Здравейте, мили мами и татковци!
Може би някой от вас е изпатил същото, което се случва на мен...
Ще започна с това, че с бащата на детето си имах само църковен брак и детето е припознато. Впросният татко постоянно ходеше да следва в различни държави, както и сега извън България, а и ще продължи да бъде поне още 2 години. През цялото време аз се грижих сама за детето, дори, когато стана на 6 месеца, се принудих да го дам в Дом Майка и Дете на дневен център, тъй като няма ясли за толкова малки деца. Това дете трябваше да се буди в 6:00 h за този период, тъй като ползвахме служебния bus на персонала и той беше само 2 пъти дневно за двете смени. И така... ходех си на работа и се справяхме. Майка ми също помагаше от Гърция, но знаете как е с малко дете. За около 2 г. и 8 месеца, с бащата да имаме съвместно 5 месеца. Когато имаше практика в България, също отсъстваше, с тази разлика, че като си идваше веднъж месечно за 3-4 дни, изпираше всишките си дрехи и най-вече ризи, а аз трябваше освен, че работя, и да стоя до късно да гладя. В общи линии си идваше на хотел. Когато малкият ходеше при него, \" Бягай от тук- работя\" .Детето ми е на 4 годинки, бях пропуснала да кажа. Този човек ми помагаше хипер минимално с това детенце. И имаше моменти, в които ми вадеше залъка от устата. Не стига, че идваше на хотел, ами не се и разбирахме.
През юли миналата година дойдох в Гърция, мислейки, че с майка ми ще се справим двете, но уви- започнаха се още по- големи проблеми( не мога да уточнявам). Молех бащата на детето си за помощ, но той се отнасяше арогатно. Този август той дойде и ми взе детето.
Причината беше следната- аз си имах приятел от 10 месеца, с когото съм и сега. Не му бях казвала, защото нито аз бях готова да кажа, нито той- да разбере. Пък и през цялото отва време той ми демонстрираше безразличие. Приятелят ми е християнин от арабска държава и е прекрасен човек. Не мога да повярвам как той прие детето ми като свое, а е само на 25 години, с една година е по- голям от мен. Бащата на сина ми никога не се е държал така с него. За пръв път виждах детенцето си толкова радостно- играеха заедно, правеха всичко заедно, когато аз бях на работа. Грижите за това малко човече бяха невероятни, а и той чувстваше топлината на семейството, никoй не го пренебрегваше. Както вече казах- имахме много трудни моменти докато започнем от нулата. Живяхме за 3- 4 месеца в една стая от апартамент тримата, но детето винаги беше уважавано. Който е излизал в чужбина знае как е началото...
Така- най- вероятно ми предстои съд, тъй като той взе детето от мен( която съм била с него в много трудности, но никога не съм го оставяла, защото е част от мен) и първоначално искаше да го натресе на което и да е семейство, само да не е при мен- от омраза и от не знам какво ли не. Сега детето е при бащата на Мистър Татко. Съгласих се, защото исках да се успокои и без скандали и съд да ми даде детето, тий като той само следва и си кара практиките. Аз не мога да се завърна в България, защото парите, които ще взимам, за нищо няма да ми стигат. Беше ми предложил да се върна при него, но не мога да си представя живота с човек, който не ме уважава.
Не мога да разбера каква обич изпитва този баща към детето си, след като го беше оставил на майка му в най- големите трудности и почти не го беше грижа, а сега, когато всичко започна да се наражда- иска да го вземе. Също така ми бе казано \" не се занимавай със сина преди да знаеш кой е баща му\". Не знам дали тези негови слова наистина ще намерят слова в съда. Ако някой е компетентен, моля да пише. И ако знаете към кой адвокат да се обърна, защото тук говорим за дете, което е привързано към мен и аз съм привързана към него. Израсла съм при баба и дядо, не искам това да се случи и с него, защото знам какво е да липсва мама. Не искам то да бъде оръжине на омразата.
