"Сама съм и искам бебе" - евентуално продължение

  • 52 546
  • 559
# 180
 
Здравейте, момичета,

И аз от време на време се замислям за името, но моят проблем в това отношение ще бъде следният - бъдещото ми бебе ще се роди (дай боже!) в чужбина и тук автоматично ще му лепнат моята фамилия (без бащино име). Ама ако е момче, как фамилията му ще завършва на -ова? А тук не можеш да им обясняваш, че на български фамилията се променя в зависимост от пола. Да не говорим, че въпреки всичко детето ще бъде български гражданин - странна работа ще стане! Тъй като обаче не съм стигнала до този етап, не го мисля.

А по въпроса за бащата и знаенето... Всичко зависи как ще бъдат поднесени нещата. Затова смятам, че на детето трябва да се каже истината - че мама искала много да има дете, отишла в една клиника и т.н.

А мога всъщност да се похваля - вече нямам проблеми с ехографа. В началото на юли обаче пих антибиотик и оттогава ме мъчат едни гъби.......  В края на септември имам час в клиниката за бебета и се надявам до тогава да се отърва от тези животини, че ме дразнят. Заради тях не мога да ям въглехидрати и от две седмици не съм близвала сладки неща, което адски ме изнервя Laughing
 


За гъбите си купи Био гайя таблетки или капки, ще ти помогне.

По въпроса за бащата - той ще липсва винаги и независимо от това, какви обяснения ще дадеш на детето. Имаш време да решиш окончателно, преди да минеш към същинската процедура. Simple Smile

Мерси за съвета за гъбите, но мисля, че ми трябва нещо по-силничко. От един месец използвам Gyno-Dactarin и Mycolog, тъй като това ми изписа местната лекарка, но полза от тях няма - положението е по-добре, отколкото в началото, но гадините не са изчезнали напълно. След няколко дни се прибирам в БГ и мисля да отида да ми изпишат някакъв антибиотик или поне нещо по-силно от кремчетата - тях ги продават без рецепта тук, по което съдя, че не са особено силни. А антибиотик тук много рядко изписват - трябва наистина да си адски зле.

А по другия въпрос - отдавна съм взела решение и вече от една година действам по въпроса, а посещението при лекаря през септември ще е поредното. Вече съм направила пътека до клиниката  Laughing

Не съм сигурна ,че ще му напишат името без твое знание.
В Ирландия питат и каквото каже майката. Детето автоматично става ирландски гражданин. После започва ходене по мъките ,за да стане български.
Мисля ,че може и да се отиде в българско посолство до третия месец от раждането и да се вземе гражданство без проблеми.
Моят статут е малко по-специален и детето ми няма да бъде белгийски гражданин, въпреки че е родено тук. А от външно министерство просто ще му сложат моята фамилия, която стандартно завършва на -ова. Но това ще го мисля, като му дойде времето. newsm78
Виж целия пост
# 181
По въпроса за бащата - той ще липсва винаги и независимо от това, какви обяснения ще дадеш на детето. Имаш време да решиш окончателно, преди да минеш към същинската процедура. Simple Smile
[/quote]

Според мен, това не бива да спира жените, които са решили да имат дете! Тук сме обсъждали всякакви ситуации - в началото има реален татко, който после се разделя със семейството по различни причини, връзката му с детето също при едни случаи се запазва, при други - не... а какво да кажем за татковците, които си живеят при децата, но които не се включват във възпитаването и отглеждането им.. или пък го правят, колкото да не е без хич.. Аз съм за здравите и пълноценни отношения в един дом, а физическото присъствие и на мама, и на татко не е достатъчно! Точно заради това, ако все пак стигна до моя Плав Б, предпочитам да съм сама с дете, отколкото с когото и да е в ролята на баща.. само защото така е прието
Виж целия пост
# 182
Понякога мама или татко липсват, защото единият от двамата, за съжаление, завинаги е станал звездичка, например. Sad Но животът продължава и децата го живеят, и какъв му е смисълът иначе на този живот, ако не е дарен някому??? Затова смятам, че макар да е важно за едно дете да познава и двамата си родители, далеч по-ценно е, че изобщо му е даден шанс да бъде добре дошло.

Това е най-хубавото, мило и правилно нещо, което може да бъде казано по темата!
Виж целия пост
# 183
Имах предвид, че независимо по каква причина липсва баща в семейството /развод, смърт, незаинтересованост/, той ще липсва винаги на детето. А съзнателно създаване на дете без баща.....ще е много, много трудно. Не е за сам човек, определено. Но ако до майката има близки, които я подкрепят, и най-вече, които да помагат, тогава сигурно ще се получи.
Виж целия пост
# 184
Никой не е казал, че е лесно. И съм убедена, че никоя от жените, взели това решение, не смята, че ще е лесно, но по една или друга причина е решила, че към настоящия момент това е най-доброто решение за нея. Това обаче съвсем не значи, че детето ще усеща някаква липса. Изхождам от собствения си опит - не познавам баща си и никога не съм го виждала, но нито за секунда не съм усетила липсата му. Точно затова казвам, че всичко зависи от това как майката ще представи нещата, ще се държи и т.н.
Виж целия пост
# 185
Аз чета тази тема от много време. Имаше период, в който мъжа ми все отлагаше бебеправенето и направо ми минаваше такава мисъл и на мен-донорска инсе..
Та по повод поста на Нединка: съгласна съм принципно с нещата за самотното родителство..Но не трябва да си затваряме очите,че ще бъде нещо също толкова пълноценно, както при двама родители. Говоря за нормалния случай, не отклонения от сорта на разведени, пияници, безотговорни и т.н. бащи..
...всъщност Нединка, ти не знаеш какво е да имаш баща...извинявай, не искам да те засегна...просто разсъждавам.
Виж целия пост
# 186
Хич не се засягам. Вярно е, че не знам, ама това не ми пречи и не го чувствам като някаква липса. Никога не съм имала потребност да знам. Също така обаче е вярно, че ние сме сплотена рода и се подкрепяме, което определено си е важен фактор.

С две думи, нещата хич не са еднозначни и всеки прави избора за себе си и в зависимост от това как чувства нещата. В крайна сметка, важното е да сме щастливи, а щастието е индивидуално за всеки  Hug
Виж целия пост
# 187

...всъщност Нединка, ти не знаеш какво е да имаш баща...



......и сега искаш същото и за бъдещото си дете.....

Разбира се, ти си взела своето решение. Така че, от тук насетне аз само ще чета за развитието на събитията, няма да пиша коментари. Peace
Виж целия пост
# 188

...всъщност Нединка, ти не знаеш какво е да имаш баща...



......и сега искаш същото и за бъдещото си дете.....

Разбира се, ти си взела своето решение. Така че, от тук насетне аз само ще чета за развитието на събитията, няма да пиша коментари. Peace


Не виждам защо не - аз съм такова съкровище Joy!

А защо да не пишеш коментари? Нали това е идеята на форума, всеки си казва мнението!
Виж целия пост
# 189
И аз уж нямаше да правя коментари, а само щях да чета, но не се сдържах:


...всъщност Нединка, ти не знаеш какво е да имаш баща...



......и сега искаш същото и за бъдещото си дете.....



Не че го ИСКА, а просто знае, че дори и в такава ситуация едно дете може да стане пълноценен човек и да расте заобиколено от обич и грижа!

Никой не иска детето му да е лишено от нещо, но понякога живота така поставя нящата, че това е неизбежно! Ако искаме да предпазим децата си от всичката болка и несгоди на този свят - просто няма как да имаме деца!
Виж целия пост
# 190
За съжаление, или за щастие, всички сте прави...

Скоро се върнах от море и честно казано, сърцето ми се свиваше, като гледах как децата се забавляват с татковците си във водата - то са подхвърляния от раменете, премятане,  скачане, уроци по плуване... въобще - много смях и радост. Каквито са и моите детски спомени.  Rolling Eyes

От друга страна, наблюдавах семействата в хотела по време на закуска - картинката беше потресеваща, без да преувеличавам. Отношението към децата, от една страна, и между двамата родители - от друга, ме потресе. Отчуждение, скованост, тук-там нещо от сорта на "омръзна ми да те слушам, наду ми главата", или "дъвчи по-бързо, защото няма да те чакам цял ден" (към дете на 3-4 години)... и нито една усмивка от майката през цялото време. Бащата мълчи и пуши. Толкова.

Със сигурност не е лесно да си родител. А кой какво може да даде на детето си, е нещо съвсем различно. Бих предпочела детето ми да има баща, но не и 'на всяка цена.' 

А с въпросите - все ще се оправим Wink Успех на всички!  Hug

 
Виж целия пост
# 191
За съжаление, или за щастие, всички сте прави...

Скоро се върнах от море и честно казано, сърцето ми се свиваше, като гледах как децата се забавляват с татковците си във водата - то са подхвърляния от раменете, премятане,  скачане, уроци по плуване... въобще - много смях и радост. Каквито са и моите детски спомени.  Rolling Eyes

От друга страна, наблюдавах семействата в хотела по време на закуска - картинката беше потресеваща, без да преувеличавам.
.....


 Laughing Laughing Това е то филма "с деца на море" - това не е почивка за родителите, а за децата. Никак не е лесно да си непрекъснато нащрек, а около теб останалите плажуващи блажено се изтягат на хавлийки и шезлонги, кой с книжка, кой със списанийце и.....кеф!
Виж целия пост
# 192
Няма никаква гаранция,че дете,отгледано от двама родители,ще е по-щастливо от дете на самотен родител.Освен това доста от децата,заченати в една връзка,в последствие остават с един родител по ред причини.Най-важното нещо е човек да има дете,може да се ожениш и разведеш няколко пъти,да започнеш и приключиш няколко връзки,но децата винаги ще са ти деца.Клише,но факт.
Виж целия пост
# 193
За съжаление, или за щастие, всички сте прави...

Скоро се върнах от море и честно казано, сърцето ми се свиваше, като гледах как децата се забавляват с татковците си във водата - то са подхвърляния от раменете, премятане,  скачане, уроци по плуване... въобще - много смях и радост. Каквито са и моите детски спомени.  Rolling Eyes

От друга страна, наблюдавах семействата в хотела по време на закуска - картинката беше потресеваща, без да преувеличавам. Отношението към децата, от една страна, и между двамата родители - от друга, ме потресе. Отчуждение, скованост, тук-там нещо от сорта на "омръзна ми да те слушам, наду ми главата", или "дъвчи по-бързо, защото няма да те чакам цял ден" (към дете на 3-4 години)... и нито една усмивка от майката през цялото време. Бащата мълчи и пуши. Толкова.

Със сигурност не е лесно да си родител. А кой какво може да даде на детето си, е нещо съвсем различно. Бих предпочела детето ми да има баща, но не и 'на всяка цена.' 

А с въпросите - все ще се оправим Wink Успех на всички!  Hug
 А и по-тежко ще ти става като си вече с дете(пожелавам ти го искрено) и гледаш деца с бащи...
Не обичам да давам съвети, животът си е твой...но извини ме - да обричаш СЪЗНАТЕЛНО детето си на самота, за мен е егоизъм....
Казваш "аз искам дете" и за него няма никакъв избор.
Няма да се съглася, че много родители отглеждали сами децата си и те били по-щастливи....не мисля!
Моят син е на 17 и баща му определено му липсва...виждат се от време на време, но...Да не говорим, че няма да има какво да му отговориш като те попита - "Аз кой/коя съм? Ти самата няма да знаеш, на кого е другата му половинка. Много от чертите на характера се предават генетично - моят син е копие на баща си и физически и по характер, макар че почти не са живели заедно.
Моля те, премисли ги тези неща, защото после наистина няма връщане назад, спокойствието на една майка свършва в мига,  в който детето отвори очи....
Извини ме ако с нещо без да искам съм те засегнала, но толкова болка и чувство за вина (пред детето)съм събрала за тези години, че сякаш не искам и друг да я преживее
 
Виж целия пост
# 194
Тези приказки за "егоизма" на сама жена да има дете понякога доста ме дразнят. Каква е разликата между сама жена, която иска дете, и семейство, което иска дете? И в двата случая хората /все тая колко и с какъв статус/ искат нещо и правят всичко, за да го постигнат...  Не е като бебетата сами да си избират родителите /пак все тая колко на брой/... само тогава егоизмът няма нищо общо със ситуацията.
И каква е разликата между сама жена и семейство, което след 2-3-5 години се разделя и детето остава само с майка или само с баща? Не мисля, че е мноого по-добре да го пращаш при другия, когото по-вероятно вече не понасяш или в най-добрия случай искаш да е само и изцяло в миналото и не го споменаваш по никакъв повод, отколкото да си знае, че има баща-дарител, който е бил достатъчно добър човек, за да помогне на жени като мен. 
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия