Притчи

Тъжна притча за притчите

Веднъж множество мъдри притчи се събрали заедно на раздумка, както се случва и при хората.
Всяка разказвала себе си, а останалите слушали, радвайки се на мъдростта на сестра си. Само една седяла тихо в ъгълчето и тъжно се усмихвала.
И ето, всички притчи се изказали, само тя не отронила нито дума. Няколко от съседките и учудено я попитали:
-Защо така страдалчески мълчиш?
-Не ти харесва това, което чу от нас ли?
Тъжната притча отвърнала:
-Може ли първо нещо да ви попитам, мъдри мои сестри?
-Разбира се! Питай! - зашумели притчите.
-Ето, хората са ви слушали. Какво казваха след това?
-Хвалеха ни ...
-Цъкаха с език ...
-Радваха се ...
-Клатеха глава ...
-Усмихваха се ...
-Казваха:"Вярно е!"
Дълго изброявали притчите, а приятелката им ги слушала. Когато казали всичко, тя отново заговорила:
-Хубаво е, че са били доволни. Хубаво е, че са ви разбрали, оценили вашата мъдрост и истина. Но започнаха ли след това да постъпват по друг начин? Или останаха същите, каквито бяха?
Отговорът бил мълчание.
-Затова съм и тъжна притча, сестри мои.

п.п. от тук

аз също съм от големите привърженички на притчите.утре ще пусна моите любими!

ЗА ОЧАКВАНИЯТА В ЖИВОТА

Искам да ви разкажа нещо, което много добре илюстрира идеята ми. В историята се разправя за един много религиозен мъж, който цял живот се подчинявал на правилата, наложени от Църквата и описани в Библията. Един ден малкото му градче се на­воднило и властите обявили евакуация. Хората викали мъжа да тръгне заедно с тях, но той отказвал, твърдейки, че Бог ще го спаси. Водата се вдигала все по-високо и по-високо, затова хората изпратили лодка да го спаси от наводнената му къща. Той отново отказал да отиде при тях, казвайки, че разчита на Бог. Водата продължавала да се вдига, така че накрая човекът стоял на покрива и едва държал главата си над водата, за да диша. Изпратили хеликоптер да го спаси, но той отново отвърнал, че Бог ще се появи да го спаси и отказал да тръгне с хората. Удавил се...
После застанал пред Бог в Рая и попитал: "Господи, моля те, кажи ми. Цял живот ти бях пре­дан, и верен на ученията ти. Защо не ме спаси?"
Господ отвърнал: "Глупчо, не ти ли изпратих лодка? Не ти ли изпратих хеликоптер? А ти какво направи?"

Опитвам се да ви кажа, че трябва да се стараете да бъдете непредубедени. Не създавайте ненужни ограниче­ния в мисловната си енергия, тъй като никога не знаете откъде може да дойде "спасителната ви лодка". Не искам да губите никакви възможности или шансове в живота си, само защото "радарът" ви е бил мисловно настроен на определена станция.
В хода на живота преминаваме от един етап към друг, натрупвайки различни спомени и преживявания. Всички те неизменно обогатяват мисловната ни енергия и разви­ват ума ни. Тези различни етапи могат да се сравнят с различни театрални декори. Вие носите определен кос­тюм, говорите с определен глас, срещате определени хо­ра и използвате определени неща. Когато преминете към нова глава от живота си, вие се оказвате сред напълно различен декор, може би в ново действие от живота си или пък в напълно нова пиеса. Тази нова пиеса ви учи на нещо ново и ви осигурява възможности да научите още нещо за себе си.
За съжаление, мнозина от нас пренасят целия рекви­зит от едно "представление" в друго. Резултатът? Претъпкана нова сцена. В хода на живота, в крайна сметка носим такъв огромен товар от реквизити, костюми и де­кори, че губим способността си да научим и изпълним нова роля. В резултат преставаме да забелязваме новия сценичен дизайн и виждаме единствено стария сцена­рий, отново и отново. Дори се оплакваме, че животът е скучен и сив. Принципно не оставяме пространство за новите енергии в живота си. Затова смятам, че е толко­ва важно всички да се научим да слагаме край на мина­лото. Трябва да бъдем в състояние да се развиваме и да привличаме нови енергии в живота си, неограничавани от миналото.

АЛЛА СВИРИНСКАЯ
"ТАЙНИТЕ НА ЕНЕРГИЯТА"

Приказка за крал Артур

Крал Артур бил пленен в една битка и враговете му казали:

- Има само един начин да избегнеш смъртта, която те очаква. Трябва да отговориш на един въпрос. Но той е изключително труден. За сметка на това ще имаш цяла година да намериш отговора. Сега ще те пуснем, а ти ни дай своята рицарска дума, че ако не откриеш отговора, ще се върнеш, за да бъдеш посечен. И така, въпросът е: Какво най-много искат жените?

Върнал се крал Артур в своето кралство, разпитал всички жени там, но никоя не успяла да му даде смислен отговор. Вече се бил отчаял, когато един старец го посъветвал:

- Иди в старата гора, потърси вещицата, която живее там. Тя знае отговора, но и цената, която ще поиска, е изключително висока.

Крал Артур отишъл при вещицата и тя му казала:

- Да, зная отговора, но ако искаш и ти да го научиш, ще трябва да се ожениш за мен.

Погледнал Артур ужасната вещица, гърбава, мръсна, дрипава и само с един зъб в устата и рекъл:

- Не - по-добре да умра.

Но всички рицари от кръглата маса го замолили да се съгласи, защото иначе кралството ще загине. Отстъпил крал Артур на молбите, съгласил се и вещицата му открила отговора:

- Жените - казала му тя - най-много от всичко искат сами да управляват живота си и да не им се пречи на свободата.

Това бил верният отговор и Артур спасил живота си, но трябвало да плати ужасната цена. На сватбата редом с блестящия рицар се мъдрела вещицата, която воняла нетърпимо, оригвала се и лапала с ръце от изисканите блюда. Но кралят бил истински рицар и нито веднъж не показал, че това му е неприятно. Настъпила първата брачна нощ, но когато Артур влязъл в спалнята, неочаквано видял в леглото прекрасна млада девойка, а от вещицата нямало и следа.

- Какво става тук? - попитал Артур, а девойката отговорила:

- Задето се ожени за мен и ме търпя на сватбата, ще ти направя подарък - половината денонощие ще бъда вещица, а половината - девойка. Остава ти да избереш кога да съм вещица - през деня или през нощта?

Замислил се Артур - какво да избере? Да го виждат през деня редом с прекрасна девойка, а през нощта да трябва да спи с вещица, или обратното? След това казал:

- Ти сама избери кога каква да бъдеш.

Усмихнала се девойката и рекла:

- Защото зачиташ волята ми и прояви уважение към мен - през цялото време ще бъда девойка.

И така те заживели щастливо до дълбоки старини.

Поука: Няма значение каква е жената - умна или глупава, стара или млада, грозна или красива.

В душата си тя винаги е ВЕЩИЦА!!!

Мъжете са крале по душа - великодушни, разсъдливи, грижовни, справедливи, търпеливи….., НО САМО В ПРИКАЗКИТЕ!!!

Царят на арманите имаше много слуги, но един бе особено благочестив и смирен, а животът му угоден Богу. Но направи слугата неволно грешка един ден, която заплати скъпо — с живота си.
Но след изпълнението на присъдата при царя идва един от арманските мъдреци и му казва:
— Царю мой! Окото на Мъдростта вижда всичко и нищо не може да убягне на огнения му взор! Защото един закон има във всемира и той се нарича — правда! Царю, ти несправедливо уби своя слуга и ще бъдеш наказан. Провидението иска възмездие! Но, милостив е Вечният и ти ще получиш най-малкото наказание за убийство на праведник! Царю, ти ще се ожениш и син ще имаш, но мъка ще ти донесе той. Защото ще бъде сляп, глух и ням. Но знай — в страданието е твоето изкупление.
Потресен остана царят и кълбо от болка се сви в стомаха му и го повлече в несвяст. Защото мъдрецът бе почитан пророк и каквото казваше — ставаше.
И наистина, царят бе принуден да се ожени, за да запази царството си. Роди му се и син — сляп, глух и ням. Съкрушен бе царят и мъката му не знаеше граници. И нямаше ден, в който той да не оплаче клетата си и тежка съдба. Страдаше бащата, страдаше и детето.
Дойде мъдрецът един ден отново в двореца и поиска да види царя. И владетелят го прие, а в кътчетата на сърцето му се бе стаила надежда, че вести на милост му носи пророкът и синът му — ще бъде здрав!
Рече му тогава мъдрецът:
— Царю, чуй словата на Истината! Тежък грях извърши и бе наказан! Но по Милост Божия провидението изпрати най-лекото наказание! Но, ти — не бе благодарен! Ти, царю, не спря да се оплакваш и да оскверняваш Милостта Божия. Затова Всевишният ще обърне към теб Лицето на своята суровост и ти ще бъдеш наказан още по-строго!
Озлобен от многото болка и потресен от казаното, царят хвърли мъдреца в тъмница.
Порасна принцът и Слънцето да види замечта! И искаше да се радва и той на красивия свят, за който само бе слушал, да чуе звуците на природата и музиката на своя народ. И тръгна принцът към царството на келвите, защото бе чул, че тяхната принцеса има цяр за всяка болест и недъг: но помага само на този, на когото пожелае. А за красотата й, казваха, че е неземна — но знаят ли слепи очи какво е красота. Но принцесата бе особена — тя криеше лицето си от хората, защото мълвяха, че който я зърне, ума си по нея губи и пада покосен от любов.
Но знаят ли слепи очи що е обич?
Прие принцесата своя гост от Армания и рече му:
— Добре дошъл, принце! Аз зная за твоите страдания, и — чаках те! Искаш болката ти да облекча — ела!
И тя сложи нежни ръце върху очите му и запя тъжна песен на странен език.
И — чудото стана!
Принцът прогледна и първото нещо, което видя бе красивата фигура и прекрасно лице на младата жена. И усети за първи път той чара на женска красота! Непознато влечение и чувство го обзе, и усети в себе си принца полъха на любовта.
Но — скри се принцесата.
Изгуби принцът своята възлюбена, защото тя криеше лицето си от хората.
Рече тогава:
— Бях ням, глух и сляп, и — страдах! Но страдание ли бе това? Сега болката е три пъти по-голяма, защото изгубих любовта…


http://chitanka.info/lib/text/18182

От книгата "Даото на Пух":

Имало едно време един каменар, който бил недоволен от себе си и от живота си. Веднъж минавал край къщата на богат търговец, видял през отворената врата много красиви предмети и важни посетители. „Колко ли могъщ ще да е този търговец!” – помислил си каменарят. Обзела го силна завист и той пожелал да бъде търговец. Тогава нямало да му се налага да живее като прост каменар. Изведъж за своя огромна изненада той се превърнал в търговец, радвал се на по-голям разкош и могъщество, отколкото бил сънувал някога, станал обект на завист и омраза от страна на по-бедните от него. Ала скоро покрай него в носилка минал висш сановник, придружен от слуги и екскортиран от войници, които биели гонг. Богати и бедни се прекланяли пред процесията. „Колко могъщ е този сановник! – помислил си героят на историята. – Бих желал и аз да бъда такъв!” И станал висш сановник, носели го върху бродиран стол-носилка, всички околни го гледали със страх и му се кланяли, когато минавал. Бил зноен летен ден и той се чувствал зле в носилката. Вдигнал глава и  погледнал слънцето. То греело гордо в небето, без да го забелязва. „Колко е могъщо слънцето!- казал си той.- Да можех и аз да бъда слънце!” И станал слънце, което прежуряло жестоко всичко, изгаряло полята и си навличало проклятието на селяни и работници. Но голям черен облак минал между него и земята, така че светлината му не могла вече да огрява всичко долу. „Колко е могъщ този буреносен облак! – помислил си той. – Да можех и аз да стана облак!” Превърнал се в облак, наводнявал поля и села и всички го ругаели. Но скоро усетил, че някаква голяма сила го избутва настрани и разбрал, че това е вятърът. „Колко могъщ е вятърът! – помислил той. – Да можех и аз да бъда вятър!” Превърнал се във вятър, отнасял керемидите от покривите на къщите, изкоренявал дървета и бил посрещан с омраза и страх от всички на земята. Но след известно време се натъкнал на нещо, което не помръдвало независимо от яростните му пориви- огромен, извисяващ се камък. „Колко могъщ е този камък! – помислил той – Да можех и аз да бъда камък!” И се превърнал в камък, по-силен от всичко друго на земята. Но както си стоял, дочул ударите на чук, забиващ длето в твърдата скала, и почувствал, че го променят. „Какво ли би могло да бъде по-могъщо от мен- камъка?” – запитал се той. Погледнал надолу и далеч в подножието забелязал фигурата на един каменар. 

Може ли една басня на Езоп:

" Козар откарал козите си на паша. Като забелязал, че те се били смесили с диви, привечер откарал всички в своята кошара. На следния ден се появила силна буря. Като не можал да ги отведе на обикновената паша, оставил козите вътре. На собствените кози отделил малко храна, само колкото да не гладуват, а на пришълките сипал повече, за да ги опитоми. Утихнала бурята и щом извел всичките на паша, дивите поели стръмнините и избягали. Започнал козарят да ги ибвинява заради неблагодарността им, задето те, въпреки че били подложени на особенни грижи, са го изиставили. А козите се извърнали и му отговорили:
- Та тъкмо затова най-много се страхуваме. Щом като ти вчера нас - пришълките, гледа по-добре от старите кози, става ясно, че ако и други след това придойдат, тях ще предпочетеш пред нас.

Баснята показва, че не бива да ни радва приятелството на хора, които предпочитат нас - новите си приятели, пред старите, и да имаме на ум, че когато вече нашето приятелство поостарее, ще се сприятелят с други и тях ще предпочетат пред нас. "

Веднъж в едно ъгълче на земята се събрали заедно всички човешки чувства и качества. Когато СКУКАТА се прозяла за трети път, ЛУДОСТТА предложила:
— Хайде да играем на криеница, а!?
ИНТРИГАТА повдигнала вежди:
— Криеница? Що за игра е това?
Тогава ЛУДОСТТА обяснила, че един от тях, например тя, започва - затваря си очите и брои до милион, а в същото време всички останали се крият. Последният, когото открият, започва да брои следващата игра и така нататък.
ЕНТУСИАЗМЪТ затанцувал с ЕУФОРИЯТА, РАДОСТТА заподскачала така, че успяла да убеди СЪМНЕНИЕТО, само АПАТИЯТА, която никога от нищо не се интересувала, отказала да участва в играта. ИСТИНАТА предпочела да не се крие, защото в края на краищата, винаги я откриват, ГОРДОСТТА казала, че това е абсолютно глупава игра (нищо друго не я вълнувало освен нея самата), СТРАХЛИВОСТТА не искала да рискува много-много.
— Едно, две, три, ... - започнала да брои ЛУДОСТТА.
Пръв се скрил МЪРЗЕЛЪТ. Скрил се той зад най-близкия камък край пътя, ВЯРАТА се издигнала в небесата, а ЗАВИСТТА се скрила в сянката на ТРИУМФА, който със собствени сили се изхитрил да се изкатери до върха на най-високото дърво. БЛАГОРОДСТВОТО много дълго не можело да се скрие, тъй като всяко място, което то си намирало, се оказвало идеално за неговите приятели: Кристално чистото езеро - за КРАСОТАТА. Хралупата в едно дърво - ами че това е за СТРАХА. Крилото на пеперудата - за СЛАДОСТРАСТИЕТО. Полъхът на вятъра - той е за СВОБОДАТА! И така, то се замаскирало в слънчевия лъч. ЕГОИЗМЪТ, напротив, намерил си едно топло и уютно местенце само за себе си. ЛЪЖАТА се скрила дълбоко в океана (а в действителност тя се скрила в дъгата), а СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се спотаили в гърлото на вулкана. ЗАБРАВАТА, дори не помня къде се скрила, но това не е важно.
Когато ЛУДОСТТА преброила до 999999, ЛЮБОВТА все още търсела къде да се скрие, но вече всичко било заето. И изведнъж тя видяла прекрасен розов храст и решила да се скрие между цветовете му.
— Един милион - изброила ЛУДОСТТА и се заела с търсенето.
Разбира се, най-напред намерила МЪРЗЕЛА. После чула как ВЯРАТА спори с Бога, а за СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се сетила по това как трепери вулканът, след това ЛУДОСТТА видяла ЗАВИСТТА и се досетила къде се крие ТРИУМФЪТ. Нямало нужда да търси ЕГОИЗМА, защото мястото, където той се бил скрил, се оказал пчелен кошер, а пчелите решили да изгонят неканения гост. Търсейки, ЛУДОСТТА се приближила до ручея и видяла КРАСОТАТА. СЪМНЕНИЕТО седяло до оградата, чудейки се от коя страна да се скрие.
И ето че всички били намерени: ТАЛАНТА - в дъхавата и сочна трева, ТЪГАТА - в тъмната пещера, ЛЪЖАТА - в дъгата (за да сме честни, тя се криела на дъното на океана).
Не могли да намерят само ЛЮБОВТА.
ЛУДОСТТА поглеждала зад всяко дърво, във всяко поточе, на върха на всяка планина и най-накрая, тя решила да погледне в розовите храсти, започнала да разтваря клоните и чула вик. Острите шипове на розата наранили очите на ЛЮБОВТА. ЛУДОСТТА не знаела какво да прави, започнала да се извинява, плакала, молила за прошка и за да изкупи вината си, обещала на ЛЮБОВТА да стане неин водач.
И ето, от онова време, когато за първи път на земята играли на криеница, ЛЮБОВТА е сляпа и ЛУДОСТТА я води за ръка... 

