Обичате ли стихове? - 6

                             
Птица - любов


Тази нощ се скри в гръдта ми
                               пърхаща ранена птица.
                               Прекоси сама съня ми
                               и не намери капчица водица.

                               Но и аз защо не знам
                               нищичко и не и дадох.
                               Тя е свита още там,
                               гдето,всъщност,я предадох.

                               Тя ме моли със криле,
                               моли ме с очите тъмни,
                               безпомощна като дете,
                               което иска да се съмне.

                               А аз в студеното легло
                               на своите самотни нощи
                               не чувствам нейното тегло
                               и писъка и в мене нощем.

                               И я убивам ден след ден
                               с мълчание и липса на присъствие.
                               Животът и несподелен -
                               студът от моето отсъствие.

                              В сърцето ми ли беше тя
                              за пристан малко спряла?
                              Това е,зная,Любовта,
                              убита и неизлетяла.
Михаела Алексиева (мея)
                               
                                       

Обичам

Обичам венчелистчета от рози,
разпилени по леглото на мечтите.
Обичам синьо,не обичам розово
и да ме любят сутринта лъчите.


Обичам въглени да паля
с усмивка,с поглед и с въздишка.
Обичам цяла да те галя,
привързвайки те с тънка нишка.

Обичам ти да ме обичаш.
Не знам какво е.Просто ме обичай!
Цветята с мене да наричаш.
Вдишвай ме и ме издишвай.

Обичам да съм твоя нежност,
милувка,гаснеща по още.
Да съм ти край или безбрежност,
луната денем или слънце нощем.

Обичам те,но ти не знаеш.
И мислиш,че не мога да обичам.
Защо тогава ме желаеш?
Защо не си ми безразличен?

Обичам да не ме обичаш.
Не бих понесла любовта ти в рани.
Изричам те и ме изричаш
в думи неразбрани.

Обичам просто да те гледам,
да те мечтая,да те мисля
как в мене си безследен
и колко са горещи устните ти.

Обичам всичко в твоя поглед.
Дори и свбе си обичам.
И твойта жар и твоя лед,
и твоя сън,и твоя ден обичам.

Обичам те,но ти не знаеш
как много ме е страх да те обичам!
И,ако още ме желаеш,
то,ето,вече го изричам...

Обичам! Обичам....


Михаела Алексиева (мея)

Така те обичам






Така те обичам!
                           Вик в тишината.
                           Плът,срязана с нож.
                           Невъзможна разплата.
                           Пропилян последен грош.

                           Така те обичам.
                           Събери ме в твоите шепи
                           поне за миг,поне за миг
                           Приюти духа ми степен,
                           погали моя вик.

                           Така те обичам.
                           Ненаситносмирено!
                           Не ме ли чуваш?
                           Тела  несподелени.
                           Като буря в мен бушуваш.

                           Така те обичам.
                           С трепетлика-душа,
                           с тяло-дългокоса върба
                           Не искам да те задуша.
                           Само миг-Живот, и ще вървя.

                           Така те обичам.
                           Не звънят ли звънци
                           и не пеят ли птици?
                           Прегръдките ми-венци.
                           Желанието ми-зеници!

                           Така те обичам.
                           Господи,толкова много!
                           Различно от мен самата.
                           Тишината ти-съди ме строго.
                           Потъвам сама в тишината.

                           Така те обичам.
                           Цветовете замръзнаха в лед.
                           Босоного красиво момиче
                           идва  право  към теб...,
                           а аз така те обичам...

                           Така те обичам.......

