Обичате ли стихове? - 6

  • 64 572
  • 831
# 660

Кататония
В корсет от скреж
под ноктите ми – виолетки

Огън, замразен внезапно
с широкоекранно чело:

Еженощно ме преследват

шалове от есенни листа
и дългокраки паяци

Суицидни котки
скачат от балконите

Някакви тела ме задушават

Думи бъркат в гърлото ми –
да повърна

В очните ми езера
светлината си гаси
цигарите,

а влакът

все не спира
там,
където се очаквам…
Виж целия пост
# 661
Аз мисля, седнал край жарта,
за онзи бъден час,
когато дойде пролетта,
без да я видя аз.

Безброй неща стоят до днес
невиждани от мен!
Та всяка пролет всеки лес
различно е зелен.

Аз мисля, седнал край жарта,
за всеки стар познат,
за тез, които подир мен
ще видят този свят.

И уж си мисля и седя,
а все се вслушвам аз
за стъпки, що се връщат пак,
за тих другарски глас.
Виж целия пост
# 662
Стела, на кого е първото...много е хубаво!
Виж целия пост
# 663
Браво момичета...  Peace
Виж целия пост
# 664
Калин Донков, един от любимите ми :
                       
                     Последен

Тайно се плашим от всеки възторг неуверен.
По е понятна тъгата - ненужна, но ярка.
Всъщност светът ни, така справедливо измерен,
просто не може на всеки да бъде по мярка.

Нервно живеем - нервите станаха здрави.
Празнично светим - а празникът пак ни прескача.
Грижата само човек на човека подава
като излъскано в хиляди длани петаче.

Колко наивно закривах от срам синините
и по лицето лекувах тревожните знаци:
мигар са малко онези юнаци, които,
носят усмивката, както се носят мустаци!

Нека, когато привърша с гнева си безвреден,
като затръшна горчивата своя тетрадка,
най-талантливият вече да не е най-беден,
най-храбрият - да не живее най-кратко.

Най-красивият да е поне веднъж обичан.
Най-нежният да е най-сетне погален.
Най-мъдрият размисъл съвсем да не е трагичен.
Най-мъжкият разговор да не е непременно прощален.

Имам да чакам в този живот неизгледен.
Дълго ще чакам. Последна е мойта задача:
да се засмея. Но, тъй да се смея последен,
че да се чува как повече никой не плаче...
Виж целия пост
# 665
angelina.bgk    bouquet

Виж целия пост
# 666
обожавам стиховете на Ботев... те са едно емоционално изживяване
Виж целия пост
# 667
Смятам и аз да добавя едно от любимите ми стихотворения , дано няма проблем че аз съм авторът Simple Smile :

А спомняш ли си онзи ден.
Спомни си !
Дойде,
на крачка/две от мен
и с погледа си ме плени
така загадъчен,
чаровен,
а на външен вид едно хлапе
на детството си що се радва.

Направи крачка
после две,
и се усмихна.,

"какво в главата му се ражда?
какво това дете крои?
Сърцето ми то иска да открадне,
с усмивката си сладка да плени"

Не искаш много -
само обич търсиш,
но време трябваше ми
за да разбера,
че те обичам
и така ще бъде
докато дойде края на света

И друго име
аз не зная вече
само твоето на устните стои,
опитам ли се
да не го изричам
сърцето ми започва да кърви.

И чужди устни
аз не мога да целувам,
защото твоите
запечатаха дъха
ключът захвърли ти далеко
превзе мечтите,
мислите, съня.

Kато дар от Бога си за мене
едно дете,откриващо света.
Успя безгрешно..и за малко време
да ми покажеш
силата на любовта.
Виж целия пост
# 668
И друго , този път от Христо Фотев:
 
         БЯХ НА САМИЯ ВРЪХ...


Бях на самия връх на мойта младост.
Бях див, несъразмерен и красив.
Обичах те без милост аз - със ярост -
и се учудвам, че останах жив.

Бях млад, красив и неправдоподобен.
Как падах аз над тъмния ти глас.
Виновен съм - от твоя скръбен спомен
не справедливост - милост искам аз.