ПЕПЕРУДАТА

 Някога отдавна живеел в древен град Майстор, заобиколен от своите ученици. Най-способният от тях се замислил веднъж:
-А има ли въпрос, на който нашият Майстор няма да може да отговори.
Той отишъл на зелената ливада, хванал най-красивата пеперуда и я скрил в дланите си. Пеперудата шавала с пипалцата си и гъделичкала дланите на ученика. Усмихвайки се, той отишъл при Майстора и го попитал:
-Кажете, каква пеперуда имам между дланите си-жива или мъртва?
Той здраво държал пеперудата и бил готов във всеки един миг да я смачка заради своята истина.
Не обръщайки дори глава, за да погледне ученика, Учителят отговорил:
-Всичко е в твоите ръце. 

Темата е страхотна,заобичах притчите от "Нека ти разкажа"Хорхе Букай,която купих съвсем случайно,без да знам какво съкровище купувам.Не знам защо повечето в темата не четат постнатите притчи,а само публикуват своите и те доста се повтарят.Ще разкажа накратко моята любима,надявам се на я разваля,не съм добра в разказите.
Длъжността портиер на публичен дом била най-зле платена.В селото я заемал мъж ,който бил неграмотен,не знаел занаят,заемал я защото преди това неговия баща я заемал.Един ден публичния дом бил купен от нов собственик,който направил ремонт и променил малко публичния дом.След ремонта събрал всички служители да им даде нови задачи и казал на портиера,че вече няма да е само портиер, а ще представя седмични доклади на собственика-ще записва колко човека влизат и ще пита всеки пети ,излизащ дали е доволен и трябва ли нещо да се промени, а в края на седмицата ще носи на собственика отчетите.Човекът отговорил,че не може да върши тази работа защото е неграмотен.Собственика решил,че не може да плаща на още един човек,който д а върши тази работа,но и  не може да чака портиера да се научи да чете и пише и го освободил от работа,като му дал известна сума обещетение.Човекът се прибрал в къщи и започнал да се чуди какво може да работи.Сетил се ,че преди,когато нещо се счупело в публичния дом той го поправял и решил да си изкарва хляба така.Но инструментите му били много стари и трябвало да си купи нови.В селото нямало железарски магазин,най-близкия бил на 2 дни път.С парите от обещетението отишъл и си купил ново куфарче с инструменти.Когато се върнал съседът му почукал на вратата и му искал назаем чук.Човекът му го дал,но на следващия ден съседа се върнал да му каже,че ще го задържи още.Човекът казал,че му трябва защото с това ще си изкарва хляба.Съседа предложил да му го плати и да му даде пари за да отиде до селото да си купи нов.Човекът се съгласил,взел парите и пътувал 2 дни,до селото да си купи нов чук.един ден дошъл друг съсед:
-разбрах,че си продал на съседа чук,аз искам отверка,ще ти платя отверката двойно и пътя до селото,да си купиш нова.И така селянинът започнал да продава инструменти,в един момент започнал да купува повече ,за да не ходи толкова често до селото.После си наел склад,зад а съхранява инструментите,после направил витрина на склада и това се превърнало в първия железарски магазин в селото.Човекът станал милионер и подарил на селото училище.В деня на откриваането на училишето кмета благодарил публично на търговеца  и го помолил да запише първото послание в официалната книга на новото училище.Търговецът отвърнал,че не може да пише.Кметът се изненадал:
-Не можеш да пишеш и си милионер!А какъв ли щеше да бъдеш,ако можеше?
Търговецът му отвърнал:
-Ако можех да пиша, щях да съм портиер на публичния дом.