Михаела Алексиева (мея)

               Моля те






   Много пъти ще идвам,
                                     без дори да съм дошла.
                                     Ще си там ,красив,многолик,
                                     с друга жена.
                                     С други ласки под други луни
                                     ще обръщаш сърцето и.
                                     Спри,моля те,спри!
                                     Изчезни от ръцете и!
                                     Миг поне да те гледам.
                                     Миг поне и ще тръгна.
                                     Моля те!Не победа,
                                     искам съвсем да обръгна.
                                     Около теб да не чувствам,
                                     да не виждам лицето ти.
                                     Моля,те,спри,
                                     да послушам сърцето ти!
                                     Да погаля гръдта ти,
                                     да простена в душата ти!
                                     Не отвръщай глава,
                                     аз съм пред вратата ти.
                                     Вчера бях във дома ти.
                                     Цяла вселена за мене
                                     в ръце ми донесе.
                                     Моля те,пожали ме,
                                     вихър студен ме отнесе.
                                     Световете са вече затворени.
                                     Аз скимтя в това междусветие.
                                     Подай ми ръка ,да се преборя!
                                     Моля те,излез от ръцете и!
                                     Като тръгна след миг,
                                     преобърнете Вселената.
                                     Ти-красив,многолик,
                                     тя-откъснато цвете.
                                     Аз съм лунният лъч,
                                     галещ нозете ви.
                                     Моля те ,спри!
                                     Изчезни от ръцете и!
                                     
                                                 Михаела Алексиева (мея)

До изнемога


Обичам те до полуда,
                   до изнемога,
                   до другост.
                   До там,че да не мога
                   да се позная в огледалото.
                   Лудост!
                   Да не могат сетивата ми
                   да те забравят.
                   До взривяване на душата,
                   до стопяване в ръката ти,
                   до изчезване в очите ти,
                   до потъване в лъчите
                   на слънцето,
                   което си Ти.
                   Спести ми болката!
                   Спести!
                   Вразуми ме!
                   Богохулство е да те любя!
                   Не може ти да си повече от
                   Всичко.
                   Но не искам да те изгубя.
                   Ти си дума,аз-твоя сричка.
                   Твоя съгласна до глас на
                   изкусител.
                   Изкусител до полуда,
                   до изнемога,
                   до другост!
                   Не мога да се събудя
                   от тази лудост.
                   Сънят ми тъпче безцеремонно
                   живота ми
                   като млада боса жена
                   грозде за вино,
                   бавно,монотонно,жестоко-
                   като нега.
                   Уморих се ,защото
                   всичко това
                   е необяснимо,
                   неопределимо,
                   непреодолимо.
                   Защо ме гледаш така?
                   Налей чашите с  вино!
                             
Михаела Алексиева (мея) Просто страхотно,направо настръхнах

Пред всички мога да отричам,
но не и пред себе си помни.
Безумно мога да те мразя,
но само в хорските очи.

Пред теб на силна мога да се правя,
на щастлива,
на решена да се бори,
но сама не мога да се справя,
душата ми на теб се моли.

Знам, че с теб не ще да бъда
от това сърце ми най-тъжи
и за нищо няма да те съдя
нали не се таят във нас лъжи?

Да бъдеш слънцето в деня ми,
да дойдеш като слънчев лъч,
да светиш нощем във дома ми…
за мен това е само сън!

Но пак ще те желая тайно
и пак за тебе ще скърбя,
и ще ти шептя омайно,
макар и само във съня…

 

Раждане

И този дъжд пътеките си изваля...
И проследих флоралната си същност.
Преформулирам тялото си –
разцъфнало във кактусова длан.
През звуци на тропическо прощаване
топи се ароматът на нощта.
Болят ме лактите от съзерцание.
Оформям се в познатите черти –
в пространство от небрежна подреденост.
И помня болката на своето създаване –
фрагменти в тънък слой
(не може другото да е това,
и пак да е обратно).
Закръглям цветните лехи
на незавършени вибрации.
Във сенчестото кадифе на мисълта –
горещите следи на ново раждане

Силва Грийн

Ако

Ако владееш се, когато всички
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
наклеветен - не сееш клевети;
или намразен - злоба не спотайваш;
но... ни премъдър, ни пресвят си ти;
Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш краха - зъл предател
еднакво със триумфа - стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка - и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв - и почнеш нов градеж;

Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани
и изхабени - да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря: „Влезте в крак!
Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца - своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой - ще бъдеш мъж!

- Ръдиард Киплинг

Ако - любимото ми. Научих го на английски в гимназията и обичах вечер, докато разхождах кучето в училищния двор да го казвам на глас и да се слушам, все едно някой друг ме съветва.  Благодаря

Обичам ти тъжните песни, Народе!

Запей ми пак тихо, на жал,

Как паднал прострелян в гората войвода

И как гурбетчия умрял;

Как онзи Стоян към бесилото слизал

С усмихната кротко уста,

Как Бойка му дала най-чистата риза,

Да бъде левент и в смъртта;

Как жадна жадняла жетварка в полето,

Как рана хайдушка кърви;

Как плакал дюлгерин и вдигал калето

Все от комитски глави…

Запей ми, Народе, пак с тихата милост,

Която в гласа ти звучи!

Запей ми, запей ми със тъжната сила

На своите сухи очи!

Не сухи! Ти плачеш, когато ги пееш.

От песните хваща те жал.

А нявга от песен по-страшно живееш,

Но малко сълзи си пролял.

Мигар животът ти беше тъй лесен?

Животът така те смрази,

Че само когато го чуеш на песен,

Се сещаш, че имаш сълзи!

Когато във песен скръбта си излееш,

Олеква събраната жал!

Народе, добре че умееш да пееш!

Как иначе би преживял?


Дамян Дамянов

Прекрасно е!

Много готин женски стих... браво... 

Не съм

Не съм салфетка аз за употреба

и после - хайде в някой празен кош.

Ти искаш в миг да дотърча при тебе.

Не искам да ти правя тоз разкош.



Малко ни остава,че години

ей - гердан нанизан се въртят.

Бяхме млади, хубави и силни -

с бръчки сме сега,не се броят



Млади са сърцата ни, душите -

те не искат да се предадат.

И достойно си живеем дните,

и вървим по дългия си път.



Можем още от сърце да любим,

можем да обичаме със жар.

Просто нямаме какво да губим -

може да спечелиме другар.



Но не сме за еднократна нужда,

тази употреба ни боли.

Болка преживели - своя, чужда,

да избегнем болката, нали!

На малкия Петърчо,който си отиде от този свят на 5 месеца,преди да каже "мамо"


Детенце малко,нежно красиво
защо си отиде от белия свят,
ти трябваше да си щастливо,
но ето,че стана голям кръговрат.

Остави мама-толкоз добричка,
и тръгна си бързо,дори не успях
да ти кажа,че тя остава самичка,
без Петърчо на този свят.

Кой сълзите майчини ще трие,
кой ще стопли нейното сърце,
кой зад шкафа ще се крие,
и ще пляска с малките ръце?

Защо така ти бе орисан?
Защо ли лекаря сгреши?
И кой на празника на мама
стрък цветенце ще подари?

Аз не успях да кажа сбогом
на твойта мъничка душа,
а днес едва ли ще успея,
майка ти да утеша.

Със болка всички ще си спомнят
за теб,за твоето лице,
но няма вече кой да стопли
едно майчино сърце.

Сълзи по бузите се стичат
аз съм безсилна да ги спра
о,Господи,недей прибира,
тез малки,нежни същества.






На моята приятелка Ели


Приятелко моя,стига си плакала,
недей толкоз тъжно навежда глава,
стига си чакала пак в полумрака
да те докосне детска ръка.

Още си млада,здрава,красива,
стига се плакала,казвам ти пак,
повярвай ми скоро ще станеш щастлива
и отново ще чуеш детския смях.


Боже какво ти натресе живота,
толкова болка ти изтърпя,
сякаш бе пратена на голгота,
а по лицето- отнаво сълза.

Приятелко моя,стига си плакала,
смело в живота  напред погледни,
стига със мъка в душата си чакала,
знам,че много в сърцето боли.

Знам,че нивга не ще го забравиш,
но моля те пак,по-смела бъди,
знам,че много още ще страдаш,
но твоята болка със мен сподели.

Казват ликувало времето малко,
не знам дали е вярно това,
дните минават толкова бавно,
а във очите-бистра сълза.

Искам сълзите ти да изтрия,
от твоето толкова нежно лице,
но многото болка как да затрия
многото мъка в твойто сърце.

Приятелко моя ,стига си плакала,
недей толкоз тъжно навежда глава,
не искам болка да има в душата ти
а само искрици от топлина.