"Сама съм и искам бебе" - евентуално продължение

  • 52 546
  • 559
# 120
Благодаря на всички за отговорите.

Да вземеш това решение не е лесно. Не по-малко трудно е после цял живот да си убеден, че това е било вярното решение . Казвам го от собствен опит.
Виж целия пост
# 121
Аз каква си мислех, тя каква стана.....

Онзи ден лекарят направо ме разби, посрещайки ми още от вратата с думите c'est impossible (за незнаещите живея в Белгия и ходя на белгийски доктор), вследствие на което аз престанах да го слушам и в характерния за мен стил започнах да му обяснявам как смятам, че трябва да станат нещата и за какъв проблем ми говори, след като аз не виждам проблем. Та посред него проблемът ми е, че при преглед и ехограф мускулите ми много се стягат и нищо не може да влезе. Вика му се вагинизъм на това (прочетох го в интернет, а може и лекарят да ми го е казал в понеделник, ама съм пропуснала). Лекарят ме прати обратно при психоложката по спешност и чак като преодолея това неволно свиване на мускулите, ще си говорим за стимулация и инсеминация.
Така че засега техническата част се отлага за неопределен период от време, но се надявам да свърша бързо при психоложката.

Успех на всички останали, аз може би ще се включа по-нататък  Grinning
Виж целия пост
# 122
Nedinka, пожелавам ти бързо да приключите с психоложката:))
Не знам какво е това, но не ми се струва толкова непреодолимо.
Виж целия пост
# 123
Да ти кажа, Ripple, онзи ден ми изглеждаше страшно сложно. Но вчера прочетох разни работи в интернет и като цяло не е болка за умиране. Проблемът е чисто психологически и затова ще ходя на психолог. Според мен всичко идва от това, че съм малко страхливичка и гинеколозите не са ми любимата компания - нищо лично, ама ужасно се стягам, като ги видя, дори да не искам. Трябва да се науча да се отпускам, което не знам как ще стане точно, но се надявам на 12 април при психо-то да разбера. Малка промяна в плановете.

Аз предполагах, че може да има проблем, но това и през ум не ми е минавало. Мислех си, че ще ми сложат местна упойка, ще влеят донорския материал и всичко ще бъде супер, ама явно сериозно съм се заблудала. Както и да е - битката продължава....или май едва сега започва.
Виж целия пост
# 124
Има толкова много мъже, с които може да се направи бебе безплатно, без да се плаща за "материал". Пък и 35 години е детска възраст. При добро здраве деца могат да се правят и доста по-късно. Най-малко е важно това дали човек е семеен или не, а още по-малко - какво ще кажат близките и съседите. В Швеция например 60% от майките са несемейни.
Виж целия пост
# 125
Нединка, голяма изненада, но е за предпочитане... Wink


 Hug
Виж целия пост
# 126
Цитат
Има толкова много мъже, с които може да се направи бебе безплатно, без да се плаща за "материал". П
Аз пък си мисля,без да се заяждам,че това мнение можеше да си го запазиш за себе си.Ако не си забелязал/а момичетата са направили друг избор.



Момичета желая ви от сърце успех Hug
Виж целия пост
# 127
Има толкова много мъже, с които може да се направи бебе безплатно, без да се плаща за "материал". Пък и 35 години е детска възраст. При добро здраве деца могат да се правят и доста по-късно. Най-малко е важно това дали човек е семеен или не, а още по-малко - какво ще кажат близките и съседите. В Швеция например 60% от майките са несемейни.

И аз ще се въздържа от коментар, че мога да напиша нещо не особено любезно.


Нединка, голяма изненада, но е за предпочитане... Wink


 Hug


Май е за предпочитане, да, но както вече бях писала май в началото, не обичам изненадите, особено такива. Но пък ще положа усилия и ще следвам съветите на психолога. От опит знам, че това, дето идва от главата, си зависи само от човека. Уф, на всичкото отгоре имам майстори вкъщи, които работят с бормашина и все едно ми я навират в мозъка. Сори, това беше малко off.
Успех на теб, нали знаеш, че ти стискам палци, както и на всички останали.   Hug
Виж целия пост
# 128
Nedinka, дано това да е единствения ти проблем! Hug
Виж целия пост
# 129
Nedinka, дано това да е единствения ти проблем! Hug

За съжаление не ми е единственият проблем (допреди 4 дни изобщо не смятах, че е проблем  Simple Smile), но в момента е основният и докато не го реша, изобщо няма да коментираме стимулация и инсеминация. А там пък кой знае какво ще се появи  newsm78

И не мога да разбера защо не може упойка - тук дори за кариес ти слагат упойка.
Виж целия пост
# 130
Здравейте и от мен!

Първо -УСПЕХ на всички момичета, които поемат или са поели по пътя на самотното майчинство.
Изчетох всичко от тази тема, написано до момента.  Някои от мненията са направо мои напечатани мисли.
Та по темата: Аз съм на 35 г. Няма да ви занимавам с личната си история. На този етап се виждам повече в процедура по хетероинсеминация, отколкото в търсене на Единствения.(За пореден път).
Съобщих, възможно най деликатно и внимателно, на майка ми за решението си. Момичета, това си беше сериозно изпитатие за мен, майка ми и нашите взаимоотношения. Тя, разбира се, ме обича, но подкрепата и е "гарнирана" с колебания от типа "Какво ще кажат хората и как ще се чувствате ти и бебето".
Сега не я информирам за етапите, през които преминавам, за да не я травмирам излишно. Оказа се ,че пътят е бавен и труден.
Но знам, че няма нищо по-важно от осъзнатото решение за самотно родителство.
Още веднъж - Hug за всички!
Виж целия пост
# 131
Марта, успех и на теб! Simple Smile Наистина, с родителите не е лесно, но да се надяваме, че с времето ще свикнат.... Rolling Eyes
Виж целия пост
# 132
Изчетох всички мнения и ще се включа накратко

Важно е да кажа, че съм на 34 и също обмислям догодина да мина на донорска инсеминация, ако дотогава не съм срещнала някой.
Преди година бях пуснала тема за донорската инсеминация, но вероятно е премахната вече от форума, не я открих никъде из архивите. Както и да е..

Някой /май мъж/ беше написал, че не можело да няма мъже на тези години, които да ни направят по едно дете без ангажименти след това. Аз съм говорила с мои приятели-мъже - и на шега, и сериозно - и те потвърдиха моята теория, че няма свестен мъж, който ще направи такова нещо. А ако няма да е такъв, защо да искам да е баща на детето ми?!? За да носи подобни черти в характера си ли? По-добре да е от непознат донор, който също може да не е цвете за мирисане, но поне има нещо благородно в него - самият факт, че прави този жест, го доказва.
Така че.. това с приятелите-донори и почти невъзможно... аз не бих предприела такава стъпка.. твърде много съдби могат да се объркат така.

marta1, ти докъде стигна? Ако искаш, пиши ми на лични.
Успех на всички жени! Ще следя темата с интерес. Вдъхвате ми кураж.
Виж целия пост
# 133
Сирма, привет Simple Smile

най-голямото "неудобство" с донора, поне според мен, си остава неизвестността на бащата. поставям се на мястото на детето, когато порасне и поиска да разбере откъде идва, няма ли близки по бащина линия и т.н.

иначе си много права за приятелите-мъже, и аз до този извод стигнах  Rolling Eyes

поздрави
Виж целия пост
# 134
Някой преди мен беше споменал, че още от самото начало всички трябва да знаят истината - че няма реален баща, а донор. Подкрепям това мнение. Същото се отнася и за детето. По-трудно ще е, когато е мн малко, за да разбере ситуацията, но има варианти. След това може спокойно да му се обясни, че мама не е успяла да срещне добър човек, с когото да си създадат семейство, и понеже времето много е напредвало за нея, тя се е обърнала към други, добри, но непознати хора, които са били достатъчно благородни, за да й помогнат да си роди едно прекрасно дете, което много обича и че без тях, е нямало да го има и него. А "нашият" татко може да се появи и след това. Нерядко се случва така в живота.
За мен е важно детето да е наясно, че е било много желано и да се чувства обичано. И смятам, че истинските родители са не биологичните такива, а тези, които се грижат за отглеждането, развитието и възпитанието.
100 пъти по-добре баща ти да е донор, отколкото да е някой, който живее наоколо, но не се интересува нито от теб, нито от майка ти. Знаете, че е пълно с такива примери в реалния живот.

И за да се поразведрим малко, ще ви кажа, че новият филм на Дженифър Лопес, който се очаква всеки момент в БГ, е точно една такава история. Казва се План "Б" (The Back-up plan). И аз винаги съм наричала това развитие на живота си План Б. Simple Smile

Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия