ИЗРАЕЛ - 48 - празнуваме Ханука!

Jakinik, много се радвам че съм те усмихнала. Аз пък все си гледам снимките и се просълзявам..

Петя, още от деца, роднините като дойдат, носят хумус. Знаят, че на друго няма така да се зарадваме, та пълнят куфарите. И аз естествено след като блъсках блъсках две седмици само хумус, нямаше как да не донеса в промишлени количества 

Мама и татее.. радват се, че ми е харесало ама не смея да им кажа какво ми се върти в главата, че хич няма да се зарадват.. докато не взема твърдо решение ще си трайкам. Иначе разбрах, че не само програмите, ами всъщност Израел е готов да ми плати 3 години обучение ако направя алиа  ей такива новини ме вкарват в дълбок размисъл..

Петя, в такива чашки бедуините ни черпиха кафе... явно не са стиснати просто евреите, а? 

Зелка, продават хумус в Бг. Търси в Била и Метро, наша позната с която се запознахме в Израел /иначе е българка/ е направила цех за производство на хумус и е много вкусен .

намерих и сайта на фирматаhttp://www.vernada.co.uk/index_b.html

A .... ела виж пък измежду евреите какъв  спор се води кой е по-стиснат - парсите (иранските) или  темани (йеменските).   Иначе бедуините като започнат от печенето на кафето та.....леат леат ..леко леко ..кой ги гони ...могат половин ден кафе да правят   Даже  експлоатират турисТКите   :
http://image12.webshots.com/13/9/14/41/151391441AYwOXe_fs.jpg  
Тия пък тримата са рода - близнаци да бяха :
http://www.om.org/img/m10172.jpg
А чашките малки , 'щото бая на брой хахаахах :
http://3.bp.blogspot.com/_lLHrzVPMNpk/SJyFx75JxvI/AAAAAAAAAQg/xy … s400/beouin+tents

Трудни са раздялите , зелка сладурка ... Един ден когато отшуми вълнението от новостите се усеща липсата. Пак е до човек - някои леко понасят , зависи от отношенията , от възможностите за пътуване....Но  повечето не се лекуваме от носталгията , в смисъл - нелечима ни е ...просто се свиква с нея - всеки различно  свиква и изразява.Някои не издържат .... не само на носталгията  , а и на куп други неща. На тебе желая успех и да си щастлива - наистина ! Дрийм он , дриймър както има една песНЯ   ... пък да се получава после както ще, то никога неможем да нагласяме нещата колкото и да ги обмисляме .Има тук едно нещо наречено инерция и още к'во ли не. Няма да ти  заоблачавам сега щастието. Дано не ти се случва да  дойдеш и от само начало да се падне баш война , ' щото ние тук една година вече  го считаме за затишие . Така, че  приспособява се човек (ако иска и ако може). Младите имат способността да се  вписват лесно обаче , някаква  природна  работа  . Няма вече  да филосоствам много ... Само ако ме питат    

jakinik,   'що не казваш ти по-ранко !? Ще кажа на майка да се засилват   и да се 'ФъРлят на хумуса .От дюнерите може и арабски хляб да си поръчат и са се ОрЕдили хептен      

 Направих аз днеска един носталгичен албум ... даже ЦъРно белИ снимки има .... от мойта бебост и младост даже ....даже и от преди 60 години ....ехе...  На който му се гледа , моля :
http://petia911.snimka.bg/family/stari-snimki-ot-b-lgariya.463082.all

jakinik, евала за информацията... чудех се аз какво ще правя като ми свършат запасите

Петя, знам за носталгията, знам че е кофти.. ама... абе аз за това ще пробвам в някакъв момент, пък каквото стане.

Ако някой се интересува, по време на екскурзията разбрах за организация, наречена Маса. Не бях чувала преди, вие може да ги знаете. За всеки случай ето линк - http://www.masaisrael.org/masa/english/
Те са за дълготраен престой в Израел - между 5 месеца и 1-2 години мисля. За стаж, за семестър или една година..

Петя, хвърли една парола да ти видя снимките

zelka, а всъщност какво те спира? Аз мисля, че няма нужда да заминаваш с нагласата, че всичко е окончателно и няма връщане назад... Много по-лесно е, когато знаеш, че идваш, за да се пробваш, пък, ако не стане, винаги имаш къде да се върнеш... 
Поне на мен това ми помогна в началото (за раздялата, за приготовленията, за първоначалната адаптация) - е, да знаех си, че преди всичко искам да успея, имах си някаква цел, но пък и имах и алтернативата... 

А за родителите ще е шок... на моите им казах след като си бях подала документите в Сохнута, даже мисля, че вече бях получила утвърдителен отговор... 

Плащат ти 2 години в университет + улпана, третата година на следването е на твоя сметка, но има стипендии, които са в помощ 

П.П. сега виждам, че и ти си писала "пък ако стане..." - това имах предвид и аз 


Пете, ти "младите това, младите онова" - човек би си помислил, че си минала 40-те 


  
Ама си траеш, а...    Кои сериали сваляш?

Е-е-е-е-е! По-полечка, де! 40-те да не са някаква отвратителна граница? 

Не са никаква граница, мен ако ме питаш  За приспособление на ново място са нужни някакви качества, възрастта би могла да е пречка, само ако говорим за наистина напреднала възраст....  (една предпенсионна възраст напр. може да е предизвикателство)

Но от перспективата на 30 годишна разликата с хора с няколко години по-млади от мен съвсем пък не ми се вижда голяма   
Поне аз се имам за една от "младите"   

Ох   дърто  звуча ли .. стара душа съм , затова ... прераждала съм се била 13 пъти   То  бройката не е важна ...исках да кажа , че усещам много голяма разлика понякога с хора на моята възраст дори , които нямат намерение да се женят и да имат деца и всичко , което познават са пътувания, хобита и барове.  Така, че  може би с отговорностите , промените  в живота човек остарява някак си особено ако е по-чувствителен.Не ви ли се е случвало да имате моменти на остаряване и моменти на подмладяване - без значение на реалното време....Дай да кажем - помъдрява за по - красиво, не остарява.  Понякога наистина се чувствам стара   ... Всичко обмислям...бла-бла   Такива работи. Майка казва , че от малко съм си дърто   Някакво свръхчувстително и усещащо околните дете , трудно се залъгвах , а много възрастни не рабираха това . На мене ми бяха много ясни - намерения , погледи и се дразнех когато искаха да ме баламосат ...Ихи ... ето на - пак на философия ударих .... правя си  автопортрет   Не съм имала проблем със сближаването с по-възрастни хора - с на майка приятелки да речем , говорили са си пред мене все  едно забравят , че съм дете ( е не забранени за децата и неподходящи  неща), а най-интересното, че  всичко им усещах и разбирах даже когато шикалкавят     Щяло ми се е да съм отвяно дете , върви играй там , яж  , спи,  подскачай .... Не , че не съм правила и това , но имах някои качества неприсъщи на децата   и си го помня.Някак прочитах/м хората сякаш. А за приспособяването ... има го момента на възраст и усещане за възраст , не е само до качества  според мен. Има мноооого неща тука.Едно е на 20, едно е на 50. Но пак ... сложни и индивидуални са тези неща. Да добавя - едно е необвързан свободен човек, едно е на 50 (не заради бройката) , когато имаш изграден живот , деца , внуци да тръгнеш да се приспособяваш и да оставяш след себе си  дъра бъра ....стига , спирам.Аз като дойдох преди няма 7 години ... се чувствах лудо младо бе .... детска работа , а сега сякаш са минали 20    

 За сериалите - Свалях си "Шепот от отвъдното" 5 сезон , сега свалям 4  - назад вървя   Свалям сега "Династията на Тюдорите" - 3  сезона са , свалях и "Истинска кръв" (вампирски) ....какво още . "Здрач" двете серии. Опитах да гледам в този вампирски дух и "Ейнджъл" ама ми се видя малко детински и спрях. Много филми съм насваляла ... Ааааааа  "Призън брейк" едно време ...и к'во ли още не.

Тигрисе , отвратителна граница   Ох ! Ще ме уморите бе ! К'ви са тия цифри, к'ви са тия неща ....

Ох , аз и с по-млади мъже немога да се занимавам и не съм могла .... Много ми иде някак детинско. Нещо съм чалната   Може би се дължи на липсата на баща донякъде, незнам.  

Аз се наситих на сериали, но ние големи маратони правихме с Heroes, Lost & Prison Break и явно съм имала нужда да си почина от тях.  Сега Ментов си ги гледа сам, на мен след сериалите ми беше мода на българските филми, много им се радвах (м).

За възрастта зачепнах темата... та, да си кажа... 

Аз в нея не виждам много, освен едно число... ("не питай старило" са казали хората). Има някои, които се раждат стари, има и такива, които до 100 годишна възраст запазват млад дух... А отделно всеки етап на живота (даже не възраст, а житейски период) си има предимствата и недостатъците... На мен сега да ми се отвори възможност да отида да живея на друго място, не бих се колебала много  (но възможност не е пр. нелегално пребиваване някъде... трябва и да е място, което харесвам и т.н.), ще ми се дори за няколко години да се пробваме в друга държава, но пък не случих на мъж-чергар  .
Емигрантстването ми е много ценен опит и даже си мисля, че за някои неща сега би ми било по-лесно, защото вече съм минала по този път 


Пример - на 23 много ме стряскаше идеята да живея далече от семейството. Ние сме много обединено семейство, много близки. А отделно, че аз на лагерите като малка не издържах да стоя 2 седмици и се обаждах на нашите да ме вземат по-рано... С носталгията, като с всяка трудност, човек се учи да живее и да се справя и да я преодолява. Ето, че това вече не би ми било пречка (една грижа по-малко  ).

Друг пример - лошата ми ориентация - на непознато място, ако ми кажат да стигна до точка Б, гаранция, че ще тръгна в обратната посока  Навремето това от много неща ме е спирало, но в чужда държава изведнъж се пречупваш за някои неща, добиваш увереност и недостатъците ти и страховете отстъпват на заден план... Сега знам, че щом съм се справила веднъж, няма проблем да го направя и втори път....

Имам много, много такива примери. Бях свикнала да живея и на лукс, от нищо не се бях лишавала в Бг, докато емигрантският живот в началото поне налага на човек да се посвие малко. И се оказа, че и това не е болка за умиране, напротив, дори сега, когато имам по-големи финансови възможности, оценявам парите много по-добре, отколкото някога...

Приятели и близки - според това дали предаваме на еднаква честота, и с по-млади и с по-големи от мен се разбирам 

Хайде, да видим дали и някой друг ще се включи по тази тема        Който би си стегнал багажа и би тръгнал към нов живот, въпреки преклонната си възраст, да си признава  Всъщност на някои това още им е пресно... мен много ме впечатлиха семейство Hand, когато потеглиха към Канада...   

О, да - имам ново откритие - унгарска пекарна    ако знаете какъв кюртош правят  Тази седмица купувам за втори път 
Снимките от едно време са много смешни, но имат и много очарование.

Пете каква е паролата за снимките?

Мента много интересна тема повдигаш моята история я знаете с бебе на 5 месеца без да познаваме никого без уредена работа се вдигаме и хайде на другият край на света. Аз имах късмет и си намерих работа на втората седмица и то каквото съм работила винаги но в моята индустрия няма нужда да приравнявам и доучвам както се изискваше за работата на мъжа ми затова аз работех той вкъщи с бебето   и учи едновременно оправяхме се някакси трудно беше и още е но е весело обичаме предизвикателства и това ни сплотява още повече. Майка ми идва за втори път, неговото семейство идваха два пъти попътувахме малко може би първата година беше една от най-интересните с целият ми живот- два пъти сменихме жилище, два пъти работа междувременно детето си расте сега я даваме на градина мъжа ми започва работа и е малко по-трудно да съчетаваме време да бъдем заедно но какво да се прави.

Какво ни помогна на нас- и двамата говорим езика без проблем ние и у дома си говорим на английски, дойдохме със спестявания живота тук е скъп и без да започнеш с малко готови пари е невъзможно и може би едно от най-важните неща е че отворихме сърцата си за чуждата култура и не се опитваме да се променяме или да променяме действителността просто я приемаме има неща които не ни харесват но гледаме по-философски на нещата. Не се затваряме в българската или еврейската общност имаме едно, две близки български семейства останалите ни познати са канадци или имигранти от други държави като нас моите най-близки приятелки тук са една японка и хърватка, просто така се е случило не избираме приятелите си от къде са а дали ще ни допаднат като хора.

Голяма грешка според мен е да се затвориш в твоята си общност да не говорим какви неща съм чувала за бг общноста  тук то бива бива злословене и простотия ама това минава всякакви граници- пак повтарям чувала съм от познати нямам пряк достъп до много български събирания но ми стига да вляза в няколко форума на българи в Канада и да почета малко да добия представа. Обаче нашето приятелско семейство българи са невероятни хора, много си помагаме и затова е много трудно да се обобщава на тази тема.

Забравих да добавя, че сме легално тук с постоянно жителство много важен факт защото можем да работим, право на безплатно здравеопазване и всичко до което гражданите имат достъп с изключение на право на гласуване.

Скачам да видя как сте,банда или вярна моя дружина.

Зелчица,добавих те във Фейса.Аз рядко влизам напоследък и във форума и във Фейсбука.Но не съм лош човек ,да знаеш....

В някой друг живот ще е това ,душа.Аз искам климата,от мъже байгън ми дойде ,всичките са едни и същи.

Ще взема и аз да опитам този хумус,досега само слушах за него ,но ще се престраша .....

Пете,много хубав албум.Интересно ми стана.ДОбре си го измислила.А и кога намери време?Ама си мацка ,та дрънкаш ...ясно ми е що Офер те е залибил още от пръв поглед.

За възрастта сте подхванали тема - Аз пък все си мисля ,че съм на 19-20 и живота ми сега започва.Тъжно ми става като се сетя ,че съм на 33 и връщане назад няма .Ама така де ,някой рано порастват ,а други все с детски акъл си остават.Мога много да пиша ,ама нали все бързам.Така ми минава живота ,в бързане ,все бързам - да стана ,да оправя децата ,да простирам,бързам за работа,бързам с вечерята,бързам да легна ..уморих се .но няма и как да спра .

Зелче много хубави снимки завиждам ти благородно и не чак токлова благородно   че си видяла тази прекрасна страна.

Ментичка аз на моята преклонна възраст така искам да хвана пътя и да отида в някоя нормална държава ама с тези хлапета е трудна организация. Надявам се като станат пълнолетни да се организираме и да се махнем от тук.
Да ви кажа  аз се чувствам стара стара като пенсионерка тооолкова мнооого неща ми минаха през главата и ми промениха мисленето вижданията за живота. А семейство Хендови са мноого смели сърца с този обрат който предприеха в живота си.

Ментичка беше споменала, че ще публикуваш рецепти в готварската, а пък аз от една седмица си мисля за гвиниот. Ще взема в скоро време да направя   какъв аромат само имат.

Пете този линк дето си дала ми отваря всичките ти албумчета и не разбрах в
кое да гледам.
Жаки благодаря за страхотната новина   вече има хумус в бг.

П.П. Петя имаше една песничка закачена на скайп страшно ми хареса сигурно съм я чула за 3 дни 60 пъти, намерих я с превод на английски и разбрах какво се пее в нея - ето я ...

http://www.youtube.com/watch?v=15enq5xNmOg

Направих  й превод на български и исках да я кача във vbox с превод на бг, но хлапетата не щат да ми помогнат  много са заети.

 Не бе , душка , suni4ka ... стари снимки ми се отварят ...албумче със стари снимки ...още от на баба младините , носталгия та до мойта младост към 12 годишна  .

 Танче, ти пък де видя в тия мои бебшорски снимки мацовски  Аз трябва да  сложа някои снимки от моята младост предбракувана да видиш к'ва съм мацка пА тогава  .  Кога намирам време викаш ... Ами  намирам чат пат . Днес добоядисвахме ние коридора , ала бала  , но вече  е събота и разпускаме .

ШАБАТ ШАЛОМ !

Ох , хора хора .... Бар Рафаели взима друго гражданство , за да пести от  тежките израелски данъци ... Други пък мъжове си взимат по 17  жени  Викам си  - още една има право - 18-ка да удари  ...Абе шарен живот !  Лудница!

 Отиваме да правим кидуш ние с малчовците , че ще лягат ранко днес , станали са в 5.30 и не са спали  на обяд. После ще лепна , Танче, мацовски снимки  Като сме на вълна носталгия 

 Лека вечер ако не се мерна пак!



 

Пете отвори ми се точно това албумче значи аз като пробвах не ми се отваряше нищо само от страни името ти аз съм кликнала на него и за това ми е отваряло всички албумчета.
Та знаааачи Пете ти като гледам от малка си яздила екзотични животни   мечки разни например, еленчета   къде ги намерихте. Ама вярно хем хубава хем скромна, а майка ти какво телце вади на плажа ... фил фит.