Ноемврийчета 2005 - 29та коледно-първомартенска-първоюнска тема

...Не се разстройвам, не реагирам никак и се правя, че не съм чула, защото ми е ясно, че детето има право на реакция в каквато и да е ситуация, и неговата единствена реакция, когато не е съгласно с нас, а трябва да се подчини, е тази...

започнах да се чудя какво правят родителите, които не са свободни професии, нямат баби, работят до 6 и поради това не могат да водят децата си тук-таме

Четиригодишното дете
Тази възраст е белязана от неравновесие, несигурност и липса на координация в почти цялото поведение. Детето, което доста добре е координирало движенията ей на три години, сега започва да се спъва, да пада, да се бои да не падне, физическите признаци за напрежение са по-чести: детето примигва, гризе си ноктите, бърка си в носа, опипва половите си органи, смуче палеца си. Може дори да получи лицеви тикове.
В същото време то се превръща в индивид със силно развито социално чувство. Високо цени приятелството, макар трудно да се разбира е приятелите си. В присъствието на други деца проблемите му напомнят онези, които е имало на две години. То е властно, конфликтно, агресивно. На родителите им се струва, че се е върнало назад, докато всъщност става дума за скок напред, който води към нов стабилен и положителен етап - петата година. Вярно е впрочем, че четиригодишното дете прилича на дете на две години и половина. То има същите крайни реакции - ту е срамежливо и кротко, ту свръхвъзбудено. Много деца на тази възраст отново се привързват към ритуалите. Създават си неизменни навици за ядене, обличане или спане. Стара много трудно да ги накарате да приемат каквато и да е промя¬на. Афективното им безпокойство се изразява в сълзи, хленчене и безброй въпроси.
Четиригодишните обичат да играят заедно. Но ако някой антрополог се заемеше с изучаването на социалната им психология и на племенния им живот, би му се отворила много работа. Социалните отношения на тази възраст нямат нищо общо със светските сбирки; те винаги са бурни и размирни. Щом се обособи група, натрапниците биват изгонвани. Тук много се командва, изисква, бута, удря. Езикът се превръща в хвалба. Охотно се разменят обиди. Това е откровено груба възраст, която не се съобразява осо¬бено с чуждото мнение.
За да характеризира тази възраст, Гезел предлага епитета „разюздана". Детето е разюдано в двигателното си поведение. То рита, бие се, гневи се. Разюздано е и в речника си. Очаровано е от думите и тяхната звучност. За пръв път разбира, че съществуват думи - повечето от тях с по три, четири или пет букви, - които не са по вкуса на родителите му.Дава си сметка, че мама и татко ще подскочат, ако произнесе някоя от тия перли, най-вече в присъствието на други хора. Особено го радват нецензурните термини. Способно е да каже: „Мамо, знаеш ли какво искам за обяд? Шунка, моркови, сладолед и ако!" Тук ще се разсмее, неиздържало на неустоимата си духовитост и напълно наясно с принципа на „подсилването". Опитната майка ще се въздържи да придаде стойност на тези кратки думички, като изрази недоволство и по този начин им обърне внимание. Тя no-скоро ще се направи, че не ги е чула. Кога¬то детето навърши пет години, от тях няма да има и следа.
Четиригодишното дете е разпасало и в контактите си с хората. То обича да се противи на нарежданията и заповедите, забраните го дразнят, прави се на интересно, хвали се, ругае. „Ще те набия" е любимата заплаха, която отправя към другите деца. Въображението му също се развихря и се превръща в един от факторите, които му пречат да различи действителността от илюзията. Демаркационната линия между реалното и въображаемото не му изглежда съвсем очевидна. То е пълно с неправдоподобни истории, които ви разказва, без да му мигне окото. На тази възраст родителите не бива да го наричат „лъжец". Това би би било грешка, защото всъщност то се опитва именно да различи действи¬телността от фикцията. Само че докато го прави, загубва контрола над въображението си. Така то може да каже на родителите си, че е видяло в градината „животно, по-голямо от къщата" или че вчера слеобед се е „качило на луната с ракета".
