Напоследък порастналата си запушва ушите преди още да съм гъкнала! 
Май не е добре! 
Виж целия пост
Май не е добре! Викате ли на децата си
- Публикувана: 12 дек. 2009, 12:04 ч.
- Последно мнение: 21 ян. 2010, 15:47 ч.
# 105
5 ян. 2010, 00:58 ч.
# 106
5 ян. 2010, 10:30 ч.
Май бъркаме в това старание да сме приятели с децата и да не им отказваме много неща. Възпитавана съм строго и се стремях да бъда "добра" с децата, позволявам доста неща, които на мен не са ми били позволени и ... децата ме приеха като приятелче. Да, ама не ... по-добре сега да викам и да се карам докато са малки, а после да сме приятели, когато пораснат. Имаше една приказка - позволи на детето да е цар първите 3 години, вторите 3 години го направи слуга, а после го направи приятел (може да не цитирам правилно, но такъв беше смисълът).
Виж целия пост
# 107
5 ян. 2010, 10:35 ч.
Да, викам и много се карам напоследък . Капка търпение нямам, чак ме е срам от мене си ...
Виж целия пост
. Капка търпение нямам, чак ме е срам от мене си ... 
# 108
5 ян. 2010, 11:36 ч.
И аз викам понякога. Чак ме е срам после и ужасно много съжалявам. Възпитавана съм много строго и се опитвам не съм като родителите си, но понякога не се получава, защото не винаги мога спокойно да обяснявам или да моля за нещо по 2,3,4 пъти, за да го направи малкия.
Виж целия пост
# 109
5 ян. 2010, 13:17 ч.
Викам, и на детето понякога, и на половинката. Трудно се извинявам, но напоследък започнах да го правя.
Усещам и кога не съм в настоение и съм нервна и тогава сама си знам, че лесно ще избухна.
Виж целия пост
Усещам и кога не съм в настоение и съм нервна и тогава сама си знам, че лесно ще избухна.
# 110
5 ян. 2010, 16:32 ч.
Много рядко. Изглежда съм търпелива, пък и дъщеря ми не ме предизвиква често.
Май и ние сме си приятелки
Виж целия пост
Май бъркаме в това старание да сме приятели с децата и да не им отказваме много неща. Възпитавана съм строго и се стремях да бъда "добра" с децата, позволявам доста неща, които на мен не са ми били позволени и ... децата ме приеха като приятелче.
Имаше една приказка - позволи на детето да е цар първите 3 години, вторите 3 години го направи слуга, а после го направи приятел (може да не цитирам правилно, но такъв беше смисълът).
Имаше една приказка - позволи на детето да е цар първите 3 години, вторите 3 години го направи слуга, а после го направи приятел (може да не цитирам правилно, но такъв беше смисълът).
Май и ние сме си приятелки
# 111
5 ян. 2010, 23:06 ч.
От скоро все повече си изпускам нервите...после се извинявам, но има ли смислъл...
Може и да е от хормоните на бременноста, но знам, че не постигам нищо пложително!
Дано и като се роди другото бебе да успея да не изперкам съвсем, че децата и те ще смахнат горките...
Виж целия пост
Може и да е от хормоните на бременноста, но знам, че не постигам нищо пложително!
Дано и като се роди другото бебе да успея да не изперкам съвсем, че децата и те ще смахнат горките...
# 112
6 ян. 2010, 01:16 ч.
И аз така, иначе и на 14 годишният и на 3 годишната говоря с равен тон, когато имам нещо важно да кажа, и ги гледам в очите, ако ще да си завра лицето в тяхното.
Виках един, два пъти преди години и в пристъп на изнемога осъзнах, че като говоря тихо ме чуват повече.
Не сме приятели, но те знаят, че аз и баща им сме техните закрилници. Всъщност знае го баткото, малката е глупчо още. Аз си имам моите приятели, той своите, не очаквам от него да ми е приятел, той от мен също. Той очаква от мен закрила и подкрепа. Искам да го възпитам, да му дам крила и той го знае. Ще стана мост над пропаст за да мине по мен ако трябва и той го знае. За какво му е да съм му приятел?
Виж целия пост
Ако съм го изпуснала от поглед и виси от някъде и ще падне, ако изтича бързо към улицата и ако е в опасност викам. Правя го от страх и с цел да го стресна и да спре да се движи, докато успея да стигна до него и да го хвана. Веротно е възможно в тези случаи да не викам, а да го наблюдавам по- внимателно, но ми е трудно да съм непрестанно внимателна по 15 часа на ден. 
Виках един, два пъти преди години и в пристъп на изнемога осъзнах, че като говоря тихо ме чуват повече.
Не сме приятели, но те знаят, че аз и баща им сме техните закрилници. Всъщност знае го баткото, малката е глупчо още. Аз си имам моите приятели, той своите, не очаквам от него да ми е приятел, той от мен също. Той очаква от мен закрила и подкрепа. Искам да го възпитам, да му дам крила и той го знае. Ще стана мост над пропаст за да мине по мен ако трябва и той го знае. За какво му е да съм му приятел?
# 113
6 ян. 2010, 11:19 ч.
Виках често-от страх, от изпуснати нерви...все мои си проблеми.Намерих начин да се справя със състоянието, в което бях и вече от доста време не се е случвало да повишавам тон.Пък, знам ли, може и от порастването на децата да е...но вие казвате, че се вика повече тогава... 
Както и да е-факт е, че гледам доста по-философски на постъпките на децата и на отглеждането им въобще. 
Виж целия пост
Както и да е-факт е, че гледам доста по-философски на постъпките на децата и на отглеждането им въобще. 
# 114
6 ян. 2010, 13:51 ч.
Не, не викам.
Повишавам тон, говоря строго, поглеждам с особен поглед
но не викам.
Поне за сега.
Виж целия пост
Повишавам тон, говоря строго, поглеждам с особен поглед
но не викам.Поне за сега.
# 115
8 ян. 2010, 12:17 ч.
Викам, и на детето понякога, и на мъжа ми. Това е най - големият ми недостатък според мъжа ми. Не знам как да спра и като набера инерция нямам спирка, а ако се чуя от страни направо ще потъна от срам .Малкия сега е в етап в който ми изпробва до къде ще ми стигнат нервите, и аз понякога го оставям само и само да няма скандали но това е грешно, дори има случей в който го тупам по дупето а той ми се смее и си мисли, че си играем, аз не искам да го бия сърце не ми дава. Дайте съвети моля 
Виж целия пост
.Малкия сега е в етап в който ми изпробва до къде ще ми стигнат нервите, и аз понякога го оставям само и само да няма скандали но това е грешно, дори има случей в който го тупам по дупето а той ми се смее и си мисли, че си играем, аз не искам да го бия сърце не ми дава. Дайте съвети моля 
# 116
8 ян. 2010, 17:32 ч.
Случва се,но рядко.
Но и синът ми ,чува добре за сега.
Повишаването на тон върши хубава работа.
Виж целия пост
Но и синът ми ,чува добре за сега.
Повишаването на тон върши хубава работа.
# 119
8 ян. 2010, 20:54 ч.
Викам!!! след като съм повторила спокойно нещо 10 пъти, да видиш как на единайстия ВИК ме чува 
Виж целия пост
Препоръчани теми