Обичате ли стихове? - 6

  • 64 568
  • 831
# 60
Спокойствие... Потъвам във момента
и все ми е едно за утрешния ден.
Събирам само мънички фрагменти...
Целувка и докосване. От теб за мен.

Складирам ги на сигурно - в сърцето,
до него достъп имаш само ти.
Предал съм ти верижката с ключето...
Ти знаеш, че е пълно със мечти.

Усмихваме се заедно, това ни стига
и преоткриваме във всичко смисъл нов.
Една звезда в небето ни намига...
Основната съставка на звездите е
... любов.

Йордан Илиев
  Two Hearts
Виж целия пост
# 61
Сцена

                                       Животът е сцена,а ние артистите,
                                       Всеки си има герой,но понякога,
                                       Трябва да сваляме маските,
                                       Забравяме иначе кой е какъв…

                                       Сцена след сцена,менят се сюжетите,
                                       Продуцент е самата съдба,
                                       За едни отредила е главната роля,
                                       А за други,статисти в игра…

                                       Ще има сълзи и по-трудни сценарии,
                                       Но успеха зависи от нас,
                                       Ако паднеш,стани и върви към „Оскарите”,
                                       След залеза следва и изгрев,нов ден….!


                                                            6.11.2001г.

Виж целия пост
# 62
                    За една усмивка



Усмихвам се макар да ми етрудно,                   Опитвам чрез усмивка да забравя
Усмивката е щастие ,нали/привидно/?             Проблемите,които нямат чет,
Чрез нея някак балансирам                                Все пак надеждата остава,
Между това – „ да бъда или не „..                     че за всеки пътник има влак….

Усмивката понякога лекува                              Дори да плача се усмихвам,
И вади ме от пропастта,                                    не се срамувам от сълзи,
Дали реална или маска,                                     Усмивката е дадена от Бога,
По-лесно е с усмивка по ръба….                      Усмихвай се когато те боли…….

                                                       18.01.2002г.

Виж целия пост
# 63
Спокойствие... Потъвам във момента
и все ми е едно за утрешния ден.
Събирам само мънички фрагменти...
Целувка и докосване. От теб за мен.

Складирам ги на сигурно - в сърцето,
до него достъп имаш само ти.
Предал съм ти верижката с ключето...
Ти знаеш, че е пълно със мечти.

Усмихваме се заедно, това ни стига
и преоткриваме във всичко смисъл нов.
Една звезда в небето ни намига...
Основната съставка на звездите е
... любов.

Йордан Илиев
  Two Hearts

 smile3501 smile3525 newsm51
Виж целия пост
# 64
                    За една усмивка



Усмихвам се макар да ми етрудно,                   Опитвам чрез усмивка да забравя
Усмивката е щастие ,нали/привидно/?             Проблемите,които нямат чет,
Чрез нея някак балансирам                                Все пак надеждата остава,
Между това – „ да бъда или не „..                     че за всеки пътник има влак….

Усмивката понякога лекува                              Дори да плача се усмихвам,
И вади ме от пропастта,                                    не се срамувам от сълзи,
Дали реална или маска,                                     Усмивката е дадена от Бога,
По-лесно е с усмивка по ръба….                      Усмихвай се когато те боли…….

                                                       18.01.2002г.



страхотно е сякаШ си ми про4ел мислите
Виж целия пост
# 65
Кога и кой ще измени
на старата любов?
На миналите златни дни
и старата любов?

За старата любов -
докрай!
За миналите дни!
Ти чаша нежност ми подай
за миналите дни!

Със тебе пихме от дъха
на тия равнини.
И с тебе двама към върха
вървяхме дълги дни.

Преминахме ний длан във длан
реки и планини.
И раздели ни океан
след тия златни дни.

Но пак сме днес със теб ведно.
Ръката ми хвани.
Налей от старото вино
за миналите дни.

Налей и чашите не брой.
Догоре ги пълни.
Да пием с тебе, друже мой,
за миналите дни.

За старата любов -
докрай!
За миналите дни!
Ти чаша нежност ми подай
за миналите дни!

Робърт Бърнс
Виж целия пост
# 66
Ето едно от ученическите тетрадки  Laughing


Къде си бил през всички тез години
защо се кри от мен
та още щом видях те, аз познах те
И нещо в мене затрептя,
преобърна се и се завъртя
нещо което дълго време спеше, чакаше растеше
нещо като нож, нещо като цвете
В началото ме заболя,
но после всичко разцъфтя
и беше ден и беше нощ
а аз бях просто бебе в малкия си кош
и дали насън или наяве
в очите твои гледах премаляла
там светеше трептеше
нещото което само мое беше.
То ме топлеше крепеше
целуваше, шептеше
а аз го слушах премаляла
сигурно си мислиш, че съм полудяла
Виж целия пост
# 67
Hug     bouquet    Praynig     bouquet    Peace
Хотим под мирным небом жить!
Н. Найденова


По - разному зовутся дети, -
Нас очень много на планете...
Есть Вани, Гансы, Джоны, -
Детей повсюду миллионы!
По-разному зовутся дети,
Для нас - все лучшее на свете!
Нужны нам яркие игрушки -
И Буратино, и Петрушки.
Нужны нам книжки, песни, пляски
И увлекательные сказки.
Бассейны, горки, турники,
Сады, фонтаны, цветники.
Пусть всюду светлый детский сад
Встречает радостно ребят,
Пусть всем, везде хватает школ,
Чтоб каждый утром в школу шел!
Хотим мы вырасти врачами,
Строителями, скрипачами,
Учителями, и артистами,
И летчиками, и связистами!
Хотим под мирным небом жить,
И радоваться, и дружить,
Хотим, чтоб всюду на планете
Войны совсем не знали дети!


We want under the peaceful sky to live !

 N. Naydenova

Children differently are called,
there are very many us on the planet…
Is Vanya, Hans, John, Children everywhere million!
Children differently are called,
For us - increasingly better in the light!
Bright toys are necessary to us - Both [Buratino] and Punchinellos.
Are necessary to us books, songs, dances
I captivating fairy tales.
Ponds, hill, bars, Gardens, fountains, flower gardens.
Let everywhere bright kindergarten meet joyfully children,
Let to all, everywhere schools be sufficient,
 so that each in the morning into the school would go!
We want grow by doctors,
By builders, by violinists, By teachers, and by artists,
Both by pilots and by communications men!
We want under the peaceful sky to live,
Both to be glad and to be friends,
We want, in order to everywhere on the planet
Children in no way knew war!

Момичета, ако някой иска и може , да оправи превода на английски. Много ще съм щастлива, защото аз толкова мога, а не ми звучи добре ! newsm78
Виж целия пост
# 68
И още как! От малка още много обичах да чета стихове! Дори имам тефтер с мой творби нейде в някой прашен сандък! "Къде са ми детските книжки, кажи ми мой прашен сандък....." Това е един от първите стихове, който четох и запомних до ден днешен - защо ме е впечатлил толкова много като малка и аз не знам! Ето го:
"Виж как върхът целува синевата,
вълна, вълната гони и прегръща,
прокълнато е цветето, когато,
на любовта на брат си не отвръща!"
Виж целия пост
# 69
Обичам стихове. Ще напиша и аз нещо.За автора не се сещам.

Една сред всички може би,
с брилянтни думи няма да те кичи.
Любими сине запомн, ти не я залюби!
Живот и младост, ти за нея погуби!
До гроб ще те обича!

И ако срещнеш ти жена
за твоите очи
да не нашепва думи страстни
до тебе близо в трепет да мълчи,
повярвай, че те люби,
признала ти,
една, безгласна с очи...
Виж целия пост
# 70
Краката си провлачвам по паркета
измивам се с ледена вода
душата ми се къса на парчета
и иска ми се пак да се родя.
Събирам разпиляните си части
усмихвам се през зъби на деня,
а после му прошепвам тихо "здрасти",
защото няма как да го сменя.
Виж целия пост
# 71
Ето едно тристишие и от мен.То е част от поемата на Валери Петров "Тавански спомен".
За първи път го чух по телевизията и ме порази,защото сякаш чрез него някой "свише" ми
каза в очите истината за това,което не исках да призная пред себе си.
 ...
Неделята е тъжен ден за хора,
усещащи един от друг умора,
държащи се един за друг едва.
 ...
Виж целия пост
# 72
Краката си провлачвам по паркета
измивам се с ледена вода
душата ми се къса на парчета
и иска ми се пак да се родя.
Събирам разпиляните си части
усмихвам се през зъби на деня,
а после му прошепвам тихо "здрасти",
защото няма как да го сменя.

браво Peace
Виж целия пост
# 73
Краката си провлачвам по паркета
измивам се с ледена вода
душата ми се къса на парчета
и иска ми се пак да се родя.
Събирам разпиляните си части
усмихвам се през зъби на деня,
а после му прошепвам тихо "здрасти",
защото няма как да го сменя.
Разкошно е Peace
Виж целия пост
# 74
Чудни хора в сайта късно вечер
бродят като призраци в мъгла...
Някак мил е странникът далечен.
Близка е и ярката дъга!
Всеки "профил" диша предпазливо
свежата зелена светлина.
Кой е там? Принцеса? Самодива?...
Или фалш? Измама и злина?...
Кой е там? Сърце обезверено,
сбрало обич, мъжка топлина?
Може зъл ловец... Душа ранена
пада лесно в клопката сама!
Тази странна дъвка за очите!
За сърцето - живата вода!...
Щом угаснат на деня лъчите,
броди интернетна самота!

5ra
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия