Страховита книга

  • 9 457
  • 70
# 60
С риск да се повторя - 'Сейлъмс Лот'. Докато я четях, все ми се струваше, че нощем нещо дращи по прозореца и се опитва да влезе... И ме беше страх да заспивам, когато книгата е наоколо (ама все пак не съм я крила в хладилника както Джоуи - 'Сиянието' Laughing)
'Кутия с формата на сърце' на сина на Стивън Кинг ме поуплаши доста наскоро... Имаше някои зловещички моменти Rolling Eyes
Едно време много ме беше страх и от 'Стийнфолдската пещера' на Вилхелм Хауф Mr. Green
Виж целия пост
# 61
И аз ще спомена "Кръвта на Нострадамус", четох я още като ученичка,
"Маниту-кошмар в Манхатън" хем ме беше страх, хем по някакъв начин симпатизирах на шамана.
Разбира се "Сейлъмс Лот", страх ме беше да гледам към прозореца.
"То" ми докара кошмари при първия прочит, което не ми попречи да препрочета тези 2 книги по петнайсет пъти поне.
Помня, че и "Джулия" на Питър Строб ми се видя много страшна навремето, не съм чела отново да видя как ще я приема сега.
Виж целия пост
# 62
Когато даваха филма "То" бях на 7 години.Ярък спомен ми е палячото в банята и как всичко става в кръв.
И Боб от Туйн Пийкс-чаках го да се покаже през стъклото.Тогава стаята в която спях имаше прозорче на вратата и ме беше страх да гледам към него.

що няма емотикон за страх?
Виж целия пост
# 63
От "Джулия" и аз имам страшни спомени, но я четох на 15 ...
Сейлъмс Лот, Сияние, То - страшни са ми и това е. Мисля, че страхът от нощен прозорец, и аз сама срещу него, ще ми остане, малко или много  hahaha Просто винаги се сещам за лудницата в книгата  Crazy
Виж целия пост
# 64
Лудницата в 'То' ли имаш предвид?
Виж целия пост
# 65
Не, в Сейлъмс Лот. Една от любимите ми на Стивън Кинг.
В То сякаш няма толкова лудница, там хоръра е по-психологически според мен.
Виж целия пост
# 66
"Американски психар" на Б. И. Елис
Виж целия пост
# 67
От Сейлъмс лот не ме беше страх, макар че дълго време сънувах една сцена с един обесен на една греда. Бр.
Виж, Томи Чукалата направо ме сбърка  Joy Сега дори обаче не си спомням за какво става въпрос, помня, че беше в 4 части и с всяка част откачах все повече от ужас  Crazy
Не си спомням от друго да ме е било страх.
Виж целия пост
# 68
Спомяням си, че се ужасих от "Приключенията на Тил Ойленшпигел". Това е едиснтвената книга, която спрях да чета поради ужаса си от нея;Р

Е, бях на 12, де... Laughing
Виж целия пост
# 69
На мене едно време ми бяха страховити Кинговите, някои детски ("Лъвът, вещицата и гардеробът" примерно) - също; сега са ми страховити разни книжки с прозрения за човека и света изобщо (най-вече човешката душа); пресен пример мога да дам с романите на Саган, които открих преди няколко месеца... А скоро потресаващо ми въздейства и Кнут Хамсун с "Глад" и "Виктория". А, и Моъм много ме психира...
Виж целия пост
# 70
Единствената "класически страшна" книга, която съм чела, е тази:



Бях тийн, но още помня много добре как започнах книгата една събота по обяд и на финала се побърках да чета бързо, за да завърша книгата, преди навън да се е стъмнило. Laughing Определено ме беше страх, докато четях, но не са ми останали страховити спомени, които да ме преследват.

Чела съм и "Дългата разходка" на Стивън Кинг (пак в тийн годините, бях в гимназията), но изобщо не я намирам за страшна, дори не много потискаща (това по повод на темата за тягостните книги, където "Дългата разходка" се споменава често). За мен е силен психологически портрет.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия