Притчи

Публикувана: 29 дек. 2009, 13:05 ч.
Последно мнение: 21 дек. 2014, 15:14 ч.

43 946
95

estel-V - Редовен потребител

Регистриран

# 75 13 март 2012, 02:07 ч.

Хорхе Букай - "Спуканата делва" - приказка за недостатъците

Живял някога в едно малко селце един мъж, който работел като продавач на вода. По онова време водата не течала от кранове, а се вадела от дъното на дълбоки кладенци или от реките. Ако край селото нямало изкопани кладенци, този, който не искал да търси вода сам, трябвало да я купува от продавача, който обикалял селата с големи делви, пълни с безценната течност.

Една сутрин една от делвите на продавача се пукнала и започнала да пилее вода по пътя. Когато стигнал в селото, купувачите му платили обичайните десет монети за пълната делва, но само 5 за съдържанието на другата, която била пълна едва наполовина.

Покупката на нова делва била прекалено скъпа за продавача на вода. Затова решил, че трябва да върви по-бързо, за да компенсира разликата в парите, които получавал. В продължение на две години мъжът идвал и си отивал с бърза крачка и получавал своите 15 монети за делва и половина вода.

Една нощ се събудил от необичаен шум, който се долавял в стаята му:
- Шшшт... Шшшт...
- Кой е там? - попитал мъжът.
- Аз съм - казал един глас, който излизал от пукнатата делва.
- Защо ме будиш в този час?
- Предполагам, че ако те заговоря през деня и на светло, страхът ще ти попречи да ме чуеш. А трябва да ме чуеш.
- Какво искаш?
- Искам да те помоля да ми простиш. Не е моя вината за пукнатината, през която изтича водата, но знам колко много ти навредих. Всеки ден, когато пристигаш уморен в селото и получаваш за съдържанието ми половината от това, което получаваш за моята сестра, ми иде да заплача. Знам, че трябваше да ме смениш с нова делва и да ме изхвърлиш, но ти ме запази. Искам да ти благодаря за това и да те помоля още веднъж да ми простиш.
- Изненадан съм, че ми искаш прошка - казал човекът. - Нека утре рано излезем двамата. Искам да ти покажа нещо.

Продавачът на вода продължил да спи до зори. Когато слънцето се показало на хоризонта, той взел пукнатия съд и го отнесъл до реката.
- Погледни - казал той и посочил към града. - Какво виждаш?
- Града - казала делвата.
- И какво още? - попитал мъжът.
- Не знам... Пътя - отговорила делвата.
- Точно така. Погледни от двете страни на пътеката. Какво виждаш?
- Виждам сухата земя и чакъла отдясно на пътя и цветните лехи от лявата страна - казала делвата, която не разбирала какво иска да й покаже господарят й.
- Много години съм минавал по този тъжен и самотен път, носейки вода до селото и получавайки еднаква сума пари за двете делви... Но един ден забелязах, че си се пукнала и че от теб тече вода. Не можех да те сменя, затова взех решение: купих семена на какви ли не цветя и ги посях от двете страни на пътя. Всеки път, като минавах, водата, която се разливаше от теб, напояваше лявата страна на пътеката и за тези две години успя да постигнеш тази промяна. - Продавачът на вода замълчал и погалил вярната си делва. - И ти ми искаш прошка? Какво значение имат няколко монети по-малко, щом благодарение на теб и на твоята пукнатина тези цветя ме радват по пътя ми? Аз трябва да ти благодаря за недостатъка ти.

Из "Да се обичаме с отворени очи" - Хорхе Букай

източник: pozitivnoto.info

~ . ~ . ~

Виж целия пост

krem-karamel

Ентусиаст

# 76 17 септ. 2013, 22:11 ч.

ЗА ПРОШКАТА, ДОБРОТО И ЗЛОТО

Имало едно време един много лош и импулсивен човек, който без причина тероризирал и убивал. И понеже бил неверник, го сполетели големи нещастия, които го принудили да се промени. Започнал да се моли на Бог да му прости греховете, обещавал, че повече няма да греши. Една нощ Бог му се явил насън и разговарял с него. Казал му, че ако иска да му опрости греховете, той трябва да започне да върши само добри дела. Грешникът го попитал как ще разбере, че му е простил. Тогава Бог му поръчал да направи хубава овощна градина на кръстопът. В нея да има едно изсъхнало дърво и когато то цъфне, ще знае, че греховете му са простени.
Мъжът направил всичко, което Бог му казал, и внимателно наблюдавал дървото. Един ден видял конник да препуска по пътя. Грешникът го викал и молел да спре, за да му даде плодове и зеленчуци като на всички, които минавали оттам, но конникът не спрял, само го погледнал злобно. Грешникът се ядосал, че не може да изпълни обещаното и греховете му няма да бъдат опростени, грабнал пушката и убил конника. А когато се върнал, за да закачи пушката на дървото, видял, че то е цъфнало. Не можел да повярва на очите си, та нали току-що извършил нов грях! Тогава чул гласа на Бог, който му казал:
"Не се чуди, че дървото е цъфнало, ти уби по-голям злодей от теб, който бързаше да разтури сватба. Той беше сгодяван и разгодяван, женен и разженван, крадеше, убиваше и лъжеше, а ти спаси хората от него!"

Виж целия пост

Mam4e*

Ентусиаст

# 77 24 септ. 2013, 18:03 ч.

*******
На млад мъж му предстояло съвсем скоро да завърши гимназия.От дълго време той не откъсвал очи от един спортен автомобил в близкия магазин и тъй като знаел, че баща му може да си го позволи, му казал, че си мечтае това да е подаръкът му за завършването.

Този ден приближавал и младежът започнал да очаква от баща си знаци, че е купил колата.На самия ден баща му го извикал в кабинета си.Казал му, че е горд да има толкова чудесен син и че много го обича.После му подал красиво опакована кутия.Любопитен, но и леко разочарован, синът отворил кутията и намерил вътре красива Библия с кожена подвързия, на която със златни букви било избродирано името му.

Ядосан, той изкрещял:
– Имаш толкова пари и да ми подаряваш Библия!
Младежът изхвърчал бясно от кабинета на баща си, оставяйки подаръка на масата, след което напуснал и дома си.

Минали много години.Младият мъж пожънал успех в бизнес начинанията си.Имал красива къща и чудесно семейство.Но баща му бил вече много стар и той решил да отиде при него.Двамата не се били виждали от деня, в който синът завършил.Преди обаче да успее да организира пътуването си, той получил телеграма, че баща му е починал и му е завещал цялото си богатство.Трябвало да замине веднага и да се погрижи за подробностите.

Когато пристигнал в бащината си къща, сърцето му се изпълнило с тъга и съжаление.Започнал да преглежда документите на баща си и между тях намерил все още новата Библия, точно както самият той я бил оставил преди години.Със сълзи на очи я отворил и започнал да прелиства страниците.

Бащата грижливо бил подчертал ред 7:11 от Евангелие от Матей: „Щом вие, въпреки че сте зли, знаете как да давате добри дарове на децата си, то колко повече вашият Баща в небесата ще даде добри неща на онези, които поискат от него!“

Докато мъжът четял тези думи, от страниците изпаднал ключ за кола с името на търговеца, в чийто магазин била изложена така желаната от него навремето спортна кола.До името на търговеца била датата на завършването му и думите: „ПЛАТЕНА 100%“.

Колко често отхвърляме Божиите дарове, защото не са опаковани така, както очакваме?Не разваляйте това, което имате, за да съжалявате за онова, което нямате.И не забравяйте, че доскоро само сте мечтали за това, което имате сега.

Ако вашият дар не е опакован, както сте очаквали, това е, защото е бил опакован много по-добре!

Виж целия пост

Naddya

Ентусиаст

# 78 25 септ. 2013, 12:30 ч.

Скрит текст:

Пет важни житейски урока от неизвестен автор за жалост!
Ако някой се сети кой е автора да го сподели с нас!!!!!!!

"Първи важен урок - Чистачката

По време на втория ми месец в колежа, професорът ни реши да ни направи кратък тест. Аз бях съвестен ученик и отговорих бързо на въпросите, докато не прочетох последния:
„Как е малкото име на жената, която чисти училището?”
Със сигурност това беше някаква шега. Бях виждал чистачката няколко пъти… беше висока, около 50 годишна, но как бих могъл да знам името й?
Предадох си листа, без да отговарям на последния въпрос. Точно преди часът да свърши, един ученик попита дали последният въпрос ще окаже влияние на оценката ни от теста.
„Със сигурност,” отговори професорът. „Във вашата кариера ще срещате много хора. Всички те са важни. Те заслужават вашето внимание и грижа, дори всичко, което можете да направите е да им се усмихнете и да кажете „здравей”.
Никога не забравих този урок. Освен това научих името й – Дороти.

Втори важен урок – Качи някого, когато вали дъжд

Една нощ, към 11:30 вечерта, възрастна афро-американка стояла на края на магистралата на Алабама, опитвайки се да се държи под поройния дъжд и голямата буря. Колата й се развалила и тя отчаяно се нуждаела от някой, който да я закара. Почти прогизнала, тя решила да спре следващата кола. Млад бял мъж спрял да й помогне, което било почти нечувано през шейсетте години, изпълнени с конфликти. Мъжът я качил, закарал я на безопасно място и й помогнал да се качи в такси.
Тя изглежда много бързала, но си записала адреса му и му благодарила.
Минали седем дни и някой почукал на вратата на мъжа. За негова изненада, огромен цветен телевизор бил доставен в дома му. Имало специална бележка, закрепена към него. На нея пишело:
„Благодаря Ви много за това, че ми помогнахте на магистралата онази вечер. Дъждът беше намокрил не само дрехите, но и духа ми. И тогава се появихте Вие. Благодарение на Вас, успях да стигна до леглото на умиращия ми съпруг, точно преди да си отиде… Бог да ви благослови за това, че ми помогнахте и безкористно служите на другите.”
Искрено Ваша Г-жа Nat King Cole (* Nat King Cole - Известен американски джаз пианист).

Трети важен урок – Никога не забравяй тези, които служат

В дните, когато сладоледените мелби струваха много по-малко, едно десетгодишно момче влязло в бара на хотел и седнало на една маса. Сервитьорката му донесла чаша вода.
„Колко струва една мелба?”-попитало момченцето.
„Петдесет цента,” отговорила сервитьорката.
Малкото момченце извадило ръката от джоба си и започнало да брои монетите в нея.
„А колко струва една обикновена топка сладолед?” попитало то.
По това време много хора чакали за маса и сервитьорката започнала да става нетърпелива.
„Тридесет и пет цента”, малко грубичко му отговорила.
Момченцето отново преброило монетите си.
„Ще си взема обикновен сладолед”, казало то.
Сервитьорката донесла сладоледа, сложила сметката на масата и се отдалечила. Момченцето изяло сладоледа си, платило на касиера и си тръгнало…
Когато сервитьорката се върнала, започнала да бърше масата и внезапно се разплакала. На масата, поставени на чисто до празната чинийка от сладолед имало две монети от 5 цента и 5 пени (монети от един цент)…
Разбирате ли, той не могъл да си поръча мелба, защото трябвало да му останат достатъчно, за да остави бакшиш на сервитьорката…

Четвърти важен урок – Препятствията по пътя ни

В древни времена, един цар поставил огромен скален блок на главен път.
След това се скрил наблизо, за да наблюдава дали някой ще отмести скалата от пътя.
Минали някои от най-богатите царски търговци и придворни. И просто го заобикаляли… Много от тях гласно обвинявали царя за това, че не поддържа пътищата чисти, но никой нищо не направил, за да премести камъка извън пътя.
Тогава един селянин минал, носейки товар със зеленчуци. Наближавайки скалния блок, селянинът оставил на земята товара си и се опитал да избута камъка настрани от пътя. След много усилия и напъване, най-накрая успял. След като селянинът вдигнал товара си със зеленчуци, забелязал едно портмоне на мястото, където бил камъкът. Портмонето било пълно със златни монети и бележка от царя, на която пишело, че това злато е за този, който измести камъка от пътя. Селянинът научил нещо, което много от нас никога не разбират!
Всяко препятствие по пътя ни представлява възможност да подобрим текущата ситуация.

Пети важен урок – Да даваш, когато има значение...

Преди много години, когато работех като добровлолец в болница, се запознах с едно малко момиченце, на име Лиза, която страдаше от рядка и сериозна болест. Единственият й шанс да се възстанови, изглежда беше да й се прелее кръв от пет годишния й брат, който по някакво чудо беше оцелял след същата болест и беше развил необходимите антитела за борба с болестта.
Лекарят обясни ситуацията на малкия й брат и попита момченцето дали би се съгласило да даде кръв за сестра си.
Видях, че то се поколеба само за момент преди да си поеме дълбоко дъх и да каже, „Да ще го направя, ако това ще я спаси”.
Когато започна преливането, то лежеше в леглото до сестра си и се усмихваше, както всички нас, виждайки как цвета на лицето й се възвръща. После неговото личице пребледня и усмивката му изчезна.
Той погледна лекарят и попита с треперещ глас, „Веднага ли ще започна да умирам?”
Понеже било толкова малко, момченцето не разбрало добре доктора, когато му обяснявал за преливането. То си било помислило, че ще трябва да даде цялата кръв на сестра си, за да я спаси. И все пак се съгласило!"

Неизвестен автор

Виж целия пост

Анонимен

# 79 30 септ. 2013, 14:53 ч.

Наистина много хубава тема! Прекрасни притчи прочетох.
Ето и от мен:

Имало преди много години голямо ябълково дърво.Едно малко момче обичало да си играе на него всеки ден.Катерело се до върха му,ядяло ябълките му,почивало си под сянката му.То обичало дървото
и дървото обичало момчето да идва при него.
Минали години , момчето пораснало и вече не идвало толкова често.
Един ден момчето отишло при дървото, но изглеждало тъжно.
- Ела да си поиграеш с мен - казало дървото.
- Аз вече не съм дете и не си играя с дървета - отговорило момчето. - Искам играчки, а за тях ми трябват пари.
- Съжалявам, но не мога да ти дам пари. Ако искаш, можеш да откъснеш ябълките ми и да ги продадеш. Така ще имаш пари.
Момчето се оживило.Награбило всички ябълки от дървото и било щастливо. А после дълго време не се върнало.Така дървото останало тъжно и самотно.
Един ден момчето, което вече било пораснало, дошло отново. Дървото се зарадвало от сърце.
- Ела да си играем .
-Нямам време. Трябва да изхранвам семейството си. Имаме нужда от къща . Можеш ли да ми помогнеш ?
- Съжалявам , но аз нямам къща. Но би могъл да отсечеш клоните ми и да ги използваш , за си направиш свой дом.
Мъжът отсякъл всички клони на дървото и си тръгнал щастлив.После пак дълго време не се появил . Дървото си стояло самотно и тъжно.
Мъжът се върнал през един горещ летен ден. Дървото било изключително щастливо да го види.
- Ела да си играем !
- Остарявам.Искам лодка, за да си почина. Можеш ли да ми помогнеш?
Използвай ствола ми, за да си направиш лодка. С нея ще пътуваш надалеч и ще бъдеш щастлив.
И така , мъжът отсякъл дървото, за да си направи лодка. Отплавал с нея и дълго не се появил.
Дошъл едва след много години.
- Прости ми , момчето ми . Вече нямам нищо за теб. Ябълките ми свършиха...
- Няма проблем , аз и без това нямам зъби да ги ям.
- Нямам и стъбло , по което да се катериш.
- Твърде стар съм за това.
- Настина нищо не мога да ти дам.Само един пън
ми остана - казало дървото със сълзи на очи.
- Нищо не ми трябва . Искам само място, където да си почина. Уморих се след толкова години.
- Добре ! Един стар дървен пън е чудесно място за почивка.
Мъжът седнал, а дървото се усмихнало щастливо през сълзи.
Това всъщност е историята на всеки от нас. Дървото са нашите родители.Когато сме малки, ние обичаме да си играем с мама и татко.После порастваме и ги напускаме. Идваме при тях само, когато нещо ни е нужно или когато сме в беда. Но каквото и да става, родителите ни ще бъдат наша опора и ще направят всичко, за да бъдем щастливи.
Може би мислите , че момчето е било жестоко с дървото, но всички ние се отнасяме с родителите си по този начин. Приемаме ги за даденост. Оценяваме всичко, което правят за нас, едва когато е вече твърде късно.

Джериес Авад Из "Скритият дар"

Виж целия пост

Десиссслава

Редовен потребител

# 80 5 окт. 2013, 23:38 ч.

"Имало едно време едно птиче. То имало прекрасни криле и блестящи многоцветни пера. Същество, създадено да лети свободно и на воля в небето, да радва всеки, който го гледа.
Веднъж някаква жена видяла птичето и се влюбила в него. Наблюдавала полета му със зяпнала от удивление уста, сърцето й биело по-бързо, очите й блестели от вълнение. Помолила го да летят заедно и двамата се реели из небето в пълна хармония. Жената се радвала и възхищавала на птичето, обожавала го. И тогава й хрумнала следната мисъл: а ако то поиска да види далечните планини! Жената се изплашила. Изплашила се, че никога повече няма да изпита същото с друго птиче. И усетила завист, завиждала на птичето за способността му да лети. Почувствала се самотна.
И решила: „Ще заложа капан. Следващия път, когато птичето дойде, никога повече няма да отлети.“
Птичето, което също било влюбено, се върнало на другия ден, попаднало в капана и било затворено в клетка.
По цял ден жената гледала птичето. Пред нея бил обектът на любовта й и тя го показвала на приятелките си, които възкликвали: „Ти имаш всичко.“ Междувременно в нея започнала да настъпва странна промяна: тъй като вече притежавала птичето и нямало нужда да го завоюва, постепенно започнала да губи интерес към него. А птичето, което не можело да лети и да изразява радостта си от живота, посърнало, изгубило блясъка си, погрозняло и жената престанала да му обръща внимание, сещала се за него само когато трябвало да го нахрани и да се погрижи за клетката му.
Един прекрасен ден птичето умряло. Жената много се натъжила, непрекъснато мислела за него. Но не си спомняла за клетката, а само за деня, в който го бе видяла за пръв път да лети доволно сред облаците.
Ако тя се бе вгледала в себе си, щеше да открие, че онова, което най-много я бе развълнувало у птичето, е била свободата му, енергията на размахваните криле, а не физическата му красота.
Без птичето животът загубил за нея всякакъв смисъл и скоро смъртта почукала на вратата й: „Защо си дошла?“, попитала тя смъртта.
„За да можеш да летиш отново с него в небесата — отвърнала смъртта. -Ако го беше оставила да отлита и пак да се завръща, щеше още повече да го обичаш и да му се възхищаваш; а сега се нуждаеш от мен, за да го срещнеш отново.“

- "Единайсет минути ", Паулу Коелю

Виж целия пост

Анонимен

# 81 9 окт. 2013, 10:40 ч.

Източна притча

Вървяла по пътя девойка, прекрасна като фея. Изведнъж забелязала, че след нея върви един мъж. Тя се обърнала и го попитала:

— Кажи ми, защо вървиш след мен?

Мъжът отговорил:

— О, господарке на сърцето ми, твоята красота е така неотразима, че ми заповяда да вървя след теб. Казват, че свиря прекрасно, че за мен няма тайни в поетичното изкуство и че умея да пробуждам в женските сърца любовна мъка. Но аз искам да ти направя любовно признание, защото ти плени сърцето ми!

Красавицата мълчаливо го гледала известно време и след това му казала:

— Как така се влюби в мен? Моята по-малка сестра е много по-красива и привлекателна от мен. Погледни я, тя върви след мен.

Мъжът се спрял, после се обърнал, но видял само една безобразна, дрипава старица. Тогава той закрачил по-бързо, за да догони девойката. Свел поглед, той попитал с примирен глас:

— Кажи ми, как се откъсна от езика ти такава лъжа?

