Да, когато не иска да ме чуе или по точно се прави, че не чува, повишавам тон.
Виж целия пост
Викате ли на децата си
- Публикувана: 12 дек. 2009, 12:04 ч.
- Последно мнение: 21 ян. 2010, 15:47 ч.
# 166
14 ян. 2010, 15:27 ч.
Домакинската работа никога няма край,колкото и да с е стараеш,докато приключиш с подреждането и пак наново.
Миенето на чинии,простирането,отсервирането и къпането на детето съм ги предоставила на мъжа ми.Ако има възражения може да се сменим той да гледа детето,но понеже мъжа ми не рисува хубаво и детето се сърди,предпочита да рисувам аз, а мъжа ми прибира масата и се занимава с чиниите.
За себе си съм преценила,че ми е много по-важно да остана психично здрава,отколкото къщата ми да блести като от списание "Наш дом".Чакам още няколко месеца сина ми да тръгне на училище,та д аимам достатъчно време да си подредя къщата.До тогава е като в детска градина-място за игра,място за рисуване,за каране на колички,за подреждане на разни животни-фигурки...Това е моето спасение да имам време да си оскубя веждите и да си направя маска .
Виж целия пост
Когато имаш време за детето, за домашните задължения и за себе си - нещата са различни. Но когато се прибирате в 7 и трябва да направите вечеря, да сервирате и отсервирате, да изчистите, пуснете пералня, после прострете, измиете съдовете и да се изкъпите и подготвите за лягане - е, дупето да си съдереш - нямаш време да рисуваш с часове и да му осигуряваш постоянно приятни занимания 
И често именно когато на детето му е скучно - започва да се глези, прави бели или маймунджулъци, които ти идват в повече, защото ти е напрегнато и...си изпускаш нервите.
И често именно когато на детето му е скучно - започва да се глези, прави бели или маймунджулъци, които ти идват в повече, защото ти е напрегнато и...си изпускаш нервите.Домакинската работа никога няма край,колкото и да с е стараеш,докато приключиш с подреждането и пак наново.
Миенето на чинии,простирането,отсервирането и къпането на детето съм ги предоставила на мъжа ми.Ако има възражения може да се сменим той да гледа детето,но понеже мъжа ми не рисува хубаво и детето се сърди,предпочита да рисувам аз, а мъжа ми прибира масата и се занимава с чиниите.
За себе си съм преценила,че ми е много по-важно да остана психично здрава,отколкото къщата ми да блести като от списание "Наш дом".Чакам още няколко месеца сина ми да тръгне на училище,та д аимам достатъчно време да си подредя къщата.До тогава е като в детска градина-място за игра,място за рисуване,за каране на колички,за подреждане на разни животни-фигурки...Това е моето спасение да имам време да си оскубя веждите и да си направя маска .
# 167
14 ян. 2010, 15:39 ч.
Е, съжалявам, че пак се стигна до до болка изтърканото - ами ние си поделяме задълженията, ама аз за друго говоря и ако внимателно прочетеш - може и да разбереш. Времето - времето или по-точно липсата на време ни изнервя понякога
Виж целия пост
# 168
14 ян. 2010, 16:31 ч.
На работа съм до 18, прибирам се в 18:30. Таткото вече е прибрал децата.
От вратата имам време колкото да си измия ръцете, през това време те ме
"бомардират" с желания и въпроси. В 19 вече сме на масата, вечеряме поне половин
час. После заедно вдигаме масата, имам най-много 20 мин за да помогна с някое ненаписано
домашно и те трябва да се къпят. В 21:00 трябва да са в леглата. Какво точно да си поделя
като задължения със съпруга ми за да ми остава време. Липсва ми самото време...
