http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=406567.0 - това е линкът към предишната тема, която е от м. юни 2009.
Накратко - на 35г. съм и се уморих да чакам подходящия мъж. Решила съм да бъда самотен родител. Изкуствената инсеменация - сама по себе си- не ме плаши. Предполагам, че всичко ще е наред, щом се подложа на процедурата. Ако някой има реален опит с клиника в България, нека сподели, може и на лични.
Това, което ме тревожи, е как да съобщя на родителите си новината, че (някой ден) ще стават баба и дядо на внуче с неизвестен баща. Обмислих всички варианти и стигнах до извода, че донорстството е моята алтернатива. Интересува ме моралната страна на въпроса... Не съм си представяла, че ще ми се налага да плащам за "материал", а родителите ми са с доста традиционни представи - хем искат внуци, хем ако може дъщеря им да е щастливо омъжена за принца от приказките. За съжаление, този сценарий изглежда няма как да се развие, а аз не мога да чакам повече. Ужасно се притеснявам, че ще ги разочаровам, вместо да ги зарадвам. Чудя дали да споделя с тях предварително решението си, или да ги поставя пред свършен факт... Знам, че животът си е мой, но те са направили много за мен и не ми се иска да съм причина да се срамуват от съседи и роднини (те живеят в провинциален град).
Успешна 2010 на всички!
Виж целия пост
Накратко - на 35г. съм и се уморих да чакам подходящия мъж. Решила съм да бъда самотен родител. Изкуствената инсеменация - сама по себе си- не ме плаши. Предполагам, че всичко ще е наред, щом се подложа на процедурата. Ако някой има реален опит с клиника в България, нека сподели, може и на лични.
Това, което ме тревожи, е как да съобщя на родителите си новината, че (някой ден) ще стават баба и дядо на внуче с неизвестен баща. Обмислих всички варианти и стигнах до извода, че донорстството е моята алтернатива. Интересува ме моралната страна на въпроса... Не съм си представяла, че ще ми се налага да плащам за "материал", а родителите ми са с доста традиционни представи - хем искат внуци, хем ако може дъщеря им да е щастливо омъжена за принца от приказките. За съжаление, този сценарий изглежда няма как да се развие, а аз не мога да чакам повече. Ужасно се притеснявам, че ще ги разочаровам, вместо да ги зарадвам. Чудя дали да споделя с тях предварително решението си, или да ги поставя пред свършен факт... Знам, че животът си е мой, но те са направили много за мен и не ми се иска да съм причина да се срамуват от съседи и роднини (те живеят в провинциален град).
Успешна 2010 на всички!
И аз мисля, че е най-добре да поговориш с родителите си преди това, за да ги подготвиш. В крайна сметка те са хората, които ще могат да ти помагат после и на които ще можеш да разчиташ, така че е по-добре да са наясно. Ако се притесняват от истината и ги е страх какво ще кажат хората, могат да си измислят версия за пред съседите, тъкмо ще имат повече време за мислене.
На родителите си наистина няма нужда да обясняваш как е заченато детето - убедена съм, че те безкрайно много ще се радват на внуче и ще те подкрепят дори и като самотен родител 
