„Вече няколко дни два бойни кораба бяха на маневри и то в много лошо време. Аз служех на командния кораб и бях на вахта, когато започна да се смрачава. Видимостта беше много лоша поради мъглата и настъпващата вечер и затова капитанът остана на мостика, следейки всяко действие. Не мина много бреме и наблюдателят извика:
- Светлина, дясно на борд.
- Движи ли се? - попита капитанът.
- Не, капитане! - Това означаваше, че има много голяма вероятност да се сблъскаме с другия кораб.
Тогава капитанът нареди на помощника:
- Свържи се с другия кораб и им предай да променят курса си с двайсет градуса.
Обратният отговор беше:
- Съветваме ви вие да промените курса си с двайсет градуса.
Капитанът каза:
- Предай, аз съм капитанът, променете курса си с двайсет градуса!
- Аз съм капитан втори ранг - дойде отговорът, - по-добре вие променете курса си с двайсет градуса.
Капитанът побесня и изсъска:
- Предайте им, аз съм боен кораб, променете курса си с двайсет градуса!
- Аз съм фар - беше отговорът.