Намирате ли достатъчно време за децата си, след като тръгнахте на работа?

  леле, само с ипредставям какво ще настане, ако поискам от моето да ми вади подправките и съдинките...
По-големите деца предпочитат дори да се занимават самостоятелно, но дете на 3 години само не може да остане/поне моето не можеше/. Така че възрастта определено оказва влияние.

Да няма как. Съчетавам всичко. И таткото се включва. През седмицата само се готви и пере в късните часове през останалата част от вечерта предимно си говорим със Силви, как е минал нейният ден и нашият,тя ни показва какво са правили през денят на подготвителната група.  В събота с тати се организираме изчистваме набързо и ако времето позволява сме на вън, ако ли не се занимаваме с нещо вкъщи, заедно и по отделно. Все пак детето има нужда да си поиграе и само, не мисля че е правилно да му висим все на главата.

Ами май не е достатъчно.

Докато бях в майчински всичко беше  лесно. Но от една година съм почти без почивен ден  , имаме собствен бизнес и съм по 12-14 часа на линия. Работата ми е доста изморителна и нервна, но се опитвам да не си го изкарвам на малкото човече, до колко успявам е друг въпрос.
Сутрин ставаме около 6:50-7:00-бързо кафе, баня, тоялет, събуждам дребния за градина и бързо се обличаме, все още не успява сам, на 4 г е, но много бавно дайства и се разсейва, в колата за градината яде киндер пингуин-това му е закуската, че в градината не иска да закусва, и се закачаме, наставляваме се да слуша и така. От скоро започна и той да ми дава заръки-:Да слушаш на работа", "Да си любезна с клиентите" , "Да си добра с персонала " . Сутришните ни разговори са най-весели и ведри. Тогава ми разказва какво се е случило вчера на градината и какво би искал да прави днес след градината. Залагаме на качественото общуване, а не на часове безсмислени лиготии.
Взимам го около 18:00 от градина и обратно с мен на работа Това най - ми тежи, че се налага да го мъкна с мен на работа. Но за сега пък той се чувства добре. ТАм е мястото къде се среща с нови и непознати  хора и всяко зло за добро. Научи се да комуникира много по-добре. Сяда и гледа филмче, говорим си, докато върша нещо. Понякога и той с еправи,че работи  Лошо става, обаче, когато има много хора и аз едва успявам да мсогна и да го нагледам 
ВЕчер  ядем готова храна от близкото заведение или ако майка се смили над мен, да са ми живи и здрави родителите често ни спасяват с домашно приготвена храна. Малкия заспива около 22 часа и аз довършвам ако имам нещо или готвя за следващия ден.
Ако таткото успее да дойде следобед да ме смени на работа, взимам детето по-рано от градина и се прибираме вкъщи-следва обичайното чистене, готвене, простиране, гладене. За къща на 2 етажа са ми необходими 2 часа за почти основно почистване и готвене.
Банята чистя основно в събота вечер, а двора в неделя, докато малкия играе.2 пъти в месеца прекарваме на гости неделния ден или на пикник, или на плаж А ако майака и татко вземат детето събота вечер разспускаме и сами.
Трудно е, но се справяме някак си.
Лошото е ,че  мъжът ми е нощна смяна и се разминаваме, но се надявам да е временно.
Въпреки, че не сме постоянно заедно не мисля, че детето страда, дори така общуването ни е по-пълноценно и усмислено, Ценим всяка минута заедно и не я пропиляваме в спорове и глупости. Забелязах, че малкият става по-организиран и уважава и нашето право за почивка, не е егоист и не иска света да се върти около него.
МАй стана доста дълго

хубава тема, и аз я четох онзи ден в архива.

Цве-те, много динамично при вас.   

В началото си мислех, че въобще нямам никакво време нито за детето, нито за къщата. Трудна ми беше организацията и ми се струваше, че освен с работата, с нищо друго не мога да се справям както трябва. И ужасно много ми липсваше времето със сина ми, бях свикнала да прекарваме по цял ден заедно. Постепенно, за месец и половина, успях да подредя така дните си, че да се чувствам добре. След като приключа работа, обикновено веднага излизаме и стоим до тъмно навън. И тримата, мъжът ми се прибира малко по-късно от мен. Синът ми след градина яде плодове и кисело мляко, вечерята лятото у нас се прави за половин час -някакво месо печено, варено или на скара, салата. Често готвим навън в двора, така че синът ни да играе, а не да е заврян в кухнята. И той се включва в готвенето  . За детето има и супа или някакво вегетарианско ястие, направено от предишната вечер, когато вече е заспал, също за половин-един час. Основно чистим събота и неделя двамата с мъжа ми. Прането .... то пералнята пере. Гладя преди да излезем на работа и на детска градина.
Лятото обаче е по-хубаво и по-лесно, защото денят е по-дълъг.

