Бродирана красота - Гоблени 68

Дай Боже всеки му такъв мил подарък

Браво на това влюбено момче  

Ще се сцепя от кеф, ако някой мъж направи такова нещо за мен.

Много е Флюбен , браво!
Изумрудената тази на Тусет ли е . Ще потърся.

тази по добра снимка не можах в момента да намеря. Мерси предварително, аз съм я шила преди време, запазила съм конците, обаче нямат номера, а приятелката се запали да я шие. Има схема от мен обаче иска ключа на ДМС за да го обърне в Ариадна,   По финансови причини. Макар че не съм съгласна...  

Романтикааааааааа... 

лелеле такъв зет искам и аз 

Корделия, най-добре дай остатъците от твоите конци на приятелката ти да си купи по тях ариадна , да си сравни в магазина , според мен.
Отивам да храня децата и да побоцкам, днес само мен гледате тук.

Дала съм ги. Обаче по няква нейна причина иска да види ключа...  Вече й предложих да си ги подбере в магазина. Хора различни нещо й влезнало в главата. 

Kordelia, благородно ти завиждам за подаръка. Толкова е мило...

Ама той не е мой подарък.  подарък е на сина ми към негова приятелка.  Наистина е мил и романтичен, радвам се че в съвремени деца има тази жилка. Значи съм успяла малко романтизм да му го привия. 

         Kordelia , браво на сина ти Чудесен подарък!

 Малко да "размия" темата и да ви попитам нещо Как реагираха познатите, близките и мъжете ви когато разбраха, че шиете гоблени?Много, много ще ми е интересно да прочета!

  Аз шия от скоро, но на когото кажа на някой и изхлипва от учудване.Все едно трябва да се чувствам като затъпяла лелка, такова ли е разбирането на връстниците ни?

Откакто съм открила гобленарските форуми и съм се запознала с куп млади ( и не чак толкова млади) жени и малко мъже, които шият, хич не ми пука какво си мислят частта от познатите ми, които не шият.Отдавна спрях да обръщам внимание на изказвания от рода на "ти си луда" , "що си вадиш очите" ' "как ти се занимава"....Съобразявам се само и единствено със себе си и собственото си удоволствие 

На мен по скоро ми реагират че би ги изнервило, мен пък успокоява. В повечето пъти ми се учудват има и възхищение, има и неразбиране от време на време. А за мъжете имах познат който ми предложи да медитирам докато шия...   Моя мъж беше ушил един гоблен една роза на черен фон, трябва да я снимам, с останали конци от моята роза,тази роза бях я шила за подарък 1:4, той я направи 1:1. После се хвана да шие Ябълкова градина по време на наряди. Обаче го съкратиха от армията смени няколко други работи и каза че ще го довърши като се пенисонира. Сега няма време за това хоби.  

Биляна, аз ще се включа по твоя въпрос, защото съм скоро запалила се по това изкуство (но държа да отбележа, че вече съм ушила шест гоблена и то не съвсем малки и съм на път да пресполовя седмия), т. е. въпросът ти е много актуален за мен. Самата аз не мога да повярвам, че шия и то с голям кеф. Ако някой преди време ми беше казал, щях да му се изсмея. Аз съм много припрян човек, с динамична професия, често съм прибързана и трудно се свъртам на едно място. Такава ме и познават хората. През април обаче дъщеря ми имаше да шие по трудово някаква бродерия. Помагайки й толкова се запалих, че отидох и си купих един гоблен на "Ланерте" - 4 сърца http://i067.radikal.ru/1001/c9/4a32057f59b6.jpg.
Започнах да шия и от яд, че обърках нещо, разшивайки строших иглата. Ама нали се бях изръсила 16 лв., си казах че ще го ушия и повече няма да пипна ръкоделие. Да, ама не. После харесах "Лунния ангел" и него уших http://s56.radikal.ru/i151/1001/5b/b079f7319bbf.jpg. После мъжкото и женското фламинго http://s05.radikal.ru/i178/1001/70/5cfe02fb6348.jpg и т.н.
Първоначално мъжът ми обикаляше около мен и се чудеше (не без ирония), че съм се заела с нещо нетипично за темперамента ми. Изобщо не вярваше, че ще завърша един, пък камо ли повече гоблени. Сега усещам респект - по-голям и по-голям след всеки ушит гоблен. Приятелите ми от друг град, в който живях дълги години, направо изпоприпадаха като им казах с какво се занимавам напоследък. Пратих им снимки на ушитото  и също смятам, че повярваха. Междувременно "запалих" леля ми, 12-годишната ми дъщеря, приятелка, която беше зарязала хобито си, чак и 6-годишният ми син започна да боцка зад игла на една панама. Иначе никой не смее да ми се присмива вече.
А на теб Биляна въобще да не ти пука от тъпите реакции на някои хора по отношение на хобито ти. Заявявай го с гордост, защото си е твое, доставя ти удоволствие и създаваш красота. Мисля, че бъзиците идват предимно от хора безделници, които смятам, че ти завиждат за това, което вършиш.  

Момичета, да ви се намира схема на тази прелест?