Германска нова медицина - 5 част

Весела - всичко, което описваш, прпблемите на детенцето ти, звучат именно като страх от смъртта, може да не е в буквалния смисъл, но е усещане за заплаха, било то от учителките с техните крясъци, от медицински изследвания и т.н.
Кашлицата е териториален конфликт, така като пишеш, свързвам го с "деленето" на неща с таткото...
Нямам време да пиша по-подробно, дано другите те насочат и ти помогнат с изчерпателни отговори, от мен успех

Има много писано за шарките и децата и конфликтите в тази възраст - първите теми за ГНМ са пълни с такава информация.

Най-важното е събрано тук - http://gnm-bg.com/joomla/index.php?option=com_content&view=a … 94&Itemid=185

pak.vessela, чисто теоретично не мога да съм много полезна, има хора тук, които знаят  в пъти повече, надявам се да се включат. Това, което мога да кажа обаче е, че моят син (знаеш, че са наборчета с твоя) има много страхове, свързани със смъртта, и от малък боледува с ларингити, бронхити и въобще ужасни кашлици, които от един момент се отказах да диагностицирам по официалните критерии. От друга страна дъщеря ми (година по-малка) до съвсем скоро имаше словом и цифром два случая на заболяване, слязло по-долу от гърлото, всичко спираше на ниво УНГ. От буквално месеци насам взе да говори и тя за смърт и умиране, съответно боледуванията и започнаха да включват лоши кашлици, последната и кашлица беше дори по-лоша от тази на брат и. Знам, че кашлиците не са само страх от смъртта, а и териториални  конфликти, уплаха и други такива, но все пак не подценявай и тази част, макар да ти се струва, че не влага много драматизъм. Също така моите и двамата се разболяха много сериозно в момент, когато започнахме да им правим стаи /и те уж са много ентусиазирани и всичко останало, но Господ знае какво става в малките им главици.../

Незрялост на детрузора на пикочния мехур, задръжка на урина в бъбреците - какъв може да е конфликта, породил тези проблеми на детето ми

Stef, Maria.St,   
Ще поговорим по-сериозно явно на тази тема, сигурно не е било случайно изтърваното в лекарския кабинет...
Но трябва може би да се върнем отново до раждането и престоя в кувьоза, когато не ми даваха гаранции за живота му  .

Весела,
Щом е левак,проблемьт е бил с мама.При децата е територия,не е смьрт.Освен,ако не е на вьзраст да знае точно какво означава.
Пневмонията е решен конфликт.Аз лично бих я лекувал по стандартния начин,особено при дете.

Темида,
Недостатьчна е тази информация.

Всички така наречени "инфекциозни" болести са много добре обяснени по ГНМ.Ще бьде дьлго да го опиша,а и нямам време.
При морбили специално са няколко конфликта,при скарлатина сьщо.

Хм, ясно защо кашлях почти два месеца (едно на ръка, че пуша, де)
Само че все още ме е страх от смъртта, просто го осъзнах преди няколко седмици и си го признах. Казах си" Ми страх ме е, ама и да не ме е страх, все тая...и на мен ще ми дойде времето"

Значи ли това, че съм решила конфликта си?

Благодаря, Christian!   
Той определено се уплаши, че няма да спя в неговата стая, но аз така или иначе останах, като видях, че е сериозно притеснен. Вчера призна, че му липсва голямото легло, на което той не спеше, но си играеше и което сега било на баща му. Но по собствените му думи това го дразни, не го плаши. Виж, разкри ми нещо ново: наистина е бил уплашен до смърт от въпросния преглед на ехограф, толкова, че дори „дълбоко мислел” да се самоубие... По неговата логика, щом човек го пращат натам-насам по изследвания и болници, явно сериозно е закъсал и скоро ще умре...
Представям си, че териториалните конфликти са му докарали бронхита, после при личната изведнъж му се изсипва новината за ехографа и .... Може ли конфликтът с мама да се изразява в това, че той ме прие тогава като предателка, след като се съгласявам за прегледа с лекарката?
А какво имаш предвид под „стандартния начин”, с антибиотици ли? Най-голямата му досега болест (по-проблемна и от пневмонията) беше алергична реакция към Оспамокс, когато беше на 1г. и 1 м. 4 дена сутрин и вечер му биеха урбазон, без особен ефект. Беше станал не червен, а синьо-лилав, имаше отоци, страшна работа... Личната сега не смееше да го лекува, искаше да ни прати в болница, но аз се запънах. Както и да е, дадох му само първата доза антибиотик, после хомеопатът ми вдъхна доста увереност и не съм давала повече. Миналия петък личната го слуша и каза: „Отлично!”, но не сме правили снимка. При подобно положение сега може ли/трябва ли да се направи нещо друго?

Какво представлява стандартното лечение?!
Като дете три пъти са ме лекулавил от това и трите пъти в болница, последния, въпреки че се чувствах добре, ми биеха антибиотици през 6 часа, общо 7 дни... Разбиха ми здравето, още 10 дни след това не се чувствах добре... Такива неща видях в болницата, че си направих извода повече никога да не стъпвам на такова място и колкото по-далеко от лекарски кабинет, толкова по-добре...

Пиша го единствено понеже те познавам лично - на 2 год. малката имаше пневмония, която се оправи без АБ (че и без хомеопатия даже, понеже тогава хомеопатката ни беше в чужбина). Давах единствено вентолин, АБ-то бях купила, но така и си остана в шкафчето. Т.е. не мисля, че е невъзможно пневмония да се излекува по 'не'стандартния начин. Е, разбира се, беше и с огромната подкрепа на Christian  + че всеки ден виках докторка да я преслушва + че аз следях как диша, как се чувства, правех и разни компреси и т.н.

