Обичате ли стихове? - 6

  • 64 572
  • 831
# 645
Elica,браво много ми харесват smile3501
Виж целия пост
# 646
Мерси ,радвам се ,че ви харесват Embarassed
Виж целия пост
# 647
А как ви харесва това:

автор: Kalina

Пунеже кату пуетеса ногу ни ма бива,
ни мога ли барем да стана идин критик?
Спукоойнууу! Питам... Дъл ши ми утива!?
Таман шси управдая някуй друг ритник.. Wink
И ся ши кажити:

Ай стига ма, Калино!
Ни са ли виждаш, ми къде са ръгаш ся!?
Ни стига дету Брадвата ши са спумини...
Ши ти напукат някъде дибелата глава!

Туй дребна рабута, главата ми й накрая,
плюс-минус трийси санта ич ни са броят.
Ут сичкуту нагоре ми кандиса да купая,
дан съм пък толкус Ептен будала!?
Ама "критИкваниту" тряа са уттринира,
закот ни мой да са излагам, нъл така?!
Ем за беля ши земи някуй са нирвира,
чи панаири сетне… Ич ни ми й ф стила.
Тъй сЕга къкту съм си най-наблизу,
зако ни са изкритикувам, ми мълча?

Калино, я ила виднага тука! Мирну!
Ти кви ги плещиш ф Хулити, ма? А?
Ти чувала ли си у вашту селу ритъм,
чи са припъвах на пучифки тук-таме?
За правуписа ич ни мисла да та питам,
щот кьораф да си… (май ши й по-дубре).
С тез рими дет си тръгнала на гладну   
си ги трупосвала ут речника, нали?
Ут смисъла са чуда накъде да падна…
Вупще да знаш главата ма були!

Туй първи опит начи, ногу мола!
Дан ми критиквати пък критиката ся!?
Кат задубрея, кат са кунцинтровам
ши са напрая първу мен си дармадан!
Wink


Случайно попаднах на творбите на тази поетеса и вече съм нейна луда фенка.
Ако ви харесват,тук има още.
Виж целия пост
# 648
Запечатано с целувка
Lotrek & Aneta_kz

(емоционално-рационално)

За тази, която събуждам с целувка.
Протяга ръце и дарява усмивка.
За тази, която взаимност поиска,
... на която обувката няма да стиска.

Аз ли съм тази красавица спяща?
Бримка излишна за твоята ласка?
Tогава принцеса, сега пепеляшка,
след нощи самотни се връщаш обратно.

Отвори ми писмото. Почувства ли тръпката?
Прочети го сега. Ще направиш ли стъпката?
присъдата чакам, (дано е приятна)
Потърси ме и аз ще се върна обратно.

Отворих, прочетох, но доста смирена.
Нима ще открия любов променена?
Дали си готов така да обичаш,
както да бъдеш от мене ти искаш?

- Очаквам те с изгрева, копнея с нощта.
- За тебе ще бъда най-ярка звезда!
- Луната усмихва се, по друг е деня.
- За теб ще се боря на всяка цена!
Виж целия пост
# 649
И 4езна в мъка убийствено,безмълвно
уви гор4ива се оказа тя
да бъда роб навеки искам аз в плен на любовта.
Виж целия пост
# 650
Нецелунат!

Разбираш ли... във всеки случай
ще те излъже моят вид.
Ревнив съм като келяв турчин,
опасен - като динамит.

Вървя към теб - самонадеян,
неподражаем, несравним,
необходим - като идея! -
и като теб необходим.

И ако в нощ такава... лунна
не ме целунеш, ще се спра.
И ще умра аз! Нецелунат!

...А може и да не умра.

Тодор Чонов

http://bg.netlog.com/go/explore/videos/videoid=bg-119336
Виж целия пост
# 651
Обожавам стихове, дори и пиша, но се опасявам, че ако си кача някое от стихчетата и някой ще си го копира и незнам за какви цели ще ги използва, искам да направя нещо с всичките ми стихове, да ги четат и други хора, но не по този начин в интернет защото загубват авторските си права, съветчета приемам всякакви Simple Smile
Виж целия пост
# 652
ПРЕДПАЗЛИВОСТ

    Безшумни стъпките си да направя
    и техните следи да скрия аз -
    следи, които в тебе съм оставил
    Да заглушавам в шепи своя глас -
    гласа превърнал пътищата в ручеи
    Зад сключените устни до смъртта
    свещената си обич да заключа
    и само в мене да остане тя.
    Прозорците за миг да станат слепи,
    когато те повикам аз под тях.
    Вратите да загубват своя шепот,
    когато се докосвам аз до тях.
    Дърветата да ме забравят нощем
    и да не знаят кои върви под тях.
    Остава мене да ме няма още,
    та обичта ми да не бъде грях.

Евтим Евтимов

Вероятно е пускано, но стиховете на Е.Евтимов заслужават да се четат отново и отново..
Виж целия пост
# 653
Благодаря за изключително приятната тема, която си открила. Аз съм поклонник на поезията. Ето едно стихче от мен :

ОБИЧАЙ МЕ
Обичай ме със трепета на утрото посрещнало зората,
гали ме с топли длани , като вятър в лятна нощ.
И както капчиците росни докосват сънени цветята
обливай ме със нежния си полъх на любовен дъжд.

 
Обичай ме с дъха на свежест в пролетна гора,
с копнежа на вълна да стигне брегове далечни,
а щом заплача вземи във шепа моята сълза
и отнеси я на далеч - при облаците вечни.

 
Обичай ме със песента на птичка във разлистените клони,
с жаждата на пеперуда , кацнала върху разцъфнал цвят.
И обичта ти чиста мислите тревожни да прогони,
да бъдем вечно в нашия мечтан любовен свят.

 
Обичай ме ! Сърцето ми започва и завършва с теб !
Звезди люлеят трепети във лунна люлка.
От слънчеви лъчи за тебе сбрах букет ,
душата ми засвири песен на цигулка.

 
Обичай ме със залеза красив заспиващ в хоризонта,
прегръщай ме с ръце от есенна върба,
защото любовта ми вечно ще е твоя
и до край ще търся само твойта топлина.

Виж целия пост
# 654
Безкрайно ще усещам нежността
на устните, целунали душата ми.
Дори след десет хиляди лета.
Дори да се превърне в прах земята.

Безкрайно. В онзи много кратък миг
преди край нас да затрещят вселени
и вредом да се нароят звезди.
Когато бе навсякъде по мене.

Когато ни прескачаха лъчи.
И още бяха много криви правите.
А ние бяхме две мъглявини...
Преди от плът и кръв да ни направят.
Виж целия пост
# 655
Обожавам стихове. Ще Ви следя.
Виж целия пост
# 656
Само с чифт стари дънки

С чифт стари дънки
с раницата на гърба
Аз света ще обиколя

За ден за два за три
Ще пребродя аз света

С чифт стари дънки
И песен на уста
Ще обходя аз света

Само бели листи
Ще ми трябват знам
Записки да водя аз

Снимки няма да забравя
Да показвам аз на мама
Че и тя да види свят
Нищо че само от моя фотоапарат

Тръгвам утре
Вдругиден съм пак у нас
Че със мойто въображение
Всеки ден съм във различен град
Виж целия пост
# 657
Несладникаво любовно писмо

Здравей,

Прости ми, ако се натрапвам,

но думите – изписват се сами...

От гърлото ми ще излязат грапави

и нетипични, може би.

Излъгах те, когато ме попита

дали те искам. Казах – „не“,

а „да“ – напираше нескрито...

Потиснах го. От гордост бе.

Обичам те.

Побърквам се от ревност,

несигурност, желание и страх.

Не се нуждая от любов „на дребно“,

с такава цял живот живях...

Признавам ти – по теб съм луда!

И мисълта ми все към теб лети.

Но нямам сили да те губя

и нямам време за игри....

Не си готов за всичката любов

на някаква си луда романтичка.

Усещам го... Не си готов!

Но те обичам! Това е всичко...

Румяна Симова
Виж целия пост
# 658
Никога не е късно


Срещнахме се много късно.

Паяк бръчките плете,

сняг в косите ми препръсква,

времето тече... тече!

Трудно ми е да изтръгна

закъснялата любов!

Купидон не се излъга...

Лесна плячка съм за лов!

Давя се във твоя поглед...

Сякаш срещам младостта...

Твоите очи ме молят...

Как сърцето си да спра?

Разумът крещи – „Не бива!“.

Угризения тежат.

Но съм толкова щастлива...

ВРЕМЕ, НАПРАВИ МИ ПЪТ!!


Румяна Симова
Виж целия пост
# 659
Роден край

Далеко в планината съм родена
във малък дом край пенеста река.
Там погледът ти губи се в зелено
и будиш се окъпан в роса...

Откърмиха ме честни балканджии,
люляха ме мазолести ръце...
Дали с омайни билки ме повиха,
че там остана моето сърце?

И досега насън кавали чувам
и се надпяват славейче и кос,
и още по върхарите лудувам,
а оня вятър често ми е гост.

И досега какъвто път поема,
обръщам се към моя извор пръв
към оня край, където съм родена,
завързал ме за пъпната си връв!

Минчо Иванов
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия