За добрите жестове и "лошите" чужденци...

Аз лошо не съм видяла,тази тема е лесна
*
Абсол.непознат човек извади съпруга ми от една бая голяма канавка,обади се на помощ,нахрани го и го подслони докато му оправиха колата,това преди много години,когато дори езика не говореше..някак са се разбрали.
*
когато дъщеря ни беше диагностицирана с кръвна болест получих маса писма от хора в същото положение предлагащи помощ..незабравимо е да имаш опора  в такива моменти..
*
преди много време служ.в библиотеката беше издирила и надиплила бг и руски книги за децата,без да моля,беше станало дума просто и ме чакаха готови..супер драго ми стана!
*
при поредното висене на летище жена до мен предложи детето ни да легне да спи в кошарата заедно с нейното за да не ми виси по ръцете,оцених много след Н броя часа с 14м дете на ръце..
Това на 1во "мислене", навярно има много и много дребни жестове които забравям..

Весела Коледа! Темата е съвсем в унисон с празника 

В началото много ми помагаха, сега вече по-рядко ми се налага 

Преди 7 години пристигнах малко преди влизането на американските войски в Ирак. Предупредиха ми, че ми е необходим "комплект за защита", аз едва сричах  На едно листче ми бяха написали адреса и как да кажа какво търся. Загубих се и по погрешка се цопнах в някаква полицейска станция. Без да съм молила полицаите, те са само ме видяха с листчето в ръка и без да се церемонят ме качиха на колата и ме закараха на написания ми адрес...

Помня, че съседката, чиито бивш съпруг беше ресторантьор, ни носеше хранителни продукти - просто на нея и идваха твърде много 

Веднъж си загубих мобилния телефон в чужд град, малко преди да се кача на един от последните влакове за деня. В момента, в който ме видяха на една автобусна спирка случайно чакащи там студенти, ме попитаха какво търся и след като получиха отговор, ми дадоха телефон, за да се обадя на моя си номер - вдигна една лелка от пощата и с нея си уредихме среща кога да ми го върне. 

А когато казах на учителката си, че ще отсъствам от езиковия курс заради предстояща ми медицинска процедура, тя ми предложи да ме придружава, за да не ходя сама. 

Има още много малки жестове, които няма да мога да възпроизведа с подробности. Но горните са ми от първите месеци тук, впечатлили са ме много още тогава и съм ги запомнила може би за цял живот. 
Даже може би вече съм ги разказвала и трябва да се извиня, че се повтарям... 

Не мога да не споделя за доброто сърце на една абсолютно непозната жена тук.
Преди около месец и нещо бях обещала да отида да посетя Анджи в клиниката. Бях се свързала няколко дни преди това с родителите и на немския мобилен телефон и се бяхме разбрали, че ще отида. Моя беше грешката, че не попитах точно къде се намират.
В деня, в който реших да тръгна, ги набрах, но ми се включи меилбокса и реших, че са в клиниката в момента. ПО път пак ги набирах няколко пъти и все така. Викам - тръгнала съм, ще ги намеря. Няма да са много българчетата в тази клиника.
Пристигнах, качих се в клиниката и оттам ми казаха, че не са при тях, а в общежитията отсреща. Попитах за координати, но само свиха рамене и дотам. Аз реших, че ще ги открия сама и тръгнах от сграда на сграда да търся. Все някой щеше да е чувал там за тях или ще има поне табелка на пощенските кутии. Но... нищо.
Точно се бях вече отчаяла, че няма да мога да ги намеря, че само съм била напразно път дотам и срещнах една жена, която работи в друга клиника наблизо. Жената ме попита любезно как може да ми помогне и тръгна с мен, защото каза, че в еди-коя си къща се помещават пациентите на тази клиника. Влязохме там, тя се огледа, качи се по етажите, намери някакъв мъж, който живее там, но той не можа да и помогне с нищо. Тя реши да отиде до канцеларията на клиниката и да попита там. Остави ме да чакам. Аз изобщо не се надявах, че ще се върне и тихо и кротко се разплаках. Малкия се гушна в мен и аха да заспи.
Малко по-късно жената дойде за моя най=голяма изненада и ми даде номера на апартамента. Оказа се, че сме в правилната къща. Аз скочих да и целувам ръцете. Дори не попитах за името и! 
Благодарих и и я благослових. Нека има повече такива хора като нея.
Така успях да се видя с Анджи и майка и.
След това разбрах от майката на Анджи, че са имали два мобилни апарата и са ползвали единия за немската мрежа, но същия ден таткото беше заминал за България да докара колата им и тя си беше сложила само българската карта, да може да го набира. Затова ми се включваше мейлбокса.

Имам и други случки, но тази ми е най-прясната.

Чужденците не са лоши, просто ни смятат за боклуци. Но пък помислете, че и ние българите мислим същото за нашите цигани. Невъзможно е да си спечелиш уважение сред тях, както и ако един циганин успее в Бг, веднага се предполага че той е откраднал, измамил и т.н.
В Англия във всеки вестник, който съм чела, има поне по една статия, в която се споменава че румънец/българин е извършил кражба/нарушение на закона или нещо от сорта. В Лондон е фрашкано с пакистанци, индиици, бангладешци, африканци, които също крадат, но за тях не се пише по вестниците. Нито за кореняците англичани, страдащи от клептомания. Защо? Защото всичко, което се прави там, е плод на пропаганда. В момента тя е насочена към нас, като най-нови членки на европейския съюз. Англичаните и донякъде имат горчив опит, след приемането на Полша. Затова сега злобата, насъбрана от тогава, се излива на нашите глави.

kremito_, ти май не си направи труда да прочетеш какво написа авторката на темата, обаче дойде и тук да о..реш с твоите глупости.

Ето моите случки:
В Катар, напълно непознати хора са спирали и са ни теглили, като сме закъсвали с кола в пустинята.

На семейството ни общо поне 5 пъти са връщали загубени портфейли с кредитни карти, документи, а последният път на мъжа ми, и с всичкия кеш вътре. Жената, която го беше намерила (необразована и сравнително бедна латиноамериканка), беше сложила бележка вътре, че е взела няколко долара да плати пощенските разходи.

Това на първо четене се сещам.

Ахъм. Разлигавила съм се 

Първи ден съм в едно забито шотладнско село. Всичко ми е като във филма на Хари Потър и се загубих.
Обикалях, обикалях, не мога да позная нашата къща. Разбира се, най-накрая ревнах.
Една баба, която едва вървеше ми отдели един час в обикаляне, дано се сетя къде живея...

Уча се да шофирам на обратно... Мразя да шофирам, умарям се и спирам да събера сили...
До нас спира кола, двойка на средна възраст, питат-Добре ли сте? Аз-Мдам и обяснявам какво и що..
Те обаче настояват-Ама сигурна ли сте...аз-да, всичко е наред...те продължават-
Мъжът до вас да не би да ви притеснява?! Аз-ама неее, учи ме да карам...
Стояха поне още 5 минути докато се уверят, че всичко с мен е наред...

Първа седмица в Нотингам. Търся си работа, обикалям от агенция на агенция..
Уморена, изнервена и мнооооого ми се пишка. Нахълтвам в една офис сграда,
доволно облекчавам напрежението и се заговарям с една мацка в тоалетната.
Аз разбира се си излях мъката, тя пък се оказа секретарка в една лъскава агенция..
Насрочи ми интервю с една от техните агентки, която ми намери страхотна работа
само за няколко дена и понастоящем ми е много добра приятелка..
Все се смеем заради едното пикане, каква хубава я свършихме...

Има и още, но да не досаждам. Искрено се надявам повече хора да споделят своите моменти.

И в духа на празника - много колеги, които знаят, че мъжът ми е в БГ, ме поканиха на гости
да прекарам с техните семейства коледния ден и да празнуваме заедно.

Много са положителните преживявания,които съм имала.Последното,което ме трогна е ,че за Синтер Клаас,децата на единия ми работодател бяха накупили малки подаръчета (10 бр. )за моето дете,сложили ги бяха в специален чувал и ми обясниха (не,че не знаех) какво да правя с чувала.
А от по-големите жестове на доброта (отново от шефовете ми) е ,че ми наеха апартамент (аз го плащам,разбира се,но ако бях тръгнала сама да уреждам този въпрос не ми се мисли в какъв квартал и какво изобщо щях да наема),а когато се нанасяхме получихме голям брой кашони с какво ли не от първа необходимост-чинии,чаши,дребни и не толкова дребни  електроуреди,килими,всички кашони бяха специално надписани за мен и пристигаха в работата ми.Просто шефове и колеги ми бяха организирали акция за обзавеждане.Чувствах се много неудобно,почти всичко беше чисто ново и неползвано.Когато се опитах да протестирам,че не е било нужно да ми купуват тези неща,се засмяха и казаха,че нищо не са купили-повечето неща са неподходящи подаръци  ,от които се радват да се отърват  Събрах толкова много неща-някои от тях не ползвам,просто защото получих прекалено много.Но ги пазя и смятам да ги дам на първия нуждаещ се от тях,който срещна.

Толкова много са добрите постъпки и добрите хора, включително добри приятели!  Ще споделя най-скорошния и не драматичен случай. Преди няколко седмици отивахме в библиотеката и бях сложила 2 книги на капака на багажника докато оправях нещо друго.  Забравих ги там и така тръгнах. Книгите, разбира се, бяха паднали някъде по пътя, но къде точно не знаех, и не ги намерих докато карах бавно по пътя след това... Около седмица след това отидох в библиотеката и казах на библиотекарката, че съм ги изгубила и трябва да платя. Тя провери моя акаунт и каза, че книгите са били върнати!  Някой явно ги е намерил и ги е върнал в библиотеката. Не знам кой е, но съм благодарна!

Имам и доста по-драматичен случай, когато колежка беше дошла от Русия да работи временно по проекt,  но се разболя сериозно и влезе в болница. Колегите ми поеха всичко!  От уреждането на спешна виза на мъжа и и сестра и до осигуряване на квартира и транспорт за тях (някой им даде една от семейните коли да ползват както искат), до функциониране като преводач, защото те не знаеха английски, и накрая уреждането на нейния път обратно до Русия със специален медицински транспорт.  Някой беше с нея и семейството и помагаше непрекъснато!

 Весела Коледа на всички!  Добри хора има навсякъде и доброто не зависи от националната ни или религиозна или политическа принадлежност!  Всички ще сме по-щастливи ако помним това.

Много мило ми стана, когато 80-90 годишната ни съседка предложи да гледа дечко ... никой досега не беше го правил

От една друга тема..

Един пьт бях с малкия в една от метро станциите и се оказа, че няма асансьор и ескалатор и аз се притесних как ще сляза по стълбите. Една възрастна жена ме видя и ми предложи да ми помогне и двете вдигнахме количката и така слязохме до платформата на метрото. Много се трогнах от жеста. Тук е често срещано явление някой да се притече на помощ на непознат човек на улицата или на обществени места. Самата аз се научих да откликвам ако забележа че някой има проблем. Преди се притеснявах, мислих си че мога да обидя някой ако му предложа помощ, но сега знам че е по важно да откликнеш отколкото да подминеш човек в нужда.

здравейте,аз живея в кувейт,и веднаж,си забравих очилата скап модел на 'фере'един филипинец от  персонала ме догони чак пред мола,за да ми ги вьрне.мл жест,но днес малко се разочаровах от местните новини,100 пьти подчертаха че е коледа  ,и че християните празнуват с'високо градусови напитки' и че шейха бил мн.толерантен и разрешавал други религии(ах,ми то и тяхната е разрешена в америка и европа),но подчертават,колко бил добьр и само казват-християните тва,те онова.. мога да кажа че има много груби от тях,но има и хора,главно живяли в европа или америка

Преди много години във Виена в новогодишната нощ едно сръбско семейство ме приюти у дома си, за да не стоя в коридора докато чакам приятеля ми. Това си остава "най- лудата" нова година, която някога съм преживяла.

Аз пристигнах в САЩ като 19 годишна студентка. Бяха ми назначили приемно семейство, възрастни хора, които много обичаха контакта с млади хора и пътешествията. Тези хора, Ейми и Ървинг, буквално ме осиновиха, без някой да ги е задължавал или да им е плащал. Били са с мен в безброй малки и големи моменти, гледали са ме болна, давали са ми пари, слушали са ме да им мрънкам, показаха ми целия щат, приемали са приятелите ми, съпруга ми. Ейми почина през пролетта и Ървинг се премести, та вече не го виждам толкова често, но си пишем.

Помагали са ми непознати безброй пъти - закъсала с колата или пък без пари останала. В университета нямах кола, а магазинът беше на около 2км от нас. Като се видят с торбите, винаги са ми спирали да ме качат.