За приятелите и още нещо

  • 3 269
  • 24
# 15
vagabond,я се стегни.За какво са ти такива приятели.И при мен нещата не са кой знае колко различни.От както почина майка ми всички са се отдръпнали все едно съм заразно болна.Уж да не ме притесняват,а пък аз имам най-голяма нужда от тях сега.Пиши ми на лични от кой град си.Аз съм от София,но снаха ми е от Варна и също като теб е сама.Брат ми се връща по план през август.Ако си от тези градове с удоволствие ще измислим нещо.Пък и с теб нали имаме много общо помежду си Wink
Виж целия пост
# 16
Не казвам, че случаят ти е такъв, но аз пък съм се дразнила на мои "приятелки", когато съм била сама, без гадже, чувствала съм се доста самотно, нямало е какво да правя и съм им звъняла да се видим, а те да ми отказват, защото Петкан след малко ще си дойде от работа и нямали време за мен.
На същите тия "приятелки" съм им отказвала среща нарочно, под предтекст, че съм заета, когато техните мъже отидат в комантировка и изведнъж тия мои "приятелки" се сетят, че съществувам, защото вече на тях им е скучно.

Каквото повикало - такова се обадило!


В днешно време това е често срещано явление.Всеки си гледа интереса и излизат с тези хора от които могат да извле4ат нещо или са важни кле4ки и да не си губят контакта. Оня ден се срещнах случайно с едно дете на наш познат и докато той си лафеше с другите то ми разказа следното. отивали да купят подаръци на някакво семейство с деца,защото щяли да им ходят на гости.Естествено мъжа от това сем. е важна клечка. Та детето вика писна ми винаги когато ходим да ги отрупваме с подаръци а аз не получавам нищо никога.И на мама и писна ама незнам,защо го прави. Та има и истински приятели,но това пък в днешно време е рядко срещано явление.
Виж целия пост
# 17
Vagabond, подозирам, че съм доста по-голяма от тебе / да не кажа по-възрастна Simple Smile/
Но ако си от Варна и аз ти предлагам да ми пишеш на лични.може да излизаме понякога на кафенце или на разходка, аз обичам да общувам с различни хора.
Виж целия пост
# 18
Аз съм още една варненка, която ти предлага ако си от тук да ми пишеш на лични.

Тази тема ми е до болка позната, мога книги с томове да изпиша. Като бях малка, майка често оставаше сама, татко ми пътува и все така се случваше по празници да го няма. Наистина самотата е лошо и коварно нещо, но може да бъде и градивна, ако например човек подхване нещо, танци, някое хоби или курсове и пр. Така се изграждат нови познанства и майната им на старите. Знам че много боли, когато ти се раздаваш за хората, обичаш да им услужваш, да им помагаш, да се веселите заедно, обаче щом няма отсрещната страна, мисля че няма смисъл. Не бих прекратила отношенията си с тях, но просто не бих била вече същата, така отворена и гостоприемна и не бих се раздавала толкова.
Виж целия пост
# 19
Благодаря ви  Hug Но за съжаление не съм нито от Варна, нито от София..Танци..в този град им атанци само за деца. Както и да е..Пак съм сама в къщи. Благодаря ви..
Виж целия пост
# 20
Хм, интересна тема...

Когато се запознах с моя приятел и нещата се задълбочиха аз реших да го запозная с моите приятели. Не знам защо тяхната реакция беше нещо от рода на "Е, ти тоя като го хвана - уреди се!". Много се шокирах от начина, по който реагираха, те не го харесаха още от началото, той тях също. Но гореспоменатата им реакция ме отблъсна, защото ми показа, че те ни най-малко не ме познаваха. Сега пак се чуваме, ако съм на кеф излизам за едно кафе...просто минаха в графа познати, а някой са с "дълбоко замразени акаунти"  Laughing


Ето днес приятелят ми замина за друга държава - няма да сме заедно на Нова година. Приятелките ми не са от София - все пак са ми такива от 4-5 години, при все, че скъсах връзки със старите. Сега не са тук, милото не е тук и то от днес...а на мен ми е самотно - не че няма с кой да изпия кафе, да се помотая...просто истински близките хора ги няма  Sad Поне нашите са около мен  Peace

Знам какво е да не излезете, защото Драган ще си дойде или пък да се разберете да излезете по женски, а да се домъкне и Драган. В това отношение гледам да отделям време и за приятелките си, а когато се виждам с тях да не го взимам и него - няколко часа разделени не са ми пагубни, дори действат добре. Стремя се да не пренебрегвам нито него, нито приятелите си - засега май успявам, но ето че сега пак ми е някакво самотно. Стана ми като прочетох темата де, аз днеска нямаше как да го усетя - цял ден бях навън, имам да уча тези дни - може и да не мине толкова бавно тези 2 седмици до прибирането на милото и приятелките  Hug

Така че приятели ще намериш...надявам се  Hug
Виж целия пост
# 21
Благодаря ти Трейси Hug
Моят мъж го няма с месеци. Моите приятели са в други градове. Само неговите са тук.
Виж целия пост
# 22
Vagabond,това са "приятелите" на мъжа ти,не очаквай  някъкво съчувствие от тяхна страна.Някой от тях може и да уважават мъжа ти,но ти си им чужда.Просто си намери свои приятели,те няма как да са много,ако разграничиш приятели от познати.От вторите не очаквай съчувствие,но пък можете да пиете по кафе,ей така за разнообразие.Това за приятели само за маса ми е до болка познато,пък сигурно и на много хора.Ограничавайте контактите с такива хора,защото тяхното присъствие в живота ви ,води до разочорование.И при нас беше хан при това всекидневен,без значение , че тогава бяхме с бебе.С мъжа ми много сме говорили на тази тема и с годините полека се отделихме от "приятелите".Сега имаме истински приятели с които споделяме освен трапезата и проблемите си.Желая ти скоро да намериш истински приятели!
Виж целия пост
# 23
Всичко, което си написала и аз съм го преживяла.
Ето даже и на тези празници съм сама без мъжа ми.
Мисля си обаче че всичко е циклично.Оставала съм безброй пъти сама, но след определен период от време пак има с кого да изляза или да си кажа две приказки.
Също си мисля, че даже и приятелите ви да са на мъжа ти няма кой знае какво значение.Важно е какви хора са.Ето на моя мъж приятелите, откакто сме заедно в една компания, много повече се разбират с мен.Имат ме за една от тях.
Може би трябва да се поуспокоиш малко, да се заредиш с търпение и да си намериш нови приятели.Пиши от кой град си.Тук във Форума много лесно се създават връзки.И ако не много близки приятели, то поне близки познати можеш да си намериш.
Когато човек е по-емоционален се раздава докрай в една такава връзка с приятел.И много боли, когато отсреща срещаш стена.Затова ще те посъветвам да не си толкова открита.Поне не в началото.
Виж целия пост
# 24
Благодаря ти Трейси Hug
Моят мъж го няма с месеци. Моите приятели са в други градове. Само неговите са тук.

Мила, при нас лятото е такова, че се разделяме за по 4-5 месеца. И двамата сме на морето, но такова е положението и ако до предишни години беше - той на Слънчев Бряг, а аз не знайно къде - където ме прати, но пак сравнително близо. Тази година замина за Италия аз бях на нашето море - 3 месеца бяхме разделени и имаше сериозно сътресение във връзката ни... Confused Естествено приятелите ми не бяха с мен Confused Всъщност една беше с мен. И така... почвам да свиквам с въпросния летен режим  Peace
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия