Е, това че някои майки не извеждат децата редовно в студовете не определя дали ще викат вкъщи по детето си, все пак тук говорим за принципно поведение...
Виж целия пост
Викате ли на децата си
- Публикувана: 12 дек. 2009, 12:04 ч.
- Последно мнение: 21 ян. 2010, 15:47 ч.
# 151
13 ян. 2010, 15:43 ч.
Не ме разбирай погрешно, не критикувам нито авторката, нито хората които не излизат на студа. Но поне според мен ако детето не намира къде да изразходва поне малко от енергията която както им е понякога в повечко то е нормално да се стига по-често до ситуации в които детето не слуша и се чуди какво да напакости, а майката вика.
Виж целия пост
# 152
13 ян. 2010, 16:06 ч.
Викам и то доста често 
,хич не се гордея.много бързо кипвам и виждам,че малката напук ми прави именно заради това,и нея изнервям така,но пък и тя си е едно скорпионче,спокойно те докарва до нервен срив
Виж целия пост
,хич не се гордея.много бързо кипвам и виждам,че малката напук ми прави именно заради това,и нея изнервям така,но пък и тя си е едно скорпионче,спокойно те докарва до нервен срив
# 153
13 ян. 2010, 17:02 ч.
И аз по някога викам и после съжалявам,но съв нервна и.... 
Виж целия пост
# 154
13 ян. 2010, 19:59 ч.
Случва се да се развикам, но винаги има добра причина за това. И изобщо не съжалявам.
Виж целия пост
# 155
13 ян. 2010, 21:20 ч.
Викам, рядко го правя, но е факт. Най-често е в резултат на някакво безсилие и грам не помага...
Виж целия пост
# 156
14 ян. 2010, 09:52 ч.
Точно така правя и аз. Снощи например след като 3 часа крещя, подскача и застрашаваше здравето на брат си в изблик на сестринска обич , а аз крещях също в това време, най-накрая дъщеря ми се укроти. Поиграхме малко на интересна игра за нея и я попитах: "Защо се държиш така, че да ме караш да викам и да се карам?". Отговорът беше: "Ами, мамо, аз незнам, той мозъка ми такива работи измисля понякога." 
Дасе чудиш след такова обяснение как да реагираш.
Виж целия пост
Случва се да се развикам, но винаги има добра причина за това. И изобщо не съжалявам.
, а аз крещях също в това време, най-накрая дъщеря ми се укроти. Поиграхме малко на интересна игра за нея и я попитах: "Защо се държиш така, че да ме караш да викам и да се карам?". Отговорът беше: "Ами, мамо, аз незнам, той мозъка ми такива работи измисля понякога." Дасе чудиш след такова обяснение как да реагираш. 
# 157
14 ян. 2010, 10:01 ч.
Откакто е проходил, доста го навиквам, но то всяко второ действие му е беля и той е от породата, дето мозъкът му го измисля...понякога се учудвам от изобретателността му 
Виж целия пост
# 158
14 ян. 2010, 11:19 ч.
Добре де, майките на две деца, които надвикват лудницата, или пък майките на по-големи дечица, които не излизат на глава с тях - разбирам защо викат, независимо дали съжаляват после или не. Обаче не разбирам вътрешната мотивация да се развикаш на бебе на няколко месеца, а и такива примери видях. Какво ви провокира, с възпитателна цел ли се прави - ако някой ме осветли ще съм благодарна.
Виж целия пост
# 159
14 ян. 2010, 12:59 ч.
Оф, и аз викам понякога на Алекс, ама и тя ги измисля едни работи
Само да се обърна с гръб към нея и бебето и тя го е награбила или вода ще му дава или ще му прави моцки.............
Очите ни с таткото са на 4
Да са ми живи и здрави
Виж целия пост
Само да се обърна с гръб към нея и бебето и тя го е награбила или вода ще му дава или ще му прави моцки.............
Очите ни с таткото са на 4
Да са ми живи и здрави
# 161
14 ян. 2010, 13:58 ч.
Според мен голяма част от нервите /и виковете ни/ ще изчезнат, ако знаем какво е нормално да прави едно дете на съответната възраст, и какво разбира. Сигурна съм, че детето ти на тази възраст не може да разбере защо не бива да дава вода на бебето, или пък, че може да го нарани. Сигурна съм, защото имам дете на почти 3 г. и виждам как не разбира някои неща, за които аз смятам, че са очевидни - малките деца имат съвсем различна логика от нашата /което е обусловено от малкия им житейски опит/, и не можем да им се сърдим за това - трябва много търпение и учене. Но ти вярвам, че не е лесно с дете на 1 г.и 10 м. и малко бебе - разликата между тях е твърде малка - и двете са "бебета" още. 
Виж целия пост
Оф, и аз викам понякога на Алекс, ама и тя ги измисля едни работи
Само да се обърна с гръб към нея и бебето и тя го е награбила или вода ще му дава или ще му прави моцки.............
Очите ни с таткото са на 4
Да са ми живи и здрави
Само да се обърна с гръб към нея и бебето и тя го е награбила или вода ще му дава или ще му прави моцки.............
Очите ни с таткото са на 4
Да са ми живи и здрави
# 162
14 ян. 2010, 14:29 ч.
Вътрешна мотивация няма- просто нервите понякога не издържат- това е простия отговор. Не търси нито логика, нито предистория за развикването.
А после съжаляваме, че не сме се овладяли, но...
Дали ще разбереш, зависи от това какво дете имаш.
И майките са човеци, а и сами са си най-големите съдници за тези прегрешения.
Но с всеки ден и всяка грешка израстваме и помъдряваме, това е важното.
Виж целия пост
Обаче не разбирам вътрешната мотивация да се развикаш на бебе на няколко месеца, а и такива примери видях. Какво ви провокира, с възпитателна цел ли се прави - ако някой ме осветли ще съм благодарна.
А после съжаляваме, че не сме се овладяли, но...
Дали ще разбереш, зависи от това какво дете имаш.
И майките са човеци, а и сами са си най-големите съдници за тези прегрешения.
Но с всеки ден и всяка грешка израстваме и помъдряваме, това е важното.
# 163
14 ян. 2010, 15:08 ч.
Не викам.Съобразявам се с детето.То е в повечето случаи послушно,не е трудно за гледане дете.Когато по някаква причина не мога да му осигуря интересни занимания навън или е много студено,за да се разхождаме,обличам му якето,обувам ботушките и го пускам да потича на балкона.Той е доста дълъг и широк,висок,няма как да падне, а и аз непрекъснато го виждам.Понякога ми маха от прозореца,иска някоя играчка да я разходи и като се натича сам иска да влиза у дома.
Децата трябва с нещо да се занимават,но понеже са още малки сами да решат как трябва да им помагаме.Днес, например,цяла сутрин рисувам животни,но само такива,каквито той пожелае.После му давам да ги оцвети.Докато приключи стана време за обяд, а после за занималня.
И с играчките правя така-изваждам няколко,които са му интересни за момента,другите качвам нависоко.Като видя,че вече не са му интересни и вероятността да направи някоя поразия става голяма,намирам пак някоя стара,забравена играчка и прибирам другата,която вече не е интересна.
За сметка на това,обаче, понякога викам на мъжа ми.
Виж целия пост
Децата трябва с нещо да се занимават,но понеже са още малки сами да решат как трябва да им помагаме.Днес, например,цяла сутрин рисувам животни,но само такива,каквито той пожелае.После му давам да ги оцвети.Докато приключи стана време за обяд, а после за занималня.
И с играчките правя така-изваждам няколко,които са му интересни за момента,другите качвам нависоко.Като видя,че вече не са му интересни и вероятността да направи някоя поразия става голяма,намирам пак някоя стара,забравена играчка и прибирам другата,която вече не е интересна.
За сметка на това,обаче, понякога викам на мъжа ми.
# 164
14 ян. 2010, 15:11 ч.
Когато имаш време за детето, за домашните задължения и за себе си - нещата са различни. Но когато се прибирате в 7 и трябва да направите вечеря, да сервирате и отсервирате, да изчистите, пуснете пералня, после прострете, измиете съдовете и да се изкъпите и подготвите за лягане - е, дупето да си съдереш - нямаш време да рисуваш с часове и да му осигуряваш постоянно приятни занимания 
И често именно когато на детето му е скучно - започва да се глези, прави бели или маймунджулъци, които ти идват в повече, защото ти е напрегнато и...си изпускаш нервите.
Виж целия пост
И често именно когато на детето му е скучно - започва да се глези, прави бели или маймунджулъци, които ти идват в повече, защото ти е напрегнато и...си изпускаш нервите. Препоръчани теми