Нека студ царува вън, през ДЕКЕМВРИ ще се сбъдне моя сън!

Честити рожби на Галиво, Магиико и Вени

Честити рожби на новообебилите се мами!Да са ви здравички и добрички!  

Аз съм по-добре вече откъм гърди Уф, как ми олекна...Успях да ги изцедя поне на половина и не ме боли така зверски.
Качих снимки в албумчето.http://december2009.snimka.bg/baby/nikola-na-rumito.456378
Скоро ако имам време ще разказвам по-подробно за раждане, гледане и т.н.
Приятни празници!  

Ааа забравих, исках да кажа на тези които ще раждат в Тина Киркова да си вземат дебело одеалце за бебето и връхна дрешка за вас, защото ние умряхме от студ.Беше кучешки студ в отделението!

Добър ден сладурки  

Честити бебчета на Галиво ,Магиико  и Вени,да са им живи и здрави бебчетата и да изпълват домовете им с много детски смях !!!  

А на всички пожелавам  една приятна ,семейна бъдни вечер и една чудесна Коледа изпълнена с магията и вълшебството на чудото което се е случило на този ден !!!

Сега и ние можем да го усетим напълно с бебчета в ръце  

Честита месечинка на Макс  

Галиво ,Магиико  и Вени - ЧЕСТИТИ РОЖБИ!

Жени, честит празник и на теб!!!

Уютна и щастлива семейна БЪДНА ВЕЧЕР за всички!!!




ПРИКАЗНА КОЛЕДА и много подаръци за вас и малките ви нови съкровища на тези, които са ги получили като Дар Божий... а които още са в очакване, нека Коледа сбъдне мечтите ви и направи чудеса!

Весело празнуване и на Новата 2010 година, която ви пожелавам да посрещнем с оптимизъм, да изживеем с усмивка и да изпратим с гордост и успехи!!


БЪДЕТЕ ЗДРАВИ - ВИЕ И ВАШИТЕ СЕМЕЙСТВА!!! ДЕКЕМВРИЙСКИ КОЛЕДНИ ЩАСТЛИВИ БЕБЧЕТА НЕКА ОГЛАСЯТ ПРИКАЗНИТЕ ПРАЗНИЦИ!

Здравейте момичета и от нас!

Като за начало да внеса някои уточнения относно смс-а от Петя, че на 14 е родила Мариан: на 14.12 родих момиченце Филипа, а татко й е Мариан, но тъй като явно не съм била в час такъв sms съм пратила, че даже не съм се сетила да се подпиша с ника си. Ужас, голямо куку съм.  Както и да е. Благодаря много на всички за хубавите пожелания!
Ние вече сме в къщи, добре сме, и аз като Милейди съм в някакви депресарски период, но ще мине. Опитвам се да се кърмим. Нямам много кърма, т.е след ядене няма какво да изцедя, ядем и от двете гърди, но засега не давам АМ.  От днес се заредих със всички известни чайове за кърмачки и се надявам да подпомогна процеса.  Иначе бебчето е спокойно и добричко засега и при първа възможност ще кача снимки.

Честито и на всички нови майчета! Да са ви живи и здрави бебоците и много да ви слушкат.

Ще се връщам да ви чета за да видя какво става из форума.

Весело прекарване на най-хубавите презници през годината. Много любов и Божие благословение на всяка една от вас и семейставата ви!

Ей намерих време и за форума ...
Ха здравейте, гледам много нови бебенца има ...
ЧЕСТИТИ БЕБЕНЦА НА ВСИЧКИ НОВИ МАМИ! ПОЖЕЛАВАМ ПРЕКРАСНИ МИГОВЕ С МАЛКИТЕ СЪКРОВИЩА! НЯМА НИЩО ПО-ХУБАВО ОТ ТОВА ДА ГУШНЕШ ДЕТЕНЦЕТО СИ!

При нас всичко е наред - справяме се, бързо ми мина страха от чупливост на бебетата Още на първия час вкъщи ми се наложи да сменям първия наакан памперс Само гледката на пъпчето засега ми е леко гадна, че още не е паднало и ми е едно такова .. като черво и ... бррр...
За раждането доста се чудих дали да разказвам, но реших да кажа по-добрите и нормални моменти. Останалото ще го спестя, защото мамите още нераждали ще вземат да се откажат...
Беше много трудно, много мъчно и никога не съм си и представяла, че може да протече по този начин.
Както сте прочели в петък и събота имах падаща тапа .. в събота вечерта приготвям се аз за лягане, мъжо се омъкнал вече в чаршафите и ме чака и в 23ч както си седях на стола на компа да го гася, ми текнаха водите, но нямах нито контракции, нито болки. Звъннах на доки - тя каза да отивам в клиниката. За половин час бяхме вече там. Обаче вкъщи такъв смях и кикотене ме обзе, че се чудя още откъде ми дойде Бльокват водите, аз се хиля, от смеха - още повече теква, на мен още повече ми става смехотворно .. мъжо седи опулен и се върти като пумпал шашнат от случващото се и мен още повече ме напушва смях, та направо представете си каква картинка. Той толкова се беше паникьосал и искаше да тръгваме, че аз още по гащи се въртя вкъщи, той вече облякъл якето и да излизаме. Това беше забавното от цялата работа нататък.
Та.. отидохме, приеха ме, мерки, теглилки там, тоалет, клизма туй онуй - стандартната процедура - преглед отдолу - никакво разкритие - както си бях от прегледа преди 3 дни - това си беше и сега, никакво скъсяване на шийката -нищооо... Настаниха ме в предродилна зала за следене на тонове и контракции и така. Мъжо беше с мен, беше решил, че ще присъства на раждането. Така откарахме в спокойствие до 8часа докато дойде доки. Прегледа ме - никакво разкритие отново, контракции едва отчитащи се. Сложиха ми система Окситоцин, тест за антибиотик, че като е отворех мехура да не стане инфекция и седим и чакаме. Оттам вече започнаха мъките и кофти работата ... Системата ме докара до 2 см разкритие за 3 часа и адски болезнени контракции. Извикаха анестезиолога за епидурална упойка, че не издържах вече. Иначе бях решила да мине всичко без упойка, само ако се наложи обезболяване чрез системата. Да ама не ... Знаете, че епидуралната се слата при 4-5 см разкритие, защото по-рано може да прекъсне родовата дейност. Но въпреки всичко - сложиха ми я.  И така до 12ч и нещо бях само с 5 см и вече набъкана с 3 дози упойка и почти 2 банки окситоцин. И понеже доста време беше минало от както се е спукал мехура, трябваше нещо радикално да се мисли - доки ми пъхна 1/4 хапче в устата и вика "разтваряй го със слюнка на венеца". Малко по-късно разбрах, че е Цетотек ... което е забранено и отричано (който се интересува - гугъл знае всичко). Ако и това не помогнеше, следващата стъпка беше секцио. Но добре че имаше ефект (положителен) и така до към 13ч и нещо бях вече с 8 см и трябваше да стана да се раздвижа, че да се намести главичката на беба в канала и да се завърти в посока напред. Докато не си получих поредната доза упойка, не станах В 14ч доки пак ме прегледа и ми вика "Я да видим как ще напъваш" - "Ми незнам, как..?!?" и направихме уж една тренировка педварителна, ама по едно време тя се опули и вика "Айде ставай, ще раждаме! Отиваме на стола". Аз гледам и не вярвам и викам "Кой ще ражда?" вече напълно ошашавена и незнам къде се намирам от болки и т.н (спестявам...) Тя се смее (явно вече радостна, че мъките за всички около мен и най-вече за мен ще свършат скоро) ми вика "Ами ти, айде, че бебето ще излезе". Мъжо ми беше през цялото време до мен и активно помагаше като част от екипа. Благодарение на него и грижите, които положи, сега съм жива и с бебе на ръце. Имах един силно критичен момент, в който сърцето ми малко му трябваше да спре .. Мога да кажа с чисто сърце - двамата раждахме заедно! Той изживя с мен всяка една контракция, всяка една болка ... тежко му беше и на него.... И така вдигнаха ме, айде към стола. Казаха ми, че каквото са могли те кеато екип да направят до момента, това е - отсега нататък всичко зависи от мен. От емоция и в цялата суматоха (не ми се смейте) раждах с чорапите Но на никой не му направи впечатление Наставленията бяха дадени кога и как да напъвам и айдеееееееееее на 4-5 опит беба излезе. Имам само 1-2 вътрешни малки шева и всичко е наред. В една от "почивките" между напъните ме похвалиха, че много добре съм напъвала, което ми беше адски стимулиращо и ме накара да бъда уверена в себе си. Когато чух гласчето на малкото съкровище, се надигнах и видях едно синьо-лилаво дупе, омазано с бяло ... това беше моето бебче, моята Дарина, толкова очаквана и обичана Таткото преряза пъпната връв с трепереща ръка... щастлив и развълнуван ... и всичко приключи. Край на мъките и отсега нататък предстояха само хубавите моменти (и те СА такива) Само 10 минути след това, вече нямах и спомен от всичката болка, остана само чувството на изтръпналост там долу и нищо повече...
Сега като си я гледкам .. мисля си - всичко си струваше.
Докато го пишех всичко това, върнах се мислено в онези моменти, но с усмивка за всичко преживяно.

Ставам, че се събуди... точно на време  

Darlin` - страхотен разказ, просълзи ме  Не ти е било лесно - истински герой

Darlin`, разказът ти силно ме развълнува... милата ти, явно много изстрадано това скъпоценно бебенце!
Имала си тежко раждане, но пък резултатът е още по-сладък, нали!!!
Лек живот на семейството ви оттук нататък! 

Здравейте, момичета.
От вчера вече сме си вкъщи, тримата заедно. Добре сме, много сме щастливи.
За раждането нямам много за разказване. Нямах време да се притесня изобщо, защото в 9,30 бях на запис на тонове и преглед за разкритие, в 12 бях вече на операционната. В 12,15 се е появила и нашата звездичка Стела. Раждах с пълна упойка. Въпреки всичко прочетено досега, мога да кажа, че изобщо не е толкова страшно, обезболяването беше на ниво, болеше ме повече от инжекциите окситоцин, които ни слагаха първите 3 дни трикратно, отколкото от самата операция. На другата сутрин ме раздвижиха в 8 сутринта и в 10 Стела вече беше при мен и повече не я взеха. През цялото време бебето беше при мен, което ми помогна да се изправя на крака, макар че само аз си зная какво ми беше първия ден, едва ходеща и вече с бебе на ръце, което трябва да се преповива, къпе и храни.
Кърма имам, но едва днес започна да тече по-обилно. Много въпроси имам, но първо ще се върна да чета назад, защото сигурно има и отговорите, после ще питам, ако не ги намеря.
Кравешкия крем за потичане на кърмата се казва Рефригеранс. На мен ми го препоръча докторката и наистина, първия път още докато се мажех и започнах да тека. Пробвайте, безвреден е. Мажете цялата гърда без зърното и ареолата. После завийте с хавлиена кърпа отгоре за около 30 мин, за да се загреете добре. Измийте с топла вода и сапун.
Дарлин, съжалявам, че така се е получило при теб. Важното е, че всичко е приключило и сега си имаш най-голямото съкровище вкъщи.
Честити бебчета на всички нови мами. Да са ви живи и здрави.
Сега отивам да ви попрочета, докато беба спи.

Здравейте,

И аз много се чудех дали да разказвам за раждането. Но разказът на Darlin`ме провокира. 