Виж целия пост
От вратата имам време колкото да си измия ръцете, през това време те ме
"бомардират" с желания и въпроси. В 19 вече сме на масата, вечеряме поне половин
час. После заедно вдигаме масата, имам най-много 20 мин за да помогна с някое ненаписано
домашно и те трябва да се къпят. В 21:00 трябва да са в леглата. Какво точно да си поделя
като задължения със съпруга ми за да ми остава време. Липсва ми самото време...
# 171
15 ян. 2010, 10:14 ч.
Като си помисля на малкия много рядко викам някакси не ми идва да му крещя, но при мен проблема е, че викам на мъжа ми, като нещо ме подразни и малкия се стресирса от това. Знам, че е много грозно, но не мога да се стърпя. Явно за да не викам на детето крещя на милото, а той не ме дразни с нищо особено.
Виж целия пост
# 172
15 ян. 2010, 10:49 ч.
За да те успокоя, аз викам и на двамата. Два дена му оставям детето за 2-3 минутки- и двата пъти синът пада, като при първия баща му даже не разбрал и когато дотичах от другата стая, той си лежеше спокойно в леглото пред телевизора 
Виж целия пост
# 173
15 ян. 2010, 10:52 ч.
Че защо викаш по голямото дете 
И аз вкъщи понякога си мисля, че имам две деца - малкото и голямото
Виж целия пост
И аз вкъщи понякога си мисля, че имам две деца - малкото и голямото
# 174
15 ян. 2010, 14:13 ч.
Аз си имам три дечица и викам и на трите. Иначе никой не ме чува, ако говоря с нормален тон.
Виж целия пост
Аз си имам три дечица и викам и на трите. Иначе никой не ме чува, ако говоря с нормален тон.
# 175
15 ян. 2010, 15:19 ч.
Викам. Детето ми не е идиот, въпреки че е доста палава и много добре разбира, че майка и е човек и си има капацитет на търпимост. Според мен няма нищо по-лошо за малкият човек от родител, който не показва емоциите си(положителни и отрицателни) - в мометна, в който разбере, че не съм перфектна ще и бъде по-трудно да го преглътне. А аз определено не съм перфектна.
Виж целия пост
# 176
15 ян. 2010, 16:46 ч.
Викам и от промяната в интонацията и начина на казване на името им вече са разбрали дали съм леко ядосана или доста бясна . 
п.п Доста съм гласовита (нищо че съм дребна - както казва сина ми който вече е над мен но само в височина на ръста по гласови данни никой няма правото да вика повече от мен )
Виж целия пост
п.п Доста съм гласовита (нищо че съм дребна - както казва сина ми който вече е над мен но само в височина на ръста по гласови данни никой няма правото да вика повече от мен )
# 177
15 ян. 2010, 18:55 ч.
Викам много. Не ми се иска,но иначе не става.Вкъщи обикновенно когато е много тихо,което също се случва/макар и рядко/ след това ми го изкарват с лихвите.Мислех си ,че с възраста крясъците ще намалеят ,но уви...Децата като тръгнат на училище стават доста своенравни.
Виж целия пост
# 178
15 ян. 2010, 22:15 ч.
ха-ха - много обичам тишината, която се възцарява след като се развикам 
.... гледам да се владея, но в седмицата, когато съм в ПМС е почти неизбежно
Виж целия пост
.... гледам да се владея, но в седмицата, когато съм в ПМС е почти неизбежно
# 179
15 ян. 2010, 22:41 ч.
Уф, викам... и ме е яд на себе си. Докато бяха малки, си бях спокойна, но като станаха и двамата дървени философи... елате ме вижте!
kartinka , и тогава няма да ти е подредена, мила! Докато не пораснат тези сладки фурии, няма да ти е подредена къщата. А започне ли да си остава подредена, знаеш ли колко скучно става!!!
Виж целия пост
Домакинската работа никога няма край,колкото и да с е стараеш,докато приключиш с подреждането и пак наново... Чакам още няколко месеца сина ми да тръгне на училище,та да имам достатъчно време да си подредя къщата...
Препоръчани теми