Книга, която не можах да дочета!!!

Честита Нова година!
Пожелавам ви здраве,любов,късмет!

Наистина темата е много интересна и показва колко сме различни,но обединени от едно-че сме четящи,а в днешно време това никак не е малко!

Лейди, едва до 120 стр. съм и нищо. Клеър ми е скучна до болка, чета в нищото, защото фабула няма засега. От всичките 500 стр., колко още страници трябва да мина, за да ми стане интересно, се чудя. Рядко книга ме дразни, обикновено са скучни, но тази ме и дразни, все едно карам по прав път, с еднаква скорост и така часове наред.
В началото те грабва и съвсем скоро дотяга. Идеята е добра, но интерпретацията на авторката, не. Типична книга за аудиторията на Опра, затова и толкова позитиви има, за мен незаслужени. Критикити, които четох, бяха основно към секс сцените, но също така, за тях бяха и позитивните мнения, колко били разтърсващи... Попрехвърлих книгата, чак пък скандални не са. Нито вулгардността ми е скандална, нито дори употребата на "п...ка", която се среща няколко пъти.
Изобщо, интересна история, разказана повърхностно.
Поредният "бестселър", който едва преглъщам. И аз рядко разчитам на читателски ревютата вече...
Бях срещнала някъде сравнението еpic romance среща X-men. The host на Стефани Майер пък го рекламираха като "Дните на нашия живот" среща X files. Ясно е, че sci-fi тематиката в момента е на мода, обаче прекалено много я преекспонират и се получава мацаница. Няма нужда...

Благодаря за отзива! 

 Като прочетох израза използван от Кейси "Рядко книга ме дразни, обикновено са скучни, но тази ме и дразни" се сетих за едно мъчение, на което се подложих в началото на лятото. Бях на село и си свърших книгата, която четях и трябваше да избера нещо от книгите, които са там. Попаднах на "Мадам Бовари". Мииии ... Това беше една ужасна книга. Нямаше един персонаж, който да не ме дразни. За мен нямаше една положителна личност в тази книга. То бива една жена да не знае какво иска, то бива един мъж да се поддава така на манипулации, но ... тук всичко беше на n-та степен. Дочетох я до края на инат, само за да видя до къде ще им стигне акъла и ... видях.   

Въпреки огромното ми желание да прочета всичко от К.Кастанеда, не мога ...

 " Моби Дик " на Мелвил . Захвърлих я на 100-ната страница
    Друга книга ,  която прочетох с голямо нежелание беше " Фауст " на Гьоте.

Не са никак малко. Но в последно време като че ли "Гепардът" не можах да дочета.

Истанбул - Орхан Памук.

Lady, подкрепям те с две ръце. А съм опитвала-е, не мога и 20 страници да прочета.
Иначе и аз обикновенно гледам да дочитам започнатите книги, макар и с прескоци. 
Напоследък фентъзи-авторите започнаха да пишат едни дълги поредици, че чак ме изнервят. Като попадна на такава-хич не я започвам. 

Чужденецът - Макс Фрай.
Ами 2 пъти я почвам , и все до 30-40 страница и не мога повече.
Много ми е трудна ....а ми се струваше интересна като реших да я купя.

Аз съм всеядна на тема книги, почти няма нещо ,което да не заинтригува съзнанието ми.За съжаление, в последните години не ми остава много време за четене/освен специализирана литература по необходимост/ Повечето от книгите, които са посочени като недочетени в различните постове тук,   на мен са ми едни от любимите."Война и мир" на Толстой и "Мъртви души" на Гогол/ май, най-често посочвани като недочетени тук/ съм изучавала в руската гимназия преди години и съм чела на руски.Н е зная как звучат на български, не съм ги чела в превод.Но на руски "Война и мир"буквално прочетох и двата тома на един дъх.А "Мъртви души"съм чела многократно и съм се смяла на глас на отделни пасажи.Също и "Ревизор",една любима пиеса, но която се опитах да направя/ без претенции за професионализъм/ съвременен художествен превод, просто като хоби.
Имало е, разбира се недочетени от мен книги, но не са толкова популярни.

Имало е и книги, които съм чела на един дъх, а после съм си казвала "Що за глупости"

Две книги са ме изумявали с това, че съм имала много различна предварителна нагласа към тях, пристъпила съм към четенето им с неохота, а после едва ли не съм се влюбила в тези книги.
Едната е "Какво да се прави" на Чернишевски, заължителна за изучаване в руската гимназия / по мое време/С огромна неохота я купих, на един дъх я прочетох.В гимназията-  спорове върху темата, емоции, чак на чиновете скачахме да се "препираме".Учителката се видя в чудо с нас.

Другата книга е "Посмъртните записки на клуба "Пикуик"на Дикенс.На 18години стигнах до 20 стр.Но на 25год.  я прочетох отново и ми стана любима, изключително фин и остроумен хумор!Дори си подчертавах отделни пасажи и се връщах специално да си ги чета.

И тъй като темата е за книгата, която не сме дочели- за мен това е "Първичната рана" на Нанси Верие.Изключително съм отворена към този тип литература, но книгата прочетох откъслечно  и  почти година преди да осиновя детето си и след като детето ми дойде у дома.От тази по-досадна ,скучна и безполезна книга почти не съм срещала.Опитвала съм се многократно да се връщам към книгата, четях с упование коментарите в осиновителския форум, е, не и не.Не се получи. Горе-долу приспивателно ми действа, с две думи абсолютна досада.Разбира се, мнението е лично.

Параграфът съм го почвала 2 пъти, трети път едва ли ще се пробвам 
Казандзакис и него нещо го зарязвам по средата. ("Зорбас" и "Последното изкушение") Тери Пратчет не ми се получи....изобщо, отдавна не се напъвам да прочета нещо, защото е обявено за класика. Освен това, за всяка книга си има възраст - неща, които биха ме шашардисали на 20, сега ми тъпеят.

Двете книги, за които със сигурност се сещам, че не успях да дочета са "Парижката Света Богородица" и "Човекът, който се смее", за която майка ми твърди, че е много хубава. А Богородицата я почвам няколко пъти и всеки път стигам все по-далече в описанията на прозорците и така и не успявам да я довърша. А като се сетя как не мръдвах с часове на Клетниците...
Ана Каренина ми беше много трудна за четене, но я довърших - може би наистина не ми е било времето - някой ден може да я прочета отново. Както и Мъртви души - и аз като Светкавица я четох в оригинал и по задължение, но за съжаление нещо не успя да ме грабне, тогава.

`Първична рана` и аз не дочетох. Мислех си, че причината е, че нямам личен мотив. Става ми по-успокоително, че не съм единствена.

Аз пък.."Записки по българските въстания"-почнах я с желание и я оставих 100 страници по-късно,хииииииич я няма тая книга според мен.Другата е "Здрач"-голяма тъпотия,голямо нещо-на нея съм зациклила някъде 100 стр. преди края.Нищо не се случва,тая мацка само разправя колко е красив и уникален нейния вампирски възлюбен,а гарнитурата от врели-некипели от типа на блестящите на слънце вампири-вегетарианци тотално ме отказа.Пълна боза според мен.