"В щастието няма приятели" Николай Рьорих
http://www.cao.bg/?article=10430565&pages=0&category=4

В РАЯ…

Стивън Крейн

   В Рая
   няколко малки тревички
   стояха пред Бога.
   — Какво свършихте в живота? — попита той.
   И всички, освен една, от малките тревички
   с готовност заразказваха
   достойнството на своите животи.
   И само една тревичка,
   стоеше по назад.
   Засрамена.
   Накрая Бог и каза:
   — А ти какво направи през живота си?
   — О, Господи — отвърна малката тревичка —
   Аз нямам сили да си спомня.
   И ако съм направила добро,
   не зная за това.
   Тогава Бог, в своето величие
   възправи се от Своят трон и каза:
   — О, най-достойна от тревите!

Много интересна тема - май ще ме запалите по притчи!   

Чаша мляко


Един беден младеж продавал дрехи от врата на врата, за да плати за своето образование. Един ден той видял, че има само 10 цента в джоба си. Бил гладен и решил да помоли за малко храна в следващата къща, до която стигне.
Гладът му обаче изчезнал, щом зърнал красивата млада жена, която му отворила вратата. И вместо за храна, той помолил за чаша вода.

Жената видяла, че младежът било много гладен и вместо вода му донесла огромна чаша с мляко. Той я изпил много бавно и после попитал:

- Колко ви дължа?

- Нищо не ми дължите. – отвърнала тя – Моята майка ни учеше да не приемаме нищо в замяна на проявената доброта.

-Тогава ви благодаря от цялото си сърце! – отговорил младежът.

Когато Хауърд Кели напуснал къщата, той не само се чувставал физически по-добре, но и възвърнал вярата си в Бог, която почти никога не го била напускала.

Години по-късно, същата млада жена се разболяла много тежко. Местните лекари били объркани и изпратили младата жена в голям град, където смятали, че специалистите ще могат да диагностицират това рядко заболяване.

Д-р Хауърд Кели бил повикан за консултант. Когато той чул името на града, в който тя живеела, един спомен изплувал пред очите му.

Той станал и отишъл в нейната стая. Влизайки там, той мигновенно я разпознал. Върнал се в стаята за консултации решен да направи всичко по силите си, за да и спаси живота.

От този ден нататък, той обръщал специално внимание на този случай. След дълга битка, войната най-накрая била спечелена.

Д-р Кели бил дал инструкции болничната сметка да му бъде изпратена за одобрение. Когато получил фактурата, той я прегледал, написал нещо в полето и я изпратил в нейната стая.
Отваряйки плика, тя си мислела, че вътре ще намери фактура, която ще изплаща до края на дните си.
Когато най-накрая отворила плика, нещо привлякло вниманието и върху полето на фактурата.

Тя прочела следните думи:
„Платено изцяло с чаша мляко : Д-р Хауърд Кели.“

Радостни сълзи изпълнили очите и сърцето и. Тя прошепнала: “Благодаря ти Господи, че любовта ти е докоснала ръцете и сърцата на хората”.




още много притчи има тук http://www.prikazno.com/category/prikazki-i-pritchi/




Четири жени – Джериес Авад

Живял някога богат търговец. Той имал четири жени. Обичал най-много четвъртата, обсипвал я със скъпи дрехи, глезел я с всякакви лакомства, грижел се за нея и й давал винаги най-доброто.

Обичал много и третата си жена. Бил много горд с нея, държал да я показва на всичките си приятели, но постоянно се страхувал, че тя ще избяга от него с някой друг мъж.

Имал чувства и към втората си жена. Тя била дискретна, много търпелива и той й доверявал всичките си тайни. Когато имал проблеми, търговецът се съветвал с нея и тя винаги намирала изход от трудностите.

Първата му жена била негова вярна спътница, грижела се за богатството, търговските му дела и домакинството. Търговецът обаче не обичал първата си жена и макар че тя изпитвала към него силни чувства, той едва я забелязвал.

Един ден търговецът се разболял. Разбрал, че скоро ще умре. Мислел за охолния си живот и си казал: „Сега имам четири съпруги, но когато умра, ще остана без тях. Колко самотен ще бъда!“

Затова попитал четвъртата си жена:

– Обичах те повече от всички, дарявах те с най-прекрасни дрехи и се грижех непрестанно за теб. Сега умирам, ще ме придружиш ли в смъртта, за да останем заедно?

– Няма начин – отсякла четвъртата жена и без да каже нещо повече, си тръгнала.

Отговорът й се забил като остър нож в сърцето на търговеца. Натъжен, той попитал третата си жена:

– Обичах те през целия си живот, ще дойдеш ли с мен в отвъдното?

– Не – отговорила тя. – Животът тук е твърде хубав! Когато умреш, ще се омъжа за друг!

Търговецът целият изтръпнал от болка. Тогава попитал втората си жена:

– Винаги когато съм имал нужда от помощ, ти си се отзовавала. Сега отново се нуждая от теб. Когато умра, ще ме последваш ли, за да не бъда сам?

– Съжалявам, но този път не мога да ти помогна – отговорила тя. – Мога единствено да те изпратя до гроба.

Отговорът сразил търговеца като гръм, след който останал безмълвен. Тогава се чул глас:

– Аз ще дойда с теб. Ще те последвам, където и да отидеш.

Търговецът погледнал и видял първата си жена. Тя била само кожа и кости, сякаш страдала от недохранване. Силно разстроен, търговецът казал:

– Трябваше да се грижа по-добре за теб, когато имах възможност!

Всъщност всеки от нас има четири жени в своя живот.

Четвъртата е нашето тяло. Без значение колко усилия полагаме, за да изглежда добре и да е здраво, то винаги ни напуска, когато умрем.

Третата жена са парите ни, професията, положението ни в обществото. Когато умрем, те отиват при някой друг.

Втората жена са семейството и приятелите ни. Без значение колко близки са ни били приживе, те могат само да ни придружат в последния ни житейски път –
до гроба.

А първата жена е нашата душа, която често пренебрегваме в стремежа си към материално богатство и чувствено удоволствие. Тя единствена може да ни последва дори и в смъртта. Затова е добре да се грижим за нея и да зачитаме желанията й – сега, а не едва когато сме на смъртния си одър.

Душата е единствената част от нас, която ще ни съпътства винаги .

Из  „Скритият дар“ на Джериес Авад

                            "Погледът на влюбения" - Хорхе Букай, "Нека ти разкажа"

Царят бил влюбен в Сабрина, жена от простолюдието, която направил своя последна съпруга.
Един следобед, когато царят бил на лов, пристигнал пратеник и съобщил, че майката на Сабрина е болна. И макар да било забранено да се ползва личната каляска на царя - нарушение, което можело да и коства главата, - Сабрина се качила в нея и се отправила към майка си.

Като се върнал от лов, царят бил осведомен за станалото.
- Нали е прекрасна? - рекъл той. - Това е истинска синовна обич. Не се е поколебала да рискува живота си, за да бъде до майка си. Прекрасна е!

Друг път, когато Сабрина седяла в градината на двореца и ядяла плодове, се появил царят. Принцесата го поздравила и после отхапала последната праскова в кошницата.
- Изглеждат хубави!- рекъл царят.
- Хубави са - отвърнала принцесата. И като протегнала ръка, подала на своя любим последната праскова.
- Колко ме обича! - споменал по-късно царят. - Сама се отказа от удоволствието, за да ми даде последната праскова от кошницата. Не е ли чудесна?

Минали няколко години и кой знае защо, любовта и страстта в сърцето на царя охладнели. Седейки до най-добрия си приятел, той му казал:
- Никога не се е държала като царица. Нима не наруши забраната и не се качи в каляската ми? И освен това помня, че веднъж ми даде нахапан плод...

~ . ~ . ~

- Истината винаги е една. Факта си е факт. Но както в приказката, човек може да тълкува дадена случка и така, и иначе. "Внимавай как я възприемаш", казваше мъдрият Бадуин.

Ако това, което виждаш, пасва "като по мярка" на истината, която е изгодна за теб... не вярвай на очите си!

~ . ~ . ~

              
                "Истинската стойност на пръстена" - Хорхе Букай, "Нека ти разкажа"



- Учителю, идвам при теб, защото се чувствам толкова жалък, че нямам желание за нищо. Казват ми, че за нищо не ме бива, че нищо не върша като хората и съм непохватен и много тъп. Как да се поправя? Какво да сторя, че да ме ценят повече?

Без да го поглежда, учителят му рекъл:
- Съжалявам много, момко. Не мога да ти помогна, защото първо трябва да реша един личен въпрос. Може би след това... - И след кратка пауза добавил: - Но ако склониш да ми помогнеш, ще се справя по-бързо с него и после може да ти помогна.

- О...колко се радвам, учителю - измънкал момъкът, разбирайки, че отново го подценяват и пренебрегват.

- Добре - продължил учителят. Свалил пръстена от кутрето на лявата си ръка и като го подал на момчето му рекъл: - Яхни коня, който е навън и иди на пазара. Продай този пръстен, защото трябва да изплатя един дълг. Постарай се да получиш възможно най-високата цена и да не скланяш за по-малко от една златна монета. Тръгвай и се върни по-бързо с жълтицата.

Момъкът взел пръстена и тръгнал. Щом стигнал до пазара, започнал да предлага пръстена на търговците, които го поглеждали с известен интерес, докато не споменял цената, която иска. Отворел ли дума за златната монета, едни му се присмивали, други му обръщали гръб и само един старец си направил труда любезно да му обясни, че една златна монета е твърде голяма цена за този пръстен. Някой се смилил над него и му предложил сребърна монета и медна съдинка, но заръката била да не скланя на по-малко от жълтица и момъкът отказал.

Като предложил пръстена на всички, които срещнал на пазара, а това били повече от сто души, отчаян от неуспеха, той яхнал коня и се върнал при учителя. Колко би искал момъкът да има златна монета и да я даде на учителя, за да се отърве той от дълга си и най-сетне да го посъветва и да му помогне.

Влязъл при стареца.
- Учителю – рекъл, - съжалявам. Това, което ми заръча е невъзможно. Сигурно щях да получа две-три сребърни монети, но не мисля, че можех да заблудя някого, за истинската стойност на пръстена.

- Това, което каза, е много важно, млади приятелю – усмихнат отвърнал учителят. – Първо трябва да узнаем истинската стойност на пръстена. Яхай пак коня и върви при бижутера. Че кой ще знае по-добре от него? Кажи му, че искаш да го продадеш и питай колко ще ти даде за него. Но каквото и да ти предложи, не го продавай. Върни се тук.

Момъкът отново яхнал коня. Бижутерът погледнал пръстена под светлината на масленичето, разгледал го под лупа, претеглил го и после казал на момчето:
- Момко, кажи на учителя, че ако иска да продаде пръстена още сега, не мога да му дам повече от петдесет и осем златни монети за него.

- Петдесет и осем златни монети ли? – възкликнал момъкът.

- Да – отвърнал бижутерът. – Знам, че след време може да вземе към седемдесет монети, но ако го продава спешно...

Момъкът много се развълнувал и препуснал обратно към дома на учителя, за да му каже новината.

- Седни – рекъл му старецът, като го изслушал. – Ти си като този пръстен: рядък и скъп накит. И като него, можеш да бъдеш оценен само от истинския познавач. Защо си тръгнал да искаш от всеки да види истинската ти стойност?

И като казал това, сложил отново пръстена на кутрето на лявата си ръка.

~ . ~ . ~
П.П-В книгите на Хорхе Букай има много мъдрост,поднесена по начин,който всеки може да приеме и разбере.

източник: pozitivnoto.info