Намирате ли достатъчно време за децата си, след като тръгнахте на работа?

Не мисля, че успявам да му обърна особено внимание през седмицата.Понякога, когато той има желание го включвам в домакинската работа - вади дрехите от пералнята, помага за подреждането на масата, подава ми продукти като готвя.В събота и неделя като почивам се старая да компенсирам и да прекарваме повече време заедно.Но като цяло все имам чувството, че времето лети и за нищо не ми стига.

Важна е организацията на нещата и подреждането на приоритетите. Като взема децата от градината, отиваме на разходка, задължително, после евентуално до магазина или направо в къщи. Докато двамата разхвърлят играчки или гледат детско, аз слагам нещо да се готви, пускам пералнята, прибирам вчерашната (вече не гладя, освен ризите на мъжа ми и някои блузки на децата и мои, които не стават да се носят негладени, но гладя в събота или неделя) ... после играем заедно (или гледаме филмче) или си говорим, редим пъзел с кака, яздим коня с малчо или нещо друго, после слагаме масата заедно, сядаме за вечеря, тате идва от работа - след вечеря той им обръща внимание, докато аз простра, измия и изчистя или аз се къпя с тях и си лягаме докато тате изчисти и простре. Заспиваме към 21.30 много често и ние с децата ...

Не, не можех да му обръщам достатъчно внимание, защото прибирайки се от работа, от вратата го приготвяхме за сън. И сега си нося последствията, за което.

Да, смятам че обръщам достатъчно внимание на дъщеря си. И времето ми е предостатъчно.
Работя до 5 часа, вземам я от градина, през ден-два пазаруваме. Много си говорим - и докато пазаруваме, и докато пътуваме с колата към къщи. Обикновено към 6-6.30 сме вкъщи, горе-долу по това време се прибира и мъжът ми. През ден пускам прахосмукачка и минавам с мопа - отнема ми към 40 минути, като през това време малката се занимава с нейни си неща. След това до 9.30 часа сме постоянно заедно. Мъжът ми се занимава с миялната и простирането, приготвяме заедно вечерята. Чистим основно заедно в събота или неделя.
Докато хвърляме по едно око на ТВ-то, пийваме вино с нещо леко за хапване и играем заедно на Не се сърди човече, учим се да четем или смятаме, решаваме "задачки", четем приказки или просто си говорим. Към 9 часа влиза във ваната, поиграва си там и към 9.30 гледам да е вече в леглото. Тогава идва моето/нашето/ време.

Опитвам се.
През седмицата не върша никаква домакинска работа, а и мъжът ми помага, тъй че намирам време за нея. Но чувствам, че не е достатъчно.

И аз ще почвам работа след няколко дни.Знам какво е и мисля, че може да се опише само с трудно.
Преди три години бях работеща мама и едва успявах, а сега не знам как ще е.
Защото децата вече са три, бабите-далече, не ми се мисли как ще смогвам с всичко.
Но нищо не ми пречи да опитам.
Мисля да пренебрегна част от домакинските си задължения за сметка на времето прекарано с децата.
И от известна доза сън май ще трябва да се лиша, за да мога да навксвам.
Сложно е...

Намирам време за всичко, но понякога имам чувството, че съм качена на ролокостър, от който не слизам вече 7-ма година.  

Когато ходеха на градина аз ги взимах и тримата и имахме около 2 часа за разходки и занимавки. След това вечря и лягане. Готвя през уикендите и имаме храна до четвъртък примерно. Пера общо взето съшо през уикендите. Основното чистене също е през уикенда. Иначе, вечер след като легнат децата правя всекидневното почистване. Аз, както се разбра от една друга тема, съм по подреждането, така че къщата винаги е в относителен порядък.

Сега, когато децата вече ходят на училище е доста по-сложно. Ставам всяка сутрин в 5.30. Приготвям закуска за децата, оправям себе си, приготвям кутиите с храна за училище, гладя дрехите на всеки един за през деня. Будя ги и изпращам някои от тях на у-ще с баща им. След това се оправям за работа, карам останалото дете на училище/занималня и от 8.30 съм в офиса. От 18.00 започва прибирането на децата едно по едно от разните места за прибиране  . Докато шофирам насам-натам с тези, които са с мен говорим как е минал деня, какво са яли в стола, имат ли оценки, имат ли проблеми и т.н. Чак около 19.30 успяваме да се доберем до вкъщи. Заедно приготвяме масата и имаме след това около час, за да помогна на всеки с това, което не е успял да свърши сам. В 21.30 започвам като мантра да припявам "тоалетна, баня, легло" и това продължава докъм 22.00. Тогава всеки от тях трябва да си е в леглото.

Общо взето през седмицата е доста натоварено. Но в събота е нашият ден. Аз и те се товарим на колата и правим каквото те кажат.  Ходим, където поискат, обядваме някъде навън, правим, каквото те искат. В неделя те учат, аз си оправям къщата.

Понякога забравяме това-онова, но общо взето се справяме доста задоволително. Не смятам, че те са лишени от нещо, нито пък че аз съм супер изнемощяла. Не бих могла да не работя. Това би ме направило нещастна. Понякога си мисля, че имам нужда от малко почивка и не мога повече, но е общо взето рядко. Единственото, което винаги не ми достига е сън. Като войник новобранец съм. Мога да заспя през всяко време, на всяко място, във всяка невъзможна поза. Но и с това се свиква.  Намирам време за всичко. Така мисля.

Няма да стане тоя вариант, защото така  ще умрете от глад и ще се храните в 10, а и ти ще стоиш до нощите, ако започваш тепърва да домакинстваш след заспиването й. Нещата трябва да се съчетаят. Това става от само себе си. И какво разбираш под това да имаш време за малката точно? Също така не забравяй, че  повечето майки са в твоето положение, така че явно не е така невъзможно. Въпрос на организация.
Аз например се прибирам в 18.15 от работа, мъжа ми е взел детето преди двайсетина минутки от градина. заварвам ги преоблечени вече, нещо си се занимават или гледат ТВ. Преобличам се, взимам си душ и слагам вечерята, нещо набързо правя, за не повече от 20тина минутки. Вечеряме заедно. Станало е към 19.30ч. Малкия ляга в 22 и дори по-късно - това цялото време е за игра заедно с нас или сам. Пера и чистя събота и неделя основно. През седмицата просто поизмивам чиниите, дръпвам трохите с прахосмукачката, ако има нужда, нищо повече. А, играчките - те винаги са навсякъде, дори да си направя труда да ги подредя - след 15 минутки е старото положение.

Така като ви чета, се успокоявам, че не само моето положение е такова "розово". Тук обаче е мястото да похваля таткото, с когото успешно си разделяме домашните задължения и така вечерите след работа са по-поносими.  Неизбежо е къщата да бъде занемарена, но аз предпочитам да отделям времето за децата си. Уикендите се прави една основна чистка и така....

След работа отделям внимание на детето, правя набързо нещо за вечеря или купувам готова храна. Успявам да измия чиниите и да приготвя дрехите за следващия ден.
През почивните дни чистя по основно.
Мисля, че отделям достатъчно време на малката.

Наскоро си мислех и аз да пусна подобна тема , защото всяка вечер като си легна почва да ме гризе чувството за вина че и тази вечер не успях да обърна достатъчно внимание на децата .
Мисля си че не съм достатъчно организирана , но не е така просто трябва да зготвиш  за да има с какво да нахраниш децата , не може все на сандвичи и ли сухилежи , трябва да изкъпеш малкот, да изгладиш да простреш и т.н.всички знаем как е и ето станало е време за сън .И  така ден след ден и децата си порастват , ние все нямаме време за тях и всяка вечер си лягам с мисълта че утре ще зарежа всичко и ще съм на тяхно разположение , но тази една вечер ще е ли достатъчна ?Не знам аз вълшебната формула до сега не съм я открила , ще чета с интерес отговорите ви .

Ами това е най-лесното - да сведеш домакинските неща до минимум и да се организираш основното да го правиш събота или неделя. За мен друг вариант няма. А, и половинката да помага също  
Аз например вечер не гладя, не пера, не чиста основно. Дрехите ги давам често на химическо, за да не гладя. Готвя по-големи тенджери да има за по два дена храна, за да не готвя всеки ден. Къпането го прави баща му, аз докато слагам вечерята или обратното.

И най-важното е да не се чувстваш виновна. Обръщането на внимание може да бъде докато готвиш, докато чистиш, докато пазаруваш .... важното е да сте заедно с детето/децата и да ги изслушваш. Толкова ни е "натопорчена" програмата, че много често вечер съм заспала заедно с децата, независимо че мъжът ми помага много. Намалих си работното време - до 16 ч. за да успявам повече време да съм с децата, спрях да гладя, готвя само бързи яденета (супи, печено), но се скапвам и всъщност страда мъжът ми защото на него не успявам да обърна внимание.

О, да, и пазаруването - само в събота от Била на веднъж за цялата седмица, това много време пести определено 

Няма универсална рецепта.За мен е абсол.неприемливо дете да си ляга след 20.30 (или аз след 22 ) или да се яде купена храна/сухоежбина,затова и подреждам нещата така че да не се случва. Затова пък не се разстройвам от неизмит под или неизлъскана вана- това исках да кажа с подредбата на приоритетите,като знаеш кое ти е важно си го гониш,но се и учиш да подминаваш не-важното без вина,не може да се огрее навсякъде,а и честно казано,за мен,не е и нужно..