Аз по принуда си пуснах детето на 1 г и 4 м на ясла-не достигаха пари както и сега.Всичко е въпрос до нагласа и правилно разпределяне на времето и задачите.Идвало ми е на моменти да хвана гората,но.. живота продължава.Да започнем с най елементарен ден,ставаме в 7.30-тоалет и обличане.Тати я води на градина,но заедно излизаме за работа.Вечер или той или майка ми я взимат от ясла,аз се прибирам в 20.30 в най добрия случай.Събота и неделя до скоро ходех на лекции от 8.30 до 18.00,като тази година взех две за една  ,защото осъзнах,че изпускам много от живота и възпитанието на дъщеря ни.Ако е рекъл Господ в сряда ще се дипломирам.Времето ми е сцепено до стотна от секундата,прибирам се от работа играя с малката и рисуваме и всичко до 22.00.Ако успея междувременно да сложа и яденето ок,ако ли не действието става след това.После слагам яденето,пускам пералня,мия чинии,гладя и оправям дрехи за другия ден,сядам да уча.Така го карам до 2.00 най често,лягам и директно умирам до сутринта.Беше ми трудно първия месец само,после се нагласяш.Ето днес вместо да уча цял ден я водих къде ли не.Смятам и твърдя,че  детето ни не е разглезено и успява да цени и малките неща.За сметка на това гледам да и правим по чести почивки я на планина,я на море,само и само да сме заедно.Няма как да съчетаеш двете неща,ако не искаш.Никой не може да бъде като Шива,но в нашата държава на това ни принуждават.Успех ти пожелавам да се справяш по лесно от мен.

За щастие работата ми позволява да обърна достатъчно внимание на детето си. Дано и за напред е така.

Иначе ще ни е пък много скучно   Но пък заради тази динамика ми е такава и титлата Вече силите ми са на привършване, а скоро и нервите също, затова обмислям бягство!

определено, на мен започва много да ми доскучава в къщи, благородно ти заявидях за динамичният ден. като прибавим и заплатата /оборота/ то просто и аз искам да работя.


стискам палци, да кажеш после

Мерси Вергилия ама бързо ще ти писне такава динамика  .Често и аз обмислям бягсто,добре че съм на финалната права,че иначе не се виждам. 

Когато започнах работа след майчинство, малката беше на 1г.
 Когато проговори доста време ме наричаше "бабо".. което е показателно
колко време съм имала. 

Излизах в 6 сутрин и се прибирах в 10.30 вечер,
децата винаги спяха, и сутрин и вечер.
Това продължи 2,3 години. След това беше различно. 

И след първото и след второто майчинство се върнах на работа с удоволствие, но на намален работен ден до 16 ч. Взимам по-малко пари, но пък успявам да си взема децата към 16.30 от ясла и градина (в нашата градина към 17 вече са в сборни групи, а моите не искат да ходят при други госпожи), успяваме да се разхождаме, да играем в градинка, при лошо време да напазаруваме нещо, да се приберем и да играят/гледат детско докато аз сготвя нещо за вечеря ... Не е чак толкова сложно, ако си подредиш приоритетите. Нямаме баби, които да помагат и повечето неща лягат на моя гръб (мъжът ми излиза преди да се събудят сутрин и се връща късно) и се уморявам доста, но пък това е цената да имаш 2 слънчица, работа, която обичаш и дом, семейство едновременно.

Много хубава тема. 

Отговорът на въпроса зависи от гледната точка към него. 
Според дъщеря ми времето ни заедно никога не е достатъчно.
Според мен е достатъчно, поне на този етап. Аз съм организиран човек и животът ми е подреден. Без организация и ред няма да успея да се справя с всички битови задължения.
Смятам, обаче, че мъжът ми не намира достатъчно време за детето, но това е друга тема. 

Резултат от отпуската ми, която беше само две седмици - синът ми започна много по-често да ме търси с думите - "Ама мамо, ..." - след което констатира нещо - което очаква аз да реша, нищо че е елементарно и преди сам се е справял. Направо ме изуми подобно нещо! За пореден път се убедих, че това да се посещава детско заведение определено е от полза. Вярно, времето с децата не ни стига може би, но и това да стоиш 24 часа над главата им - не го приемам, нито виждам положителен ефект от него.