"Но във затвора попаднал на хора..."

А защо трябва да се стига до консенсус?Върху какво?Някой може ли да убеди другия ,че трябва да вземе на работа момичетата като детегледачки или в своята фирма?

Китана,

Момичетата обществен проблем ли са или не? Отговорността за обществените проблеми е на обществото. Ти част ли си от обществото? Ако да - отговорността е и твоя.

Абе, че нещо трябва да се прави с такива, трябва. Какъв е смисълът на думата *цивилизация*, ако ще ги линчуваме?!

Тъй като момичетата имат сериозен проблем- вероятно и психически, трябва първо да им се помогне, да разберат какво са направили. Разумът им трябва да започне да работи, както се очаква от обществото. Моралът трябва да им проговори.

Докато някой висш мозък не сметне, че са годни да се впуснат в реалността- защото тя е много по-жестока от *Междузвездни войни*, се държат под домашен арест или в специални звена. Но за това са нужни средства. И пак опираме до парите. Кой ще ги даде?

Само с даването на работа и с отстъпването на място в автобуса, не са интегрирани.

Китана, там е работата, че се предполага, че закона именно олицетворява консенсуса на обществото, в което се спазва дадения закон.

Лурдес, а ти какво предлагаш? Който веднъж влезе в затвора, да не излиза? Или? Луната? 

JKS, и аз това обяснявам. Ама ме обвиниха, че вменявам вина на другите.

Поправителните общежития не са традиционен затвор. Давам веднага пример с Варненския затвор /който е мъжки затвор/. В него тежките пресъпления се излежават в килии 3 на 3 м., с по шест легла вътре, застлани с парцалаци, а по стените стоят "културни" пластове от поколенията излежани присъди. Заведени са над 20 дела в Европейската комисия за правата на човека срещу Варненския затвор, именно заради тези условия и липсата на превъзпитателна и рехабилитационна работа със затворниците.
Във "ВИП" крилото, строено по американски образец - теракот, самостоятелен санитарен възел, три легла 4на3 кв. метра, се настаняват затворници с леки присъди за, предимно, икономически престъпления и други подобни, тълкувани като престъпления срещу имуществото. Повечето от тези затворници имат право на работа като награда за добро поведение. Работата на затворника един ден се счита за три, първа категория труд. За това излизат винаги предстрочно, ако са показали, че се разкайват и имат необходимия трудов стаж като повинност.

Общежитието за непълнолетни правонарушителки съм Сливенския затвор е поправителна, а не точно наказателна институция. Там излежават тежки присъди момичета от 14 до 18 години.Условията са добри - в стая са по 4, имат самостоятелен санитарен възел. Всеки ден имат занятия по трудотерапия,психотерапия и групова социална работа. Целият им ден е зает с дейности по самоусъвършенстване, а впечатленията на колеги са, че специалистите си вършат съвестно работата. Има строг дневен режим, никакви цигари, никакъв алкохол, не разполагат с пари. Свижданията са строго ограничени, контактите с външния свят  - също.

Пак, обаче, стигаме до въпроса пет години в общежитието достатъчни ли са за промяна на първоначалните нагласи определени от битието /Холограма /?

Ами не съм и не желая да се.Пък ти си ги адаптирай.
Знам, че са на свобода.Изразявам нежелание да работя аз лично с подобни.А не да не се разминавам по улицата с тях.Това няма как да го искам да се случи-не съм толкоз паднала от луната.Какво точно се очаква да направИМ за тях?Да ги погаля по главата?Да спра да се страхувам и да ги поканя на кафе?Да седи до мен на бьрото и да си разказваме вицове в обедната почивка, включително има и такива, за умрели...черен хумор му викат-за да ги предразположа и да се чувстват добре ТЕ?А аз как ще се чувствам-важно ли е?Длъжна ли съм аз, като част от обществото да заставам зад подобна кауза?

Аз съм част от моето семейство.Дотам ми стигат ръцете.Какво общество?Отговорността е и моя?За някоя пикла,която е решила,че ще премахне перманентно своя приятелка,защото момчетата я харесвали повече?О,да,логика невероятна.
Родителите й като не са поели своята отговорност,трябва да я поема аз,моето семейство?