Четиригодишното дете няма друго чувство за собственост, освен убеждението, че всичко наоколо му принадлежи. Но то не е „крадец", както не е и „лъжец". Просто смесва факта, че държи нещо в ръце, с идеята за притежание. Играчката, взета от съседчето, е „негова", защото е играло с нея, сложило си я е в джоба и я е донесло вкъщи. Такава е теорията за собствеността, когато сте на четири години.
Динамичността му е изключителна, скоростта, с която се придвижва- много висока. То се качва и слиза по стълби¬те тичешком, хвърчи из къщата или апартамента, шумно затръшва вратите. И думите произнася бързо. Истински бъбривко е, обожава да говори за каквото и да било. Сам си коментира околния свят и понякога сам се слуша.
Обича безсмислените думи и римите. С едно от момче¬тата ни веднъж измисляхме рими в продължение на половин час. Осведомените родители могат да използват тази нова страст към езика, за да играят с детето на всякакви игри на думи (виж глава 11). Особена слабост има към ху¬мора, преувеличенията и броилките. Ако решите да участ¬вате в играта, четиригодишното ви хлапе много ще оцени такъв един зададен от вас въпрос: „Случайно да имаш слон в джоба си?"
Обича драматизациите, театралната игра и добре си служи с марионетки. Способно е да организира безкрайна пиеса вкъщи и навън със своите кубчета, коли, камиончета, влакчета, корабчета и кукли.
На тази възраст детето ни напомня онзи човек, описан от Стивън Лийкок, който веднъж се метнал на коня и се понесъл „във всички посоки". Четиригодишното дете никога не знае къде точно отива. Голямата скорост, с която се премества в пространството, и неустановената му умствена структура го отвеждат по странични и непредвидими пътища. Едно такова дете, което майката попитала какво рисува, отговорило: „Откъде да знам, още не съм свършил!" И наистина, детето може да започне да рисува костенурка, която пътьом да се превърне в динозавър или камион. Същите неподозирани отклонения забелязваме, когато ни разказва какво е видяло.
Както го описва Гезел: „То може да бъде спокойно, шумно, кротко, безапелационно, отворено, властно, загадъчно, независимо, общително, може да е атлет, артист, реалист, фантазьор, кавгаджия, може да е сговорчиво, безразлично, любопитно, прямо, разговорливо, остроумно, догматично и тъпо."
Поради особеностите на тази възраст към четиригодишните деца трябва да се отнасяме твърдо. Слабите или колебливи родители ще имат много неприятности. Четири¬годишното дете харесва разнообразието. Често му е необходимо да сменя ритъма. Опитната майка винаги ще измисли някоя нова дейност, за да го заинтересува и да го отклони от ситуация, която не върви на добре, Игрите му и поведението му могат лесно да се изродят в някоя глупост, ако не се контролират. Майката или бащата трябва да пре-дугадят този момент и да предложат нещо ново и интересно.          
Поради по-развитото му социално чувство и поради факта, че приятелството е по-ценено на четири, отколкото на три години, ако се наложи да накажете детето, изолирайте го от групата. Кажете му нещо такова: „След като не уме¬еш да си-играеш с Томи и Стийв, играй си самичък. Може би след малко ще ти позволя пак да играеш с тях. Ще видя." Във всеки случай дайте му възможност да запази достойнството си. Така ще мотивирате желанието му да промени поведението си, за да се присъедини отново към групата. Добре е, ако е възможно, да обявявате решенията си със спокоен тон, без властни и наказателни интонации в гласа си. .
Такова е четиригодишното дете, И точно когато родите¬лите започват да се питат струва ли си изобщо да се живее с това малко чудовище, то навършва пет години. Всичко внезапно се променя! Неравновесиетр на четвъртата година е заменено от равновесието на петата.

...Ходи с един тефтер и пише някакви знаци, от време на време буквите и цифрите, които знае.

[ единствено по-противно ми е аз да съм госпожата. Не може да съм добра госпожа, винаги трябва да се карам и да наказвам разни кукли. Също така много важно е да Я избирам за отговорник на групата и тя да ми клюкари кой не е слушал. Бррррр.