Не на всички въпроси. Ами ако ми е колежка и ми завиди, че се разбирам по-добре с колегите? За детегледачка изобщо няма да коментирам.
Виж целия пост
"Но във затвора попаднал на хора..."
- Публикувана: 15 дек. 2009, 11:47 ч.
- Последно мнение: 28 ян. 2010, 23:25 ч.
# 15
15 дек. 2009, 12:19 ч.
# 16
15 дек. 2009, 12:27 ч.
Аз лично втори шанс на такива изроди не бих дала. И да, изроди са. Малко е лежала въпросната Антония. Още повече, че не са удушили приятелката си в момент на афект (не, че това би било оправдание, но поне някакво обяснение), а всичко е било предварително планирано от доста време. Не е нормално и доверие на такъв човек не бих имала за каквото и да било, та даже къщата да ми изчисти. А ако вземе да ми завиди за нещо?
Виж целия пост
# 17
15 дек. 2009, 12:29 ч.
За да извършиш подобно деяние е ясно, че си психически неуравновенесен.Дано в затвора са получили необходимата лекарска помощ. Ако ставаше въпрос за възрастен човек -отговорите ми са категорично -не.
Но, тук има друг момент - те все още са били деца ,когато са го извършили и е възможно да не са съзнавали посредствията от постъпката си. Как смятат -трябва ли да бъдат оправдани за това,че са били непълнолетни?
Виж целия пост
Но, тук има друг момент - те все още са били деца ,когато са го извършили и е възможно да не са съзнавали посредствията от постъпката си. Как смятат -трябва ли да бъдат оправдани за това,че са били непълнолетни?
# 18
15 дек. 2009, 12:32 ч.
1. В този случай вярвам в положителна промяна, но то "ще се чуе", така или иначе.
2. Да, бих, но на неотговорна длъжност /поне като за начало/. И може би с ограничени контакти, макар че не знам доколко е правилно това.
3. Откровено - не. Без да познавам убийци, изпитвам непоносимост към тях и няма да ми е комфортно да работя рамо до рамо с такъв човек, било то и младо момиче.
4. Твърдо не. В офиса - как да е. Но в дома ми не бих искала да се 'навърта'.
5. Нямам проблеми за съседство, но ще имам едно на ум.
6. Няма да ми е приятно, но няма да се държа открито против нея, нито ще манипулирам роднинското мнение.
Виж целия пост
Ето и конкретните ми въпроси:
- Вярвате ли в положителната промяна след пребиваване в затвора?
- Бихте ли назначили във фирмата си въпросното момиче, в случай, че покрие всички изисквания за заемане на длъжността?
- Бихте ли се чувствали комфортно с такава колежка на съседното бюро?
- Бихте ли я наели за детегледачка или домашна помощница?
- Бихте ли се чувствали комфортно, ако сте съсед?
- А ако стане гадже или съпруга на ваш близък (брат, братовчед, девер)?
- Вярвате ли в положителната промяна след пребиваване в затвора?
- Бихте ли назначили във фирмата си въпросното момиче, в случай, че покрие всички изисквания за заемане на длъжността?
- Бихте ли се чувствали комфортно с такава колежка на съседното бюро?
- Бихте ли я наели за детегледачка или домашна помощница?
- Бихте ли се чувствали комфортно, ако сте съсед?
- А ако стане гадже или съпруга на ваш близък (брат, братовчед, девер)?
1. В този случай вярвам в положителна промяна, но то "ще се чуе", така или иначе.
2. Да, бих, но на неотговорна длъжност /поне като за начало/. И може би с ограничени контакти, макар че не знам доколко е правилно това.
3. Откровено - не. Без да познавам убийци, изпитвам непоносимост към тях и няма да ми е комфортно да работя рамо до рамо с такъв човек, било то и младо момиче.
4. Твърдо не. В офиса - как да е. Но в дома ми не бих искала да се 'навърта'.
5. Нямам проблеми за съседство, но ще имам едно на ум.
6. Няма да ми е приятно, но няма да се държа открито против нея, нито ще манипулирам роднинското мнение.
# 19
15 дек. 2009, 12:36 ч.
