"Сама съм и искам бебе" - евентуално продължение

1. Отглеждането на едно дете от 2-ма родители, не от 1, е много важно за него - вкл. в психологичен план, никак не ми се влиза в дълги обяснения, но най- елементарния пример е ситуация, в която единият родител е изморен / сърдит / болен / неразположен / в лошо настроение и детето по естествен път се залепя за другия... което, освен другото, дава "глътка въздух" на изморения партньор, така щото да възстанови силите си.
2. Наличието на 2-ма родители изобщо не е ЧАК толкова важно за психиката на едно дете, толкова определящо и незаменимо, още по- малко - гаранция за добър живот, че едно дете, което би било заченато с много любов и желание, с очакване и трепет... с донорска сперма, да бъде "пропуснато" от живота понеже, видите ли, никога няма да има 2-ма родители.
3. Такова нещо като предсказване на бъдещето няма./ Може пък тъкмо това да е детето, което да свърже единствения си родител с друг, който би го приел вече "готово" - по каквато и да било причина. Т.е. само да си намери липсващия в картинката... може ли някой да твърди със сигурност, че няма да се случи?  

Здравейте. Аз съм на 29 и много искам дете. Виждам, че обсъждате предимно моралната страна на въпроса, но мен ме интересува практическата част. Ако има някой, който вече е минал през процедура по донорска инсеминация, моля разкажете - коя клиника избрахте, колко струваше процедурата, успяхте ли от първия опит, как се справихте с бременността и раждането, изобщо всички конкретни неща, с които трябва да се сблъскаш след като вземеш решение. Благодаря.

Леле, каква дискусия се е вихрила, докато аз съм си почивала на плажа 

Дали съм съгласна или не с казаното, няма да коментирам, че мога да стана много груба и да обидя някого, а в понеделник ще ходя при доки и искам да си запазя за него нервите.

Категорично обаче протестирам срещу определението за ''проблемно семейство'' в един от постингите, с който биват квалифицирани семействата без баща или пък на разведени родители.

Освен това ми се струва, че повечето от вас привеждат под общ знаменател ситуации, които са абсолютно различни. Случаите на дете, родено от донорска инсеминация, дете, израснало по една или друга причина без баща (изключвам донорските инсеминации), дете на разведени родители, което познава баща си, и прочие са абсолютно различни и подходът към тях трябва да е съвсем различен. За да се обясни всичко това обаче, е необходим специалист-психолог и нещата съвсем не са такива, каквито мнозинството от вас ги изкарват. Да не говорим, че дали едно дете ще израсне пълноценен човек зависи от ''качеството'' (малко грубичко, ама е така) на родителите, а не от техния брой. За себе си мога с абсолютна сигурност да твърдя, че мога да отгледам едно здраво, щастливо и обичано дете, каквото съм била и аз. А мисля, че повечето жени, взели такова решение, също могат - не сме нито на 15, нито на 20 години, струва ми се. Един разумен и отговорен човек трябва да е в състояние да преценява поне това, което е най-добро за него в конкретна ситуация. Ако не може, е, още по-зле за него.

Абсолютно си права, Нединка! И аз знам за себе си, че мога да отгледам сама щастливо и обичано дете!!!
Успех на теб! Чакаме новини как е минало вчера!

Нединка-съжалявам, аз точно за това по-рано бях писала, че нямаме право всички тук да философстваме до безкрай- защото само си предъвкваме едно и също - темата трябва да е по-конкретна и да е полезна по някакъв начин за момичета, които са взели такова решение!
Сигурна съм, че повечето хора ви подкрепят - просто такъв е живота - явно има хора, които са щастливи само от факта, че живеят по някакви общоприети правила и норми - те не могат и да си помислят да бъдат различни! И мен непрекъснато ме преследват с неискани съвети  - как трябва да си гледам детето - просто от сега трябва да се настроите, че злобата и зависта нямат почивен ден и че винаги ще има някои "доброжелатели", които ще сочат с пръст, но хич да не ви пука - никой не може да ти каже как да бъдеш щастлив!

Спорадично надничах в тази тема от самото й начало, но не от нездраво любопитство, а защото се чувствам по странен начин съпричастна. Изчаках да се извихрят нажежените страсти, за да впиша и собственото си, изстрадано мнение.
Аз няма да адмирирам възторжено решението на temenuga17, нито ще я поздравя за него.  Ще го приема за нормално, а не за революционно, просто защото нашият свят е шарен и всичко, всекиму е позволено. Тя е очертала пътя си и наблюдавам как систематично го следва - ще се радвам да се похвали и с успех на начинанието.
Ще споделя с болка обаче, че едно дете отгледано без баща, просто не може да бъде същото, като такова гледано от двама родители. Да, да, следих контрааргументите през цялото време, но двама изхабени и уморени, временно непонасящи се един друг родители са по-добре от една майка, независимо колко е всеотдайна, любяща и мотивирана да създаде пълноценен човек от детето си. Казвам го от горчив опит, не с назидателна цел. Израсла съм без баща. Срещнах го много късно, когато контактът беше мъчителен и безрезултатен. Свивала съм се като сритано животинче, когато съм наблюдавала приятелки си в детството си, хванати помежду двамата си родители. Разбирам и приемам аргументите на своята майка - да ме отгледа без баща, но никога, подчертавам никога не бих могла да й простя истински. В мен остана утаена болка и липса, която ме формира като интровертен, комплексиран и неуверен в себе си човек. Независимо от своите успехи, от насърченията и одобренията на другите за постигнатото от мен, аз съм неудовлетворена от развоя на живота си. Поне по два пъти в месеца се сещам за нелекото си детство и отчитам колко различно щяха да се стекат обстоятелствата за мен, ако имах двама пълноценни родители. Каква различна професия и образование щях да имам, къде щях да живея и пр. и пр. немаловажни подробности.
Именно по себе си отсъдих, че няма да прибързвам да създам живот, за който мога да нося единствено отговорност, но не и убеденост, че ще създам един щастлив, уверен в себе си човек. Такава гаранция естествено никой не може да изпише, но шансовете при логично семейство са в пъти повече, отколкото при самотната майка, която дори с дете трудно се вписва в понятието "семейство". Може би времената сега са по-толерантни и още по-пъстри и детето на авторката ще бъде истински щастливо - аз мога само да се надявам и да стискам палци да е така. Но я моля да обмисли моралната страна именно в този аспект - родителите, приятелите и обкръжението ще приемат факта, най-трудно ще бъде за детето. Не да му се обясни, не да го накараш да проумее твоите мотиви да го създадеш по нетрадиционен начин - най-трудно ще е то да живее с тази мисъл всеки ден, при всяко свое решение, при всяка възраст, при всеки неуспех, че и при успехите дори.

Ти просто ГО КАЗА.

Ти няма да простиш на майка ти, задето те е отгледала без баща?
Вместо заради това, че баща ти се е държал настрана (по каквито и да било причини)???

Току що успя да разбиеш непоколебимата ми вяра, че всички родители заслужават децата си.   Мъчно ми е за майка ти и ми е леко отвратено.

(Вторият брак на майка ми не потръгна, макар, че беше страхотен баща, когото и досега считам за Баща ми, човекът беше доста лош съпруг. Понеже и на двамата им беше втори брак и не смееха да се напуснат взаимно ("какво ще кажат хората", "ама как така пак сами"), напуснах ги аз. Живях сама между 14 и 21 г., когато намериха достойнство поне да се разделят териториално. Тогава се прибрах при мама  . Самостоятелното живеене в тиийн годините ме формира... хайде, дълго е за разказване, ама и аз не обичам да се връщам към този период)

Извинете за спама. Успех на дамите в процедура  

Намирам за егоистично горното изказване - моята препратка беше към деца, израсли без баща или по-скоро с анонимен такъв, а не към такива, имали съдбата да растат със съзнанието за налични двама - биологичният и вторият - независимо колко лоши или добри татковци са били. Интересно как би изглеждал горният пост, ако притежателката му беше "процедурно", а не от любовта между двама създадена. Сигурно какъвто е кораво формиран характер, нямаше да се трогне особено от такъв факт, но моят акцент падаше точно върху по-сензитивните личности, които като пораснат си задават въпроса що за проява на егоизъм е създаването ми? Кого е трябвало да възпроизведа на всяка цена, че да плащам сега тежки репарации?  И ако майка ми е такъв човеколюбив индивид, защо не ми е подсигурила пълноценна човеколюбива среда, а половинчата такава? Ако пък просто не е искала да остане сама, защо не е приела едно осиротяло създание за да му даде обичта си, която прелива. Сигурно такъв един по-чувствителен анонимно създаден човек, трябва да оценява като огромно щастието си да бъде създаден, да види света, светът да види него. Не, благодаря. Не ми е нужно такова съмнително щастие - аз просто нямаше да бъда нещастна и ако не бях създадена по такъв лабораторен начин, защото нямаше да съществувам и да си задавам въпроси.
Колкото до непоколебимата вяра за това как всички родители заслужавали децата си - да, аз определено съм потвърждение на обратното твърдение. Моята майка не ме заслужава, не и след всички несгоди и лишения, които е понесла. Точно толкова не ме заслужава и баща ми, колкото и аз не заслужавам да имам такова осакатено детство и представа за семейство. И както съм тъй неблагодарна, тъй си тъпча и земята под мен - понеже съм създадена. Защо и как явно трябва да е безинтересно, на мен обаче ми е Дамоклев меч.
Горните редове не визират по никакъв начин Теменуга17, на която желая само най-красните моменти.
За повторното си мнение няма да се извинявам, просто защото не мога да квалифицирам извиращото от мен като спам. Ако смятам, че нещо не принадлежи на зададената тема, че е просто намиране на приказка или въртене на брояча на мненията ми, аз не натискам бутона "публикувай". Натискайки го, стоя зад думите си и аргументирам позицията си.
Апропо, бих се извинила ако нарека една дама "в процедура". Грозно някак звучи, технически, като заклещена между епруветка, его и собствена съвест.

Мдаа, Saule имала двама! бащи, и иска да ни убеди, че е не по-зле ако нямаш.....нито един!

Натали Никол, браво, надявам се, че си се ориентирала навреме към българска филология, там такива есета много се харесват   Сигурно майка ти трябва да ти осигури и рокфелерово наследство, ама пусто, толкова могла женицата... Но, твоят живот си е твоя работа и, честно казано, не ме вълнува особено. Това, което ме вълнува обаче е, че вие, хора, продължавате да не разбирате, че това е тема за подкрепа на жени, вече взели това решение. Ако искаш да се оплачеш, че майка ти не е искала да търпи нещастен брак в името на детето и не може да ходи по водата - отвори своя тема. Интересно ми е все пак логиката на това да виниш майка си за това, че баща ти не е поел родителските си функции... може би тя е трябвало да го върже, набие и застави? И щом така категорично твърдиш, че майка ти е трябвало да ти осигури среда (а към баща ти нямаш никакви очаквания), значи майката е всесилна и баща не е нужен в картинката. Ужасно си противоречиш.

Вива, имам от много неща по две  . И все пак... дали пък да не прочетеш по-внимателно какво съм написала  

Подкрепям те напълно! по-нагоре и аз описах мъката на моето дете, расло без баща...но поне казва = приличам на него..
Препоръчвам да прочетете постовете в "осиновени" - как всички искат да разберат откъде идват и кои са....

Аз вече попитах дали има възможност да решавате в други теми емоционалните си проблеми и ограниченията на манталитета си... Ама явно няма 

Аз пък си мислех, че тези жени искат да чуят и нещо друго освен "браво" и "ура" - защото майчинството не е само цветя и рози, а самотното...още повече...
но ако човек е решил нещо, най-малко ние можем да го разколебаем.
П.П.няма нужда от обиди..нищо лошо не сме си мислели, само споделяме опит

Във всяко мнение има доза истина и затова не мисля, че някое от тях може да бъде еднозначно и категорично. Всеки един тук споделя на базата на собствения си опит в живота и затова всичко казано е ценно!!!! Всяка теза има За и Против.
Моето Против в мнението на Натали Никол и към цитата по-горе. И аз говоря то опит. Непонасящи се двама родители /поне за мен/ не беше по-добрият вариант. Имаше периоди, в които си мечтаех нашите да се разведат, за да живеем в мир и спокойствие. За добро или лошо, това не се случи. Аз обичам баща си, но той има огромна роля във формирането ми на отношението към мъжете, към съпрузите, към семейството, към мен самата като жена. И смятам, че е една от основните причини да съм сред потребителите на ТОЧНО тази тема в този форум.

И ако някой не е разбрал /напоследък нещо всеки приема лично написаното от другите/ - не искам да обидя никого!!! Благодаря на всички за мненията, наистина са ми ценни! Всичко е докрай субективно и в същото време обективно - просто всичко зависи от твърде много неща, които взети заедно, формират крайното мнение на всяка една от нас.

Аз самата се лутам от две години в търсене на правилното решение, именно защото знам, че е мн трудно и че ще повлияе на детето все някак, но никой не знае до каква степен и в каква насока. Зад всяко решение се крие риск. В този случай, никой не може да каже колко голям би бил за всяка една от нас.