Имаме в Канада зима с красива бяла пелерина - 40

Няма курсове, има регистрация в сайтове - съответно провинциален или федерален, пуснане на СВ в сайта + правиш си профил в областта, която търсиш и имаш някакви квалификации/дипломи. Според областта, в която си се насочил има всеобщи изпити, които са 2-3 пъти годишно. Явяваш се, покриваш нивото, включват те в лист, в който най-общо всички заинтересувани министерства имат достъп. Като излезе място ти пращат имейл да се явиш на интервю, минаваш, назначават те.   Това е накратко. Най-готиното е, че за повечето места не искат даже канадско гражданство   Eто сайтовете ако си заинтересувана  

Федерална Канада http://jobs-emplois.gc.ca/index-eng.htm
Провинция Квебек http://www.tresor.gouv.qc.ca/

Да, mamamia, така си е, хамалогия е и не казвам, че е за всеки. Но не мога да разбера хората, които имат възможност, знания, умения да вършат дадено нещо, а предпочитат да се оплакват как заплата им била малка, как никой не ги зачитал и др. подобни, когато варианти все пак има

Мое мненеие - всеки, които емигрира САМО по икономически причини е в голяма грешка.
Световната икономика и положението в България през последните 10 години показват, че където и да се работи се изкарват пари за нормален живот в дадената страна. Говорим за хора с професии и желание за работа.

Аз и мъжа ми като имаме апартаменти(всеки по един) във Варна, не означава, че бихме останали там да живеем. И работа имахме. И кола. Но моите мотиви никога не са били икономически. Аз просто не искам да живея в България. Незнам дали Канада е моята страна, но мисля, че ако човек има шанс да опознае различна страна не трябва да се отказва от тази възможност. Все пак аз съм на 29 години и тепърва ще имам дете. Имам още какво да видя и да науча за света.

greendream , благодаря ти! 

Галче, и аз съм на това мнение.

arogance, какви са твоите причини за да напуснеш? Какво не и харесваш на БГ?
И да, не става дума само за материалното, но трябва да се съгласиш, че когато материалното не ти е проблем, чак тогава на хората им олеква и могат да си позволят и за други неща да мислят. Човек, който мисли дали ще има пари за джобни за детето на другият ден, едва ли му е до театър или кино/дори ти да му ги платиш/, дори и красотата на цветята не може да види.

Много се радвам, че попаднах в тази тема, макар и да съм "външна" - нито съм в Канада, нито съм в процедура за имиграция. Но напоследък все повече си мисля да опитам шанса си навън  

а дискусията ми е много полезна  

Галче, едва ли аз съм тази, която трябва да ти даде съвет, а и не знам доколко имаш нужда, но според мен винаги ще се питаш какво е щяло да бъде, ако не заминете. И си мисля, че трябва да се възползвате от този момент. Ако не ви хареса, винаги можете да се върнете. Но едва ли винаги ще може да заминете.

Галче, направи си и сметка колко би ти струвало едно преместване. Това също е много важно.

Плюсове и минуси на един лист винаги помагат да се избистри мозъка.

Интересна тема.... колкото сме в този форум, толкова и мнения и всеки според откъдето произлиза.
Поне тук (предполагам дами при вас не е по-различно) по закон минималната отпуска е 2 седмици. След 5 години стават 3. Аз също имам 3 седмици, но фирмата е голяма. Но ако си при частник, или малка фирмичка ... каквото закона казал. Болничните дни... тук закон няма... това е според решение на работодателя. Празници - не всички имат Великденският понеделник ...Лични дни.... да не ми се случва да ползвам, но са за погребение, 1 ден за сватба, 1 ден за местене ( на определен срок от време). По отношение на държавната администрация... да имаш късмета да отидеш там, защото моето лично наблюдение че дискриминацията не е малко, а много... но е тема табуууу .
В големите фирми като Хайдро, Телъс, Транспорта, сити-хол... нестига че неработят, а имат всички предимства. Ох, и темата за учителите.... не съм в този отдел още, но Виктор ходи на градина в сградата на едно начално училище. Еми то учителите нестига че работят от 9 до 3, а всеки месец имат един или два дни за "професионален ден". Ти как ще си гледаш детето си е твой проблем. И една клиентка беше учителка.... 20 или 30 болнични дни имаше. И пак за едни има, за други няма... който както се уреди и на който какъвто късмет му е уреден

Някой спомена, коя диплома щяла да се признае... ха... че то и тук предпочитат Канадската
Кой ходи на университет.... емигрантските деца... Значи личният ми извод е че работиш по цял ден, почти неходиш на почивка (че обикновено е пътуване до БГ), събираш пари за изплащане на апартамент, кола или каквото имаш, събираш 18 години за да дадеш шанс за университет.. и като станеш на 50-60г... вземат ти намерят някой рак, че то тука като гледам хората основно от това се гътат (да опази Господ)....

Идеалната среда е най-важна... хем детето да има някакъв шанс, хем и ти като родител да живееш. И в БГ да си... света е отворен; И в Канада да си... света е пак отворен.
Незнам кое общество е най-добро за детето ми.... Тука работят за да живеят, докато в други страни (като в  Европа) живеят за да работят. Според мен това е огромната разлика. Шансовете са еднакви навсякъде... Ако работиш в БГ на ниска заплата, или в Канада като мияч на чинии.... абсолютно същото е, само където си сам!

През студенските си години съм ходина 2 пъти на бригада в Сащ и определено много ми хареса тогава.
Винаги съм искала да живея там, но легален начин не се намери за нас(запознахм се с мъжа ми в Сащ) за 3-4 години и тогава решихме да пробваме Канада.
Всички мои приятели след завършване на университет заминаха за чужбина и се установиха добре там.
Моята среда в България я няма и не се чувсвам добре там. А и не харесвам изтормозените хора, много скитници и просяци по улиците и много други неща, които ме подтискат. Знам, че и тук не е рая, но засега се чувствам по-добре.
Не казвам, че парите не са от значение, но не са основен фактор за мен. Както каза Галче и там сме имали, но е било в рамките на нормалното.

Наистина темата е интересна и ми се иска да напиша и моето мнение. Напълно съм съгласна, че колкото хора, толкова и мнения.

Ние в България бяхме доста добре според българските стандарти, причината да дойдем тук беше желението ми за живот извън България, за опознаване на друга култура, друг начин на живот. Мога да кажя, че има моменти, в които още ми е много тежко. Не сме имали финансови проблеми последните 10 години и сега изведнъж се наложи да живеем много икономично и внимателно да разпределяме всеки долар. За съжаление не си го представях точна така живота в Канада. Разбирам, че това е проблем на новото начало, но аз се подготвях дълго време за това начало и се надявах, че да имам работа в Канада ще е достатъчно условие за нормален живот. А се оказа, че не е така. Не говоря тук вообще за ваканции, къща или нова кола. Говоря за плащане на сметките,  излизане на заведение, кино или друго забавление. Четох много информация предварително за живота в Монреал и никъде не видях някой да казва, че вообще не е достатъчно само да имаш работа. Сега вече знам и искам да кажя на хората след мен, че ако искате да си позволите нормален живот, не е достатъчно да имате само работа. Зависи много каква е заплатата и на двамата в семейството и как искате да живеете. Ако няма проблем да си стоите само в къщи и можете да чакате търпеливо да минат годините на адаптация, няма проблем. Просто не очаквайте, че факта, че вече сте в Канада ще ви даде по-добър начин на живот.

Моето лично мнение е, че идвайки тук човек трябва да има много точна стратегия какво ще прави, каква професия има, колко години ще учи нова професия или чуждия език. Другото много важно нещо е, да дойдеш поне с един много добър език. Казвам един, защото ние живеем в Монреал и тук само с единия език не може.

Когато са минали 4-5 години, говориш вече много добре езиците, намерил си си мястото нещата вече изглеждат различно, да не говорим, че вече си се отдалечил от България и нямаш ясна представа как се живее и оцелява там. Според мен в Канада, наистина живота е доста по-уреден, но аз все още не съм решила дали заради това, човек трябва да се откаже от миналото си и близките си.
 
Никога не може да се даде еднозначен отговор за това дали е добре човек да имигрира. Никой не знае къде би се чувствал добре, но също така никой не може да зачеркне досегашния си живот и да започне всичко наново. Аз също като sofi не съжалявам, че дойдехме, тук научих много нови неща и се запознах с много интересни хора, но все още не съм решила дали искам да остана тук. Колкото до децата, ние имаме късмет с добро държавно училище, но ние имаме две деца и ще бъде много трудно да им осигурим частно училище и на двамата. Доколкото знам след 12 год.възраст е важно да са в хубаво училище, а обикновено това са частните училища.

Може и моето мнение да е различно от на повечето тук, но пак казвам нещата на различните етапи изглеждат различно.

O, това звучи сериозно. Това колко процента от познатите ти са? А на добри позиции ли са ?

Да се включа и аз с моя скромен опит – съвсем отскоро сме тук, за да мога да имам реална преценка за живота в Канада. Сега сме в периода на трудното начало, нямаш работа, нямаш среда, не  знаеш от къде да започнеш...
От България тръгнахме, защото мъжа ми не иска да живеем там, и двамата имахме добри работни места, но работата не е всичко. С времето успя да ме убеди да опитаме, ето ни вече тук и мога да кажа, че не съжалявам за опита. Има моменти когато ми е непосилно трудно, но знам, че път назад винаги има и близките ми винаги ще ме обичат и чакат. Това ми помага да продължавам. Искам спокоен живот за децата си. Не съм убедена, че съм намерила мястото си, но пак казвам – не съжалявам за опита. А иначе красотата на Европа много ми липсва ...

За детската градина имам невероятен късмет – centre educative е, и учителки и деца ходят вътре по пантофи, спят на матрачета с чаршаф и завивка, готвят им топла храна всеки ден, а следобед винаги има зеленчук или плод – морков, краставица, портокал; непрекъснато ми дават нещата, които е изработил – рисунки, апликации и тн. Истинско злато са 
Иначе съм чувала за градини, където им готвели макарони с ориз /нямам какво да коменирам/

Не е задължително да са в частно у-ще децата, има и добри държавни у-ща, трябва си обаче проучване кой са и къде се намират, което не е лесна работа.
 
Момичета, Честит ден на жената! Да сте много засмени и много обичани, както и много ценени като съпруги и майки!

 mamamia не само проучване трябва , но и да живееш в района им. Наши приятели в Калгари си купиха къща точно поради тази причина.

Честит 8-ми март!

Честит 8 март
И на мен темата ми е доста интересна и следя всички мнения