- Вярвате ли в положителната промяна след пребиваване в затвора? НЕ
- Бихте ли назначили във фирмата си въпросното момиче, в случай, че покрие всички изисквания за заемане на длъжността? НЕ
- Бихте ли се чувствали комфортно с такава колежка на съседното бюро? НЕ
- Бихте ли я наели за детегледачка или домашна помощница? АБСУРД
- Бихте ли се чувствали комфортно, ако сте съсед? НЕ
- А ако стане гадже или съпруга на ваш близък (брат, братовчед, девер)? НЕ
Мисля, че стана ясно какво е мнението ми по въпроса. Затворът не превъзпитава. Там освен да срещнеш още по-големи изроди, от които да научиш "нови номера" друго не получаваш( като се абстрахираме от факта, че затворът всъщност си е направо курорт - получаваш храна и разходка всеки ден, за която не плащаш).
Виж целия пост
- Бихте ли назначили във фирмата си въпросното момиче, в случай, че покрие всички изисквания за заемане на длъжността? НЕ
- Бихте ли се чувствали комфортно с такава колежка на съседното бюро? НЕ
- Бихте ли я наели за детегледачка или домашна помощница? АБСУРД
- Бихте ли се чувствали комфортно, ако сте съсед? НЕ
- А ако стане гадже или съпруга на ваш близък (брат, братовчед, девер)? НЕ
Мисля, че стана ясно какво е мнението ми по въпроса. Затворът не превъзпитава. Там освен да срещнеш още по-големи изроди, от които да научиш "нови номера" друго не получаваш( като се абстрахираме от факта, че затворът всъщност си е направо курорт - получаваш храна и разходка всеки ден, за която не плащаш).
# 20
15 дек. 2009, 12:37 ч.
Вярвате ли в положителната промяна след пребиваване в затвора? - Не. Факт е, че повечето от освободените рано или късно отново се завръщат към престъпния начин на живот. А много от тях започват с престъпленията дни след освобождаването си. От това си направих извода, че затворът не може да промени престъпника.
Бихте ли назначили във фирмата си въпросното момиче, в случай, че покрие всички изисквания за заемане на длъжността? - Не.
Бихте ли се чувствали комфортно с такава колежка на съседното бюро? - Малко вероятно.
Бихте ли я наели за детегледачка или домашна помощница? - Категорично не. Себе си може да изложа на риск, но децата и близките си - в никакъв случай.
Бихте ли се чувствали комфортно, ако сте съсед? - Не, заради децата си.
А ако стане гадже или съпруга на ваш близък (брат, братовчед, девер)? - Би ми било неприятно. Но както аз преценявам сама дали да поема даден риск или не, така и въпросният близък преценява сам за себе си, така че там едва ли имам думата.
За даването на втори шанс - аз бих дала такъв на човек, който не е извършил такова тежко престъпление и ясно показва, че се разкайва. Но това престъпление е много тежко и наистина не знам дали извършителите на подобен род престъпления трябва да имат втори шанс, какъвто жертвата им никога няма да получи.
Виж целия пост
.......................
Вярвате ли в положителната промяна след пребиваване в затвора? - Не. Факт е, че повечето от освободените рано или късно отново се завръщат към престъпния начин на живот. А много от тях започват с престъпленията дни след освобождаването си. От това си направих извода, че затворът не може да промени престъпника.
Бихте ли назначили във фирмата си въпросното момиче, в случай, че покрие всички изисквания за заемане на длъжността? - Не.
Бихте ли се чувствали комфортно с такава колежка на съседното бюро? - Малко вероятно.
Бихте ли я наели за детегледачка или домашна помощница? - Категорично не. Себе си може да изложа на риск, но децата и близките си - в никакъв случай.
Бихте ли се чувствали комфортно, ако сте съсед? - Не, заради децата си.
А ако стане гадже или съпруга на ваш близък (брат, братовчед, девер)? - Би ми било неприятно. Но както аз преценявам сама дали да поема даден риск или не, така и въпросният близък преценява сам за себе си, така че там едва ли имам думата.
За даването на втори шанс - аз бих дала такъв на човек, който не е извършил такова тежко престъпление и ясно показва, че се разкайва. Но това престъпление е много тежко и наистина не знам дали извършителите на подобен род престъпления трябва да имат втори шанс, какъвто жертвата им никога няма да получи.
# 21
15 дек. 2009, 12:47 ч.
Отговорите ми са не. Смятам, че млад човек, извършил умишлено убийство има дълбок психологически проблем и се нуждае от дълги години терапия. А съм сигурна, че в затвора не са я получили.
Виж целия пост
# 22
15 дек. 2009, 13:15 ч.
Нека помислим - без да смятаме убитото момиче - на колко хора преобърнаха живота наопаки.
Такива изродкини не бих погледнала дори.
Виж целия пост
Такива изродкини не бих погледнала дори.
# 23
15 дек. 2009, 13:16 ч.
Добре де, аз на 14-15 години също съм била дете, но и достатъчно с акъла си за да осъзнавам същността на подобно деяние и съответно последствията от него. Тогавашните ми приятели на тази възраст също, убедена съм. Не мисля, че това е оправдание. Не и за 14-годишни.
Виж целия пост
...Но, тук има друг момент - те все още са били деца ,когато са го извършили и е възможно да не са съзнавали посредствията от постъпката си. Как смятат -трябва ли да бъдат оправдани за това,че са били непълнолетни?
Добре де, аз на 14-15 години също съм била дете, но и достатъчно с акъла си за да осъзнавам същността на подобно деяние и съответно последствията от него. Тогавашните ми приятели на тази възраст също, убедена съм. Не мисля, че това е оправдание. Не и за 14-годишни.
# 24
15 дек. 2009, 13:21 ч.
Не вярвам, че са се поправили (който и да е се поправя, поправил или ще се поправи) в затвора.
Шанс? Няма място за шансове тук. Трябва да работят упорито и бавно да градят доверието, което глупаво и леко са загубили.
В първия момент ми се искаше да напиша "НЕ" на всички въпроси. Обаче се сетих, че познавам бивш затворник, осъден за убийство. Познавах го преди да влезе и сега.
И не се страхувам да го оставя при децата си. Имам му доверие. Дори разчитам на него, че би се притекъл на помощ, ако се наложи. Както и го прави. Човекът е свестен.
Комфортно се чувствам в неговата компания.
Виж целия пост
Шанс? Няма място за шансове тук. Трябва да работят упорито и бавно да градят доверието, което глупаво и леко са загубили.
В първия момент ми се искаше да напиша "НЕ" на всички въпроси. Обаче се сетих, че познавам бивш затворник, осъден за убийство. Познавах го преди да влезе и сега.
И не се страхувам да го оставя при децата си. Имам му доверие. Дори разчитам на него, че би се притекъл на помощ, ако се наложи. Както и го прави. Човекът е свестен.
Комфортно се чувствам в неговата компания.
# 25
15 дек. 2009, 13:33 ч.
Хората са различни.Някои може и да им остава нещо човешко след като са убили умишлено,но аз много не вярвам в това.За тези две момичета животът и предопределен и то само по тяхна вина.Когато си жесток,никой не може да ти помогне.
Виж целия пост
# 26
15 дек. 2009, 13:47 ч.
Искаше ми се да задам този въпрос. Познавам човек, извършил убийство. Но при съвсем други обстоятелства. И цял живот го има в досието си. Никога няма да бъде като преди. И не е редно. Никой няма право да отнема човешки живот.
Виж целия пост
В първия момент ми се искаше да напиша "НЕ" на всички въпроси. Обаче се сетих, че познавам бивш затворник, осъден за убийство. Познавах го преди да влезе и сега.
И не се страхувам да го оставя при децата си. Имам му доверие. Дори разчитам на него, че би се притекъл на помощ, ако се наложи. Както и го прави. Човекът е свестен.
Комфортно се чувствам в неговата компания.
И не се страхувам да го оставя при децата си. Имам му доверие. Дори разчитам на него, че би се притекъл на помощ, ако се наложи. Както и го прави. Човекът е свестен.
Комфортно се чувствам в неговата компания.
Искаше ми се да задам този въпрос. Познавам човек, извършил убийство. Но при съвсем други обстоятелства. И цял живот го има в досието си. Никога няма да бъде като преди. И не е редно. Никой няма право да отнема човешки живот.
# 27
15 дек. 2009, 13:47 ч.
За съжаление това е и моят отговор 
.
Виж целия пост
...Някои може и да им остава нещо човешко след като са убили умишлено,но аз много не вярвам в това...
.
# 28
15 дек. 2009, 13:48 ч.
1.Не знам.Смея да се надявам,че има такава.Но не и в конкретния случай.
2.Не.
3.Няма от какво да се притеснявам,освен ако не я подразня с нещо и реши да ме удуши.
4.Определено не.И още веднъж-не!
5.Ще се чувствам кофти,когато я срещам из входа.Чувството,което бих изпитвала ,хората наричат погнуса.
6.Същото като номер 5 с разлика само в местата на срещите ни.
Причината за убийството е направо...Не ми го побира акъла.И това на 14 години...
Виж целия пост
Преди да изложа същността на темата си, искам да направя поклон пред паметта на Никола Вапцаров и да изкажа приятната си изненада от начина, по който БНТ отрази 100 години от рождението на поета. 
* * *
Сега по темата.
От няколко дни в различни вестници срещам информация за освобождаването на Антония Матева от затвора. За тези, които не помнят - ето няколко линка - един , още един и още един .
Снощи на събиране с приятели се заговорихме по темата, и най-вече за това, какво се случва СЛЕД затвора. Предполага се, че човек излиза от там "поправен", каквото и да значи това. Предполага се, че трябва да му се даде шанс да започне живота си отначало... Всичко това е много хуманно на теория, но на практика...
Ето и конкретните ми въпроси:
-1.Вярвате ли в положителната промяна след пребиваване в затвора?
-2. Бихте ли назначили във фирмата си въпросното момиче, в случай, че покрие всички изисквания за заемане на длъжността?
- 3.Бихте ли се чувствали комфортно с такава колежка на съседното бюро?
- 4.Бихте ли я наели за детегледачка или домашна помощница?
- 5.Бихте ли се чувствали комфортно, ако сте съсед?
- 6.А ако стане гадже или съпруга на ваш близък (брат, братовчед, девер)?
С две думи - как се прилага на практика "даването на втори шанс"?
* * *
Сега по темата.
От няколко дни в различни вестници срещам информация за освобождаването на Антония Матева от затвора. За тези, които не помнят - ето няколко линка - един , още един и още един .
Снощи на събиране с приятели се заговорихме по темата, и най-вече за това, какво се случва СЛЕД затвора. Предполага се, че човек излиза от там "поправен", каквото и да значи това. Предполага се, че трябва да му се даде шанс да започне живота си отначало... Всичко това е много хуманно на теория, но на практика...
Ето и конкретните ми въпроси:
-1.Вярвате ли в положителната промяна след пребиваване в затвора?
-2. Бихте ли назначили във фирмата си въпросното момиче, в случай, че покрие всички изисквания за заемане на длъжността?
- 3.Бихте ли се чувствали комфортно с такава колежка на съседното бюро?
- 4.Бихте ли я наели за детегледачка или домашна помощница?
- 5.Бихте ли се чувствали комфортно, ако сте съсед?
- 6.А ако стане гадже или съпруга на ваш близък (брат, братовчед, девер)?
С две думи - как се прилага на практика "даването на втори шанс"?
2.Не.
3.Няма от какво да се притеснявам,освен ако не я подразня с нещо и реши да ме удуши.
4.Определено не.И още веднъж-не!
5.Ще се чувствам кофти,когато я срещам из входа.Чувството,което бих изпитвала ,хората наричат погнуса.
6.Същото като номер 5 с разлика само в местата на срещите ни.
Причината за убийството е направо...Не ми го побира акъла.И това на 14 години...
# 29
15 дек. 2009, 14:00 ч.
Толерантен човек съм и вярвам във втория шанс по принцип.В този случай бих разчитала на интуицията си,по-скоро бих дала шанс,но с условието,че до детето не бих я допуснала.Т.е малко резервирано и "лицемерно"-ДА.
Виж целия пост
Препоръчани теми