Попътен вятър на порасналите ни деца - 3

Подкрепям те напълно! 

Естрея, ако класната ви е била Виолета Стоянова, имали сте невероятен късмет.Работила съм с нея в ранните си години като учител. Аз отдавна изоставих професията, докато тя със същата любов продължава да се раздава на децата.
 Именно заради тази изключителна жена искам да помоля за публично извинение на всички, които си позволиха да плюят учителите. Имам много мошеници и недобросъвестни хора от всички професии, но не сме започнали да оплюваме всички хора нали? Има си ред - не си доволен от училището - местиш си детето в частно или в друго.

Точно за г-жа Виолета Стоянова - физика
наистина добър учител - периода на преместването мина много лесно, класа я прие много радушно, оказа се че децата си жиеха много задружно в сплотен колектив, колкото и смешно и тривиално да звучи. В 7 ми клас ги съветваше, като майка да залягат и се борят за всяка оценка- резултата беше половината клас в елитни гимнази езикови, МГ, хуманитарна.
Не съм била недоволна от у-ще - просто имах амбициите да развия възможностите на детето си и когатовидях че буксува на място - не се развива - просто смуених у-ще защото нямах възможност да сменя паралеката , а и баба и дядо вече не можеха да справят с нея.
В интерес на истината сега е благодарна - това което е постигнала е резултат и на преместването и в 6 клас.

Утре ще пия кафе с г-жа Стоянова и непременно ще и кажа всичко това, ще бъде много, много щастлива.

Аз също съм имала страхотни учителки, Ина имаше две невероятни преподавателки в последните години, класната и по български и директорката по география.Забравих, че и историчката и зам.директорката също бяха невероятни жени, все още са такива естествено.Прекланям се пред тези учителки и би трябвало такива да бъдат всички учителки, това е призванието им в крайна сметка. За съжаление равносметката е ужасяваща, пълно е с разни комплексирани и неграмотни лелки, с изхабени нерви, спасили се от безработицата в училищата на децата ни.
Имам едно правило, което не ме е подвеждало до момента-при избора на у-ще да огледам първо как изглежда директора.Когато на поста е спретната, чиста, с вкус жена, с прическа, стегната и сериозна, която говори отчетливо, ведро и делово, тогава и у-щето е добре уредено, чисто, макар и с мизерният бюджет който отпускат от министерството. В у-щето на Мишето беше така, докато директорката беше една прекрасна жена, изглеждаща по описания начин.В момента, в който напусна и на нейно място назначиха една рошава, с прорасли корени, раздърпана пола, висяща мърлява блуза с лекета, истерична и пълен антипод на модерна и съвременна жена, у-щето придоби нейния вид.Започнаха неуредиците, парите им не стигат за нищо, мръсно е, дори цветята извяхнаха и се проскубаха.Сега в новото у-ще директорката изглежда стегната, спретната, ведра, усмихната и у-щето е чисто, цялото в цветя, като градина, топло и уютно, макар чак сега да са стигнали до тях и тепърва да им подменят дограмите, което направиха по другите у-ща преди две години.Надявам се в това у-ще, с тази директорка да потръгнат нещата и Мишето да влезе в релси.
Не искам да обидя никой, не слагам всички учители под общ знаменател, но това с вида и повереното ти ведомство е така, както ако домът ти е мръсен и смръдлив няма как ти да си чистоплътен и прибран, нали?
Може ли например да оставиш басейна, който има училището, да се превърне в жабурняк, със счупени прозорци, пълно до горе с боклуци и зарази, където се крият клошари и наркомани? И всичко това в центъра на училищния двор, децата целодневно играят около него, карат часовете по физическо и т.н. а лятото се носи и зловоние от това сметище, претичват плъхове колкото кучета, от които децата пищят и изпитват ужас.Що за директорка е това? Дори да не и отпускат пари, може да накара чистачките да изчистят и с подръчни средства да го приведе в незастрашаващ здравето вид.Че не може да го оправи сама за да се ползва е ясно, но да не е боклучарник и вирусоносител може.

Анна, да ти честитя за момчето-браво на него!  Все така добре да взима изпитите 
Съгласна съм, че винаги е имало специално отношение към децата без бащи. Правим се на много толерантни, но вътре в нас си оставаме диви сельовци. Разберете ме правилно-селянин не е произход, а поведение.

Здравейте ,момичета!

Искам да споделя нещо с вас ,също това може би ще е съвет!

Независимо един човек на колко години е ,има право на собствено мнение и поведение. Не сме безгрешни ,всеки е грешил. Ние като родители трябва да осъзнаем ,че нашите деца не са ни само собственост ,а си имат свой път и живот.И когато сгрешът ,не да се дърпаме,сърдим ,упрекваме,а да им подадем ръка и за напред да им предложим нашата подкрепа ,когато имат нужда!

Извинявам се ,но до тези прояснение достигнах тази сутрин!
Ако можех да приложа това преди 2години ,сега нямаше да съм в това положение!

Ваня, разбира се, че децата не са ни собственост. Имат си свое мнение и няма да навлезат в живота, ако не сгрешат. Поне аз си мисля, че  диваненцето колкото и да греши, колкото аз да се цупя - накрая няма начин да не я подкрепям. И мрънкането ми тук е за нещо незначително.
Като наблюдавам познати семейства даже се радвам, че Ани няма баща и винаги сама съм решавала всичко за нея. Пламен не се бърка във възпитание и отношения. Винаги е казвал - аз не мога да давам съвети, само помагам да се оправят неата накрая. А познати семейства - какви панаири стават - бащата не харесва гаджето на детето, не одобрява избора на професия и др. да не изброявам.
Надявам се и вие да се разберете и пак да се сближите. Ако може някои общи познати да и говорят, да я убедят. Все пак живота е само един, няма много време да се цупим и сърдим.