В събота сутринта след още една безсънна нощ, поради постоянните "менструални" болки станах да пишкам и усетих, че нещо изпадна от мен. Поглеждам и какво виждам - тапата! (или част от нея; предишната вечер бях търсила в Гугъл как трябва да изглежда). Ставам и за кратко време се образува езерце под мен. Радвам се и си мисля - и водите ми изтичат, скоро ще раждам !!! 
И така обадихме се във Виши и ни казаха по най-бързия начин да тръгваме за там. Пътуването мина добре. Нямах кой знае какви болки.
Пристигнахме, сложиха ме на апарат за измерване на тоновете на бебето и контракциите. Акушерката направи тест, който подтвърди че изтича амниотичната течност. Направи ваг. преглед - шийката наполовина скъсена, никакво разкриетие !  Контракции- нерегулярни !
И така - настаниха ме в стая и останах да чакам разкритие. Често идваха да проверяват тоновете на бебето и измерват контракциите. Все така нерегулярни си оставаха.
В 8ч. на следващия ден (Неделя) след преглед, който показа, че няма промяна в състоянието на шийката и няма и никакво разкритие акушерката ми сложи във влагалището гел, съдържащ хормон, който усилва контракциите. Също така се наложи да приема и антибиотици, за да избегне евентуална инфекция с бебето. В 14ч. в Неделя отново имах преглед. Установи, че шийката се е скъсила, но разкритие все още нямаше, дори 1 см. Контракциите - все така нерегулярни, но леко засилващи се. Акушерката ми сложи нова доза гел. Останах включена на апарата за имерване 2ч, през които контракциите станаха по-болезнени и чести. Пратиха ме в стаята и ми казаха да се опитам колкото може по-дълго да стоя там.
А ако и на следващата сутрин нямаше разкритие - налагаше се секцио.
Като се прибрах в стаята, придружавана от хабито доста започна да ме боли. Опитах се да се съсредоточа върху дишането, да се разходя по коридора. Но след около 1:30ч вече болката ставаше непоносима и извикахме мед. сестра. Оказа се, че имам разкритие от 4 см и ми предложиха епидурална. Аз помолих само да подишам малко "райски" газ. И така - качиха ме в родилната зала. Едва управлявах контракциите, цялото ми тяло неимоверно трепереше. Не почувствах никакво облекчение от този газ. Но хабито беше до мен и ми помагаше във всеки един момент. Акушерката също много добре ме окуражаваше и направляваше. (Бяхме само тя, хабито и аз).
По едно време усетих позив за напъване и уплашено споделих това с акушерката. Тя провери и този път разкритието беше 9 см ( само за около час от 4 см. до 9 см.). И така каза ми да напъвам, ако искам. За един момент почувствах силна болка ниско в кръста. Непосредствено преди да се покаже главата на бебето акушерката постави топъл компрес на перинеума. След това и анестизиращ крем. Нямаше епитозомия. След още няколко напъна се роди Леа. Тя дори не изплака. Сложиха я на гърдите ми. Хабито преряза пъпната връв.
Имам няколко шева. И както открих на следващия ден - изкочил хемороид (който е на път напълно да изчезне).

Раждането беше много бързо и интензивно (за около 3 ч от разкритието до раждането) и 30 ч след спукването на мехура.
И аз мога да кажа, че хаби роди заедно с мен  . Дори целият екип го поздрави !

Често казано малко съм шокирана от това, че така са изфорсирали нещата с Дарин'.
Когато попитах акушерката  защо ми слагат гел, а не система - тя ми отговори, че система се слага, само когато има разкритие 
Представям си колко трудно ти е било Дарлин'.  Радвам се, че всичко е минало добре !!!

Здравейте момичета,

не съм чела назад, надали и ще успея някога. Да ви кажа, че на 16.12, се роди и  моето момченце Георги. тежеше 3 700 и дълъг 52 см. Ето и моят разказ, ако на някой му е интересен:

С две думи за раждането...то никакво раждане не беше, а секцио пак. Деня преди него сдадох багажа и се отдадох на рев и треперене. Сдруса ме здравото шубе. Замъкнахме се сутринта в Тина Киркова, а аз само дето не се врътнах на входа   оттам процедурите са ясни. За подсилване на ефекта едно цигане в предродилна роди на леглото срещу мен   е и раждане на живо вече съм видяла. Тоя ден беше адската лудница там - общо 15 раждания /секцио и нормално/. Та, срязоха ме. Но се позабавиха с Гого, оказа се оплетен с пъпна връв около врата и ръката и с краката напред / даже не и с дупето/, не изплака   аз се шашнах, но ме замотаха нещо и почнаха да ме шият. Втресе ме яко на операционната маса, едвам издържах докрая. В пъти беше по-тежко от първия път. Непрекъснато ми вливаха някакви неща и ме шиха около час. Диагнозата, поставена ми още там е да приккючвам с бременностите. Много ми е зле коремната стена, матката - тоже. После, даже нямаше място в реанимацията и изкарах два часа в една вип родилна зала   където една мацка се мъчеше да си ражда випаджийски, ама ме натресоха на нея. После в реанимация е ясно. Исках си тоя път де що обезболяващо имат и ми направиха задника на решето, но издеяних прекрасно. Направиха ми друг проблем с катетъра обаче. 4 часа им отне на акушерките да разберат, че имам проблем и да го махнат. 3 дена се борих после да си оправя уврежданията   най-най- гадното от всичко обаче беше, че същата вечер сложиха Гого в кувиоз и на антибиотици   диагноза- трудна адаптация, стене и пъшка. Направо откачих, оттогава забравих и операция и всичко, направо сърцето ми кървеше. 5 дена чаках да го извадят отттам. Уж нищо му няма, уж едро бебе, а се адаптира трудно. Педиатрите обвиняват гинеколозите, че е изваден по-рано, гинеколозите казват - с нейната матка не е възможно да се чака, още повече с този темп на разстеж на бебето. Лашках се ту на едната, ту на другата страна, чудейки се на кого да повярвам. Цедях се в несвяст и му носех коластра, ходех всеки ден на обяд да го виждам и умирах всеки път като го гледах в кувиоза, целия надупчен и овързан от системи, без да мога да го гушна и целуна. Ад, истински ад. Телефоните си изключих, с никой не се виждах освен с мъжа ми, не исках ни посещение, ни нищо. В понеделник ми го дадоха и оттогава съм на седмото небе. Кърмим се перфектно, още го държи жълтеницата и е поспалив. От вчера на обяд сме вкъщи. Алис много му се радва, непрекъснато иска да го гушка и целува, да му сменя памперси и дрехи, което адски ме изнервя. Пак е с нейната задна хрема, което ме побърка от страх да не разболее бебето. Не й давах да го целува, а тя реве. Просто щях да се пръсна от напрежение, ударих му един рев и аз и това явно ми облекчи напрежението. Днес лекарката дойде да ги прегледа и каза, че на на Алис нищо й няма, а с Гого да го давам по-смело, нищо, че е бил в кувиоз. Успокоих се вече. Но малката е много странна, хем го обожава и непрекъснато го мачка и гняви, хем вдига нарочно шум. Сложното предстои, само си пожелавам за Коледа да имам здрави нерви и да сме здрави.

Пожелавам ви от сърце светли и щастливи Коледни празници. Нека в семействата на всички ви цари мир и хармония, да има само здраве, благоденствие и разбирателство. 

Здравейте момичета
Честити бебчета на всички нови мами
Да се похваля че на 18декември се роди сина ми Виктор 3800кг и 52см и от вчера вече сме си вкъщи.
Весели празници на всички

Набързо погледнах.. утре ще пиша може би повече и за други неща за бебка Даринка. Сега притогвям трапезата, че ще сме си тримката ... първата ни Коледа вече като пълноценно семейство
Само да кажа на Фейчето - аз като отидох нямах нищо освен спукан мухур - нито контракции, нито болки, нито разкритие, нито скъсяване.
Трябваше да се направи нещо радикално накрая, защото беше минало много време от спукването и имаше опастност от инфекция и т.н. ... да не казвам .. и затова и антибиотик ми сложиха, че да не стане беля.

Здравейте и честити нови бебчета на всички мили майки   
Дарлин, важното е че всичко е завършило добре, а и предполагам си доволна от раждането в клиниката, защото аз не съжалявам също за нищо 
Пожелавам да всички Весела Коледа, много щастие и топлина в семейния дом и да нагушкате малките сладури порядъчно   
Лека вечер

Добър вечер милички
Честито Рождество Христово!Нека снежната виелица донесе пред прага на вашия живот само здраве,щастие и късмет!!!
Дарлин-мило, поизмъчила си се,но сега имаш най-големия и скъп подарък.Да нацелуваш малката адашка
Честити бебчеат на новите майчета