Виж целия пост
Може би някой от вас е изпатил същото, което се случва на мен...
Ще започна с това, че с бащата на детето си имах само църковен брак и детето е припознато. Впросният татко постоянно ходеше да следва в различни държави, както и сега извън България, а и ще продължи да бъде поне още 2 години. През цялото време аз се грижих сама за детето, дори, когато стана на 6 месеца, се принудих да го дам в Дом Майка и Дете на дневен център, тъй като няма ясли за толкова малки деца. Това дете трябваше да се буди в 6:00 h за този период, тъй като ползвахме служебния bus на персонала и той беше само 2 пъти дневно за двете смени. И така... ходех си на работа и се справяхме. Майка ми също помагаше от Гърция, но знаете как е с малко дете. За около 2 г. и 8 месеца, с бащата да имаме съвместно 5 месеца. Когато имаше практика в България, също отсъстваше, с тази разлика, че като си идваше веднъж месечно за 3-4 дни, изпираше всишките си дрехи и най-вече ризи, а аз трябваше освен, че работя, и да стоя до късно да гладя. В общи линии си идваше на хотел. Когато малкият ходеше при него, \" Бягай от тук- работя\" .Детето ми е на 4 годинки, бях пропуснала да кажа. Този човек ми помагаше хипер минимално с това детенце. И имаше моменти, в които ми вадеше залъка от устата. Не стига, че идваше на хотел, ами не се и разбирахме.
През юли миналата година дойдох в Гърция, мислейки, че с майка ми ще се справим двете, но уви- започнаха се още по- големи проблеми( не мога да уточнявам). Молех бащата на детето си за помощ, но той се отнасяше арогатно. Този август той дойде и ми взе детето.
Причината беше следната- аз си имах приятел от 10 месеца, с когото съм и сега. Не му бях казвала, защото нито аз бях готова да кажа, нито той- да разбере. Пък и през цялото отва време той ми демонстрираше безразличие. Приятелят ми е християнин от арабска държава и е прекрасен човек. Не мога да повярвам как той прие детето ми като свое, а е само на 25 години, с една година е по- голям от мен. Бащата на сина ми никога не се е държал така с него. За пръв път виждах детенцето си толкова радостно- играеха заедно, правеха всичко заедно, когато аз бях на работа. Грижите за това малко човече бяха невероятни, а и той чувстваше топлината на семейството, никoй не го пренебрегваше. Както вече казах- имахме много трудни моменти докато започнем от нулата. Живяхме за 3- 4 месеца в една стая от апартамент тримата, но детето винаги беше уважавано. Който е излизал в чужбина знае как е началото...
Така- най- вероятно ми предстои съд, тъй като той взе детето от мен( която съм била с него в много трудности, но никога не съм го оставяла, защото е част от мен) и първоначално искаше да го натресе на което и да е семейство, само да не е при мен- от омраза и от не знам какво ли не. Сега детето е при бащата на Мистър Татко. Съгласих се, защото исках да се успокои и без скандали и съд да ми даде детето, тий като той само следва и си кара практиките. Аз не мога да се завърна в България, защото парите, които ще взимам, за нищо няма да ми стигат. Беше ми предложил да се върна при него, но не мога да си представя живота с човек, който не ме уважава.
Не мога да разбера каква обич изпитва този баща към детето си, след като го беше оставил на майка му в най- големите трудности и почти не го беше грижа, а сега, когато всичко започна да се наражда- иска да го вземе. Също така ми бе казано \" не се занимавай със сина преди да знаеш кой е баща му\". Не знам дали тези негови слова наистина ще намерят слова в съда. Ако някой е компетентен, моля да пише. И ако знаете към кой адвокат да се обърна, защото тук говорим за дете, което е привързано към мен и аз съм привързана към него. Израсла съм при баба и дядо, не искам това да се случи и с него, защото знам какво е да липсва мама. Не искам то да бъде оръжине на омразата.