Ваня Ваня важното е че си го разбрала- това е макар и късно, макар и трудно ще намериш пътя кам дъщеря си.
На 16-18 г. бях много дива - не се доверявах на майка си просто не бях близка с нея, знаете кораво поколение, не давах да ми направят забелжка - винаги имах съмнение относно това което мислеха  че правят за мое добро. Резултата - няколко грешки, къде с по дълбоки белези къде леки драскотини в съзнанието ми. Страхувах се от тях - н споделях и правех каквото мислех че е добре- света беше розов- реалността друга.
Винаги съм била реалистка - проблема които се появи при мен можеше и да има др. решение още съжалявам за това че ги послушах(няма да изпадам в подробности), верно живота ми е подреден добре.
Когато дъщерями влезе в пуберската възраст -и казах само едно - което и повторих по късно няколко пъти - това са твоите думи Ваня, че каквото и да става аз съм и майка и заедно с баща и та дори съм готова и с него да скарам - но проблема ще намери  решение, не бива да се страхува от нас ние трябва да проявим разбиране.
Лично нашата г-ца има приятел - който по някаква причина не одобряваме - но сме си казали че ако тя го доведе в къщи и каже той е ние ще го приемем.
Незнам и аз се разсчуствах така - от няколко години съм станала по добра- животът ти минава като на кино и не трябва да се изпускат тези моменти.
А по повод майка ми - дразни ме, много силна и волева жена на 68г. но не се предава - не се страхува от нищо- но вече съм казала че в крайна сметка имам една майка и тя заслужава моята обич и подкрепа.

Силните хора са като локомотива-може да те изтегли, а може и да те прегази..Много обичам родителите си (баща ми е вече покойник), но се и страхувах от тях, въпреки дивия ми характер като тийн. Все пак майка ми беше тази, на която като решах да споделя-винаги внимателно ме изслушваше и помагаше за решението на проблема. Опитвала съм се да бъда като нея родител, без да съм крайна. Мисля, че се справих не зле-децата ми се доверяват и май ме обичат  Вчера сина ми така силно спонтанно ме прегърна, че ми стана много милно 

Като прочетох поста на Ели се замислих , аз добра майка ли съм?

Големият ми син е зодия овен и много ми беше трудно , а сега трудно излизам на глава и спорим.
Това са силни харакери , с които дори не може да спори - науми ли си нещо - край.
Но се справих , мисля защото успях насоча свръх енергията в правилнта посока.
А с малкия - той е ме слуша за всичко , рядко спорим/телеца е сговорчив/ , добро дете, но си имаме проблем...
Понякога ми удва и да го ударя , но никога не съм го правила. Само като ме погледне - омеквам

Не знам дали има връзка с това дали децата ти ще споделят с теб и това да си добър родител. Може би по-скоро всичко зависи от детето за това дали ще сподели, или не.
Родителите ми са изключителни хора, и майка ми и баща ми винаги ще ме подкрепят, изслушат, дадат съвет.
Никога не съм можела да споделям с тях обаче. Имало е случаи, в които майка ми е плакала и ми се е молела да и кажа какво става и какъв е проблема.
Ами...просто не мога.
Гледам сама да си разреша проблема....къде правилно, къде не....и едва тогава мога да кажа нещо. )
За това не си мислете, че не оказвате подкрепа на децата си, или не сте спечелили доверието им....просто всеки човек е различен и до като някой обичат да си казват всичко, други са точно обратното. )

Aнн@, и аз съм овен, знам за какво говориш...)

И двете ми деца споделят всичко с мен, дори неудобни теми и неща, които би трябвало да са тайна за родителя. В това отношение не мога да се оплача, въпреки проблемите с Мишето, не е престанала да споделя. Просто е в ужасна възраст, живее и се, иска да гребе с пълни шепи сега, веднага и накуп, не и стига нито времето, нито емоциите, решила е че е порастнала и за жалост трупа опит за сметка на ученето.Важно е да споделят децата, за да можем ние родителите да отреагираме и помогнем при нужда.
Това за отношението при разведените родители за жалост е вярно, наистина сме прост народ-това е думата, която най-допада на ситуацията.

И при мене беше подобно. Родителите бяха добри хора, много приятелски настроени, но  твърде заети със себе си и нямаше как да споделям. А и не се вписвах в изискванията за образцово дете на положението им.
Иначе бяха добри хора. Ани - също се мъчи сама да се справя. Не приема друго мнение или съвет, независимо от кого. А като се оплете окончателно/много рядко се случва/ с половин уста идва да мрънка. Добре, че почти не се случва - или е разумно детето, или Бог я пази.

Привет аверчета!
В петък имахме проблем с едната от преподавателките на курса ,егати нетактичната г-жа,може ли пред цялата група да запита ,кой е със заболяване!
Петинка се е притеснила ,не е успяла да запише лекцията ,но въпреки притеснението е попълнила теста и има много добър 5 по компютърни мрежи ,също 5ца по практика по информатика и 4ри на контролно по информатика.

Това са реални отценки ,тъй като всичко се изчислява по точки и курса е по програма и стриктно се следи всичко.
Радоста ми е голяма ,тъй като за 1ви път от много години Петя успява сама се справи със поставените й задачи! 

А и нещо друго ,днес ми е специална дата ,преди 23г. въпреки снегът ,бях с бяла рокля и другарчето ми със костюм!