Девойката се усмихнала и отговорила:

— Ти, приятелю, също не ми каза истината, когато се кълнеше в любов към мен. Ти знаеш всички правила в любовта и даваш вид, че твоето сърце гори от любов към мен. Как можа тогава да се обърнеш, за да погледнеш друга жена?

Виж целия пост

Kate_ sm

Ентусиаст

# 82 12 окт. 2013, 00:02 ч.

Учителка помолила децата да напишат съчинение за това, какво биха искали Бог да направи за тях.
Вечерта, когато проверявала работите, тя се натъкнала на едно съчинение, което много я разстроило.
В този момент влязъл мъжът и и я видял да плаче.
-Какво се е случило? – попитал той.
-Чети! – отговорила тя и му подала съчинението на едно момченце.
“Господи, днес ще те помоля за нещо странно: Превърни ме в телевизор!

Искам да заема неговото място. Искам да живея, както живее телевизорът в нашия дом.
Искам да имам важно място и да събирам семейството около себе си.
Искам да ме слушат, без да ме прекъсват и да задават въпроси, докато говоря.
Искам да бъда център на внимание. Искам да ги занимавам така, както ги занимава телевизорът.
Искам да бъда в компанията на татко, когато той се прибира вкъщи, даже и да е изморен.
Искам мама вместо това, да ме игнорира, да идва при мен, когато се чувства самотна и тъжна.
Искам поне понякога моите родители да оставят всичко настрани и да прекарат малко време с мен.
Боже, не искам толкова много…
Искам само да живея, както живее всеки телевизор!”
-Кошмар! Бедното дете! – възкликнал мъжът. – Що за родители са това?!
-Това е съчинението на нашия син …..

Виж целия пост

krem-karamel

Ентусиаст

# 83 20 юли 2014, 16:46 ч.

Много обичам да чета старогръцки легенди и митове, и най-много поемите "Илиада" и "Одисея", които са ми слабост.
Ето една притча за Омир.

ОМИР

А нали старият Омир също някога бил млад човек. Той пеел за могъщия Ахил, за хитроумния Одисей и за хубавата Елена - жената с митична красота.
- Знаете ли, в този Омир има нещо - казвали древните гърци. - Но нека поживее като нас, да видим каква песен ще запее тогава.
И Омир живял, макар че някои сега се съмняват в това. И пеел - в това днес не се съмнява никой. Но за древните гърци той бил просто способен млад поет, съчинил две нелоши поеми - "Илиада" и "Одисея". Трябвало да остарее, да ослепее и дори да умре, за да повярват в него. За да кажат за него:
- О, Омир! Той така добре вижда живота!

Виж целия пост

Mam4e*

Ентусиаст

# 84 1 окт. 2014, 17:47 ч.

Притча за щастието

Един ден боговете се събрали и решили да се позабавляват.
Един от тях казал:
- Хайде да отнемем нещо на хората.
Всички заедно помислили и решили да им отнемат щастието. Само не могли да решат къде да го скрият.
Първият казал:
- Хайде да го скрием на върха на най-високата планина в света.
- Не, ние сме направили хората силни. Все някой ще успее да се изкачи и да го намери, а намери ли го един, всички останали ще разберат къде е щастието – отговорил втори.
- Тогава да го скрием на дъното на морето.
- Не, не забравяйте, че хората са любопитни. Някой ще изобрети машина за подводно плаване и тогава обезателно ще намерят щастието.
- Да го скрием на друга планета, по-далече от земята – предложил друг.
- Не, дали сме им достатъчно ум. Все някога ще изобретят кораб, с който да пътешестват из космоса, ще намерят планетата и ще си върнат щастието.
Най-възрастният бог, който през цялото време мълчал, казал:
- Аз знам къде да скрием щастието.
- Къде?
- Ще го скрием в самите тях. Те ще бъдат толкова заети да търсят щастието навън, че и през ум няма да им мине да го търсят вътре в себе си.
Всички богове се съгласили. От този момент хората прекарват целия си живот в търсене на щастието, без да знаят, че то е скрито вътре в тях.

Виж целия пост