И пак сънувам оня светъл хаос...
(Не подозирах, а съм бил щастлив.)
Обичах те без милост аз - със ярост.
И съжалявам, че останах жив.
Виж целия пост
# 669
Без да си ме питал...
(на един приятел)

Без да си ме питал, ще ти кажа
как са минали последните години:
имаше усмивки - разпиляни,
а пък сълзите са още неизстинали.
Зная, че при теб било е същото -
странно е, ала съдбата е такава:
ние честичко й се намръщваме,
тя пък често ни се подиграва.

Без да си ме питал, ще ти кажа,
че понякога ужасно ми е мъчно
да понасям кръста на миражи,
дето са не моите, а чужди.
И понякога усмихвам се насила,
за да скрия себе си от всички
и да съм добра, безкрайно мила.
Знаеш ролите ми - до едничка.

Без да си ме питал, ще ти кажа,
че понякога ми липсват часовете,
във които кърпили сме рани
от усмивки и от погледи превзети.
Ще ти кажа още, че се сещам
с нотки на носталгия за дните.
Зная, че и ти си го усещал...
Зная също - няма да попиташ!

Amphibia   bouquet
Виж целия пост
# 670
Виждам, че последното стихче е на Amphibia , аз също имам няколко нейни, които ме плениха на първи прочит.Открих в Гугъл, че се казва Силвия Куюмджиева и е на 26г.

Точно три причини...
 автор: Amphibia

Парлив и звънък дръзкият ми смях
пресрещна те случайно зад завоя.
Светът ти се надигна… като грях.
Не ме вини, че искаш да съм твоя.

Не ми достигат точно три причини
да се подпра на мъжкото ти рамо:
надеждата под роклята съм скрила;
не вярвам в думи; за любов е рано.

Недей да се усмихваш като хищник.
Не ме затрупвай в скъпи звездопади.
От другите жени съм по-различна.
Най-трудната съм за опитомяване.

Не чакай да ти спретна китен дом,
във който като мрак да се завръщаш,
и да целуваш острия пиратски ром,
и вместо мен леглото да прегръщаш.

Не искай нищо. Бързо подмини ме.
Несбъдната жена съм. Като притча.
Недей да ми измисляш лесно име.
Със лесни имена не се обича


И още нещо  от Хулите:

Прошепнато на раздяла
автор: kiart

И спри да ме желаеш, чуваш ли?
Душата ми обичай само.
Очите ми ако рисуваш,
мисли за тях като за рамо.

За устните ми ако пееш,
нека челото ти целуват.
Ако ме виждаш да се смея,
смехът ми нека е лекуващ.

Ако в стиха ти те прегръщам,
това е братската прегръдка
и с нея аз при теб се връщам,
потръпващ от горчиви глътки.

Сърцата ни са двата ключа
към пленницата - любовта ни.
Залостихме я като куче
да ни крепи и да ни брани.

Но дойде време да я пуснем
и спомените да заровим.
Беше мъчително и вкусно,
но сме на път да я отровим.

Върни ключа ми, ето твоя.
И се преструвай, че ликуваш.
Цигулката - в дует с обоя...

Не спирай да ме искаш, чуваш ли?
Не спирай!
Твой съм.
Ти си моя.


Виж целия пост
# 671
Без да си ме питал...
(на един приятел)
Прекрасно е  bouquet
Виж целия пост
# 672
  bouquet Боже,колко красиви стихове сте изписали ,докато ме нямаше 2 дни!!!  bouquet
Виж целия пост
# 673
Стела, на кого е първото...много е хубаво!

Не знам на кого е  newsm78 за жалост
Виж целия пост
# 674
Не ти пожелавам това-
но може и теб да настигне
такъв един ден,
неприветлив и студен,
когато и твоята горда глава
пред нещо ще се сведе,
когато в целия свят голям
изведнъж се видиш сам-
като връх от слънцето изгорен.
Не ти пожелавам това-
но между всички жени край тебе
ще ти потрябва тогава една-
и няма да я намериш.
Не най-красивата,
не най-умната,
не тази,след която ще се обръщат-
една обикновена и мълчалива,
просто една-твоя наистина, винаги нова
и винаги-същата.
Не зная дали поне тогава
сърцето ми ще те повика.
Но може така да се случи,
че да не ти отвърне никой-
да те чуя,но да не се отзова...

Не ти пожелавам това.
***
Станка Пенчева   bouquet
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия