Обичате ли стихове? - 6

  • 64 569
  • 831
# 75
Малко от една моя любима поетеса Мая Дългъчева

БУКВА И ЦУНКА



    "Мамите миришат на цунки и букви..."
                      Данаил - по време на приказка за лека нощ

    "Кога ще ми посветиш стихотворение?"
                      Данаил - на 17 г.

Свърших приказките, почнах притчите -
синът ми расте.
Учим се един друг на обичане -
дете до дете.
Написал в профила си: "Обичам мама." -
кратко представяне...
Чета го, плача и ставам голяма,
дъхава, сламена!
Бях му родилката, днес съм родина -
от кръв до праг
пътят е жилав...
Ние го минахме в тръс и зиг-заг.
..Учим се един друг на прощаване -
той мене повече -
крие сълза, от прах корава
в горното джобче.
Горното, лявото, пълното с тупкане
и трудно дишане -
мамите вече на цунки и букви
не миришат...
Мамите бъркат като децата,
губят се в тъмното -
добре, че има ръчичка свята -
да ги завърне.
...Свършиха притчите,
почвам с прането да ти говоря -
ако не се изпират лекетата -
ще го повторя...
Важно е ризата да е чиста,
с вятър в ръкавите!
Другото са секретни истини
за лесни брави.
...Мога сто тома стихотворение
да ти напиша -
ще го направя с кръв,
вдъхновение
и трудно дишане.
Туй е бонбонът за лявото джобче,
малка бабунка -
стига ми в буря да ти е копчето...
Буква.
И цунка.

 
Виж целия пост
# 76
valerie , благодаря ти !
Виж целия пост
# 77
Ръце от сняг, очи от лед
аз разтопих със любов.
Не мога пак да спра до теб,
ти моя свят си била.

Как те обичах без страх,
плаках, умирах, горях,
ала не спрях да те обичам така,
както не бях и мечтал, но сегаааа.

Поредна нощ, нечакан ден,
без слънце за теб и за мен.

Целувките и твоя сън
как да забравя кажи?
Раздяла е за цял живот,
заедно миг сме били.

Как те обичах без страх,
плаках, умирах, горях,
ала не спрях, да те обичам така,
както не бях и мечтал, а сегаааа.

Поредна нощ,нечакан ден,
без слънце за теб и за мен.
Виж целия пост
# 78
Май ще наруша атмосферата, която цари тук, но ще ви ги пусна.  Laughing



Марули три!
Огооомно зелено поле.
Сред него седи и се пули
едно възхитено теле.
Хапни си, теленце.
Хапни си марулки и прясна трева,
Ах, как и на мен ми се иска
да седна при теб, да паса!



Следващото трябва да го четете бавно, заплашително и на Бррр - настръхвате и се потресвате.

УБИЙСТВО!
Ножът описа дъга
и впи острие
в бялата опната шия.
Бррр.....                                   
..............................
Крясък изпълнен с тъга
и краката започват да рият,
земята в която ще бъдат заровени....
Брррр.....
...............................
Никаква мисъл, никави спомени!
Котелът с вряща вода
очаква своята жертва.
А бялата па́ра възнася зловеща закана.
Бррррр.......
..............................
ВТОРИ УДАР!!!
И кокошката е заклана.

 Laughing Laughing
Виж целия пост
# 79
Аз бих искала да постна един мой стих

Измамница

Ех, любов, защо така
радостно те посрещам,
когато почукаш на вратата ми?
Та ти носиш само болка и печал,
разрушение, което времето поправя,
но сърцето не забравя.

Нима любовта не е висша форма на страдание,
носеща маска с усмивка и празни очи?
Питам се каква е ползата от нощта,
щом ти нападаш в тъмнината,
като измамник, който не може
да се изправи пред мен,
а забива ножа си в гърба ми и
си отива с тихи стъпки, преди
утрото да е настанало...

Питам се има ли живота смисъл,
когато любовта го крепи с
привидното си щастие.
И когато лъжата се разкрие
ти си тръгваш, забравяйки
да вземеш със себе си
миналото и спомените, които
в момент на велика забава ти сътвори.

Кога и за теб ще им справедливост?
Да, красива е картината на двама влюбени,
изглежда съвършена, ала всъщност безкрайно незавършена,
сякаш някой художник е нахвърлял бои
по бялото платно, които са попили
и не могат да се заличат.
Затова трябва ново платно, неопетнено
от грозния цвят на попилите бои...

Но никой не може да намери нова любов.
Намира все онази стара и подгизнала от лъжи любов,
която никога не остарява, ала и не е жива,
пропита с измами и болка, попиваща
още скръб и нови страдания!
Виж целия пост
# 80
Днес прочетох това и много ме впечатли

Приятел в нужда

Убих човек. Не исках. Как можах?!
Сега треса се от вина и страх.
Сърцето ми направо ще изскочи
и всяка улика към мене сочи.



Приятелите ще помогнат, слава Богу.
Във тях сигурен съм, а те са много
и независимо защо или кога
да ми помогнат те ще дойдат веднага.



Успокоих се и започнах да звъня-
набързо исках аз да обясня,
че съм объркан и не мога да говоря,
че помощ трябва ми... трупа за да заровя.



Очаквах аз, че всеки ще помогне,
от моя зов за помощ ще се трогне.
На маса с всички аз съм ял и пил
и при проблеми винаги до тях съм бил.



Но изведнъж, разочарован аз разбрах,
че при убийство всеки го е страх.
Един-единствен отговори ми така:
„Стой там! Спокойно! Идвам веднага."



Приятелю, така ме ти зарадва
За кръстник каня те на мойта сватба.
Не съм убивал никого, това бе тест.
Приятел да си мой, за мен е чест.
Виж целия пост
# 81
Ето едни стихове на Стефан Цанев! Има песен изпълнена  от Михаил Белчев!
Много любима моя песен!

Ние можем да имаме много жени,
но една ще бъде от начало до края ни.
Тази, която не ще ни вини,
когато от чужда любов сме замаяни.

Ние можем да имаме много жени,
но една ще бди над живота ни.
Тази, която ще каже “Стани”,
щом клекнем, когато се целят в челата ни.

Ние можем да имаме много жени,
но една ще ни обича истински.
Тази, която ще ни измени,
когато превърнем в пари мечтите си
Виж целия пост
# 82
Песен на девиците

Фридрих Новалис

Ние ли не сме нещастни?
Нашта скръб ли не личи?
Бдим подтискани, безгласни
и с престорени очи.
Всичките ни вопли скрити
спят сподавeни в гърдите.

Наште майки ни говорят,
ние им се противим.
Чувствата ни с нас се борят,
жадни за плода любим.
А устата ни жадуват
със момци да се целуват.

Грях ли е мечта такава?
Без пазач е мисълта!
Та нима не ни остава
само сладката мечта?
Молят ни да я погубим,
да не мислим, да не любим.

След вечерната молитва
самота ни пак гнети.
Ала мисълта не литва,
в жажда за любов пламти.
Ах, за чувството едничко
всичко бихме дали, всичко!

Строги майки ни внушават
да вървим с прикрита гръд.
Но от туй нима престават
чувствата ни да кипят?
Пред копнежа за наслада
всяко земно було пада.

Да сме хладни, мълчаливи
като камъка студен,
пред очи красноречиви -
безучастни ден след ден,
нищо да не ни привлича ...
Туй ли се живот нарича?

Нещо ни тежи в душата,
вехне свежият ни лик.
Ах, тежи, а за отплата
ще ни милва блед старик!
Нека да делим честити
обич и легло с момците!
Виж целия пост
# 83
Обява 2

Търся една окована мелодия.

Напомня
смях на жена,
която не се усмихва.

И сълза на мъж,
който никога не плаче.

Или по-скоро
любовния им стон.

Ако я чуете,
моля,
пратете ми я!

Адрес:
"На вятъра"...


Даниела Младенова
Виж целия пост
# 84
 Пурпурно момиче
(Посвещава се на Анелия)


Ти знаеш ли какво е да обичаш?
Ръцете да треперят все от страх.
Плакала ли си за някого
. . . момиче
и знаеш ли какво е яд?

Ти виждала ли си
денем залеза, да се облегне
на небето, за миг да спре.
Искрени ли са очите ти
Пурпурно момиче или . . . не.

Знаеш ли, Пурпурно момиче
аз видях Безумното момче.
Искаше да каже, че само теб обича
и да го стоплиш с горещото си
Пурпурно сърце.


Това е мой стих!  Wink
Виж целия пост
# 85
САМО НАСТРОЕНИЕ

Градът, приспал наивните си грижи,
пестеше ток - спести дори Луната.
Угасвах до един задрямал ближен,
а страшно ме болеше тъмнината.
Припомнях си нарочно всичко светло -
но все едни, едни и същи мутри...
Навън един изкукуригал петльо
ме лъжеше, че ще се ражда утро.
Не ми тежаха мръсните чинии.
Тежаха ми неискрените пръсти.
Молитвите дъждът да ме измие
се сбъдваха - но непременно късно.
И пак осъмвах ничия, но цяла.
(Късметът да не стана на парчета
се плезеше в зелено огледало -
очите на разлюбени момчета.)
Тогава още знаех, че те има -
един такъв, на никого приличащ.
Но нямаше лице и глас, и име -
и аз не знаех как да те обичам.
Когато знаех, вече беше късно
тревата след дъжда да се изправи.
Стъмни се. И сълзата ми се пръсна
в окото ми -
за да не те удави...

Камелия Кондова
  Heart Eyes
Виж целия пост
# 86
знам 4е Ще ми помогнете,трябват ми стих4ета за ДЕТСТВОТО.
БЛАГОДАРЯ
Виж целия пост
# 87
НА Ц.М.

Ний може да имаме много жени,
но една ще бъде от начало
до края ни:
тази, която не ще ни вини,
когато от чужда любов сме замаяни.
Ний може да имаме много жени,
но една ще бди над живота ни:
Тази, която ще каже: - Стани! –
ако клекнем, когато се целят в челото ни.
Ний може да имаме много жени,
но една ще ни обича
истински:
тази, която ще ни измени,
щом превърнем в пари мечтите си.

Стефан Цанев
Виж целия пост
# 88
Обратна пропорционалност

В трескаво търсене
на очите ти,
колко ли
жадувани за друг
лица,
погледът ми
подмина разсеяно...
И колко ли
чужди погледи
сега
отминават небрежно
лицето ти?
Виж целия пост
# 89
Здравейте, Чета ви от доста време,но не съм писала до сега.
Ето едно любимо мое стихотворение.

Встъпление

Н.Захариева

Нито толкова хубава,
нито толкова млада...
Във замяна-неглупава.
Колко тъжна награда
за годините литнали
безвъзвратно нататък,
дето в роля на зрителка
тайно ходи душата.
Уж е весел театърът,коъто тя посещава,
но защо ли горката там
вечно се натъжава...
Може би като мене тя
има тайната мисъл да изприпка на сцената
като първа актриса...
Но и двете разбираме,
че е смешно и жалко,
даже ловко гримирани
да се правим на малки.
Че за лудости късно е,много късно,защото
само роли на възрастни
ни предлага животът.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия