Здравейте,моят син е на 10 години,но се държи така все едно е на 17.Проблемат ми е по-скоро в училището,с държанието му към учителителите отговаря им,държи се арогантно,обижда и т.н.Говорила съм с него много пъти,но резултат има само за няколко дни,след това си продължава по старо му.Опитвала съм по много начини,с много говорене и обясняване,с караници,шамари,наказания,но нищо няма ефект.Вече не знам какво да направя,моля за съвет!Благодаря предварително!
Виж целия пост
Немога да се справя с детето си :(
- Публикувана: 10 дек. 2009, 15:47 ч.
- Последно мнение: 11 дек. 2009, 14:19 ч.
# 1
10 дек. 2009, 16:13 ч.
Това от колко време е? Тази учебна година ли се появи? Не гледай само на симптомите, а търси причината. на 10 години все още могат да се оправят нещата. Но трябва да намерите причините. Какви са приятелите му? Колко време прекарва в Интернет, какво гледа...?
Виж целия пост
# 2
10 дек. 2009, 16:15 ч.
Защо не потърсиш помощта на училищния психолог?Може би ако разговаря с друг човек ще е от полза.И не забравяй -на агресията никога не бива да се отвръща с агресия!
Виж целия пост
# 3
10 дек. 2009, 16:17 ч.
Наистина причините са най-важни. Без да си ги изясниш всичко е безмислено и само хабене на нерви.
Виж целия пост
# 4
10 дек. 2009, 16:42 ч.
здравей Ирина,аз имам същия проблем със своя син,който е на 12 години,но при нас разликата е че той в училище се държи добре.......но вкъщи е ужасен-отговаря ми,блъска врати,налита на бой на майка ми,крещи,хвърля предмети.....Тази учебна година успехът му спадна много,не иска да учи и нито наказания помагат,нито бой...даже става по-лошо. Опитвам се да разговарям с него но без успех.Какво да правя?От 2 години вече е в пубертета и просто не мога да го позная,промени вкусовете,дори навиците си.Надявам се да поддържаме връзка и да споделяме опит.Разкажи повече за поведението на сина си...дано да намерим начин да се дправим с общи усилия
Виж целия пост
# 5
10 дек. 2009, 18:59 ч.
и аз мисля че има причина , първо трябва да се търси в семейната среда , после сред приятелите с които дружи т.н.
Виж целия пост
# 6
10 дек. 2009, 19:54 ч.
Здравйте момичета!
Моето голямо момче е на почти 10 години, и в мига в който пристъпи училищният праг се промени коренно.Първата година беше кошмар,и не искам да се сещам през какъв ад минахме.Вярно, е че децата сега рано навлизат в пубертета, и освен всичко носят силни характери,ноооооо за всичко си има причина!
Училищният психолог много ни помогна, и не разбирайте само че помогна на детето, помогна и на мен и съпругът ми.Агресията само ще ви дръпне назад в отношенията.Може да не е психолог, може да е човек с който детето просто да поговори, да изкаже мислите си страховете си, чувствата си.
Доста книжки и литература мина през ръцете ни, всяка седмица се виждахме с психоложката,в къщи много разговори, и ред други такива неща.
Във всеки случай, се убедих че когато едно дете се държи така ( лошо ) , то се бунтува и иска да каже нещо но по свой начин.
Семейна среда, отношение между родители, приятели , желание за подражание, понякога неудовлетвореност от себе си, неизказан страх, срам , нехаресване и ред други такива, даже неща които на големите ни се струват смешни или глупави , за децата могат да се окажат големи проблеми.
Не знам какво да кажа друго, не е време да се предаваш, да униваш, просто стискай зъби и наложи своята воля, и само напред.
Виж целия пост
Моето голямо момче е на почти 10 години, и в мига в който пристъпи училищният праг се промени коренно.Първата година беше кошмар,и не искам да се сещам през какъв ад минахме.Вярно, е че децата сега рано навлизат в пубертета, и освен всичко носят силни характери,ноооооо за всичко си има причина!
Училищният психолог много ни помогна, и не разбирайте само че помогна на детето, помогна и на мен и съпругът ми.Агресията само ще ви дръпне назад в отношенията.Може да не е психолог, може да е човек с който детето просто да поговори, да изкаже мислите си страховете си, чувствата си.
Доста книжки и литература мина през ръцете ни, всяка седмица се виждахме с психоложката,в къщи много разговори, и ред други такива неща.
Във всеки случай, се убедих че когато едно дете се държи така ( лошо ) , то се бунтува и иска да каже нещо но по свой начин.
Семейна среда, отношение между родители, приятели , желание за подражание, понякога неудовлетвореност от себе си, неизказан страх, срам , нехаресване и ред други такива, даже неща които на големите ни се струват смешни или глупави , за децата могат да се окажат големи проблеми.
Не знам какво да кажа друго, не е време да се предаваш, да униваш, просто стискай зъби и наложи своята воля, и само напред.
# 7
10 дек. 2009, 20:16 ч.
Пубертета е тежка възраст и успокоението е, че не продългава прекалено дълго. 
Трябва с добро и много обснения и близост да се опитват решаване на проблемите, възникващи през тази особена хормонална буря.
Виж целия пост
Трябва с добро и много обснения и близост да се опитват решаване на проблемите, възникващи през тази особена хормонална буря.
# 8
10 дек. 2009, 22:02 ч.
Хрумвало ли Ви е,че с това поведение само обърквате детето?Веднъж-шамарче,друг път:"Ама защо така бе,мамее?",след това "Виж сега,ти си на една възраст,която..." ,при следващия път-крещене.
Досега не сте ли налучкали правилното си поведение спрямо детето?Не сте разбрали как да достигнете до него?Това ме учудва.Момчето е на 10 години.И би трябвало вие да виждате промените в държанието му и развитието на личността му,и да реагирате адекватно спрямо тях.
Много родители почват да обръщат по=голямо внимание на детето в началото на пубертета и през него,като смятат това за достатъчно.Истината е,че трябва да се обръща внимание на детето и да му се въздейства ПРЕДИ този период.
Виж целия пост
.Опитвала съм по много начини,с много говорене и обясняване,с караници,шамари,наказания.
Досега не сте ли налучкали правилното си поведение спрямо детето?Не сте разбрали как да достигнете до него?Това ме учудва.Момчето е на 10 години.И би трябвало вие да виждате промените в държанието му и развитието на личността му,и да реагирате адекватно спрямо тях.
Много родители почват да обръщат по=голямо внимание на детето в началото на пубертета и през него,като смятат това за достатъчно.Истината е,че трябва да се обръща внимание на детето и да му се въздейства ПРЕДИ този период.
# 9
11 дек. 2009, 09:12 ч.
Спомни си добре кога започна това и до тогава как беше. С какви промени в обстановката го свързваш? Учители, училище, приятели, занимания странични, друго? Говорила ли си със самите учители затова? Те какво обяснение дават? А с вас и приятелите си как се държи?
Колкото по- откровено и настойчиво търсиш причината- толкова по- добре и обективно бихте могли да разрешите проблема.
Виж целия пост
Колкото по- откровено и настойчиво търсиш причината- толкова по- добре и обективно бихте могли да разрешите проблема.
# 10
11 дек. 2009, 11:05 ч.
Проблемите започнаха още в 1-ви клас,тогава беше най-сташно,биеше децата държеше се грубо сучителката,но с общи усилия го накарахме да разбере,че не трябва да се държи така и защо.Втори и трети клас всичко беше наред,но тази година отново се започна.Вкъщи нищо не се е променило,а когата го попитам защо се държи така,той ми отговаря с "НЕ ЗНАМ".
Говоря много с него,особенно в последно време,уж се разбираме,той обещава да се промени,всичко да е наред.Казва ми,че вече мога да му имам доверие,но на следващия ден пак си е същото,а аз наистина му гласувам доверие.
Колкото до нета,играеше много на WOW заедно с баща си,нищо повече.А сга сме го наказали без компютър докато не си промени поведението.
Всички ми казват до не то водя при психолог,защото в тази възраст ще му смачкам самочувствието,че е нож с две остриета.Аз също смятам така,но ако продължавм да не се справям,нямам избор.
Виж целия пост
Говоря много с него,особенно в последно време,уж се разбираме,той обещава да се промени,всичко да е наред.Казва ми,че вече мога да му имам доверие,но на следващия ден пак си е същото,а аз наистина му гласувам доверие.
Колкото до нета,играеше много на WOW заедно с баща си,нищо повече.А сга сме го наказали без компютър докато не си промени поведението.
Всички ми казват до не то водя при психолог,защото в тази възраст ще му смачкам самочувствието,че е нож с две остриета.Аз също смятам така,но ако продължавм да не се справям,нямам избор.
# 11
11 дек. 2009, 11:07 ч.
Това ме изумява. Часовете при психолог са освен полезни и често пъти приятни за този, който ги посещава.
Мисля, че причината не е нещо временно, щом е така от първи клас, има си трески за дялане вероятно по- сериозни, за които трябва сериозен и последователен професионален подход.
Виж целия пост
... Всички ми казват до не то водя при психолог,защото в тази възраст ще му смачкам самочувствието,че е нож с две остриета.Аз също смятам така,но ако продължавм да не се справям,нямам избор.
Мисля, че причината не е нещо временно, щом е така от първи клас, има си трески за дялане вероятно по- сериозни, за които трябва сериозен и последователен професионален подход.
# 12
11 дек. 2009, 11:31 ч.
Миналата година ( 3 клас ) и ние имахме един лош период. Държеше се лошо със съучениците си, биеше, обиждаше. Класната му непрекъснато ме привикваше. Успяхме да се справим с проблема сравнително лесно. Много приказки ( но разговори като с равно поставен възрастен ), малко ограничаване на Интернет ( за наказание ) и така. Важното е да се обърне внимание, че има проблем и да се работи по отстраняването му без крясъци и насилие. Днес децата рано влизат в пубертета и много по тежко го карат, затова родителите трябва да имаме здрави нерви и безкрайно търпение. Към авторката - не се притеснявай, всичко е въпрос на лош период и ще отмине. Покажи му че греши, но ти не му се сърдиш и го обичаш и когато поправи грешката си ти ще бъдеш много много щастлива и горда с него. Успех.
Виж целия пост
# 13
11 дек. 2009, 12:38 ч.
Точно това правя в момента.Дано се справиме
Виж целия пост
Миналата година ( 3 клас ) и ние имахме един лош период. Държеше се лошо със съучениците си, биеше, обиждаше. Класната му непрекъснато ме привикваше. Успяхме да се справим с проблема сравнително лесно. Много приказки ( но разговори като с равно поставен възрастен ), малко ограничаване на Интернет ( за наказание ) и така. Важното е да се обърне внимание, че има проблем и да се работи по отстраняването му без крясъци и насилие. Днес децата рано влизат в пубертета и много по тежко го карат, затова родителите трябва да имаме здрави нерви и безкрайно търпение. Към авторката - не се притеснявай, всичко е въпрос на лош период и ще отмине. Покажи му че греши, но ти не му се сърдиш и го обичаш и когато поправи грешката си ти ще бъдеш много много щастлива и горда с него. Успех.
Точно това правя в момента.Дано се справиме
# 14
11 дек. 2009, 14:19 ч.
Моят син е вече на 19 и мина пубертета, но се справях успешно с нервните му изблици благодарение на една случка преди доста години. В една градинка веднъж една майка беше довела двете си деца, едното бебе в количка и около 4-годишно момиченце. По-голямото дете искаше нещо и мрънкаше непрекъснато, после започна да плаче, да се дере, тръшна се на земята, а майката се правеше, че изобщо не го забелязва, сякаш не е там. Като видя безразличието й, малката престана да се дере и седна на пейката. Бях изумена и сигурно се е изписало на лицето ми, защото на тръгване жената мина покрай мен и каза: децата се плашат не от бой, а от безразличието на майка си......Запомних го, наистина е така, децата преживяват най-тежко това - да видят, че не ти пука за тях. Ех,не е лесно да се правиш, че си забравила рождения му ден, да си купуваш нови вещи само на себе си, да "забравиш"дори, че има класна или родителска среща........, но ефект има. На тази възраст да разбереш, че най-близките ти не се интересуват от теб действа много отрезвяващо.....оттам нататък вече е лесно. 
Повечето деца са просто презадоволени, не само материално, но и емоционално и затова не знаят какво правят.
Ако това не помогне, значи имате много сериозен проблем и търсете квалифицирана помощ непременно.
Виж целия пост
Повечето деца са просто презадоволени, не само материално, но и емоционално и затова не знаят какво правят.
Ако това не помогне, значи имате много сериозен проблем и търсете квалифицирана помощ непременно.
Препоръчани теми