Понеже очевидно имаш впечатления от системата отблизо, би ли разказала малко по-подробно какво точно значи "трудотерапия", "психотерапия", "дейности по самоусъвършенстване" и т.н.  
Честно казано, нямам никаква представа какво точно се случва на едно такова място, всичките ми представи са от книги и филми, а ясно е, че нещата са се променили доста от времето на Граф Монте Кристо до сега  
Ако наистина има интензивна работа на специалисти, е едно, ако просто се зяпа в тавана (образно казано) и се чака ден да мине, друг да дойде - съвсем друго. Така че може би е важно да се уточни и това.

разбира се-който умишлено отнеме живот-не на луната и зад луната ако може....
това е мое мнение, разбира се, не ангажирам никой с него.Да не слиза от луната до живот.Да, да не излиза,за мен не е редно да излиза.Говорим за тежкото престъпление в Пв, не за откраднат самун от магазина от глад.

Едно от нещата, които си спомням от годините в гимназията беше, че един ден вървейки по улицата една съученичка ми каза:
- Абе, тия в кафевите дрехи виждаш ли ги? - каза тя.
- Е!?
- Тия са затворници.
- Да, бе. Е кво правят тука.
- Ами ходят на работа. Сега се прибират.
- Ама как така ще ходят на работа?! Нали са в затвора?
- Тия дето са с по-леки престъпления ги пускат в определен час и ходят на работа. После се прибират. Пак в определен час.
- ?!? - продължих да се пуля аз.
- Обаче ги задължават да ходят само в тия кафевите дрехи.

Годината е била след '89та. От Бургас съм. В последствие разбрах, че пътя до спирката, от която ги прибират с автобуса се пресича с маршрута ми от гимназията до вкъщи. После ги засичах и друг път. Признавам си зяпахме ги. Но бяха хора. И вървяха като хора. На два крака. Имаха очи, уши и усти. Като нас.

 Jizzlobber, нядавам се да нямаш идея що е доживотна присъда. Аз също нямам, но се опитвам да се информирам. Да пуснем анкета?

Според мен те сами в пълно съзнание са нарушили изконни обществени норми, закони и т.н.
Не може да се очаква от тях да искат отново да ги приеме обществото както обществото приема един нормален гражданин. Не може да се очаква същото и от обществото - връзката е прекъсната, те доброволно са я нарушили.

Предлагам обществено-полезен труд минимум 30 години.

А ако утре, недай си Боже!, срещнем въпросната пикла или някоя подобна на нея и тя опре нож до гърлото ни? Кого ще обвиняваме? Нали обществото - че не ни е опазило?
Значи девойките си остават проблем за обществото, който трябва да се реши.

ми пусни, що мен ме питаш?
какво е доживотна присъда трябва да разбере всеки убил умишлено.Ако съм  аз-и да драпам от там колко е кофти-такова е-да не съм убивала....ако си ти-ми не те ща да си ми съседка, ако си заклала предишната си съседка.Няма как да се информираш.Единствено ако го изживееш, ще знаеш.Няма и как да разбереш какво е да те убият, ако не го изживееш...

Няма да обвиня обществото....това па от къде ви хрумна?
Много е модерно все Обществото товааа. ..оноваааа
глупости на търкалета....

Ако не бяха тези с леки престъпления, а тези, дето са убивали и ако ти знаеше това -  пак ли щеше да ги приемаш като "хора като нас"??

Трудотерапията е елемент на психосоциалната рехабилитация - имат си програма за усъвършенстване на трудови умения, в зависимост от интересите и възможностите на всяко момиче. Прилича на професионално обучение, но е свързано повече с развитието на естетическо усещане, трудови навици и умения за справяне с трудни ситуации в определена трудова дейност.

Психотерапията с цел ресоциализация има множество подходи и методи за приложение. Обикновено с малолетни и непълнолетни, извършили тежки престъпления се прилагат психодинамична терапия /по Мелани Клайн и/или Ана Фройд/, като основната цел е осъзнаването и овладяването на гнева. По-рядко се прилага  поведенческа терапия, която се фиксира върху промяна на поведенческия модел при справяне с ежедневието - изисква повече време и повече индивидуална анализа /моделиране, оперантно обуславяне, системна десенсибилизация/.

В Сливенския затвор има и програма за включване в културно-масови прояви - художествен клуб, грим и прическа, озеленяване /не съм сигурна дали точно така се нарича/ и театрален клуб.

Общо взето /с изключение на изолацията и ограничената свобода на дневния режим/ са си като на лагер.