Мег, нали не очакваш тук да се изтипоса пост от рода на "Не бойте се, че детето ви има пневмония"   Все пак четат разни хора и няма никакви гаранции, че някой няма да свърши някоя глупост, че после и да обвини другите за това...

И аз да се изкажа за пневмонията - даването или недаването на лекарства, включително и на АБ в много случаи зависи от състоянието на детето и тежеста на симптомите.

Дъщеря ми беше на 2 г. и 9 м. когато й поставиха диагноза "пневмония". Чуденето ни беше наистина голямо дали да дадем АБ. Всички лекари съветваха да се даде.
Но детето не беше чак толкова зле и ние решихме да поизчакаме. Нищо не сме й давали - нито хомеопатия, нито билки. Правехме само масаж на стъпалата (зонотерапия) и разтривахме гръдния кош с мазила.

Естествено, че ако детето е видимо зле и изтощено ще се даде АБ (т.е. би се приложило "стандартното лечение") и предполагам точно това има предвид и Кристиян.

Не знам какво още е необходимо да се знае. Дъщеря ми е на 6 г., прекрасна е. Нежна, чувствителна, кротка, любяща, любознателна. Изпада в ужас когато трябва да и боцнат пръстчето за кръв за изследване. Затова правим такива много рядко.
Между 3-тата и 4-тата и година започнаха проблемите с пишкането - седеше на гърнето и не можеше да се изпиша. "Дудата не пуска" беше обяснението и. После и пареше докато пиша. Оплаквания "болят ме ръцете", "болят ме краката" чувам от години. "Боли ме корема" и главоболието са оплаквания от около година. Има физиологичен тремор на ръцете. Миналата година правихме ехо на бъбреците, нямаше отклонения. Тази година ехото показа задръжка на урина в пиелоните на бъбреците.
В Пирогов казаха, че има незрялост на детрузора на пикочния мехур, поради това задържа урина и трябва да пие едно отвратително лекарство - Калимин.
От 1.5 годишна възраст до 5 годишна възраст детето беше лекувано от класически хомеопат, бих казала не твърде успешно - тремора се появи през този период.
След това се доверихме на един уж класически хомеопат, бързо се осъзнах.
Дали това очертава картината на проблема?

И аз да споделя,
Малката ми дъщеря след раждането беше пет дни в кувьоз  - имаше хеморагична болест. След това сме били непрекъснато заедно, кърмена е много дълго. За първи път се наложи да остане с майка ми за няколко дни, когато баща и беше в болница  - тогава е била на 3г 5м. Не съм обърнала внимание кога точно, но май по това време и се появи белезникаво петно на лявата бузка - близо до скулата. Променя се от почти незабелязващо се до добре виждащо се. Преди около година от вкъщи се изнесе батко и - вече е голям. От известно време/месеци/ забелязвам, че петънца има и на другата бузка. Понякога не се забелязват, понякога си личат доста. Най-вероятно е заради раздели и те я качват на шина. Как да подходя и какво да предприема за да се оправи. Вече е на 8 години и скоро ще започне да обръща по-голямо внимание на външния си вид, особено като я питат - какво ти е това тук? и се опитват да я избършат.

Meg!, Maria.St, nenaatoa, благодаря за споделеното!   
Детенце вече изглеждаше по-добре, когато диагностицираха пневмонията. Далеч по-добре, отколкото месец по-рано. С възвърната жизненост, розови бузи и само търси нещо за хапване  .
Maria.St, специални благодарности, след твоя вчерашен пост изплува в ума ми какво и как се е случило!   
Meg!, да не сте тайни роднини с моя син? Отношението ви към болници/лекари е до болка еднакво... Наистина ме е страх да си помисля какво щеше да е, ако се бях предала да идем в болница.

Пак.Весела,
Винаги трябва да се говори с детето,за да се намери конфликта му.След това става по лесно,могат и шините да се избягват.
Не знам какво е асоциирал синьт ти при ехографа и дали ти си била за него предателка.
При всички положения трябва да са изпьлнени трите условия за тази травма(Пьрвият закон от ГНМ) за да  може да се получи конфликт.
Стандартно лечение имах предвид,ако наистина детето е зле и се влошава.(както се е сетила ненаатоа).

Темида,
При вас има дьлга история явно и ми е трудно да кажа.Трябва да те разпитвам,предполагам не искаш да е тук.

Мечка Малинарка,
За да получи човек конфликт,трябва да е изпьлнено пьрвото желязно правило на ГНМ.Само с мисли за смьртта или други неща,не се получават конфликти.
За кашлица има няколко вида конфликти.Може и уплаха в лицето да предизвика ларингична кашлица,хронични фарингите,полипи и тн.Страх от смьртта може човек например да получи,когато животьт му е пряко или косвено застрашен...например катастрофа сьс самолет,кола,удавяне с добьр изход,изречена диагноза "имате още 1 месец живот" и мн.др.


МариаСТ

Бисе,
Предполагам,че ако това е бил конфликтьт той ще се реши сам след време,когато раздялата с батко,мама и татко не са от значение толкова.На това място е милвано детето.Активността на конфликта не се вижда,вижда се решението му сьс самото зачервяване.т.е. решила е конфликт,примирила се е с липсата на "нежността" по бузките и ще трае толкова,колкото е бил активен.
Шините ще се махнат през пубертета.Това,което можеш да направиш е да говориш с нея и да изясните от какво е това петно и тя да се "изплаче".Но трябва добьр подход и много чувство.Трябва да разбере,че един ден това място сьщо ще бьде обичано от някой друг (за да прекьснете липсата на допир там за момента).
Наблюдавайте кога петното се променя и следете ситуациите.Така лесно ще хванете конфликта.