Книга, която не можах да дочета!!!

  • 50 994
  • 737
# 75
Stardust* , никът ти ми напомни, че и едноименната книга, не успях да изчета от първия път.
Виж целия пост
# 76
"Черна книга: на Орхан Памук някак не успях да прочета. Но мисля скоро пак да се пробвам.
Виж целия пост
# 77
Не обичам да оставям недочетени книги, щото съм любопитна за развръзката, ако има такава, но някои просто ми дотягат...
Все още не съм дочела Доктор Живаго, все къмто средата ми зацикля, започнах я веднъж като студентка, след това направих още един опит, но... Embarassed

Наскоро оставих "Бар Последен шанс" на Мариан Кийс, четеше ми се нещо леко, а то се оказа абсолютна боза Rolling Eyes
Виж целия пост
# 78
Аз имам направо автори, които не мога да дочета Simple Smile Достоевски, Булгаков, Толкин - каквото и да започна от тях, рекордът ми е 54-та страница... При това съм се опитвала да ги чета в различни периоди от живота си, не е да кажеш до израстване. Или просто още не съм дорасла до тях  Mr. Green
Виж целия пост
# 79
"Човекът, който се смее"

към нея присъединявам и "Дите, рожба човешка". няколко пъти почвани и все недочетени.

а подхванати и недовършени през изминалата година останаха  Биографията на Ришельо и Името ми е Червен на О.Памук. надали ще ги завърша някога.
Виж целия пост
# 80
Не ми ли допадне някоя книга до средата въобще, я оставям.
Виж целия пост
# 81
"Сред лилии красиви" на Джон Ъпдайк. Ами не можах да я изтърпя. Тази е единствената до момента.
Виж целия пост
# 82
Stardust* , никът ти ми напомни, че и едноименната книга, не успях да изчета от първия път.
Аз нея все още не съм я чела,никъде не мога да я намеря. Cry
Виж целия пост
# 83
"Името  ми е Червен". Памук май не е моят автор. Гор Видал също - при цялото ми уважение към енциклопедичните му познания, както и любовта ми към историята, НЕ МОЖАХ да се насиля.. Ужасно е тегав в изказа си. От 'Сътворението" ми остават само стотина страници, а "Юлиан" е до половината..... Ми не ми е увлекателен автор. Пол Дохърти е далеч по-завладяващ.
Това май е за което се сещам. Иначе имам правило, не ме ли грабне на 50-та страница - не е за четене.
Виж целия пост
# 84
Аз не успях да прочета нищо докрай на Орхан Памук дадох много от себе си но не стана.
С Гор Видал положението беше същото много се обяснява ,прекалено даже.
Виж целия пост
# 85
Присъединявам се към недочелите Орхан Памук - Сняг толкова я мъчих, е не мога и това е, супер тъпа ми е Rolling Eyes

А иначе имам и една книга, която ме разболя, ако искайте вярвайте. И магарето видя ангела на Ник Кейв - чета, чета, все по-зле ми става, накрая така се тръшнах и хвърлих проклетата книга, ужасна е! Много го уважавам Ник Кейв, израсла съм с неговата музика, но сега втората му книга няма да си купя Naughty
Виж целия пост
# 86
"Паула" на Изабел Алиенде - много ми дотежа  Confused
Виж целия пост
# 87
Аз съм от инатлиите в четенето и гледането на филми - все очаквам нещо да се случи /давам шанс за развитие на автора и идеята/  и накрая се нервя, че съм си изгубила времето  hahaha Не бих казала, че е тотална загуба, все нещо съм научила, но не са наситени естетическите ми сетива  Hug
Не дочетох "Случаят Джем"  - Вера мутафчиева Embarassed
А в далечните ми ученически години - "Илиада" на Омир   Sad
Виж целия пост
# 88
И аз мъча, мъча с години разни книги, които са ми се опънали. С променлив успех. Един приятел ми беше казал - "Животът и без това е прекалено кратък, за да изчетеш всички, книги, защо да упорстваш, като не ти върви". Ама аз, на.

Махалото на Фуко и Сатанински Строфи, има и други, но за тези се сещам отведнъж. Не знам ще ги бъде ли някой ден.

Друга категория са книгите, които ме дразнят, обаче ги довършвам. Цялата поредица Здрач. Български издания с правописни/преводни/фактологически грешки. Най-тъпото нещо, което сравнително наскоро ми попадна - "Как оглупях" на един френски автор, в превод на български. Оглупял е, я.
Виж целия пост
# 89
Много рядко ми се случва да оставя книга недочетена. Чувствам се сякаш не съм си свършила работата и ме човърка отвътре. Така че обикновено се насилвам и я довършвам. Единствената, за която се сещам в момента, е Махалото на Фуко. Опитвах, опитвах - е, не можах да продължа след 20 страници.
Странно, наистина, колко са различни вкусовете на хората.
Параграф 22 е любимата ми книга, мога да я препрочитам непрекъснато и да се кискам над някои части.  Grinning
Цар Плъх също много я харесвам.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия