Викате ли на децата си

  • 12 250
  • 196
# 135
хехе Wink ами трудно е да ги споделя всичките, защото те са много. Той курса беше 4-5 часа и минава през много примери, конкретни действия и тн. Много е забавно и много неща научаваш. За съжаление не е нещо, което да напишеш като "правиш това и това"... Sad Те ни го обясняваха с примери така, че да погледнеш на нещата по съвсем различен начин. Нещата, които преди ме дразнеха, сега си ги обяснявам различно...

Simple Smile
Виж целия пост
# 136
Да, случва ми се много често да му викам.  Sad Много съжалявам за това, но понякога предпочитам да повиша тон, отколкото да го ударя. Sad
Виж целия пост
# 137
Аз викам-той ми се хили..... Tired
Виж целия пост
# 138
Викам. Напоследък все по- рядко, но се налага понякога.
Виж целия пост
# 139
Викането не помага хич. Повишавам тон много рядко, само ако наистина съм си изпуснала нервите и после винаги се извинявам. Като цяло дъщеря ми разбира от дума и се старае да спазва правилата, които вкъщи не са много - свели сме ги до най-същественото.

Когато беше малка пък установих, че забраните не вършат никаква работа. Затова винаги предлагах алтернатива - ако видех, че се е хвърлила да чопли цветята бързо вадех някоя книжка или играчка, за да й отвлека вниманието. По едно време обичаше да дърпа вертикалните щори, тогава баща й предложи да ги "гали" вместо да ги размята насам-натам докато ги скъса и за мое учудване свърши работа. Като цяло вкъщи беше обезопасено и нямаше кой знае какво за забраняване, ако не исках да пипа нещо просто го прибирах на недостъпно място. Единственият категоричен мораториум беше за контактите и тя го спазва и до днес безотказно.

Вече порасна и когато прави нещо нередно обяснявам надълго и нашироко. Проблемът е че тя не обича да се чувства "в издънка" и по време на  подобни мои словоизлияния предимно се опитва да ме гушка и целува, за да прекратим неудобния разговор. Но явно и чува с половин ухо де...
Виж целия пост
# 140
Оооо, това с гушкането и подмазването е и при нас често срещано. Или това да заговори за нещо различно и да се опита да смени темата. Като малък беше послушен, тоест не помня да съм имала кой знае какви проблеми с това. Сега е различно обаче, след като навърши 3. Преди можеш да го забаламосам, да го разсея и отклоня вниманието, сега е невъзможно вече. Сега хитрува, дебне, възползва се от момента. Знае и как да ме омилостиви. Може би заради всичко това не намирам друг начин и в даден момент кряскам.
Виж целия пост
# 141
Да, рядко и основно в критични ситуации - когато не ме послуша и се затича към улицата, или когато прави нещо опасно за нея.
Иначе викам доста когато се карам с баща й, което е отвратителна черта на характера ми - избухвам лесно и крещя 5 мин., после ми минава. Не ми се иска да го правя, защото детето ни гледа как си крещим /и то за глупости и маловажни неща, иначе сме добро семейство/ в италиански стил, защото и баща й крещи, а не ми се иска да научава подобен тип поведение Embarassed.
Наскоро четох книга на Стив Бидълф, хареса ми теорията за авторитарния родител, и как трябва не да се крещи, а да се говори тихо, но категорично, защото децата имат прекрасен слух и могат да те чуят дори да говориш много тихо, но при крещене "изключват" и нищо не чуват.
Това е донякъде подобно на написаното от corazon - между другото, откъде намери този курс, бих искала да посетя нещо подобно - може ли линк, координати?
Виж целия пост
# 142
Да, случва ми се много често да му викам.  Sad Много съжалявам за това, но понякога предпочитам да повиша тон, отколкото да го ударя. Sad

Викам да,едва ли има някой който да не повишава тон.
Виж целия пост
# 143
Моя мъж го прави това със отвличане на вниманието и забаламосване само и само да няма скандали и викане, а аз много се дразня защото той вече е голям 3.5г и според мен трябва да бъдем по строги с него.
Виж целия пост
# 144
Да определено няма ден без да повишавам тон,малкия е доста палав и ако сега не му покажа кое е правилно и кое не ще стане късно,ще почне да ми се качва на главата и да си прави каквото си иска,това не трябва да става,но пък от друга страна като му викам и се карам тпй се разтройва и започва да плаче(ние сме на почти 2 годинки),по някой път минава и с обяснения и приказки но в повечето случаи викаааааааааам.
Виж целия пост
# 145
Викам и по детето и по мъжа и по котката. А имаше време когато ми беше много странно как може да се вика по детето и защо просто не се обяснява. Вече са го казали - викам когато видя, че детето е тръгнало към улицата или някаква друга опасност, когато го моля за десети път да направи или не прави нещо и подобни.
Към авторката имам питане - защо сте си по цял ден у дома, смятам, че определено ще помогне много ако правите някоя друга разходка. Ще се отрази и на авторката и на детето.
Виж целия пост
# 146
Ти наистина ли вярваш, че те не си показват носа от терасата  Laughing
Виж целия пост
# 147
 викам и бия като не ме слушат мъжете.
Виж целия пост
# 148
За съжаление да - викам, но в повечето случаи това ми се отразява зле на мен, отколкото да има ефект върху детето. За това и напоследък се стремя да не го правя.
Виж целия пост
# 149
Ти наистина ли вярваш, че те не си показват носа от терасата  Laughing
Ни

В нищо не вярвам, просто питам защото познавам майки, които зимата наистина не си извеждат децата, а и във форума си чела не една майка да казва, че под 3-4 градуса излизат.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия