.
,няма по-хубави емоции...
/ 
Изобщо не бих искала да гледам,дори и да има запис 
Операцията изобщо не е страшна, а и бебчето го изваждат толкова бързо (не повече от 5 - 10 минути след началото на операцията), че не ти остава време да се притесниш или изнервиш. 
морфеин и какво ли още не ми бутнаха. Това се случи, защото трябваше бързо да вадят бебето. Боля ме много в началото,усещах как ме кълцат, разтягат, дърпат, за това ми сложиха райския газ да заспя. Събудих се докато ме шиеха и им казах, че съм сънувала прекрасен сън - как пием бира с докторите на една поляна. Питах три пъти дали детето е живо и дали е нормално. После нямам спомени за нищо. Повърнах на другия ден, защото бях яла вечерта доста, не знаех, че ще раждам сега гладна ли да стоя , имах главоболие 6 месеца след това, а болки в кръста имам и до сега, но вече по-рядко. И следващия път бих родила с епидурална упойка, защото до колкото знам няма някоя, която да не се бие в гръбнака за секцио 
Бях се спряла на епидурална ( не се наложи секцио) ,родих нормално. По време на раждането бях и с епидурална и с пълна упойка (когато се наложи шиене след епизиотомиа). Аз казах че предпочитам да ме шият без пълна упойка ,но започнах да губя много кръв и лекарката ме посъветва за пълна. След упойката нямах проблеми,не ме болеше главата и други такива реакции. Но за сметка на това епизиотомиата се погрижи добре за дискомфорта ми. 
хаха, аз не съм цапнала нищо, но също не го схванах...
Пропуснах да чуя първия плач на детето си, освен това виех от болки след като се събудих. Само се успокоявам, че може би е било за добро, като си помисля за момичето до мен в реанимацията, което беше със спинална или епидурална не знам точно, но имаше ужасно главоболие дни наред. Успех и бързо възстановяване.
Препоръчани теми
