЩ


Крила разпери тъмна черна нощ.
Неверната луна изхлипа и се скри,
вечерните птици пищят зловещо,
и звездите не изгряха, ридаейки в хор...

Смирено влизаш в стая непозната,
в обятията на грешната любов -палач,
а жертвата изгубила дори за сълзи сила,
поглед скръбен в тъмнината впила
зората безнадеждно очаква тя.

О,грешна любов среща в сърцето ми
страшен кошмар. Не знаеш как страдам...
Горда бледа, без сълзи - тази нощ ще трепери
душата ми в мъка и грях... и в любов!...
Любовта ще утеши ли грешните наши души?


В стаята е пълно с призраци,
в стаята е пълно с безверие.
Любовта е призрак за жертвата,
любовта е безверие за палача...
Това е любовта --- Да, тя е рана!

И най черната нощ ражда зора.
От слънцето ще избледнеят ли
следите на греховната страст?
Любовта търси място в нашите сърца,
в черна нощ се роди любовта ни...

Това не е кошмар- ела,любов!
Аз не съм твой палач - ела любов!
Ти не се моя жертва - ела любов!
Сбукет огромен от бели лалета аз
пред тебе заставам и в любов се вричам!

Ела, любов! - аз искам да обичам вечно...
Ела, любов! - аз обичам до безумие...
Ела любов! - аз ще обичам до смърт...

Това е приказка, наистина, но е хубава нали?
Приказка за любов и грях,
приказка за обич вечна...


Lilims



Среднощен ездач


Среднощен ездач препуска в гората,
пътеката му озарява луната.
Страда той за своята принцеса,
сияйна и красива като утринна роса.

Яхнал своя Росинант,
с вулкан от чувства страст,
препуска той към своята любима,
обичта  от него в сърцето си скрила.

В лунната гора препуска,
търси светлината в мрака,
че тя е слънцето на дните му
тя- принцесата от приказка любима...

автор: Лили Михайлова  Lilims
Посветено на Онур и Шехерезада от филма 1001 нощ



Виртуална любов


Потъвам в синевата на очите ти
планински езера-кристално чисти,
прелестни лазурни небеса-
откривам в тях хиляди слънца!

Озарява ме усмивката ти
сияйна като утринна  зора
и пленяват  ме ръцете ти
с нежността на птичите крила.

Протягам към теб ръце щастливо
но докоснах се до стъкло студено
от монитора надничаш закачливо
а аз страдам, че сърцето ти за мен е ледено...



автор: Лили Михайлова Lilims
посветено на Халит Ергенч
актьор-1001 нощи-филм




ШЕХЕРЕЗАДА





Омайни приказни нощи;
тайнствен въздух
пропит
с благоуханията
на нощта...

Шехерезада...

На своя шейх
в нозете;
сладкопойно
нощ след нощ,
приказки за него
тя разказва...

Ръцете й -
два бели извора,
отмятат завесата
на косите
и очите й
разбиха сърцето му...

Сърцето му се
разлюля до
безпаметност -
нагоре,
надолу -
високо, високо
в небето -
и после чак
до бездънните
пропасти земни...

Шехерезада...

Аз- великият
шейх Шахриар -
забравил всичко -
и богатствата си,
и пагубна страст,
в краката ти
роб съм,
пленник на сърцето ти -
щастлив до безумие
искам да съм -
пиейки жива вода
от устните ти,
галейки гърдите ти
през топлата коприна
на косите ти...

Шехерезада!

Колко много те обичам!...
Твоето тяло е обвивка
на душата ти.
И аз знам защо е скрита;
ако светлината й бе видима
то слънцето ще се помрачи!...

Шехерезада!

Потокът,който тече
и се слива с реката,
това е любовта ми
устремена към теб...

Шехерезада...

На своя шейх
в нозете,
сладкопойно
нощ след нощ
приказки за него
тя разказва...
Омайни приказни нощи;
тайнствен въздух -
пропит с благоуханията
на любовта...


Лили Михайлова  Lilims



 

За кой ли път страхотни стихове на Мея(kipronka_82   - БЛАГОДАРЯ!)..И БРАВО за  Malami - адски ми хареса "Нощна роса" и "Бъди с мен"

Благодаря, благодаря! Преписвам ги и си ги нося с мен, за да мога да си ги чета... Като си представя колко време съм изгубила по книжарници да търся...вас Надявам се да издавате книги. Аз с удоволствие чета. Нарочно не посочвам кого харесвам най - много и какво точно съм преписала за себе си, защото не искам вкусът ми да попречи на някой творец. Не искам да спирате да пишете. Моля давайте - много е хубаво. Имате поклонничка 

На Самуил (или ревниво 2 след 20 години)

Камелия Кондова

Как да ти кажа колко си мъничък,
като ти стигам до рамото!
И затревясвам - зелена и тъничка,
щом питаш:"Добре ли си, мамо?"
С мойте очи, но със твойта тревога
до спирката ме изпращаш.
Сякаш е прошка. И сякаш е "сбогом".
Сякаш започваш да плащаш
данъка "детство"със зверски лихви.
И плащайки, се усмихваш:
"Ти ме научи да чувам тихото..,
ще плащам, за да е тихо..."
И ми се губи всичката сила
пред твоята мъжка смелост.
Вече не мога да те закрилям -
ни писмено, ни на дело.
Вече е време да се страхувам.
По-рано просто не смеех.
И аз тогава "на стоп " пътувах.
И се завръщах фея.
Твоята фея в Твоята стая -
над твойто детско креватче.
И ти разказвах щастливи краища,
сякаш ми беше...братче.
И те подхвърлях до небесата -
сякаш ми беше кукла.
Днес ми я водиш - тя е Жената,
с моите бивши букли.
С Нейните букли, прости ревността ми.
Откак те има - я нося.
Но я затрупвам във празнодумия -
да не осъмна просяк.
Няма да прося щастливи събития.
Стига ми, че си пристигнал.
И твойта Америка е открита.

И на дела. И на книга.

Родена да обичам

Пред всички мога да отричам,
но не и пред себе си помни.
Безумно мога да те мразя,
но само в хорските очи.

Пред теб на силна мога да се правя,
на щастлива,
на решена да се бори,
но сама не мога да се справя,
душата ми на теб се моли.

Знам, че с теб не ще да бъда
от това сърце ми най-тъжи
и за нищо няма да те съдя
нали не се таят във нас лъжи?

Да бъдеш слънцето в деня ми,
да дойдеш като слънчев лъч,
да светиш нощем във дома ми…
за мен това е само сън!

Но пак ще те желая тайно
и пак за тебе ще скърбя,
и ще ти шептя омайно,
макар и само във съня…

ester   мнооооооого доброоо, чудовищно...да не кажа 


ЕСЕНЩИНА

Извинете,
че влизам неканена
като някакъв
нощен нахал.
Поетът
е без възпитание.
И за никой
не му е жал.
Бях наблизо,
и тъй, на минаване
ще приседна
до вас - по палто.
Знаете ли,
навън зазорява.
Вие не спите.
Защо?
Аз и друг път
из вашата улица
съм хвърчала
по разни дела.

Не с очите си спомням.
а с пулса -
и най-стръмните
стъпала.
Но защо ли
не ми се е случвало
да се спъна
пред вашия вход?
Знам.
Отвън ми оставяхте ключа
и чакахте.
Цял живот.
Трябва мярка
Във всяко очакване.
Ето - вие
прекалихте с това.
Впрочем,
всичките сте еднакви.
Така ме боли
глава...
Късно е.
Идва утрото сприхаво.
с шизофренната
суета.
Ще се видим пак.
В някои стихове,
ако
ви ги посветя.
И простете,
влязох неканена,
като някакъв
глупав нахал.
Но не ми е
до възпитание,
а за себе си
ми е жал...

   Миряна Башева

На Мария

Някой ден и по тебе така ще въздишат...

Е, сигурно не толкова талантливо.

Един мъж ще сияе — останалите излишни

ще се напият и пак ще им бъде криво.

Някой ден... Боже, не е далечен,

ще звъни телефонът — а няма да търсят мене.

Ще се погледна такава — старомодно облечена,

с ретро песни наум и с ретро съмнения.

Някой ден брат ти ще се върне задъхан в къщи,

ще ти кресне, ще те дръпне за русата плитка:

"Откъде накъде онзи тип те е запрегръщал?!"

А пък ти ще стъпваш в морето — от край до край плитко.

Сега спиш като ангел и залита цялата къща

от щастие, мое беличко пеленаче.

А баща ти чете тези стихове и преглъща

сълзите, които някой ден

        накуп ще изплаче.



Камелия Кондова

Любовникът

Нещо в очите му - едно петънце, като онова на прозореца, до което не достигаше ръката й или пазеше за спомен от времето когато е била щастлива и само то е помрачавало настроението й, нещо като закачка, като пеперуда или слънчево зайче, или изобщо нямаше нищо в очите му, а беше в смеха му - нотките, бодливи като лицето му, когато е пропуснал да се обръсне, и които, тя, сънува да се плъзгат, нощем, по бедрата й, още преди да го срещне... но чуваше ли ги, наистина...

Стефан Кръстев

Любовта не е задължение
Защо да казвам силни думи,
и теб ли да те заболи?
Не мога нищо аз от теб да искам,
избрах сърцето да мълчи!

Да обичам искам тайно,
не със отговор да ме сломиш.
И да крещя, че само тебе искам,
какво ли би могъл да промениш?!

Сърцето ми във теб се влюби,
твоето затвори се за мен.
И докато гледаше ме безразлично,
моят поглед не се отделяше от теб!

Сега мълча и няма начин,
да бъда искрена до край.
Но „Обичам те" ти шепне моето тяло
и ти го чуваш май!

Аз ще продължавам да отричам,
че чувството живее в мен.
Не искам да те лъжа, но ще е напразно,
а и ти ще бъдеш наранен.

Знам, че имам твоята подкрепа,
знам, че ме обичаш, може би като сестра.
Искаш да ми върнеш всичките услуги,
но не можеш да ми върнеш любовта!

Виновен, може би, ще се почувстваш,
ако кажа тези, моите слова.
Аз умирам, но не искам ти да страдаш,
така че предпочитам да мълча!

Две думи нищо не променят,
затова мълча сега.
Длъжник си ми, но как да ме обичаш,
задължение нима е любовта?!

Тъжно


Господи! Колко е тъжно!
                        Не му казавай,че снощи съм плакала.
                        Сутринта ще съм ТИ длъжна,
                        ако заровя лице във косата му,
                        ако прилаская душата му
                        Толкова много съм чакала,
                        но не искам да знае.
                        Ще се престоря на весела.
                        а той-на нехаен.
                        Господи,колко е тъжно!
                        Толкова много съм чакала,
                        че не усещам годините!
                        Във беззвездно небе
                        се взираха очите ми,сините
                        И съм като дете!
                        Господи,помоли го за нежност..
                        Да не отмине случаен-
                        с музика нежна,
                        с поглед нетраен.
                        Господи,колко е тъжно!
                        Усмихвам се почти като весела,
                        а той е нехаен.....
                        Господи,искам да съм ти длъжна.
                        Той не е случаен....

Михаела Алексиева (мея)